Отговори на въпроси за данъците и попълване на годишната данъчна декларация при инвестиции на финансовите пазари

Статията я редактирам често, върнете се за да видите промените. Последни промени: 30 септември 2024 *.

Може ли да попълня декларацията ако само чета инструкциите в нея?

Не е желателно да четете само инструкциите за попълване на декларацията, защото те са съвсем общи, непълни и неясни (това важи и за закона). Желателно е да прочетете поне началото от тази статия, където обяснявам общите правила и съответния раздел, където обяснявам особеностите на съответния тип доход. Тази статия също не обхваща всички възможни особености на данъчната декларация, разглеждам основно нещата, свързани с деклариране на доходите от лихви и свързаните с финансови активи (продажби на акции/дялове, притежаване на акции/дялове към 31 декември, дивиденти, сливане на компании, отделяне на компании, разделяне на акции, лихви от отдаване назаем на акции и други).

Освен задължение за подаване на данъчна декларация към НАП може да имате и задължение за подаване на отчет СПБ-8 към БНБ.

Връзки към някои често търсени части от статията и други статии (ползвам стандартния начин с котви, другия начин с текст не работи на всички браузъри):

• Дивидентите (и по-специфично - когато има удържани данъци).
• Как се облагат дистрибуциите от ETFs, които не са дивиденти?
• Продажбите - новият начин за попълване на един ред с четири колони.
• Деклариране на притежанието на акции и дялове.
• Деклариране на лихвите от Trading212 (отделна статия)
• Деклариране на лихвите от Revolut: Продуктът "flexible account" на Revolut води до задължение за попълване на годишна данъчна декларация (отделна статия)
• За декларирането на лихвите по принцип писах в разделка за общите правила за изчисляване и закръгляне. Само някои видове лихви са изключени от облагане (лихви от българска банка например). Лихвите от инвестиционния посредник се декларират (в общия случай - когато инвестиционният посредник не е банка). Специфично за CYEP (Cash Yield Enhancement Program) (лихвите върху валутата по сметката) и SYEP (Stock Yield Enhancement Program) (лихвите върху отдаването назаем на финансови активи) на Interactive Brokers.
• Ако сумите в отчета са с по-голяма точност от два знака след десетичната точка (запетая)?
• Прилагането на СИДДО за доход от лихви
• Доходите от краудфъндинг (P2P заеми) - те са два типа: печалба от продажби и лихви. А може да има и "други" (такси при просрочие - когато ви ги плащат на вас).
• Как декларирам доходите си ако съм получил бонус акции от инвестиционния посредник? 
• Отделяне на нова компания от компанията-майка, stock spinoff
• Разцепване на акции - stock split
• Сливане на компании (stock-for-stock merger, all-stock merger)
• Облигации и държавни ценни книжа
• Ако имате сметки (банкови или не) и акции/облигации/ETFs в чужбина на стойност над 50 000 лева - СПБ-8 към БНБ (отделна статия). Смятат се и заемите/вземанията (ако вие сте дали заеми или на вас са ви дали) - вижте статията за по-подробно обяснение. Имате ли нещо с ISIN код (акции, ETFs, други), което го притежавате не чрез български ИП - трябва да го отчитате, ако общо имате неща за отчитане на стойност над 50 000 лв.
• Не всяка продажба чрез подложена на регулации европейска борса е продажба на регулиран пазар по смисъла на закона (отделна статия) (за продажбите на регулиран пазар на акции, ETFs и държавни ценни книжа има данъчно изключение, за ETN/ETP/ETC - няма).
• Къде в данъчната декларация пише колко трябва да платя?
• Как се попълва дохода от продажба на акции на регулиран пазар в приложение 13?

Може да не четете цялата статия, само първите няколко части. За по-интересните неща по-горе дадох връзки.

nap-autopilot: Въвеждане на данни в годишната данъчна декларация автоматично

Скриптът взима данните в CSV формат от директорията import (намираща се в директорията, където се намира скрипта) и въвежда данните от тях автоматично в уеб формуляра (годишната данъчна декларация) от портала на НАП.

В идеалния случай потребителят ще инсталира каквото е необходимо, ще запише данните в директорията import, ще пусне скрипта и ще се логне в портала на НАП (с ПИК или електронен подпис). Допълнителна намеса от страна на потребителя се изисква само ако има грешки.

Може да се изтегли от Github (vstoykovbg/nap-autopilot).

Скриптът работи с предварително обработени данни. Тоест не може да вземе извлечението ви от инвестиционния посредник, да го анализира и да въведе данните.

Една част от автоматизирането на обработката на данните може да го направите с моите скриптове за превалутиране.

В какъв срок се подава годишната данъчна декларация?

Типично данъчната декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април (през следващата година). В годините когато 30 април е почивен ден последният срок за подаване на годишната данъчна декларация е следващия работен ден.

За годишната данъчна декларация за 2023 година крайният срок е 30 април 2024 г.

Разбира се много лоша идея е да чакате последния ден на крайният срок. За някои видове доходи има данъчни облекчения (ако подадете декларацията и платите данъка по-рано). Това не важи за дивидентите, но важи за капиталовата печалба и лихвите.

От сайта на НАП:

Срокът за деклариране на получените през 2023 година доходи, облагаеми с данък върху общата годишна данъчна основа, и ползването на данъчни облекчения е 30 април 2024 г. Отстъпката от 5% от данъка за довнасяне може да се ползва при деклариране по електронен път и плащане до 1 април 2024 г. включително, като размерът й не може да надвишава 500 лв. Условие за ползване на отстъпката и данъчни облекчения, е лицето да няма неплатени публични задължения. 

Не чакайте последния ден, може нещо да не работи точно тогава и да изтървете срока. Имайте предвид, че плащането става на по-късна дата (не на датата на нареждане на банковия превод). При картовите транзакции ако нищо не се обърка плащането се счита за направено моментално.

За да попълните данъчната декларация през портала за електронни услуги на НАП ще ви трябва ПИК код или електронен подпис. Дори и да имате електронен подпис е добра идея да се сдобиете и с ПИК код, защото ПИК кодът е безсрочен и се издава „безплатно“ (ще работи след като ви се счупи електронния подпис или забравите да го подновите).

(Четох оплаквания от данъкоплатци, че им са начислени лихви, защото са платили, т.е. плащането е получено, след като са подали данъчната декларация. Затова е желателно първо да платите, да се уверите, че плащането е минало, а после да подадете данъчната декларация.  Не ми е ясно защо така се е получило, не виждам логика да се начисляват лихви, ако срокът за плащане е спазен.)

Ето как е формулирано в закона:

(6) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Лицата, които подадат годишната данъчна декларация до 31 март на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по чл. 48, ал. 1 и 2, при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 март. Общият размер на ползваната отстъпка за данъците по чл. 48, ал. 1 и 2 не може да превишава 500 лв.

Интересен въпрос възниква - дали въпреки, че отстъпката не важи за данъците върху дивидентите и осигуровките, те също трябва да са платени в същия срок за да важи отстъпката за данъка за довнасяне?

За всеки случай си плащам всичко декларирано в годишната данъчна декларация (всички декларирани осигуровки и данъци) преди крайния срок.

Но в цитирания текст няма поставено условие за другите дължими суми (осигуровки и окончателни данъци - вкл. и данъци върху дивидентите).

Важни общи правила за попълване

В раздела с общите инструкции са "скрили" това правило:

"Декларацията се попълва в левове и стотинки до втория десетичен знак!"

На някои места се пишат суми в друга валута, но само там, където е изрично написано, че трябва. В останалите места декларацията се попълва в левове.

Закръгляването се прави с ROUND, тоест 1,004 се закръглява на 1,00, 1,005 се закръглява на 1,01.

Получен доход във валута типично се преизчислява по курса на БНБ към датата на получаване на дохода. Ако БНБ няма публикуван курс към тази дата (било е почивен ден) се взима курса от предишния работен ден.

Ако БНБ много отдавна не е публикувал курс или изобщо не публикува такъв взимаме някакъв друг официален курс или някакъв пазарен курс (това не знам къде е уредено, в ЗДДФЛ не пише нищо такова, но това има смисъл да направим според мен).

Датата на получаване на дохода (напр. получен дивидент, лихва, "друг" доход) типично се приема, че е датата когато парите са постъпили в някаква сметка (но само ако плащането е по сметка - напр. сметка при инвестиционен посредник; ако доходът е придобит по друг метод важат други правила).

Датата на получаване на дохода не мисля, че е датата на сетълмент на валутата, защото типично може да се прави следваща сделка с тази валута в момента когато постъпи в сметката (не се чака до датата на сетълмент).

Особен е въпроса с капиталовата печалба.

За преизчисляване на цената на придобиване и продажната цена (за да се сметне капиталовата печалба и за да се декларират притежаваните акции и дялове в чужбина към 31 декември) законът не е ясен (нито инструкциите за попълване), но според мен традиционно се прави в съответствие с международните счетоводни стандарти (взима се курса на БНБ от съответната дата на изпълнение на сделката, а не датата на сетълмент). Подробно обясних това по-надолу в статията.

Обърнете внимание, че някои български инвестиционни посредници може да ви дадат изчислени печалби и загуби на база превалутиране по валутен курс, който се отнася за датата на сетълмент, а не за датата на изпълнение на сделката. Това според мен е грешно.

За някои видове доходи (напр. дохода от лихви) е предвиден само един ред в данъчната декларация, където се пише общо дохода (в лева) за цялата година от този вид. Други видове доходи се декларират ред по ред (всеки ред от първичния счетоводен документ се обръща в левове и се декларира на отделен ред в данъчната декларация).

Общи правила за събиране и закръгляване до стотинка на доходите, които се декларират общо на един ред

Не забравяйте, че всяко отделно "парче" от дохода от лихви се преизчислява в лева и се закръгля до втория знак след десетичната запетая преди тези "парчета" да се съберат.  Добавете в електронната таблица, която ползвате за изчисляване, и закръгляне до втория знак на резултата за да се прави изчислението върху сумата, която виждате на екрана (понякога може да виждате на екрана сумата до втория знак, но всъщност при събирането да се ползва сумата "под капака", която не е закръглена). Не знам къде е описано това, може би някъде в счетоводните стандарти, това е общоприета практика - закръгляне на резултатите от преизчисляването в националната валута (в която се дължат данъци и се води счетоводство) до стотинка/цент.

Ето например как изглежда формулата в LibreOffice Calc когато закръгляваме резултата от умножението на A3 и C3 (едното е сумата във валута, другото е валутния курс):

=ROUND(A3*C3,2)

Ето как изглежда примерно изчисление на данъчната основа за лихви (в примера имаме само 7 реда лихви в долари):

Лихвите се пишат общо на един ред в данъчната декларация с код 603 (първата цифра от кода е номера на приложението, в което се попълват). Но други видове доходи (напр. дивиденти) се декларират ред по ред.

Ето как изглежда попълването на лихвите (попълват се в част I и автоматично се пренасят в следващата таблица):

Ако лихвите са изплатени от българска фирма или от самоосигуряващо се лице (от лице, което има ЕИК) те се попълват малко по-нагоре (там, където има редове с ЕИК - ред 1.1, ред 1.2. и т.н.). В горния пример лихвите са изплатени от чужда фирма (лице, което няма ЕИК) и затова са на ред 3.

Ако сумите в отчета са с по-голяма точност от два знака след десетичната точка (запетая)?

Имам отзиви от клиент на Revolut, че лихвите излизат с точност до 4 знака след десетичната точка.

Ако лихвите са дадени с точност по-голяма от два знака след десетичната точка е интересен въпросът какво трябва да се прави - дали да се закръгля след преизчисляване в левове до втория знак или не. И дали направо да се вземе общата сума от отчета (ако сметката е в евро) вместо да се смята ред по ред.

Ако сумите са във валута, която не е фиксирана към лева, трябва да се смята ред по ред (като остава отворен въпросът дали междинните резултати да се закръглят до втория или до четвъртия знак - както е в оригиналния отчет).

При множество редове може да очакваме, че разликите в едната посока ще са близо до разликите в другата посока. Но по-логично ми се струва ако сумите в оригиналната валута са закръглени до четвъртия знак да закръгляме и междинните резултати до четвъртия знак и след това сумите, които попълваме в годишната данъчна декларация, да са закръглени до стотинка (както е по инструкциите за попълване).

В ЗДДФЛ няма написани правила за закръглянето, в инструкциите за попълване на годишната данъчна декларация пише, че се попълва в левове и стотинки (освен в полетата, където изрично е написано, че сумите се пишат в оригиналната валута).

Ако сумите на лихвите са в евро може да вземем крайната сума в евро и да я обърнем в левове по курса на БНБ. Резултатът закръгляме до стотинка и го пишем в ГДД. Ако има лихви от други източници - може би е по-логично преди да съберем лихвите от различните източници да ги закръглим до стотинки.

Аз бих сметнал по двата начина и бих приел за вярна сумата, при която ще дължа повече данък. Ако данните не могат лесно да се прехвърлят в електронна таблица може просто да преброите колко реда са и да приемете грешка от 1 стотинка на ред (добавяте съответния брой стотинки в сумата като грешка - в посоката, в която ще дължите повече данък). За деклариране и плащане на по-голям данък не е предвидена глоба.

Неяснота за закръглянето има при лихвите, защото междинните резултати не се декларират.

Неяснота за закръглянето няма при дивидентите и данъците върху тях, защото се декларира отделно всеки получен дивидент и всеки удържан данък върху дивидентите. И съгласно указанията за попълване закръглянето се прави до стотинка (няма и начин да се напишат по-малки суми от стотинка, защото технически уеб формулярът не може да приеме повече от две цифри след десетичната точка). Броят на притежаваните акции/дялове се въвежда с точност 8 знака след десетичната точка (защото се поддържат fractional shares).

Общи правила за четене на първичните счетоводни документи (справките от инвестиционните посредници) и преизчисляване в левове

Ако има раздел accruals - игнорирайте го. Намерете къде в отчета пише колко е дохода, който е отразен по сметката. Доходите accruals са нещо като прогнозни доходи, те не са реално отразени по сметката ви. Данъчни събития са тези доходи, които са отразени по сметката.

При Interactive Brokers има custom statement с раздел Statement of Funds, където може да потвърдите данъчните събития и техните дати (гледа се Activity Date).

При Interactive Brokers има случаи когато дивидентите излизат с Report Date от следващата данъчна година. Обикновено като има такова несъответствие то е минимално - Report Date е първия работен ден от следващата година. Но съм имал случай на данъци върху дивидентите, които излизат с Report Date 2 февруари следващата данъчна година. Тоест за да излезе данъкът върху дивидента в отчета трябва да се зададе като период на отчета, който включва 2 февруари от следващата данъчна година. От това следва, че не трябва да бързаме да попълваме данъчната декларация през януари (и даже през февруари). Най-добре в средата на март когато НАП е готова с данните от работодатели (ако имате такива това е улеснение при попълването, но трябва  пак да проверите тези данни, защото има случаи да са грешни).

Ако например в годишния отчет пише обща сума на лихвите не се изкушавайте да го ползвате, намерете всяка отделна лихва, отразена по сметката ви, и я преизчислете по курса на БНБ както обясних по-нагоре. Ако става въпрос за евро вероятно няма да има разлика или тя ще е малка (при 12 реда - няма да е повече от 12 стотинки). Ако доходите са в друга валута разликата ще е по-голяма.

Според мен при сделки с финансови актив се гледа Activity Date (не се гледа Report Date, не се гледа Settlement Date). Датата има значение, защото се прави преизчисление в лева и се взима курса на БНБ за съответната дата. Обясних защо мисля така по-надолу в статията.

Доходът достига до сметката на датата Activity Date, а на Report Date е достъпен за четене в справката (може да се генерира справка, в която да се вижда). Тоест доходът е получен на Activity Date (отразен е по сметката и типично може да се правят покупки с тази сума*)

* При спазване на Free-Riding rule ако това става с cash акаунт.

Ако не ви се занимава да ровите в сайта на БНБ и имате доверие, че не съм объркал нещо може да ползвате моите валутни курсове от тук (аз ги ползвам за моите изчисления). Във файловете с corrected в името са валутните курсове за всички дни (запълнил съм дните без публикуван валутен курс с предишния). Има скриптове, с които може да добавите към колонката с дати валутните курсове за всяка една дата. След това тази колонка с датите я copy/paste-вате в таблицата, която сте направили за преизчисляване в левове. Това ви спестява грешките от преписване на курсовете един по един от сайта на БНБ.

За стейбълкойните (стабилни токени, стабилни койни, stablecoins) ако пазарната им цена не се различава съществено от цената на съответната фиатна валута бих ползвал курсовете на БНБ за съответните фиатни валути.

(3) Когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на Българската народна банка към датата на придобиването им.

(4) Непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена.

Тъй като пазарната цена на стабилните токени е в съответната валута има смисъл да вземете пазарната цена в съответната валута (приемаме, че цената им е 1 когато отклонението е незначително) и да я преизчислите по курса на БНБ. Ако все пак имате някаква пазарна цена директно в левове може да ползвате нея. Няма точни инструкции в закона как се определя "пазарната цена".

За повечето криптовалути има котировки в евро така, че можем да вземем тях и да ги преизчислим в левове (защото курсът на еврото е фиксиран). Това преизчисляване го правим например в случаите когато имаме замяна на една криптовалута за друга и трябва да определим цена на замяна (замяната се третира по същия начин като продажбата).

Справяне с бъговете при генериране на справките от инвестиционните посредници - някои доходи може да не излязат ако не разширите периода на справката

В някои случаи не е възможно да се избере дата първи януари от интересуващата ни данъчна година. В такъв случай избираме първата достъпна датата от януари.

В Interactive Brokers само за някои справки има възможност да се избере Annual (годишна справка), за по-интересните custom statements такава възможност няма, там трябва да е от дата до дата.

За всеки случай генерирам допълнително разширени справки - с начална дата поне един работен ден преди началото на януари (тоест някъде към края на декември от предходната данъчна година) и няколко дена след края на декември (тоест началото на януари от следващата данъчна година).

Защото някои доходи от съответната данъчна година, които са на ръба (поради бъг в системата) може да не излязат в справките. Търся такива доходи в тези справки с разширен период за да не пропусна да ги декларирам, ако ги има. Хващал съм такъв бъг през данъчната 2022 година - има получен дивидент от Devon Energy Corporation на 30 декември 2022 година, но той не се вижда в справката с крайна дата последното число от декември. Вижда се ако се избере някой работен ден от януари следващата година.

Макар, че такъв проблем съм забелязвал само при Interactive Brokers, бих внимавал и с други платформи. 

Има и други капани при четене на справките от Interactive Brokers, по-надолу в статията разказвам за тях, а също и в статията за Interactive Brokers. В справката "Dividend Report" от раздела "Tax Reports" има грешни данни, ползвайте custom statement за дивидентите както обясних в статията по-надолу. И не забравяйте да генерирате контролна справка с разширен период за да хванете дивиденти, които поради бъг не излизат ако зададете период между първия и последния ден от данъчната година. (Допълнение: имал съм случай на 2 февруари да ми излязат данните за някои данъци върху дивиденти от предишната данъчна година!)

Къде в данъчната декларация пише колко трябва да платя?

Поради зачестилите въпроси как се пренася дължимия данък върху дивидентите от приложение 8 (където е деклариран) в приложение 1 и подобни - пиша този раздел в горната част на статията за да е по-видим. Отговорът е, че не се пренася.

Не очаквайте да видите всичките си задължения на едно място в данъчната декларация, пръснати са на различни страници.

Възможно е да имате задължение да платите само дължимата сума, описана в приложение 1 (част 4, точка 11 "Дължим данък за довнасяне, намален с отстъпката"). Но в някои случаи имате дължими и осигуровки за доплащане, които ще намерите в приложение 14 (Образец 2004). Възможно е също така да имате дължим данък върху дивидентите, който ще намерите в приложение 8.

За да разберете колко трябва да платите трябва да попълните, прочетете и разберете логиката зад всички страници от данъчната декларация (освен тези приложения, които не се попълват, обаче за да сте сигурни, че не ги попълвате пак трябва да се запознаете с тях). А също така се налага данъчната декларация да е попълнена коректно (за грешно подадените към НАП данни, които са вписани в декларацията автоматично, носите отговорност вие - трябва да ги проверите и с подписването на декларацията потвърждавате, че сте го направили).

Има друг начин как да видите задълженията си, но той не е надежден. В портала на НАП има "Справка за задълженията с възможност за плащане", но тя не винаги работи коректно.

За да сте сигурни, че сте платили задълженията си трябва да се уверите, че тази справка дава същите данни, които сте въвели. Данните в системата "Справка за задълженията с възможност за плащане" не се появяват магически, а трябва първо да сте подали данъчната декларация и данните от нея да са обработени (което не става мигновено, може да отнеме минути, часове и накрая пак системата да не покаже коректни данни).

Можете да платите дължимите данъци и осигуровки с банков превод. Но това не е удобен начин, защото трябва да ровите в сайта на НАП за номерата на банковите сметки на съответната териториална дирекция (има различни сметки за различните видове задължения). След като направиха лесен метод за плащане с дебитна карта без такса няма смисъл да се ползва стария метод. (Ами ако лимитът на картата не позволява толкова голямо плащане? Просто правите плащането на няколко части и си водите записки някъде за да не се чудите какво сте платили после ако проверявате за грешки.)

Може да ползвате функцията за плащане на данъци онлайн с дебитна карта и без ПИК код или електронен подпис (от портала на НАП), но ако се логнете с някой от двата метода ще ви е предварително попълнено ЕГН-то и ще имате достъп до информация за вече направените плащания през портала (не съм тествал какво става ако се направи плащане без логване с ПИК код или електронен подпис: дали след последващо логване с някой от двата метода ще се вижда направеното плащане в справката за направени плащания).

Внимавайте - трябва да натиснете бутона "Без такса (виртуален ПОС на НАП)", иначе ако платите чрез ePay с дебитна карта ще има допълнителна такса. Възможността за плащане с ePay е полезна за тези, които нямат дебитна карта, но имат микросметка в ePay със салдо.

В полето "Данъци и други приходи за централния бюджет" (вж. снимката по-долу от услугата "Плащане на задължения към бюджета по електронен път") се попълва както данъка за довнасяне (точка 11), така и данъка за дивидентите. Аз ги плащам с отделни транзакции за да мога после по-лесно да проверя за какво съм плащал (с дебитна карта няма такса и не е проблем всеки отделен данък да се плаща с отделна транзакция).

Здравните вноски за довнасяне, които са декларирани в приложение 14 ("Образец 2004", Справка за окончателния размер на осигурителния доход за **** г.) като "Размер на окончателната осигурителна вноска за здравно" се попълват в полето "Осигурителни вноски НЗОК". Може да се платят на една транзакция с другите данъци, но аз предпочитам да ги плащам с отделни.

Възможно е да не дължите здравни вноски за довнасяне, например ако сте били през цялата година на трудов договор. По-надолу в статията обяснявам подробно логиката на облагане със здравни осигуровки на капиталовата печалба от финансови активи, лихви и други доходи (накратко: ако сте били "безработни" през годината или част от годината след подаване на декларация образец 7).

(Здравната осигуровка може да е написана на повече от едно място в данъчната декларация, това не значи, че трябва да я платите два пъти. Има и един интересен процес по разпределяне на пренесената здравната осигуровка между приложения 5 и 6, който може да се наложи да го разберете за да попълните коректно данъчната декларация.)

Когато плащате с банков превод не може да си платите здравните вноски за довнасяне задно с данъците, защото се превеждат по различни банкови сметки. Но ако имате дебитна карта няма смисъл да ползвате банкови преводи, защото за плащане с дебитна карта няма такса.

Деклариране на капиталовата печалба

Капиталовата печалба не се нарича така в ЗДДФЛ.

В случай когато сделките с финансови активи (акции, договори за разлика и други) представляват "търговска дейност по занятие" се води счетоводство по ЗКПО и се плащат осигуровки. Обясних как няма ясни и обективни критерии за определяне дали дейността е "по занятие" в тази статия.

Ако тези сделки не представляват "търговска дейност по занятие" (разглеждат се като "обикновено управление на портфейлна инвестиция, както това би направило частно лице") - тогава продажбите се декларират в приложение 5 и се плаща данък 10% (може да се плати и здравен данък 8%, наречен "здравна осигуровка", по-надолу в статията обяснявам подробно в кои случаи). Здравната осигуровка от 8% има таван, така че маргиналната данъчна тежест е 10% (над тавана).

По-горе е показана версията за 2021 и 2022 година на таблица 2 от приложение 5 на годишната данъчна декларация.

За данъчната декларация от 2023 година (която се подава в срок до 30 април 2024 година) има промяна - може да се въведе само един ред с код 508. Изчисленията стават по същия начин, разликата е само в това, че трябва да се напише общо сумата на цените на придобиване и общо сумата на продажните цени (и цените на замяна).

При опит да се въведат два реда (по старите инструкции за попълване, които са вече грешни!) излиза съобщение за грешка:

В следващата илюстрация показвам кой е правилния начин за попълване - първо правим своя таблица с всички продажби и покупки цени на придобиване (за съответните продажби) на отделни редове. Печалбите и загубите в отделни колони. Събираме всички колони и резултатите преписваме в колоните 3, 4, 5 и 6 в Таблица 2:

⚠ В колоната "цени на придобиване" пишем цените на придобиване на порциите, които продаваме. Начинът на определяне на цената на придобиване на порцията, която продаваме, зависи от това дали системата поддържа данъчни лотове или не. Например ако сме купили  два данъчни лота от 100 акции и продаваме 50 от първия данъчен лот в колоната с покупките пишем цената на придобиване на тези 50 акции от първия данъчен лот, които продаваме, а не на целия данъчен лот от 100 акции.  Когато системата не поддържа данъчни лотове (не можем да докажем от кой данъчен лот продаваме) трябва да формираме среднопретеглена цена.

Според инструкциите не може просто да сметнем разликата между колона 3 и колона 4 и да я напишем само в една от другите две колони по този начин:

В случай, че попълним грешно данъчната декларация няма основание за глоба по ЗДДФЛ ако грешното попълване не е довело до укриване на данъци (т.е. ако дължимите данъци са декларирани и платени точно или в по-голям размер от действително дължимия).

Ако попълвате коригираща данъчна декларация след крайния срок за ползване на отстъпката губите отстъпката! (Не съм много сигурен в това тълкуване, но съм чувал, че НАП така го тълкува.)

В края на 2023 година имаше оплаквания от данъкоплатци, на които НАП им беше пратила покани по член 103 от ДОПК да подадат коригираща данъчна декларация, защото не бяха попълнили колони 3 и 4.

Ето целия текст на инструкциите за таблица 2 ако ви се чете:

Указания за попълване на Част І, Таблица 2

В Част І, в Таблица 2 се формира облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута.

Продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари.

Цената на придобиване е:

1. документално доказаната цена на придобиване на имуществото;

2. документално доказаната цена на придобиване на имуществото, увеличена с документално доказаното доплащане, дължимо от физическото лице - в случаите на замяна с доплащане;

3. нула - когато няма документално доказана цена на придобиване, включително за имущество, придобито по дарение, или за акции и дялове, получени при разпределение на печалба или друг източник на собствен капитал. Цената на придобиване на недвижимото имущество е нула и при последваща продажба или замяна на поземлен имот (включително на ограничени вещни права върху него), върху който е било учредено право на строеж и при облагането на дохода е определена цена на придобиване по реда на т. 8;

4. документално доказаното доплащане, дължимо от физическото лице - в случаите на замяна с доплащане, когато няма документално доказана цена на придобиване на имуществото;

5. частта от непаричната вноска, вписана в учредителния договор, в дружествения договор или в устава на търговско дружество, съответстваща на продадените или на заменените акции и дялове - в случаите на направени непарични вноски в търговско дружество, когато вноската има за предмет имущество, доходите от продажбата или замяната на което са необлагаеми по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ към датата на вписване на вноската в търговския регистър. Когато предмет на непарична вноска в търговско дружество са акции и дялове, получени срещу направени непарични вноски в друго търговско дружество, при продажба или замяна на новопридобитите акции и дялове, с изключение на случаите по чл. 38, ал. 7 от ЗДДФЛ, цената на придобиване е документално доказаната цена на придобиване на имуществото, което първоначално е било предмет на непарична вноска, ако към датата на вписването и в търговския регистър доходите от продажбата или замяната на това имущество са облагаеми по смисъла на този закон;

6. пазарната цена по чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ на имуществото, придобито при замяна - в случаите на продажба/замяна на имущество, придобито при замяна;

7. документално доказаната цена на придобиване на имуществото, актуализирана до 1997 г. включително с общия индекс на потребителските цени, обявен от Националния статистически институт - в случаите на продажба или замяна на имущество, придобито преди 1 януари 1998 г.;

8. документално доказаната цена на придобиване на поземления имот, съответстваща на частта, за която е учредено право на строеж - в случаите на учредяване право на строеж;

9. документално доказаната цена на придобиване на имуществото - предмет на непарична вноска в търговско дружество - в случаите на продажба или замяна на акции и дялове, получени за направени непарични вноски в търговско дружество, с изключение на случаите по т. 5;

10. данъчната стойност на имуществото към момента на заличаването на едноличния търговец от търговския регистър - в случаите на заличаване на едноличен търговец, когато имуществото на предприятието е преминало към физическото лице - собственик.

В колона 3 на Таблица 2, Част І се попълва сумата на продажните цени, а в колона 4 сумата на цените на придобиване на финансовите активи, продадени или заменени през годината. В колона 5 на Таблица 2, Част І се попълва сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, а в колона 6 на Таблица 2, Част І се попълва сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка.

„Собствен капитал на предприятието“ е разликата между балансовата стойност на активите и балансовата стойност на пасивите на предприятието.

Печалбата/загубата от всяка сделка се определя като от продажната цена в лева се извади цената на придобиване в лева.

Цената на придобиване в лева се определя по курса на БНБ за датата на придобиване.

Продажната цена в лева се определя по курса на БНБ за датата на продажба.

Обаче има уловка:

ЗДДФЛ не казва кога е датата на сделката (покупка или продажба) - датата на изпълнение на сделката (trade date) или датата на сетълмента (settlement date). При CFD (договорите за разлика) няма две дати, има само дата на изпълнение на сделката (trade date).

Типично става така: потребителят подава поръчка, тя може да се изпълни като една сделка или като повече от една сделка, като всяка сделка си има дата на изпълнение на сделката, но в някои случаи има и втора дата, наречена дата на сетълмент (която обикновено е 2 работни дни след датата на изпълнение на поръчката - това е т.нар. T+2 сетълмент).

Повече по темата кога е датата на продажба и кога е датата на покупка писах по-надолу в статията (този въпрос наистина е по-сложен, отколкото изглежда). Накратко: според мен при сделки с електронна платформа, която работи на принципа на спот търговията (каквито са типично електронните платформи), за целите на преизчисляването в левове трябва да се приеме, че датата на придобиване и датата на продажба са датите на изпълнение на съответната поръчка (както е по международните счетоводни стандарти).

Защо според мен ЗДДФЛ е неадекватно написан и повече подробности по темата може да намерите в разделка „Кога е датата на покупка и кога е датата на продажба? Как се преизчислява в левове?“, който може да намерите по-надолу.

Внимавайте с часовите зони, в някои случаи платформата може да ви покаже грешен ден. В ЗДДФЛ не е написано изрично по коя часова зона е датата, затова приемаме, че превалутирането става по българската часова зона.

Ако БНБ не е публикувала валутния курс за съответния ден взимаме валутния курс от предходния ден (когато е имало публикуван курс). Ако БНБ не публикува валутен курс в ЗДДФЛ не е уредено какво се прави, може би е редно да вземете пазарния валутен курс или валутния курс на централната банка на съответната държава (най-практично е да се вземе курса към еврото и да се превалутира в лева по фиксинга на БНБ за еврото).

Има тънкости при определяне на цената на придобиване, ако сделките са сложни - трябва да се види платформата дали прави разлика от коя порция (данъчен лот, tax lot) се продава или не. Подробно обясних за данъчните лотове по-надолу в тази статия (в раздела за деклариране на притежаваните акции и дялове).

Капиталовата печалба от акции, фючърси, договори за разлика се определя аналогично. За опциите обаче ЗДДФЛ не е предвидил някои видове сделки с тях. Например ако купим опция и не я продадем няма как да отразим загубата от покупката на опцията, обясних подробно в тази статия. Иначе ако сделките с опции са търговска дейност по занятие - тогава се води счетоводство по ЗКПО и всички загуби и печалби могат коректно да се отчетат.

Изключение за данък на европейските борси - не съвсем

Ако продажбата не се разгледа като търговска дейност по занятие – не се дължи данък при продажба на акции и ETFs, извършени на някои сегменти на европейски борси, които са "регулиран пазар" по смисъла на закона.

Ако продажбата на акции и ETFs се разглежда като търговска дейност по занятие - пак може да няма данък, защото и ЗКПО предвижда освобождаване от данък на регулирани пазари (и в допълнение на това има и изключение за  „еквивалентни регулирани пазари“).

Има особеност когато сделките минават през сегмент на европейска борса, който не е вписан като "regulated market" в регистъра на ESMA - от 29 март 2022 година има промени в дефиницията за "регулиран пазар", поради което съм по-склонен да приема тълкуването на закона от НАП/КФН, според което за тези сделки не важи данъчното изключение.

Не всяка продажба чрез подложена на регулации европейска борса е продажба на регулиран пазар по смисъла на закона

Обърнете внимание, че това през кой сегмент на борсата е минала сделката няма как да го разберете от справката, която ви дава инвестиционния посредник. Там пише само коя е борсата, но не и информация за това кой е сегмента на тази борса. Информация за сегмента трябва да търсите от други източници (на сайта на борсата трудно се намира информация, за някои борси не съм успял да намеря такава).

Например сделките с ETFs на GETTEX типично минават през сегмент, който не е "regulated market", а сделките с ETFs на Xetra минават през сегмент, който е "regulated market". Затова, ако ползвате Interactive Brokers, трябва да избирате през коя борса да стане продажбата вместо да оставите тя да мине по избор на системата SMART routing (според моето тълкуване на закона покупката може да мине и през сегмент, който не е "regulated market", важно е продажбата да мине през "regulated market" за да има данъчно изключение). Подробно обясних как става това в статията за Interactive Brokers.

В справките от Trading212 в CSV формат не се виждат данни за това дали сделката е минала борсово или извънборсово (OTC). Подробно за това писах в статията за Trading212. Трябва за всяка продажба да установите дали е минала борсово или не (в случаите когато има шанс за данъчно изключение).

• Инвестиране на пазара на акции без данъци дължими в България - ето как може да стане това - тук подробно разглеждам изключенията при данъчното облагане на доход от продажба на акции и ETFs
• Кога се плаща данък 15% вместо 10% за доходи от продажба на акции
  

В закона няма ясни и обективни критерии кога една продажба на акции се смята за „обикновено управление на портфейлна инвестиция, както това би направило частно лице“ и кога е търговска дейност по занятие.

От НАП упорито отказват ясно да отговорят какво значи „обикновено управление на портфейлна инвестиция“ и „както това би направило частно лице“ (това е интересно и във връзка със законите за ДДС и ДДС регистрацията). Какво са отговаряли от НАП на въпроси по темата може да потърсите в системата „въпроси и отговори“, а по-лесно е просто да погледнете избраните отговори, които пуснах в тази статия.

Деклариране на притежавани дялове и акции

Трябва ли да декларирам позициите в ETF-и при попълване на ГДД? Ако да, по какъв начин трябва да опиша, ако хипотетично притежавам 10 позиции в CSPX?

Според някои териториални дирекции на НАП трябва, според други – не трябва.

Допълнение: към момента мнението ми е, че е по-правилно тълкуването, че ETFs (особено UCITS ETFs) са "дружества" и затова трябва да се декларира притежанието им (когато са установени извън България).

Обърнете внимание, че декларирането на притежанието и деклариране на продажбите са съвсем различни задължения, критериите за които са различни.

• Декларира ли се притежаването на дялове от взаимни фондове, ETF (борсово търгуван фонд), ETN и ETC (в чужбина)?

Вижте и статията за декларирането на акции и дялове:

• Деклариране на притежаваните акции/дялове в чужбина от физически лица (има промени в данъчната декларация за 2022 година!)

Възможно е да имате задължение за отчитане на притежаваните акции, борсово търгувани фондове, облигации и салдото по сметки в чужбина към БНБ. Формално не се води деклариране, а отчитане. 

Повече за това отчитане писах в статията:

• Отчитане от физически лица на притежавани акции пред БНБ чрез формуляр СПБ-8 - моята кореспонденция с БНБ.
  

Ако сделките са по-сложни трябва да се има предвид как е настроена да работи платформата: дали групира купените инструменти на „порции“ (и може да се избира от коя „порция“ да се продава) или не (усреднява ги всички на един куп). Тези „порции“ се наричат данъчни лотове (tax lots).

За това има ясни инструкции в ЗДДФЛ по отношение на декларирането на продажбите (как да се смята цената на придобиване – в единия случай се взима цената на придобиване на инструментите каквато е била (в лева, по фиксинга на БНБ), а в другия случай се усреднява).

(Промених си частично мнението, всъщност в ЗДДФЛ изобщо не е ясно това как се прави преизчисляването в левове. Повече за това как законът не е ясен писах по-долу в статията. Иначе е ясно това за - че когато системата поддържа данъчни лотове трябва да ги имаме предвид при определяне на цената на придобиване.)

Ето текста от закона, който ни задължава да вземем не средно претеглената цена, а реалната цена на придобиване, когато платформата поддържа данъчни лотове и продаваме само от един данъчен лот:

Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател.

Когато продажбата "захапва" от два данъчни лота тогава е логично да сметнем средно претеглена цена, но само на база цената на придобиване на тези лотове, от които продажбата "захапва".

По отношение на декларирането на притежаваните акции няма ясни инструкции. Ако имаме покупка на 10 акции по 20 лева, покупка на 10 акции по 30 лева, покупка на 15 акции по 40 лева и продадем 15 акции по 50 лева (в тази последователност) – какво трябва да пишем като притежавани акции през следващата година?

Ако платформата позволява да определим от коя порция (от кои порции) сме взели тези 15 акции е лесно. Например ако сме продали 15-те акции от порцията с 15 акции – просто не ги декларираме като притежавани (ако сме ги продали преди 31 декември). Но ако платформата не позволява да се избира от коя порция се продава?

Може би е правилно в този случай да следваме логиката, определена по отношение на декларирането на продажбите – прави се усредняване. И то по такъв начин, че да има съгласуваност между декларирането на притежаваните акции (техния брой и обща стойност) и на продадените акции. Ще е нелогично да декларираме, че притежаваме акции на обща стойност 100 лева и продажба на тези акции за общо 200 лева, а печалбата да бъде 100 лева и 52 стотинки. Или 98 лева и 62 стотинки.

Декларирането на притежаваните акции не е просто (на един ред), а се пише всяка „порция“ притежавани акции на отделен ред, независимо дали платформата за търговия слага всичко на един куп или в отделни порции). И затова когато се продава трябва да се сметне колко точно акции от коя порция се продават, дори и когато платформата не поддържа „порции“ (а всичко е на един куп).

В случай, че платформата позволява да изберем от коя „порция“ акции да продадем, е лесно. А ако не позволява – може би е най-правилно за целите на декларирането на притежаваните акции да разпределим продажбата измежду всички порции пропорционално. (Според мен нито FIFO, нито LIFO  са приложими в този случай: при всяка продажба се "отхапва" по малко от всяка порция закупени акции.)

За цените на определяне на цената на придобиване законът е категоричен - недвусмислено казва, че трябва да вземем действителната цена на придобиване когато знаем от коя "порция" продаваме, а в останалите случаи трябва да вземем средната цена на придобиване. Трябва да имаме документ, с който доказваме, от коя "порция" акции продаваме, в противен случай усредняваме (формираме средна цена на придобиване).

Ето как е формулирано в закона:

(4) Реализираната печалба/загуба по ал. 3 за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател.

При платформата на Interactive Brokers може да зададем от коя "порция" (tax lot) акции продаваме не само предварително, но и малко по-късно (след като поръчката за продажба е изпълнена). Обаче има кратък интервал на разположение да го направим с техния инструмент tax optimizer. Желателно е още в процеса на нареждане на продажбата да изберете от коя "порция" продавате, ако платформата ви го позволява. Научете предварително как може да стане това с платформата, която смятате да ползвате за нареждане на продажбите.

Make changes and save them until 8:30 PM ET on any given trading day.

По българско часово време това е 3:30 през нощта!

Тъй като имаме справка от Interactive Brokers с информация за продадените лотове може да приемем, че можем да докажем "коя част се продава" по смисъла на чл. 33 ал. 4 от ЗДДФЛ.

Подробно как се вади справка от платформата на Interactive Brokers, която съдържа данни за данъчните лотове, писах в статията за IB (най-прецизни данни има в справката Activity Flex Query в колона TransactionID, в справките custom statement с раздел Trades данъчните лотове може да са обединени по дата).

Когато се получава различен дължим данък в зависимост дали се приеме за идентификатор на данъчен лот някой от изброените може би е по-правилно да се избере последния:

• датата от справката custom statement с раздел Trades 
• точното време до секунда OpenDateTime от Activity Flex Query 
• TransactionID от Activity Flex Query

Ако се правят прости продажби (продават се изцяло данъчните лотове купени на една и съща дата от даден инструмент или направо всички данъчни лотове от даден инструмент) няма да има излишни усложнения.

Следват разсъждения как се процедира когато платформата не поддържа данъчни лотове.

Например: продали сме 15 акции от общо 35 акции (приблизително 42,8571429%). Махаме толкова процента от броя на акциите от всяка порция. Може да се получат грешки при закръгляването. За да се избегнат смятаме с колкото се може повече цифри след десетичната запетая.

В данъчната декларация се попълва броя и общата стойност на акциите (по цена на придобиване) в лева и в съответната валута. Не се декларира цената на 1 акция, не се декларира текущата цена на акциите, важното е да няма грешка в общата сума. Лесно е да се правят сметките така, че да няма грешка в общата сума.

Но е възможно броят притежавани акции да не може да се напише точно, ако има ограничение за броя цифри след десетичната запетая.

Ето как изглежда формуляра на тази част, където се декларират притежаваните акции в приложение 8:

Имате възможност да заредите притежаваните акции, декларирани в данъчната декларация от предишната данъчна година, с бутона "Зареди актуални данни, подадени към НАП" (заглавието на бутона е подвеждащо, защото данните не са актуални, а са от предишната данъчна година). Тази функция е полезна в случай, че продължавате да притежавате данъчните лотове от предишната година или част от тях - така си спестявате повторното им въвеждане.

Ето примерни сметки:

Допълнение: "притежавани акции през 2020 година" да се чете "придобити акции през 2020 година" (приемаме, че няма други придобити акции). Тоест това са притежаваните акции преди продажбата на 15 акции.

Допълнение от 2023 година: промениха начина, по който се декларират притежаваните акции. Вече се декларират само акциите, които са притежавани към 31 декември на данъчната година (за която се отнася декларацията), като не се декларират другите акции (притежавани през останалите дни от годината, но продадени преди 31 декември). Затова "притежавани акции през 2020 година" да се чете "придобити акции през 2020 година" (приемаме, че няма други придобити акции).

При тези сметки допускаме, че продажбата на 15-те акции през 2020 година е извършена след като са извършени покупките, иначе средната цена ще е съвсем друга и сметките се усложняват. Допускаме, че през 2021 година няма продажби.

За съжаление няма как да напишем 20-те притежавани акции на един ред, трябва да са на три реда (защото се пише дата на придобиване и няма как ако сме купили трите порции на различни дати да ги напишем на един ред без да съставим документ с невярно съдържание).

Поради това ще има грешка в количеството декларирани акции, но според мен няма да ви глобят за това (освен в случай, че ви правят "поръчкова проверка" - такава, за която някой член на организирана престъпна група или обикновен самотен престъпник е платил с влияние, пари или по друг начин, с цел тормоз насочен срещу вас). В съда може да обжалвате като обясните, че има бъг във формуляра, който не позволява да се пишат повече от две цифри след десетичната запетая. Ако и съдът не е корумпиран според мен би трябвало да решат във ваша полза. Допълнение: вече може да се пишат повече цифри след десетичната запетая.

В ЗДДФЛ не намирам член, по който може да ви глобят за това, че броя на акции е закръглен, не знам дали в друг закон може да се намери друго основание за глоба.

Електронната таблица може да се свали от тук.

Внимавайте с данъчните лотове (tax lots) - при някои платформи има подводни камъни

Подробно обясних подводните камъни в платформите на Interactive Brokers в статията за Interactive Brokers. На някои места има подвеждаща информация за данъчните лотове. Статията я обновявам редовно когато забележа нови капани, прегледайте я. Ако не ви се чете цялата статия превъртете на раздела "Внимавайте с данъчните лотове (tax lots)" (там пише за това как да се определи цената на придобиване). За да намерите тази част от статията, където пиша за дивидентите и къде е грешно да се гледат - превъртете на "Генериране на персонализирани справки (custom statements)".

Накратко: по-подробни данни има в раздела Trades на справката тип "Trade Confirmation Report". На други места (вкл. и в раздела Trades на други типове справки) ще видите подвеждаща информация. 

Най-прецизни данни има в справката Activity Flex Query в колона TransactionID, в справките Trade Confirmation Report данъчните лотове може да са обединени по дата.

Обаче ако сте правили по-сложни сделки (не сте продавали 100% от данъчните лотове) ще ви трябва още по-детайлна справка. Това става като генерирате custom statement с раздел "Trades" и в раздела "Section Configurations" от менюто "Profit and Loss" изберете "Realized P/L Only", а превключвателят "Hide Details for Positions, Trades and Client Fees Sections?" трябва да бъде в състояние "No". Подробно обясних това в статията за IB.

Не съм напълно сигурен дали истинските данъчни лотове са обединените по дата транзакции в Trade Confirmation Report или в Activity Flex Query в колона TransactionID. По-скоро клоня към TransactionID. Този казус ви засяга само ако сделката в рамките на деня се е фрагментирала и после при продажба има значение тези фрагменти как се разглеждат. Тоест при съвсем edge cases. Ако просто продавате данъчните лотове изцяло не ви засяга това чудене. И също в някои случаи когато продавате изцяло данъчните лотове от една дата - тогава също не ви засяга дали истинските данъчни лотове са по идентификатор дата (от Trade Confirmation Report с включени детайли за данъчните лотове) или са в в колоната TransactionID от Activity Flex Query.

Напомням, че за данъчни цели не може да включвате таксите и комисионните като разход (не може да ги включвате в цената на придобиване). Когато имате документ за реалната цена на придобиване на порцията (данъчният лот), който продавате, взимате реалната цена на придобиване на съответния данъчен лот, който продавате.

Ако продаваме от повече от един данъчен лот нещата малко се усложняват (когато продажбата е частична, т.е. когато не се продават изцяло всички натрупани данъчни лотове едновременно).

Например имаме два данъчни лота с цени на придобиване 500 лева първия и 600 лева втория, продаваме целия първи данъчен лот и половината от втория (прилагаме настройката по подразбиране FIFO). Това значи, че цената на придобиване на реда е 500 + (1/2 от 600) = 800 лева. Ако продажната цена е общо 1050 лева печалбата е 250 лева.

Ако платформата не дава информация за данъчните лотове смятаме средна цена на 1 акция по този начин (в примера лотовете са с по 10 акции всеки, общо 20; продажбата е за 15 акции):

(500 + 600)/20 = 55

Умножаваме 15 по 55 за да получим цената на придобиване на акциите, които продаваме (среднопретеглена цена на придобиване). Получава се 825 лева (което е различно от цената на придобиване, която получихме в примера когато системата поддържа данъчни лотове).

Ако продажната цена е 70 лв на акция получаваме общо 1050 лева за 15 акции, колкото в предишния пример. Обаче тъй като цената на придобиване е друга печалбата (в случай, че системата не поддържа данъчни лотове) е 1050−825=225 лева.

С този пример илюстрирам как се получава различен резултат в зависимост от това дали системата поддържа данъчни лотове или не (т.е. в зависимост от това дали можем да докажем кои данъчни лотове се продават или не можем). Когато системата не дава детайлна информация данъчните лотове слагаме всички лотове в един "кюп" (усредняваме), когато имаме информация за данъчните лотове взимаме предвид тази информация при изчисляване на среднопретеглената цена при сложни сделки (или взимаме реалната цена на съответния данъчен лот при прости продажби; прости продажби в този случай значи такива, при които продаваме само от един данъчен лот).

Потърсете и раздела "Кога е датата на покупка и кога е датата на продажба?", там писах подробно за това как закона не е ясен как става преизчисляването в левове (защо не е ясно, че трябва да се вземе датата от Trade Confirmation Report, а не датата на сетълмент от друга справка).

Никога не ползвайте сумата от колоните Basis или Tax Basis за данъчни цели по ЗДДФЛ. В справките от Interactive Brokers в колоната Basis сумата е коригирана с таксите и комисионните, което е недопустимо (с това българският закон е различен от законите на държави като САЩ и Великобритания).

Кога осигурителните вноски намаляват дължимия данък върху дохода от капиталовата печалба (разликата между продажната цена и цената на придобиване)?

Според мен дължимия данък от раздел 5-ти на данъчната декларация се намалява само от здравните осигуровки, платени във връзка с подаване на декларация образец 7 (това са "здравните осигуровки за безработни" на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО).

Физическите лица, които нямат друго основание за плащане на здравни осигуровки, са задължени да подадат декларация образец 7. Ако не я подадат в срок има глоба в размер от 500 до 1000 лева (отделно са лихвите върху невнесените в срок здравни осигуровки). Което изненадва някои хора останали без работа или приключили образованието си. Декларацията се подава до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който е възникнало задължението.

Например ако имате трудов договор до края на януари декларацията образец 7 се подава до 25-ти февруари. Здравната осигуровка за месец февруари се плаща в срок до 25-ти март.

Тези, които не се осигуряват на друго основание ("безработни") плащат осигуровка в размер 1/2 от минималната здравна осигуровка. За 2021 година месечната "здравна осигуровка за безработни" беше 26 лева (1/2 от 8% от 650 лева).

За 2022 година имаше промяна от април (типично в началото на годината влизат в сила такива промени, но този път не беше така). За януари, февруари и март здравната осигуровка "за безработни" беше 26 лева месечно. За следващите месеци беше 28,40 лева месечно.

Тези здравни вноски, внасяни до 25-то число на следващия месец, се наричат „авансови“, което може да е объркващо. Вноските за месец декември, които се внасят до 25-ти януари следващата година също са „внесени авансово през годината“ (въпреки, че са внесени де факто през следващата година). Тоест - пишат се на ред 2 от Част II на приложение 5.

Ако след плащането на „авансовите“ вноски се дължат още осигуровки (при  годишното изравняване на осигурителния доход) тези допълнителни осигуровки не се смятат за „авансови“.

Ето например как изглежда попълнена таблица 2 и част II от приложение 5:

В този пример са внасяни здравни осигуровки за всички месеци от годината 26 лева месечно (общо 312 лева). Дължимият данък е намален с внесените осигуровки. В този пример няма вноски за довнасяне, защото доходът е по-малък от 3900 лв (12 по 325).

Обаче в случаите когато има здравна вноска за довнасяне се взима сумата от "Образец 2004" таблица 2 точка 2 "Размер на окончателната осигурителна вноска за здравно" и се поставя на ред 3 от част II на приложение 5 (или се разпределя между приложение 5 и 6, ако имате доходи и в двете приложения и това ще намали изчисленият дължим данък; ако не го намаля може да напишете само в едно от приложенията - избирайки това, в което облагаемият доход е повече от осигуровките).

Точно как се прави това разпределяне е някаква особеност от начина, по който е структурирана данъчната декларация. Идеята на това разпределяне е, че ако се напише цялата сума на всяко от приложенията ще се получи твърде голямо намаление на данъчната основа. Същото съображение важи и ако се попълни ред 2 едновременно в приложение 5 и приложение 6.

Аз имам повече доход в приложение 5, който надвишава размера на авансовите вноски (обаче сумата от ред 2 и 3 не е по-голяма от сумата на ред 1), затова попълвам авансовите и окончателните (редове 2 и 3) здравни вноски само в приложение 5. Ако сумата на ред 2 и 3 е по-малка от сумата на ред 1 - в този случай се налага да се разпредели ред 3 в двете приложения (в приложение 6 част II на ред 3 от приложени 6 част II съответства ред 4, по закона за всеобщата гадост номерацията там е изместена с плюс едно).

Според мен НАП иска по този начин да се попълва, обаче не съм убеден, че това е изцяло базирано за ЗДДФЛ (и не е приумица). По-долу цитирам закона, който не се връзва с тази приумица. Но за всеки случай попълвам декларацията така както смятам, че НАП иска да я види попълнена, а не по друг начин (при който дължимият данък е по-малко - като попълня изцяло здравните вноски - авансови и окончателни - в приложение 5 и 6 като ги дублирам, а не ги разпределям). По-долу обяснявам това с илюстрации още веднъж, с примери актуализирани за 2022 година.

Ако не сте внасяли осигуровки по чл. 40 ал. 5 от ЗЗО (осигуровки за безработни) - тогава не се попълва част II (доходите от финансови активи не се облагат със здравна осигуровка и не се приспада здравна осигуровка от данъчната основа).

В инструкциите за попълване поясняват:

На ред 2 в Част ІІ се посочват авансовите вноски, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, ако облагаемият доход по чл. 33 от ЗДДФЛ се включва при годишното изравняване на осигурителния доход в Таблица 2.

На ред 3 в Част ІІ се посочват окончателните вноски, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, ако облагаемият доход по чл. 33 от ЗДДФЛ се включва при годишното изравняване на осигурителния доход в Таблица 2.

Годишната данъчна основа на ред 4 в Част ІІ се определя като облагаемият доход, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, посочени на редове 2 и 3 в Част ІІ.

В кои случаи се приспадат платените осигуровки и през предишни години - не ми е ясно.

Има и особеност при попълване на първата страница от декларацията. Лицата, които са декларирали осигуряване с подаване на декларация образец 7 през годината слагат чавка на 9-та точка.

Да не се бърка с 8-ма точка. На 8-ма точка слагат чавка само тези, които са декларирали осигуряване с декларация ОКД-5.

Ако през годината е имало дни за които сте декларирали осигуряване и с едната, и с другата декларация - тогава ми изглежда логично да се слагат чавки и на 8-ма и на 9-та точка. Обаче не може! Излиза това съобщение за грешка:

Трябва да се има предвид, че здравните осигуровки намаляват данъчната основа само „ако облагаемият доход по чл. 33 от ЗДДФЛ се включва при годишното изравняване на осигурителния доход в Таблица 2“.

Доходът от финансови активи (печалбата от разликата в цената на придобиване и продажната цена) в повечето случаи не се облага със здравна осигуровка. Ако данъкоплатецът е плащал осигуровки на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (ако е плащал „осигуровки за безработни“ на основание подадена декларация образец 7) доходите от финансови активи и наеми се облагат със здравна осигуровка и здравните осигуровки намаляват данъчната основа на дохода от финансови активи и наеми.

Според мен на тези двата члена е базирано приспадането на осигуровките от данъчната основа в приложения 5 и 6:

Чл. 34. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество се определя, като облагаемият доход по чл. 33, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход по чл. 33 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.

Чл. 36. (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход по чл. 35 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.

Обърнете внимание как нищо не пише за разпределянето на здравните вноски между приложения 5 и 6. Но за всеки случай си попълвам декларацията както според мен НАП иска да я види попълнена (не дублирам същите здравни вноски (авансови и окончателни) и в двете приложния, а ги пиша само в едното или ги разпределям между двете). Иначе ако буквално следваме тези два члена (34 и 36) ще дължим по-малко данък (чл. 34 се отнася за приложение 5, чл. 36 - за приложение 6).

Попълване на частта „Образец 2004“

По-надолу разглеждам частния случай на попълването на Таблица 2 на „Образец 2004“ от „безработен“ (лице, което е внасяло осигуровки по 26 лева месечно на основание чл. 40 ал. 5 от ЗЗО).

В таблицата за определяне на окончателния размер на осигурителния доход върху който се дължат здравноосигурителни вноски (таблица 2 от приложението „Образец 2004“) пише:

Забележка: Пренесете сумата от точка 2 под Таблица 2 в съответното Приложение от данъчната декларация, в което сте декларирали доходите си. Когато доходите, подлежащи на годишно изравняване, се декларират в различни приложения от декларацията, сумата се разпределя до изчерпването й на съответните редове.

Не знам къде в ЗДДФЛ е написано, че трябва да се прави това „разпределяне до изчерпване“. В чл. 34 и 36 не казват това.

Има и една особеност при попълване на колона 5 - ако в някой от месеците има доход над тавана за осигуряване отдолу в колона 7 (ред 13) ще се получи сума, която е по-малка от сумата в колона 5 (ред 13). И поради това в точка 2 под таблицата (Размер на окончателната осигурителна вноска за здравно) може да се получи нула или по-малко, отколкото трябва.

В този пример само в един от месеците има доход от 12 000 лева:

Според Ивайло Mitch от блога Outsidia трябва сумата да се разпредели по месеци поравно, ако е възможно и така общата сума в колона 7 (ред 13) да се получи равна на сумата в колона 5 (ред 13) или 36000 лева (ако 36000 е по-малката от двете).

Ето така трябва да изглежда, ако се следват инструкциите на Ивайло:

В горния пример 12-те хиляди са разпределени равномерно по месеци така, че да се получи общо 12 хиляди отдолу като сума. Но не винаги се получава толкова лесно, понякога се налага някои месеци да са с една стотинка повече за да излезе коректно общата сума (напр. пробвайте да разделите 5484.41 на 12 и след закръгляне до втория знак да умножите по 12 - ще има 5 стотинки разлика).

След като прочетох внимателно повторно инструкциите за попълване намерих къде е описано как се попълва колона 5 на Таблица 2 от лицата, които са внасяли „осигуровки за безработни“:

- за лицата, които не са осигурени на друго основание и са внасяли здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година и същевременно имат получени доходи, подлежащи на данъчно облагане съгласно данните от данъчната декларация, се попълва облагаемия доход, деклариран в Приложение 3, част IІ, ред 5, Приложение 4, част ІI, ред 6, Приложение 5, част ІІ, ред 1 и Приложение 6, част ІI, ред 2.

Ако самоосигуряващото се лице е получило доходи на различни основания, посочени в т. 5, на ред 13, се попълва сбора от тези облагаеми доходи.

Облагаемият доход в редове от 1 до 12 в колона 5 се определя като:

- сумата в ред 13, формирана от облагаемия доход от упражняване на трудова дейност на лицето на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО се разделя на броя на месеците, през които лицето е получило доходи на това основание, независимо от броя на отработените през месеца дни.

- сумата в ред 13, формирана от облагаеми доходи, подлежащи на данъчно облагане съгласно данните от данъчната декларация, се разделя на броя на месеците, през които лицето е самоосигуряващо се по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, независимо от броя на дните през месеца, в които лицето е внасяло здравноосигурителни вноски на това основание.

Примерът на попълване на таблицата с осигуровките се отнася само за „безработните“ - тези, които през цялата година са внасяли „осигуровки за безработни“ (26 лева месечно за 2021 година). В други случаи попълването става по друг начин.

Според мен "облагаеми доходи, подлежащи на данъчно облагане съгласно данните от данъчната декларация" означава, че се взимат общо доходите от всички приложения (без доходите, които не се облагат с осигуровки - например дивидентите). Например ако данъкоплатецът е попълнил приложение 5 и приложение 6 (има доходи от капиталова печалба и от "други" или "лихви") трябва да събере облагаемия доход от точка 1 на част II от съответните приложения. Например ако има 5000 лева доходи в таблица 5 и 101 лева в таблица 6 ще се получи общо 5101 лева данъчна основа, която трябва да се напише на ред 13 на колона 5 от Таблица 2 на приложението "Образец 2004".

Нарочно избрах сума, деленето на която е проблемно, за да илюстрирам как се попълва в този случай Таблица 2 на ужасното приложение "Образец 2004" (при делене на 12 се получава малко повече от 425,08):

Примерът съответства на осигуровките през 2022 година. (По-надолу давам илюстрация за 2023 година.) Обърнете внимание как в колона 4 за месеците януари, февруари и март 1/2 от минималния осигурителен доход (за "безработни"), на базата на който се изчислява авансовата здравна вноска от 8%, е 325 лева. За следващите месеци е 355 лева.

Сумата от ред 13 на колона 5 се разпределя в редовете от 1 до 12, обаче тъй като не може да се раздели точно облагаемият месечен доход за четирите от месеците е с 1 стотинка повече.

След като попълним Таблица 2 на "Образец 2004" трябва да се върнем обратно в приложение 5 и да напишем там окончателната осигурителна вноска (74,48 в настоящия пример). (При други обстоятелства тази сума се разпределя между приложение 5 и 6.)

Ето как ще изглежда част II на приложение 5 в нашия пример:

През първите три месеца от 2022 месечната авансова здравна вноска е 26 лв, за следващите месеци е 28,40 лв. Общо за 12 месеца сумата прави 333,60 лв. Тази сума я пишем на ред 2.

На ред 3 копираме сумата от ред 2 на Таблица 2 от ужасния "Образец 2004".

Ето как ще изглежда част II на приложение 6 в нашия пример:

В този пример имаме 100 лева доход от "други" източници и 1 лев доход от лихва. (Единият лев го добавих за да може общата сума от 5101 да не се дели на 12 точно и да имам възможност да илюстрирам как се разпределя почти равно на 12 части.)

Оставяме редове 3 и 4 празни. Защото в този случай няма нужда от усложняване (разпределяне на окончателните осигурителни вноски и/или авансовите осигурителни вноски между двете приложения - 5 и 6). Щеше да има смисъл от разпределяне например ако доходът от приложение 5 беше под 408.08.

Ако попълним редове 3 и 4 като дублираме сумите от редове 2 и 3 на предишното приложение (вместо да ги напишем само в приложение 5 или да ги разпределим правилно между двете приложения) ще получим двойно приспадане на осигуровките, което няма да се хареса на НАП (според тяхното тълкуване на закона не е правилно).

Пак напомням: Това облагане на доходите от капиталова печалба със здравни осигуровки и приспадане на осигуровките от данъчната основа на капиталовата печалба се прави само от тези, които са били "безработни" през годината. 

Здравноосигурителните вноски на безработните се плащат от държавния бюджет за времето, в което получават обезщетение за безработица от бюрото по труда. След изтичане на периода на обезщетението и в случаите, когато не получават такова, безработните трябва да плащат своите вноски сами (и да подадат декларация образец 7).

Ако през цялата година сте били на трудов договор или сте плащали осигуровки на друго основание (не на основание подадена декларация образец 7, което още е известно и като осигуряване по чл. 40 ал. 5 от ЗЗДО) или сте били осигурени здравно от държавния бюджет през целия период, докато сте били безработни (защото сте получавали обезщетение за безработица), доходите от капиталова печалба не се облагат със здравна осигуровка.

Ако само през част от годината сте били "безработни" (и сте били задължени да подадете декларация образец 7 и да плащате здравни осигуровки) - тогава попълването е по-сложно.

(Разбира се капиталовата печалба не я наричат така в ЗДДФЛ.)

Пример за 2023 година:

Илюстрация за попълване на Таблица 2 от приложение "Образец 2004" за лице, което през цялата година е плащало авансови здравни осигуровки след подадена декларация образец 7:

Обърнете внимание как в колона 4 за част от месеците осигурителният доход (1/2 от минималния осигурителен доход) е различен. Общо здравните вноски за безработни, внесени "авансово", са 8% от 4470 лв, което е 357.60 лв.

В примера сумата от околна 5 е 5101 лв (за да илюстрирам разпределянето му по месеци с разлика в 1 стотинка през някои от месеците).

В този пример лицето има да довнася още 50.48 лв здравни осигуровки.

Коя държава се пише в колоната "Държава" в таблицата за деклариране на притежаваните акции?

Понякога се случва компанията да е регистрирана в една държава, но да плаща данъци в друга. Например ако държавата, където е регистрирана е офшорна зона, но компанията има място стопанска дейност в друга държава, следва да води счетоводство и да плаща данъци там, където има стопанска дейност. Данъкът върху дивидентите се удържа според законите на държавата, където компанията е установена за данъчни цели (може да се различава от държавата, където е регистрирана).

Според инструкциите за попълване „в колона 2 се посочва държавата, в която е регистрирано съответното дружество“. 

Имайте предвид, че на борсите в САЩ се търгуват акции от множество държави. Това, че борсата е в САЩ не значи, че и компанията е регистрирана там.

Информацията от Уикипедия може да е подвеждаща. Ровете се из документацията за компанията в сайта на SEC, там съм намирал интересни неща.

Възможно е да потърсите ISIN кода на акцията. Например с помощта на този сайт:

Първите две букви са кода на държавата. Това може да ви насочи коя е държавата на регистрация на компанията, но все пак е желателно да намерите потвърждение и от друг източник. Не се сещам за случай когато държавата от ISIN кода е различна от държавата на регистрация (освен когато ISIN кода е на ADR), но не съм сигурен дали винаги е така.

Допълнение: Alibaba Group се търгува на NYSE с ISIN код US01609W1027, обаче регистрацията не е в US. Причината ISIN кода да започва с US е, че това е ADR. В сайта на SEC пише, че е регистрирана на Каймановите острови.

Alibaba Group Holding Limited is a Cayman Islands holding company established under the Companies Law of the Cayman Islands (as amended) on June 28, 1999, and we conduct our business in China through our subsidiaries and variable interest entities. Our ADSs are listed on the NYSE under the symbol "BABA." The principal executive offices of our main operations are located at 969 West Wen Yi Road, Yu Hang District, Hangzhou 311121, People's Republic of China. Our telephone number at this address is +86-571-8502-2088. Our registered office in the Cayman Islands is located at the offices of Trident Trust Company (Cayman) Limited, Fourth Floor, One Capital Place, P.O. Box 847, George Town, Grand Cayman, Cayman Islands. Our agent for service of process in the United States is Corporation Service Company located at 1180 Avenue of the Americas, Suite 210, New York, New York 10036. Our corporate website is www.alibabagroup.com. The information contained on our website is not part of this prospectus supplement.

Търсете с ключовата фраза "registered office".

Според мен когато се притежават акции чрез притежаването на ADR се декларират акциите, притежанието на които е правно обусловено от притежаването на ADR. Тоест декларираме притежаваните акции, правото на собственост върху които възниква от притежаването на ADR и броят на притежавани акции може да се различава от броя на притежавани ADR. Трябва да проверявате колко акции притежавате на всеки притежаван ADR.

Аналогично е и при други депозитарни разписки.

Как се третират доходите от (и притежанието на) депозитарна разписка (depositary recepit, DR, ADR, GDR, NLDR и т.н.)?

Кога е датата на покупка и кога е датата на продажба? Как се преизчислява в левове?

В различните видове справки от ИП е възможно да излизат различни дати! При TastyWorks е така.

В справките от Interactive Brokers има дата на сделката (Activity Date, Trade Date), има датата на отчета (Report Date), има дата на сетълмент (Settlement Date).

При някои финансови активи няма такова нещо като сетълмент, например при изпълнение на поръчки за сделки с криптовалути директно на борса за криптовалути (криптовалутите и валутите се прехвърлят мигновено в такава система). Ако обаче криптовалутите са придобити по заобиколен начин (например чрез ETF/ETP/ETN или тръст, които се търгуват на фондовата борса, където се търгуват и акциите) - тогава се сблъскваме със старата тромава система, при което има сетълмент T+2. При договорите за разлика (CFD) също го няма анахронизма T+2.

No, CFDs don't have a settlement period. When you trade CFDs your profit or loss is calculated straight away when you close your position.

Датата на отчета е тази дата, на която в отчета се появява информация за движението по сметката. Забелязах, че в някои случаи дивидентите се получават един работен ден преди да излязат в отчета и трябва да задам крайната дата на отчета да е през следващ работен ден за да видя получения доход от дивидент. В някои случаи това значи, че при генериране на годишен отчет трябва да зададем крайна дата на отчета в началото на следващата година за да излезе полученият дивидент в края на данъчната година. За сделки с акции не съм забелязал такава особеност, но и за тях бих внимавал. Подробно писах за подобни капани в статията за Interactive Brokers (има и един отчет, където дивидентите са с грешна дата, вместо Activity Date излиза Report Date, която се различава; освен това дивидентите, реално получени в GBP, са преизчислени в долари и евро, като не е написана оригиналната сума в GBP, която реално е получена).

Аз бих приел датата на изпълнение на поръчката като дата на придобиване на акциите (въпреки, че датата на сетълмент е следващ ден). Защото за мен реално сделката става когато губя способността да си харча валутата по сметката и когато мога да пусна поръчка за да продам акциите, които съм купил (т.е. в момента когато е изпълнена поръчката на борсата за закупуване на акциите).

Аналогично бих приел датата когато е изпълнена поръчката за продажба като дата когато е извършена продажбата (тогава получавам валута, която бих могъл да ползвам за да купя някой актив, например CFD или акции).

На запитване НАП е дала този отговор:

За да определим коя е точната дата е необходимо да се определи, на коя дата въпросните финансови инструменти стават Ваша собственост - дали от момента на сключване на сделката за придобиването им или от момента на плащане.

В случай, че ги придобивате в момента на сключване на сделката - ползвате Trade date. Ако обаче, се счита, че ги придобивате едва когато ги заплатите, то тогава вписвате Settlement date като дата на придобиване.

Общо взето казват "за да определим датата на придобиване трябва да разберем коя е датата на придобиване". Това е нещо ново - до сега преразказваха закона, а сега отговарят с въпроса (как всъщност се нарича този стил на отговор - пишете в коментарите).

При сделките с акции с електронни платформи не се казва "сключване на сделката", а "изпълнение на поръчката". В момента на това изпълнение салдото по сметката на купувача намалява моментално. От гледна точка на купувача - той е платил (или по-скоро е започнал процеса на плащане). Но продавачът типично има възможност моментално след изпълнение на поръчката да купи нови акции (има някои ограничения обаче, по-надолу ги изяснявам).

Тоест написаното от НАП показва неразбиране на това как се случват нещата.

Според мен няма нужда да четем договора. От common sense знаем, че когато купиш акции можеш да ги продадеш веднага (това се нарича day trading - продажба в рамките на деня когато е направена покупката). А възможността за продажба е индикация, че имаш право на собственост върху акциите. От което следва, че акциите стават de facto собственост на купувача когато ги купи (щом може да реализира капиталова печалба от собствеността си значи de facto е придобил правото на собственост). Но това право на собственост е частично, както изяснявам по-надолу.

In most cases, tax law considers the trade date as the date on which a gain or loss is recognized.

Горното е от тази статия и се отнася до продажбата. Разбира се това твърдение не е специфично за българското законодателство (предполага се, че важи за САЩ или е общо за данъчните закони по света, не става ясно).

Ако получиш по сметката си пари, с които може да купиш акции или друг финансов актив моментално - значи си придобил дохода (или прихода) в момента когато имаш тази възможност (ако в закона не е уредено друго; за дивидентите е така, но за капиталовата печалба е сложно, зависи как тълкуваме "датата на прехвърлянето"). Типично това е в момента на изпълнение на сделката, но в някои случаи има ограничение:

Unsettled proceeds from existing long positions can be used to purchase additional securities as long as the new purchase is not sold prior to the settlement date of the original sale that generated the proceeds used to finance the purchase.

 За да нямате такива проблеми може да ползвате маржин сметка (margin account):

Trading in a margin account would allow you to use unsettled funds; this will avoid all the settlement date related violations that could happen in a cash account. Certain trading behaviors are allowed only in margin accounts, such as; short-selling, day-trading, and advanced option strategies.

Общо взето това със сетълмента е някакъв анахронизъм, който се е запазил по незнайни причини.

What is trade date and settlement date?

Trade date is the date upon which securities are bought or sold.

Settlement date is the date traded securities are delivered, paid for and the change is entered into the company's books and records.

Generally, the settlement of stocks is a T+2 process, which means that it takes two business days from the trade date for the change to be entered into the company's record books.

Сега няма никакви хартиени книги, в които някой писар изписва името ви с перо и после ви праща по пощальон хартиени акции (share certificate). Въпреки, че името ви се вписва в някаква база от данни след изкуствено закъснение (или по-точно се записва веднага, но с бъдеща дата, информацията за сделката не стои само в оперативната памет на компютъра два дена, това би било нелепо, при спиране на тока данните ще се изгубят, значи ги записват в база от данни на енергонезависима памет) няма логика да приемем, че не придобивате правото да се разпореждате с акциите веднага след като ги купите.

За целите на определяне кой да получи дивидентите (и кой да гласува) ползват старата система (с процеса на сетълмент T+2).

U.S. public companies set what is known as a “record date.” Investors who own the company’s shares on that record date have the right to vote.

Някои компании изобщо не с изплащали дивидент, нито планират за изплащат такъв. Някои от акционерите на публично търгувани компании изобщо не гласуват (дори и да имат техническата възможност). Дори и когато компанията изплаща дивиденти и акционерът гласува - много често правото да се получи дивидент и да се гласува не се влияе от разликата между датата на изпълнение на поръчката и датата на сетълмент T+2, защото изплащането на дивидент и гласуването е сравнително рядко събитие и не попада на (и между) тези две дати.

Но за целите на упражняване правото на изпълнение на сделки се приема, че притежавате акцията веднага след като се изпълни сделката (имате право да я продадете веднага). Счита се, че придобивате валутата, срещу която сте я продали, веднага когато се изпъни сделката (защото може да изхарчите валутата за следваща покупка веднага в типичния случай, въпреки че типично, ако имате cash account, не може да я теглите веднага по банковата си сметка, а след сетълмент на валутата).

Когато новият собственик на акциите не решава да ги продаде веднага, а ги държи продължително, разликата между дата на изпълнение на поръчката и датата на сетълмент не оказва влияние. Когато продаващият получи валута по сметката си не винаги решава, че трябва да ги изтегли колкото се може по-рано, разликата между дата на изпълнение на поръчката и дата на сетълмент на валутата от продажбата не оказва влияние.

Интересно, че от 28 май 2024 година ще въвеждат T+1.

В други източник казват:

When purchasing shares of a security, there are two key dates involved in the transaction. The first is the trade date, which marks the day an investor places the buy order in the market or on an exchange. The second is the settlement date, which marks the date and time the legal transfer of shares is actually executed between the buyer and seller.

(Има една неточност, ако поръчката се изпълни тогава trade date е датата на подаване на поръчката. Иначе може да е друга.)

От гореизложеното следва, че е въпрос на тълкуване коя е датата на придобиване и датата на продажба. Има аргументи, че това е датата на сделката, но има и аргументи за обратното (че това е датата на сетълмент, когато става "legal transfer of shares").

Някои въпроси няма как да имат прост отговор.

Ето ги релевантните части то ЗДДФЛ:

Чл. 10. (1) В зависимост от източника видовете доходи по този закон са:

1. доходи от трудови правоотношения;

2. доходи от стопанска дейност като едноличен търговец;

3. доходи от друга стопанска дейност;

4. доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;

5. доходи от прехвърляне на права или имущество;

6. (изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) доходи от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.

(2) В зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични.

(3) Когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на Българската народна банка към датата на придобиването им.

(4) Непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена.

Чл. 11. (1) Ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:

1. плащането - при плащане в брой;

2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;

3. получаването на престацията - за непаричен доход.

(2) В случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето.

(3) Доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. За определяне датата на придобиване се прилагат ал. 1 и 2.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Доходът по чл. 33, ал. 11 се смята за придобит на датата на вписване на прехвърлянето със заличаване на едноличния търговец.

(5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.)

Чл. 33. (1) Облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи.

(2) Облагаемият доход е положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване при продажба или замяна на:

1. пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства;

2. произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

(3) Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка.

(4) Реализираната печалба/загуба по ал. 3 за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател.

Законът нищо не казва за датата на придобиване на финансовите активи. Тоест написаното от НАП не е базирано на ЗДДФЛ, а е тяхно мнение как трябва да се определи датата на придобиване на финансовите инструменти.

Законът казва категорично, че "доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето" когато се отнася до "продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3" (т.е. когато се отнася до продажба на финансови активи, вкл. и акции, до замяна или друго възмездно прехвърляне, което се отнася до активите, изброени в чл. 33, ал. 3).

Законът е категоричен, че "когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на Българската народна банка към датата на придобиването им".

Обаче приходът от продажбата (proceeds from the sale) не е доход, доходът е капиталовата печалба (разликата между продажната цена и цената на придобиване). Защото се облага доходът, а не приходът от продажбата (когато цената на придобиване е повече от нула приходът и доходът са различни неща).

За да е още по-объркващо никъде не наричат капиталовата печалба по този недвусмислен начин (наричат капиталовата печалба "доход от продажба или замяна").

Не виждам никъде в членовете, които цитирах по-горе, нито другаде в ЗДДФЛ, да е написано, че трябва да преизчислим в български левове цената на придобиване и продажната цена (по чл. 33 ал. 4) преди да сметнем разликата им и как точно да стане това. В закона пише, че трябва да преизчислим доходът във валута, но нищо не се казва за преизчисляването на продажната цена и цената на придобиване когато те са във валута (различна от лева).

Един начин да е законно да приемем, че трябва да преизчислим в лева продажната цена (по курс на БНБ към датата на продажба) е ако приемем, че "паричните доходи са във валута" следва да го тълкуваме като "паричните приходи са във валута". Тоест само ако приемем, че думата "доход" има широк смисъл, включващ и "приход". Друг начин е да приемем, че валутният курс към датата на "прехвърлянето" (продажбата) важи и за преизчисляването на цената на придобиване (но това не е начина, по който традиционно се преизчислява в левове). (Има малка разлика между това да преизчислим първо цената на придобиване и продажната цена по курса на БНБ (към датата на продажбата и в двата случая) и да сметнем разликата в оригиналната валута и тогава да преизчислим капиталовата печалба/загуба от този ред в левове (по курс на БНБ към датата на продажба). Това е заради закръгляването до стотинка при преизчисляването.)

Ако приемем, че доход се тълкува като приход и в чл. 11 ал. 2 ("доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето") трябва да тълкуваме какво значи "датата на прехвърлянето". Какво се прехвърля и как се определя тази дата в закона не е уточнено. Дали става въпрос за прехвърлянето на парите от продажбата (proceeds of the sale) по сметката? Те типично са налични веднага към датата на изпълнение на поръчката за да се ползват за следващи поръчки (но не и за теглене). Това ли е датата на прехвърляне? Или става въпрос за прехвърляне на акциите, които сме продали (финансовият актив, който сме продали)? 

Допълнение: в инструкциите "общи инструкции" пише:

При продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и при търговия с чуждестранна валута доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето.

В изброените по-горе случаи доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице.

 Вторият параграф е базиран на чл. 11 ал. 3:

Чл. 11. (1) Ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:

1. плащането - при плащане в брой;

2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;

3. получаването на престацията - за непаричен доход.

(2) В случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето.

(3) Доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. За определяне датата на придобиване се прилагат ал. 1 и 2.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Доходът по чл. 33, ал. 11 се смята за придобит на датата на вписване на прехвърлянето със заличаване на едноличния търговец.

(5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.)

Значи можем да твърдим, че когато се изпълни сделката за продажба на акции доходът е получен когато плащането е получено от трето лице и затова доходът е получен на датата на изпълнение на сделката (т.е. 2 дена преди датата на сетълмент в типичния случай с акции) въпреки, че може да има частично ограничение за разпореждане с прихода (дохода). (Това частично ограничение е изискването да се изчака до сетълмент 2 дена (типично) преди да започнем да го теглим по банковата си сметка или ако се придобият веднага нови акции с тези пари тези нови акции да не се продават преди да настъпи сетълмента от предишната сделка.)

(Понякога поръчката се фрагментира на няколко сделки, затова не казвам "датата на изпълнение на поръчката".)

Когато разглеждаме сделката за придобиване на акциите може ли да твърдим, че текстът от ал. 3 "За определяне датата на придобиване се прилагат ал. 1 и 2." може да се отнася за сделката по придобиване на акциите? Това при първото четене на закона го бях пропуснал. 

Може да се твърди, че този текст се отнася само за придобиване на дохода (тоест той е пояснение във връзка с предишното изречение от същата алинея и не е предвиден за да определя датата на придобиване на актива, който се купува или се придобива със замяна).

В ал. 1 и 2 се говори за придобиване на доход. Обаче заради второто изречение от ал. 3 (ако го тълкуваме като отнасящо се до придобиване на активите, не на дохода) можем да прилагаме ал. 1 и 2 не само за придобиване на доход, но и за придобиване на акциите (активите, които купуваме). От това следва, че датата на придобиване на финансовите активи (вкл. и акции) е датата, която се определя по ал. 2 (датата на прехвърлянето). А коя е датата на прехвърлянето? И прехвърлянето на какво - на парите или на акциите? Дали е датата на изпълнение на сделката или датата на сетълмента? 

Можем ли да приемем, че датата на придобиване на акциите се определя по ал. 1? Може ли да приемем, че датата на придобиването на акциите е датата на престацията? Не може да е датата на "получаването на чека - при безналично плащане". Но може ли да е "заверяването на сметката на получателя на дохода"? Акциите доход ли са? Те са нещото, което купуваме. Нещото, което купуваме може да е приход, не доход. Но щом ал. 3 ни праща към ал. 1 и 2 може би трябва вместо доход да четем приход. (Напр. продали сме валута и в замаяна сме получили като приход акции. Това правилна употреба ли е на приход?)

Ако се чудите какво е престация: Престацията е това, което длъжникът трябва да осъществи, за да се освободи предмета на задължението. 

Когато придобиваме акции придобиваме престация. Значи може да приложим точка 3. Но пък може ли да разглеждаме акциите като непаричен доход когато ги купуваме? Как ще са доход, те са приход, не доход. Няма логика. Но кога е придобиване на престацията - когато започнем да имаме право на глас и дивидент (когато се случи сетълмента) или когато имаме право да продадем акциите (когато се изпълни сделката за придобиването им) и така реализираме капиталова печалба или загуба?

Защо пише "се прилагат ал. 1 и 2.", а не "се прилагат ал. 1 или ал. 2"? Как е възможно едновременно да приложим ал. 1 и ал. 2 за да определим датата на придобиване (на акциите)?

Може би правилното тълкуване е да приемем, че ал. 3 се отнася само за датата на придобиване на дохода (не се отнася до датата на придобиване на актива, който купуваме). В този случай логиката на ползване на съюза "и" е, че можем да приложим както ал. 1, така и ал. 2; като прилагаме този член, който е приложим (т.е. в действителност авторът е имал предвид "или").

В същия момент (когато се изпълни поръчката) акциите са достъпни в платформата на купувача - той може да ги продаде веднага (въпреки, че още нищо не е променено в базата от данни, където са вписани собствениците във връзка със старата процедура на сетълмент T+2, по която се определя кой да получи дивидент и кой има право на глас).

Ако разглеждаме прехвърлянето като прехвърляне на акции: Кое има по-голяма тежест - правото да продадеш акциите или правото да гласуваш и да получиш дивидент? Няма как да се прецени.

Ако разглеждаме прехвърлянето като прехвърляне на пари: Кое има по-голяма тежест - правото да ползваш тези пари за да купиш други активи (акции, CFD) или правото да ги прехвърлиш по банкова сметка? Така или иначе за получаване по банкова сметка се чака - процесът по прехвърляне започва при настъпил сетълмент, след това се чака типично един работен ден и парите се отразяват по банковата сметка. Няма как да се прецени.

Обаче дори и с горните тълкувания относно преизчисляването на прихода продължава да липсва ясно, експлицитно и недвусмислено законово основание (по ЗДДФЛ) да преизчислим цената на придобиване в лева по курс на БНБ към датата на придобиване. Да, действително има логика да вземем курса на БНБ към датата на придобиване (за да преизчислим цената на придобиване в лева), защото така изчислената капиталова печалба се получава по-близо до реалната капиталова печалба във валутата, с която плащаме данъци (в сравнение със случая когато взимаме курса на БНБ към датата на продажба и за двете преизчислявания - на цената на придобиване и на продажната цена).

Тоест законът (ЗДДФЛ) нито казва ясно, експлицитно и недвусмислено, че трябва да преизчислим цената на придобиване в лева, нито казва този курс да е курса на БНБ, нито казва за коя дата да е този курс (дали да е за датата на покупка, датата на сетълмент на актива при покупка, датата на продажба, датата на сетълмент на валутата при продажба).

Законът също така не казва ясно, експлицитно и недвусмислено, че трябва да преизчислим продажната цена в лева, нито казва този курс да е курса на БНБ, нито казва за коя дата да е този курс.

Ако вземем цената на придобиване в оригиналната валута и продажната цена в оригиналната валута, сметнем разликата и я преизчислим в лева по курса на БНБ към "датата на прехвърлянето" (датата на продажба когато затваряме дълга позиция) - това изглежда в съответствие със закона. Въпреки, че по традиция не се прави така и не е смислено.

След като промениха инструкциите за попълване на данъчната декларация така, че печалбата/загубата да не е разлика между продажната цена и цената на придобиване (в лева), които се вписват, даже може да се аргументираме, че не са нарушени инструкциите за попълване.

Във формуляра по отношение на колони 5 и 6 пише:

"(сумата в тази колона не е резултативна величина от к. 3 и 4)"

В инструкциите не видях да пише как се преизчисляват в лева цената на придобиване и продажната цена. Даже не мога да намеря инструкции, че сумата се пише в левове в колони 3 и 4 (там, където не е изрично уточнено в заглавието на таблицата, че сумата е в лева). В предишни редакции на формуляра (напр. от 2010 година) пишеше:

Декларацията се попълва в левове и стотинки до втория десетичен знак!

В новите инструкции за попълване този текст липсва. 

Допълнение: всъщност в инструкциите го има този текст, но е изнесен в "общи инструкции", който не се печата във формуляра в PDF формат.

В колони 5 и 6 сумата трябва да е в левове (със сигурност), но не защото някъде го пише в инструкциите, а защото в ЗДДФЛ пише, че когато "паричните доходи са във валута" те се преизчисляват в левове (и освен това ако се напише в друга валута софтуерът на електронно попълнената декларация няма да формира коректно данъчната основа в приложение 1 след като пренесе дохода от ред 4 на таблицата; този доход се формира от печалбите и загубите от колони 5 и 6).

В колони 5 и 6 се вписват печалби и загуби. Точно като печалби и загуби са наречени в закона (чл. 33 ал. 4 от ЗДДФЛ). С въвеждането на понятието за печалба и загуба кашата се омешва допълнително. Значи имаме доходи, цена на придобиване, продажна цена, печалби, загуби.

В ЗДДФЛ нищо не пише за преизчисляване в лева на цена на придобиване, продажна цена, печалби, загуби. Пише за преизчисляването в лева на паричните доходи във валута и специално за "случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3" (т.е. за случаите когато продаваме финансови активи) пише, че датата на придобиване на дохода се определя не по общото правило (чл. 11 ал. 1), а "доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето" (по чл. 11 ал. 2). Без да се уточнява за кое прехвърляне става въпрос - прехвърлянето на това, което се получава в замяна на продаденото/замененото или това, което е продадено/заменено; не се уточнява и какво значи дата на прехвърляне - дали е датата на изпълнение на сделката или датата на сетълмент.

Когато попълваме таблицата с притежаваните акции и дялове (в приложение 8) пишем цената на придобиването им в съответната валута и в лева (изрично е уточнено в заглавната колона на таблицата):

Има логика да ползваме същата цена на придобиване в лева и за целите на изчисляване на капиталовата печалба. Тъй като към момента на попълване на приложение 8 е възможно да не сме продали акциите или дяловете няма как да знаем датата на продажба. Затова няма логика да ползваме курса на БНБ към датата на продажба и можем да ползваме само валутен курс, който е известен към момента на попълване на таблицата (най-логично е да вземем курса на БНБ към датата на придобиване на финансовия актив).

До момента изводът ми е, че няма само един законосъобразен начин за изчисляване на капиталовата печалба (наречена в данъчната декларация "облагаем доход за имуществото по таблица 2"). Може да се направи по няколко различни начина, защото законът не уточнява достатъчно прецизно алгоритъмът, по който става това.

Най-логично ми се струва да се се вземат датите на изпълнение на поръчките (не на сетълмент на акции, нито на сетълмент на валутата) и да се превалутира към лева по курса на БНБ към съответните дати (превалутирането на цената на придобиване - по курса на БНБ от датата на придобиване, превалутирането на продажната цена - по курса на БНБ към дата на продажба).

Причината да смятам, че не трябва да се ползва курса на БНБ от датата на продажбата за превалутиране на цената на придобиване, когато датата на придобиване е различна от датата на продажба, е че като се вземе курса на БНБ от датата на придобиване за превалутиране на цената на придобиване се получава по-коректна данъчна основа. Защото промяната във валутните курсове оказва влияние върху реалната печалба, измерена във валутата, с която се плащат данъците. Освен това мисля, че традиционно по този начин се попълва данъчната декларация (обичайно право).

Продажна цена и цена на придобиване - това са двете страни на една и съща монета. Продавачът нарича тази цена продажна цена, купувачът я нарича цена на придобиване.

Разходът на едната страна е приход за другата.

Когато продавачът преизчислява продажната цена по курса на БНБ към датата на продажбата, логично е купувачът да приеме, че цената на придобиване в лева е същата като продажната цена в лева от гледна точка на продавача (и няма да е логично купувачът да преизчислява в лева цената на придобиване по друг валутен курс). Защото това е една и съща цена, гледана от две различни гледни точки - продавачът я нарича продажна цена, а купувачът я нарича цена на придобиване. 

Това е начин да се тълкува ЗДДФЛ и да се направи извод, че цената на придобиване се преизчислява по курса на БНБ към датата на придобиване, а не по курса на БНБ към датата на продажба.

Начинът, по който се преизчисляват цената на придобиване и продажната цена, според законодателството на UK и US е подобно на традиционното попълване на данъчната декларация - взимат се датите на изпълнение на поръчките, а датата на сетълмент се игнорира. Подробно писах за това в статията: Диалог с ChatGPT - как се изчислява капиталовата печалба в UK и US когато сделките с акции се правят в друга валута.

Според мен българският законодател се е опитал да копира този аспект от законите на UK и US. Но не е успял ясно и безгрешно да го формулира в ЗДДФЛ. И затова е правилно да го тълкуваме по подобен начин (за цената на придобиване ползваме курса на БНБ към датата на изпълнение на поръчката за придобиване, а за цената на продажба взимаме курса на БНБ към датата на изпълнение на поръчката за продажба).

Датата на придобиване на дохода може да се окаже за данъчни цели в една данъчна година, а реално доходът да е получен в друга данъчна година или да не е получен. Избягвайте да правите къси продажби, които има риск да бъдат затворени с поръчка за купуване през следващата година, защото може да изпаднете в абсурдна ситуация - годината на получаване на дохода е годината, през която сте отворили позицията и нямате право да приспаднете цената на придобиване, ако тя се случва през друга данъчна година. Тези неща трябва да се уредят в ЗДДФЛ ясно и недвусмислено.

(В процес на редакция е този раздел, голяма каша е. Редовно обновявам тази статия след като разбера нещо ново. Натиснете Ctrl+F5 за да презаредите страницата в случай, че е кеширана от браузъра ви.)

Ако часовото време на платформата за инвестиране е различно от българското може ли нещо да се обърка?

Ако правите сделки по време на работното време на борсите в Европа и САЩ е трудно да се обърка нещо.

Но има случаи когато нещата може да се объркат - ако правите сделки с CFD-та например, които са върху фючърси или криптовалути, които път се търгуват денонощно или поне през повечето дни от седмицата денонощно...

Може да се окаже, че сте направили сделката на 4-то число, а в отчета на платформата да излиза 3-то число или 5-то число заради разликата в часовото време.

Нищо не пише за часовото време в ЗДДФЛ (или поне не помня да съм срещал текст, който засяга този въпрос). При евентуална проверка от НАП ще гледат отчета и трябва да им се обясни, че в отчета е друго часово време (ако сте конвертирали датите към българско часово време за целите на определяне на фиксинга на БНБ).

Възможно е да има опция за настройка на часовото време преди да се пусне заявката за генериране на отчет.

Ако е очевидно, че сте на загуба едва ли ще гледат подробно сделките дали са правилно превалутирани по фиксинга на БНБ към съответната дата.

Ако купувам и продавам в чужда валута и сметката ми е в чужда валута как става превалутирането?

Ако базовата валута по сметката е евро и активите са в евро - тогава е лесно смятането, защото фиксингът на еврото спрямо лева не се мени.

Ако базовата валута по сметката е друга (и активите, които търгувате са в същата валута), тогава се ползва валутния курс на БНБ за съответната валута на съответната дата:

• покупките се превалутират по валутния курс на БНБ за съответната валута към лева към датата на покупката (формира се „цена на придобиване“);
• продажбите се превалутират по валутния курс на БНБ за съответната валута към лева към датата на продажбата (формира се „продажна цена“).

Датата на продажбата се нарича „дата на прехвърляне“ в данъчната декларация, неясно защо така объркващо са я именували (може би защото в закона се употребява тази фраза). Ето така изглежда таблицата (версия за 2020 година):

Пишат се само суми в левове, превалутирани както обясних по-горе.

Във версията за 2021 година отпадна писането на датата на прехвърляне и данните за платеца:

 

Ако базовата валута по сметката е различна от валутата на актива, който купуваме?

Кой валутен курс трябва да вземем? Този на базовата валута по сметката или на валутата, в която е деноминиран актива?

Например ако базовата валута е евро, а купуваме активи в долари?

1. При някои платформи за търговия е възможно със сметка в евро да се купят акции, които се продават в долари. Превалутирането става по пазарен курс (и понякога има надценка в курса в полза на ИП или такса при тази операция в полза на ИП).

2. При други платформи трябва първо да се продаде еврото, да се придобият долари (които се явяват базова валута на друга сметка) и с доларите да се купят активите, деноминирани в долари.

Във втория тип платформи нещата са ясни - превалутираме доларите към левове.

Смятам, че е правилно да превалутирам от от долар към лев (от валутата, в която е деноминиран актива, към лев; без значение каква е базовата валута).

Интересно е и как точно е отразена таксата за превалутиране в генерирания от платформата отчет  - дали е на отделен ред в отчета или се вкарва на един ред заедно с покупката/продажбата?

Потребител на Revolut ми се оплака, че в справката, която е получил от платформата, таксите/комисионните са включени в общата сума. Не ползвам Revolut за акции и не знам колко вида отчети могат да се вадят за да потвърдя, че го има този проблем. Пишете в коментарите и дайте снимки на екрана за потвърждение.

ЗДДФЛ не допуска други фактори да влияят на данъчната основа - единствено цената на придобиване и продажната цена (превалутирани в лева) определят колко е данъчната основа.

(3) Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка.

(4) Реализираната печалба/загуба по ал. 3 за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател.

(5) Продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари.

(6) Цената на придобиване по ал. 1, 2 и 4 е:

1. документално доказаната цена на придобиване на имуществото;

....

И нататък няма нищо интересно.

Какво значи документално доказана цена на придобиване? Това значи цената, която е написана в документ. Кой документ?

Може да извадим справка за сделките. В нея вероятно ще се виждат сделките, оценени в базовата валута на сметката. Следователно е логично да вземем базовата валута.

А ако може да извадим две различни справки? Ами ако в една и съща справка са дадени както промяната в салдото по сметката в базовата валута, така и размера на сделките в съответната валута (в която са деноминирани активите)?

Още по-интересно става ако в справката таксите по превалутирането и/или комисионните по сделките са отразени на един ред с покупката/продажбата (цената за придобиване написана в справката е увеличена с таксата, а продажната цена е намалена с таксата). Това би било неприемливо от данъчна гледна точка (ако се превалутира в лева коригираната с таксата/комисионната цена), защото би било твърде изгодно за данъкоплатеца (ЗДДФЛ не допуска данъчната основа да се намалява с платени такси и комисионни - смята се само на база цена на придобиване и продажна цена).

Ако таксата е включена във валутния курс (в общите условия пише, че валутният курс съдържа надценка) - това може и да мине като оправдание, че ЗДДФЛ е спазен. Не знам обаче да има такава практика сред ИП.

Допълнение: според мотивите към промените в закона (във връзка с въвеждане на нормативно признати разходи) таксите и комисионните не се признават за разход (не намаляват продажната цена и не увеличават цената на придобиване) и това е причината да се въведат нормативно признати разходи от 10%. Ако смятаме таксите и комисионните за разход, за да изчислим данъчната основа, няма да е коректно. Законът важи за данъчната декларация за 2024 година (която попълваме до 30 април на 2025 година).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, включително виртуални валути, както и от търговия с чуждестранна валута се определя, като сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка, се намалява с 10 на сто разходи.

Интересно, че нормативно признатите разходи са 10% от печалбата, а не зависят от оборота. Докато реалните разходи може да са както повече така и по-малко (ако се купува с лост лихвите за това може да са значително повече от 10% от печалбата, ако се правят много сделки или печалбата е малко - също). Реалните разходи са: такси и комисионни (зависят от оборота и броя сделки), лихви, custody fees (годишна такса от типично 0,1%). Взели са решение така да го направят с цел да не се налага да се води сложно счетоводство.

Потребител на Trading212 сподели снимка на екрана и разказа как от НАП не са му отговорили (и на мен също не отговориха):

Здравейте! Бих искал да попитам как е правилно да се декларират притежаваните акции от брокера "Trading 212"? В данъчната си декларация съм декларирал акциите както след превалутиране по курс на БНБ за съответната дата на покупко-продажба с таксите на брокера но някои акции съм изключил таксите. Не знам как е правилно и ако го оставя така дали ще е проблем за пред НАП ? Писах им имейл но нищо не ми отговориха освен, че ако искам мога да си редактирам декларацията до началото на м.септември. Ако някой препоръча и някой счетоводител който се занимава с подобни дейности и горе-долу колко би струвало ако се обърна към счетоводител да ми редактира декларацията ? Благодаря предварително.

Тъй като таксата е добавена в сумата в евро би било твърде изгодно за данъкоплатеца да превалутира сумата в евро (включваща таксата) към левове и да я приеме, че е цена на придобиване. По „Закона за всеобщата гадост“ би трябвало да се декларира така, че данъкът да е по-голям (т.е. взима се сумата в долари, защото това е цената на придобиване на акциите).

Как се декларират притежаваните акции писах в тази статия. Цената на придобиване в примера по-горе е левовата равностойност на $56,34 по фиксинга на БНБ към датата на придобиване. (Това, че се се взима курса на БНБ към датата на придобиване не е документирано в инструкциите за попълване, нито в ЗДДФЛ има такова изискване. Това се прави по традиция - по обичайното неписано право. Няма как друг закон да е приложим, защото само ЗДДФЛ определя данъчните задължения на физическите лица, които не извършват търговска дейност по занятие.)

Ако физическото лице си води счетоводството по ЗКПО (защото е ЕТ) - в този случай мисля, че нещата са по-ясни и данъчната основа се определя и от таксите/комисионните и другите разходи (банкови такси). Какво става ако решим (или ни се наложи) да разглеждаме дейността на физическото лице като дейност на ЕТ или на търговец физическо лице, което не е регистрирано като ЕТ? Допъление: в чл. 26 е уточнено: "По реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.". Следователно и нерегистрираните търговци се облагат по реда на ЗКПО, който би трябвало да допуска признаване на другите разходи във връзка със сделките - такси, комисионни.

Разгледайте различни видове справки, които могат да се генерират и помислете как е най-логично да се направи превалутирането на база гореизложеното.

При евентуална проверка от НАП ще поискат да им дадете справка. Вие, разбира се, им давате справка, в която сделките са описани в тази валута, която ползвате при превалутирането. Проблем ще стане ако си поискат справката директно от ИП и им дадат друг вид справка, в друга валута.

Българските ИП имат навика да дават справки в левове (и снасят грешни данни на НАП в левове). А как са ги сметнали тези левове не е ясно. Ако ползвате български ИП е желателно да поискате от тях да ви дадат данните, които те са предали на НАП във връзка с вашите сделки. След това помислете дали тези данни са прекалено грешни за да ги ползвате в данъчната декларация. Може например да са ги сметнали по ЗКПО, а вие сте физическо лице и за вас е приложим ЗДДФЛ (приемаме, че сделките не са търговска дейност по занятие и плащате 10% данък, а не 15%).

Допълнение: можете сами да видите данните, които българският ИП е снесъл на НАП, в портала на НАП има такава услуга. Аз проверих и се оказа, че са декларирали нереализирани печалби към 31 декември, което няма смисъл, защото аз държа финансовият актив като физическо лице и не дължа данък, докато не реализирам продажба.

Тази справка се нарича "Предоставяне на справка за изплатени доходи на физически лица №2687".

Макак така прекалено грешни? Ами ето така: Автоматично попълнените данъчни декларации от НАП - с грешки.

Допълнение: при унгарския клон на IB има новост - може да имате базова валута EUR, да внесете долари и с доларите да купите акции, които се търгуват в EUR като превалутирането става автоматично. Тоест имате мултивалутна сметка с автоматично превалутиране при покупка. После при продажба на акциите в EUR ще получите EUR, които няма да се превалутират автоматично в друга валута. В справката изглежда така - има обмяна на валута и след това се вижда сделка в съответната валута.

Аз бих взел сумата във валутата, в която е деноминиран съответния актив (в която се търгува съответния актив) и бих превалутирал цената на придобиване и продажната цена от тази валута към лева (независимо от това каква е базовата валута).

Ако само притежавам акции, но нямам доход от тях, трябва ли да подавам данъчна декларация?

Да, само заради това, че притежавате акции или дружествени дялове възниква задължение за подаване на данъчна декларация. Независимо, че може да не сте ги продали и да нямате дивиденти.

За неподадена декларация има предвидена безусловна глоба (т.е. не зависи от това дали имате укрити данъци или не):

Чл. 80. (1) Лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в данъчна декларация, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(3) При повторно нарушение глобата или имуществената санкция по ал. 1 е в размер до 1000 лв., а по ал. 2 е в размер до 2000 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.

Обаче ако подадете декларация за да ви глобят на основание ЗДДФЛ трябва да има укрит данък (данните в декларацията да са така въведени, че да водят до определяне на данък в по-малък размер или до освобождаване от данък).

А дали могат да ви глобят на друго основание ако подадете декларация, но не напишете притежаваните акции коректно? Прочетете внимателно ЗДДФЛ, ЗКПО, НК (не се сещам в кой друг закон може да има предвидена глоба или друго наказание за подобно нарушение).

Какви са особеностите на деклариране при инвестиции на БФБ?

• Дивидентите от български фирми не се декларират.

• Притежаването на български акции и дялове в дружества не се декларира.

Капиталовата печалба не се декларира и облага по същата причина, поради която капиталовата печалба не се декларира и облага, ако е направена чрез продажба на някои пазарни сегменти на други европейски борси.

Продажбите на пазарния сегмент BSE International обаче се облагат според тълкуване на НАП (подробности - в цитираната по-горе статия).

Какви са особеностите на деклариране при инвестиции във взаимни фондове?

Щом задавете този въпрос значи не сте чели „Класическите грешки, които инвестиращите правят“ и „Хайде да платя „само“ един или два процента годишна такса, какво може да се обърка?“.

Само гражданите на САЩ имат привилегията да инвестират във взаимни фондове, които имат ниски такси, подобно на водещите борсово търгувани фондове като SXR8 и VUAA. А нас българите ни дерат с високи такси за вход и високи годишни такси за управление на фонда. Това се отнася и за всякаквите пенсионни фондове (универсални, доброволни, доброзорни). Все още пазарът не е развит и законодателството не е развито като в САЩ (там може в пенсионната сметка да си вкараш почти каквото си искаш - вкл. и инструменти с ниски такси като ETFs, даже биткойни може да вкараш, не само чрез онзи нагъл тръст с високите премиуми* и такси, питайте данъчния си консултант ако имате пенсионна сметка в САЩ).

(* Понякога вместо премиуми GBTC има негативни премиуми - т.е. вие печелите от това, че е подценен спрямо цената на активите, които притежава.)

Ако все пак сте се набутали във взаимен фонд ето какво трябва да знаете:

• Притежаването на дялове от взаимни фондове не се декларира, ако са български ако не са български е спорно, проблемът е аналогичен като деклариране на притежаването на дялове в ETF.

• Продажбата в общия случай не се декларира (изключение: ако не отговарят на условията на чл. 13 ал. 1 т. 3 от ЗДДФЛ). Тоест капиталовата печалба от българските и другите европейски взаимни фондове не се облага.

• Дивидентите от българските взаимни фондове не се декларират и облагат (управляващото дружество на фонда снася информация и данъци на НАП без ваше участие).

• Тъй като дивидентите от взаимни фондове не са „доход от разпореждане с финансови инструменти“ се налага декларирането им в останалите случаи (когато не са изплатени от български фонд). И евентуално плащане на данък в България 5% (ако не е удържан данък дивидент). Поради това може да възникне двойно данъчно облагане (обясних го в отговорите на въпроси за това как се облагат дивидентите от ETFs, законите против двойното данъчно облагане не работят в подобни случаи).
  

• Може да възникне задължение за отчитане на притежаваните дялове пред БНБ във формуляр СПБ-8.
  

Как се облагат дивидентите когато се инвестира във фонд, който не изплаща дивиденти

При акумулиращи ETF-и, трябва ли да декларирам спечелените дивиденти и да плащам 5% данък? Според мен не, т.к. те биват реивенстирани.

Когато фондът получава дивиденти те се облагат при източника със съответната ставка, договорена със СИДДО между държавата, където е установен емитента на акциите, и държавата, където е установен фонда (напр. Ирландия, Люксембург - тогава дивидентите от САЩ се облагат с 15% данък при източника). Тук публикувах отговор на въпрос от фонд, установен в Люксембург (обясняват как фондът успява да приложи коректната ставка съгласно СИДДО между Германия и Люксембург, която съвпада с тази между Германия и България; ако някой дребен инвеститор купи германски акции директно ще бъде одран с по-висока ставка на дивидента и няма евтин и практичен начин да си върне надплатения данък, вижте например Globe Tax при Елана колко взимат, колко взимат Interactive Brokers за връщане на надплатени дивиденти).

Притежателят на дялове от акумулиращ фонд не декларира дивиденти, защото не получава дивиденти (получените от фонда дивиденти не се изплащат като дивиденти на собственика на дялове, а се реинвестират).

Каква е логиката на облагането на дивидентите при инвестирането чрез ETFs

Как се декларират получените дивиденти?

Всички получени дивиденти следва да се декларират, ако са изплатени във връзка с притежаването на акции, дялове от фирми и дялове от фондове (борсово търгувани фондове (ETFs) и взаимни фондове), установени в чужбина. Тоест само дивидентите, изплатени от български фирми и фондове, не се декларират задължително (от получателя на дохода).

Дивидентите от български фирми може да се декларират (незадължително) в приложение 13 (част V, код 814). Приложение 13 има смисъл да се попълва ако имате значителни необлагаеми доходи и искате да ползвате декларираните данни за доказване на доходи (с удостоверение за декларирани пред НАП данни). НАП има данни за дивидентите от български фирми, защото българските фирми ги декларират. Затова няма нужда да декларирате дивидентите с цел НАП да има информация за тези доходи.

При дивидентите от договорите за разлика не е ясно точно как се декларират, обясних проблема в тази статия: Как се декларират (доходите от) договори за разлика (ДЗР, CFD)? От НАП не ми отговориха, ако случайно имате отговор на НАП по темата (много силно се съмнявам) - кажете му номерчето да проверя, пишете долу в коментарите. Най-логично ми се струва да се декларира сумата на дивидентите като "други" и се приеме, че получената сума е едновременно брутна и нетна сума (тоест брутната сума на дивидентите от акции няма отношение към брутната сума на дохода от дивиденти по договори за разлика върху акции).

Например, ако сте получили дивиденти от ирландски фонд (domiciled in Ireland), в Ирландия не са удържали данък дивидент и затова в България плащате като попче 5% данък дивидент, въпреки че се получава двойно данъчно облагане (един път акциите, в които е инвестирал фондът, са с удържан данък дивидент, преди фондът да ги получи и втори път плащате 5% български данък върху дивидентите, изплатени от фонда).

В горния случай казваме, че има данък дивидент на ниво 3, защото на ниво 2 е нямало данък дивидент. Разясних какво значи ниво 1, ниво 2 и ниво 3 в статията за сащанския данъчен капан.

Ако сте получили дивиденти от фирма, установена в Германия - прецакани сте, удържали са ви над 26% данък дивидент, въпреки че съгласно СИДДО между Германия и България дължите 15%. Обясних проблема тук: Защо може да не е добра идея да се инвестира в отделни европейски акции? Накратко: ако купите акумулиращ ETF няма да надплащате данък дивидент.

Добрата новина е, че ако сте ползвали Interactive Brokers (за да купите/държите акциите по време на изплащането на дивиденти) и си платите 30 евро – ще ви върнат надплатения дивидент. Лошата е, че това струва 30 евро за всеки ред и може да не си струва (ако надплащането на данъка е 30 евро или по-малко за един ред - не си струва).

Корекция: всъщност издаването на този "ваучер" е само една стъпка от процеса. Мисля, че трябва да се борите с данъчната бюрокрация на съответната държава за да ви върнат надплатените данъци (да подавате формуляри). Аз избягвам директно да купувам дивидентни акции от такива държави, където връщането на надплатени данъци е голяма разправия (кои държави не са проблемни: напр. САЩ, Канада, UK, разни офшорни зони без данък върху дивидента, Netherlands).

Аз го разбирам така - ако имате дивиденти от 10 компании по 2 пъти в годината - следва да платите 600 евро за да ви върнат надплатените данъци. Което е неприложимо за инвеститори с малко дивиденти.

Как да разберем какво се пише като "държава" при деклариране на дивидентите обясних в тази статия: Наименование на лицето изплатило дохода и държава в годишната данъчна декларация на физическите лица - какво се пише?

Накратко: най-логично ми се струва да пишем държавата, където компанията (фонда) са установени за данъчни цели (това може да е различна държава от държавата на регистрация!). Защото в някои случаи прилагаме СИДДО между държавата, където са удържани данъците върху дивиденти и държавата, в която е установен получателят на дохода.  И защото може да има удържани данъци в чужбина и е логично да се очаква да пише името на държавата, където са удържани тези данъци. Но алтернативно може да считаме за платец на дохода фактическият, а не юридическият платец - тоест пишем инвестиционният посредник и неговата държава. Но аз предпочитам да пиша юридическият платец на дохода и държавата, където е установен за данъчни цели.

А какво се пише като "държава" в таблицата с притежавани акции и дялове - това е съвсем друг въпрос (накратко: в инструкциите ясно пише, че трябва да пишем „държавата, в която е регистрирано съответното дружество“).

Как се определя данъчната основа за целите на деклариране на дивидентите?

В чл. 38 ал. 2 на ЗДДФЛ пише, че се декларира брутната сума на дивидента (тази сума, която компанията е взела решение да изплати, независимо от това колко е реално полученият дивидент):

(2) Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.

Когато чуждестранна компания, която съставя документите си на английски език, вземе решение за определяне на дивидентите, съставя документ, който се нарича декларация (dividend declaration), а не решение. Това, че в закона е формулирано "решение" е объркващо, но не е съвсем неточно, защото декларацията на дивидент (dividend declaration) може да се разглежда като документиране на решение, което компанията е взела.

"Брутната сума" значи сумата, която е написана в декларацията за дивидент (решението за разпределяне на дивидент). Тази сума е данъчната основа, която се облага с данъци върху дивидентите. В някои държави дивидентите се облагат с данък при източника (удържа се данък върху дивидента, който се нарича withholding tax of dividends). Например в САЩ дивидентите се облагат с данък при източника с 30% за жителите на държави, които нямат СИДДО със САЩ, с 15% за жителите на UK и Ирландия, с 10% за жителите на България. Дивидентите от UK не се облагат при източника (не се удържа данък върху дивидента).

Брутната сума на дивидента е публикувана на сайта на компанията (потърсете секцията за инвеститори, там трябва да има секция за дивидентите). Там пише и в каква валута се изплащат дивидентите. Понякога ги изплащат в различна валута на различните инвеститори, в зависимост от това коя борса са ползвали за да купят акциите.

Не се доверявайте на сумата за дивидентите, която виждате в отчета на инвестиционния посредник, защото в някои случаи може да не съответства на "брутната сума" на дивидента по смисъла на закона (сравнително рядко е да се наблюдава подвеждаща информация).

Пример за разминаване в дивидентите са дивидентите, които се изплащат на инвеститорите в ADR на GSK. Според сайта на GSK дивидентите се декларират от компанията в GBP и инвеститорите в ADR на компанията получават дивидентите в USD с удържани $0.0075 за всеки ADR. Тоест не може да вземем сумата в долари, която сме получили, да я обърнем по курса на БНБ и да я обявим за данъчна основа. Вместо това трябва да издирим сумата на дивидентите в GBP на сайта на компанията и да приемем нея като данъчна основа (след като я обърнем по курса на БНБ към датата на получаване на дохода).

Удържаната такса за държателите на ADR (която се начислява при получаване на дивиденти) не е данък и не се признава като разход (данъчен кредит) във връзка със СИДДО.

Ако компанията плаща дивиденти в повече от една валута е възможно обявеният дивидент да е само в една валута, но може и да е в няколко валути. Това има отношение към определянето на данъчната основа. В примера с GSK има обявен дивидент само в една от валутите.

Дивидентът се превалутира от оригиналната валута (спомената в декларацията на дивидент и на сайта на компанията) към левове по курса на БНБ към деня на реалното придобиване на дохода.

Денят на реалното придобиване на дохода е денят когато дивидентът постъпва по сметката при инвестиционния посредник (ако това е начинът, по който дивидентът се получава). В случая е приложима ал. 1 т. 2 на чл. 11 от ЗДДФЛ:

Чл. 11. (1) Ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:

1. плащането - при плащане в брой;

2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;

3. получаването на престацията - за непаричен доход.

(2) В случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето.

(3) Доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. За определяне датата на придобиване се прилагат ал. 1 и 2.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Доходът по чл. 33, ал. 11 се смята за придобит на датата на вписване на прехвърлянето със заличаване на едноличния търговец.

(5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.)

Ако към датата на реалното получаване на дивидента няма обявен курс на БНБ се взима този от предния ден (от последния ден, за който има такъв курс преди датата на реалното получаване на дивидента).

Внимавайте, при някои инвестиционни посредници може да има капани. Прегледайте всички видове възможни справки/отчети/извлечения и помислете коя е датата, на която сте получили дохода по сметката си при инвестиционния посредник (коя е датата когато можете да ползвате платената валута като дивидент за да купите нещо - CFD, акции и т.н.).

В справката "Dividend Report" от раздела "Tax Reports" на Interactive Brokers датата е грешна - написали са "Report Date", което в някои случаи е един ден или повече по-късно. В статията за Interactive Brokers обясних подробно къде се гледа коректната дата. Накратко: датата "Activity Date" от справката "Statement of Funds", както и да си пуснете персонализирана справка, която да включва съответните раздели, отнасящи се до дивидентите. 

Освен това дивидентите, реално получени в GBP, в справката "Dividend Report" от раздела "Tax Reports" са преизчислени в долари и евро, като не е написана оригиналната сума в GBP, която реално е получена. Съгласно ЗДДФЛ не може да се вземе сума в друга валута, трябва да се вземе сумата в оригиналната валута ("брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент") и да се преизчисли в лева по курса на БНБ към датата на придобиване на дохода (в случая това според мен е "Activity Date").

Ако дивидентът е получен с чек (например затворили сте си сметката при ИП или не ползвате такъв) датата, на която доходът е получен се смята датата на получаване на чека (въпреки, че може да отнеме седмици или над месец сумата да постъпи по сметката ви). Законът не казва какво се прави ако никога не инкасирате (осребрите) чека, което значи, че данък се дължи, независимо дали си получите парите по сметката или не (смята се, че сте получили дохода при получаване на чека). Обаче датата на получаване на чека обикновено не може да се докаже, защото чекът пристига в пощенската кутия и няма документална следа точно кога чекът е влязъл в пощенската ви кутия. Няма дефиниция какво е "получаването на чека" - дали влизането на чека във вашата пощенска кутия се смята за получаване на плащане или плащането е тогава когато вземете чека в ръката си.

В банката подписвате документ когато предавате чека за инкасиране (осребряване), който има дата. Може да разглеждате тази дата като дата на "получаването на чека", защото друг документ с дата (отнасяща се до получаването на плащането с чек) не съществува.

А най-добре е да се избягва получаването на чекове. Ако ползвате инвестиционен посредник това става като изчаквате всички плащания на дивиденти да приключат преди да си затворите сметката при инвестиционния посредник.

Информацията във формуляра 1042-S също е подвеждаща, грешна и непотребна за данъчни цели в България.

Капан при отчетите от Interactive Brokers: данъци върху дивиденти със закъснение - получени през 2023 година, но излизат в отчета през следващата година!

Като преглеждах движенията по сметката си в Interactive Brokers видях, че имам данъци върху дивидентите от 2023 година, които са отразени в справките през 2024 година.

Интересно, че activity date излиза 2023 година, а като report date излиза 2 февруари 2024 година.

Като пусна справка за 2 февруари 2024 излизат в таблицата "Withholding Tax".

Обърнете внимание, че трябва да зададете като период на отчета период от тази година, ако зададете период миналата година тези дивиденти от миналата година не се виждат!

В моя случай това не променя дължимите данъци и няма нужда от корекция на данъчната декларация, защото тези допълнителни данъци не променят дължимия в България данък. 

Но в резултат на този опит вече ще подавам годишната данъчна декларация не по-рано от март за да имам възможност да проверя за късно излизащи в отчета дивиденти и данъци върху дивидентите.

Какви доказателства за удържани данъци върху дивидентите в чужбина трябва да представя и как се попълва таблицата с дивидентите от приложение 8 част III?

Ако са ви удържали данъци върху дивидентите в чужбина сте длъжни да приложите "доказателства" за тези удържани данъци. (Даже и да решите да не се възползвате от СИДДО - законът не прави изключение, прочетох го!)

Предвидено е изключение само когато се прилага „освобождаване с прогресия“:

(6) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия", местните физически лица могат да не представят доказателства за размера на внесения данък по ал. 5.

Този метод „освобождаване с прогресия“ е много рядко ползван за дивидентите, затова е малко вероятно вашият дивидент да е такъв.

Когато в приложение 8 част III се декларира получения дивидент се пише и кода на метода, който се прилага за избягване на двойното данъчно облагане на съответния доход. В повечето случаи когато има удържан данък в чужбина в колона 5 се пише код "1". Когато няма удържан данък в чужбина в колона 5 все пише код "3".

В колона 5 се посочва кодът на метода, който се прилага за избягване на двойното данъчно облагане на съответния доход. Когато се прилагат методите на данъчния кредит, предвидени в съответната СИДДО („Пълен данъчен кредит“, „Обикновен данъчен кредит“ или „Фиктивен данъчен кредит“) или се ползва данъчен кредит, на основание чл. 76 от ЗДДФЛ, в колона 5 се попълва цифрата 1, когато прилаганият метод е „Освобождаване с прогресия“ - в колона 5 се попълва цифрата 2, а когато не се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане, в колона 5 се попълва цифрата 3.

В колона 6 се пише брутната сума на дивидента (реално полученият дивидент + удържания данък в чужбина), превалутирана по курса на БНБ валиден за датата когато дивидентът е получен по сметката при инвестиционния посредник. 

В колона 9 се пише удържаният данък върху дивидентите в чужбина. Сумата се  пише в лева. (Навсякъде където изрично не е уточнено коя е валутата се приема, че е лев.)

В справките от Interactive Brokers е отразено, че има получен дивидент (брутна сума) и на същата дата е отразено удържане на данък върху дивидента. В този случай е ясно курсът на БНБ за коя дата е приложим за превалутиране в лева на удържания данък в чужбина.

Ако във вашата справка има само един ред (на който се вижда получен нетен дивидент) - тогава ползвате датата на получаване на дивидента и като дата, на която е удържан данъка върху дивидента. Никъде в закона не е написано, но това е най-логичния начин да се превалутира удържания данък върху дивидента - да се приложи валутния курс на БНБ валиден за датата на получаване на дивидента.

Ако дивидентите са от САЩ в колона 5 се попълва 1, в колона 10 и 11 се попълва 5% от данъчната основа (5% от сумата от колона 6) (това се потвърждава от тази статия). Защо се попълва така (а не се препише сумата от колона 9)? Признава се данъчен кредит до размера на дължимия данък върху дивидента в България. Това се нарича обикновен данъчен кредит. Аналогично се попълва и за други държави, при които се прилага този метод и е удържан данък в размер поне колкото българския (напр. Канада в следващия пример).

Когато е удържан в чужбина 5% или повече данък в колона 12 се пише 0 (нула).

(Не се сещам за случаи когато в чужбина е удържан данък по-малък от 5% (българския данък дивидент), но повече от нула. Но ако случайно има такъв логиката е да се доплати разликата до 5%.)

За всички дивиденти се пише код 8141 в колона 4. Няма как да се декларират дивиденти, които са от България, защото за тях изобщо не е предвидено място в данъчната декларация. Платецът им удържа данък при източника и ги декларира вместо получателя.

Когато се удържа данък дивидент в чужбина много често се прилага "обикновен данъчен кредит" (когато няма договорена СИДДО се прилага чл. 76 ЗДДФЛ, което на практика е същото). Първите три реда от горния пример са такъв случай - обикновен данъчен кредит.

Примери за дивиденти, които не са обложени при източника са редове 1.4 и 1.5. Тогава се дължи данък 5% в България. Колона 12 не се изчислява автоматично, трябва да напишете 5% от сумата в колона 6 (данъкът е 5% от получения дивидент).

Можете да намерите таблица с методите за избягване на двойно данъчно облагане в този файл от сайта на НАП (огледало има на IPFS тук). Имайте предвид, че данните са от 2017 година. Има и по-актуални данни, но не са в удобен табличен вид, трябва да се чете текст.

За да си спестите чуденето кой метод се прилага може да приемете, че за всички се прилага обикновен данъчен кредит (когато има удържан данък в чужбина винаги пишете код 1 в колона 5, когато няма удържан данък в чужбина пишете код 3 в колона 5). (Дори и това да не е така не се сещам за случай когато може да се окаже, че така декларирате по-малък данък от реално дължимия. Ако сте декларирали и платили дължимия данък или повече няма предвидена глоба за това в ЗДДФЛ, дори и да има технически грешки.) В повечето случаи се прилага обикновен данъчен кредит за данъка върху дивидентите.

Има и изключения. Например Ирландия типично удържа 25% данък дивидент и се прилага обикновен данъчен кредит. Обаче за базираните в Ирландия ETFs (Irish-domiciled ETFs) има изключение - не се облагат с данък. Тоест когато се получат дивиденти от дистрибутиращи ирландски ETFs те не са обложени на ниво 2 (обясних нивата 1, 2 и 3 тук) и затова се дължи данък 5% в България (аналогично на дивидентите от Великобритания в горната илюстрация).

В ЗДДФЛ не са написани критерии, на които доказателствата за удържани данъци в чужбина трябва да отговарят.

На практика това става като си извадите справка от инвестиционния посредник, в която се виждат изплатените дивиденти и колко е удържания данък върху дивидента.

В случай, че в справката се вижда само изплатения дивидент, но не и колко е удържания данък, нещата са малко по-сложни: трябва да намерите брутната сума на изплатения дивидент (сумата на дивидента преди от нея да се извади данъка, който се удържа при източника). Това може да стане като посетите сайта на борсата, там обикновено пише колко е брутната сума на дивидента. Може да намерите тази информация и на сайта на съответната компания, която изплаща дивидентите. След това смятате разликата - това ви е удържания данък върху дивидента в чужбина.

Ако ползвате Interactive Brokers е желателно да пуснете персонализирана справка (custom statement) в PDF формат с добавени раздели:

• Account Information
• Combined Dividends
• Withholding Tax

Няма нужда да се избира и "Payment in Lieu of Dividends", защото те влизат в раздела "Combined Dividends".

(Подробно за Interactive Brokers и неговите персонализирани справки писах в тази статия.)

Внимавайте при ползване на Interactive Brokers - в справката "Dividend Report" от раздела "Tax Reports" датата е грешна - написали са "Report Date", което в някои случаи е един ден или повече по-късно. Ползвайте персонализирана справка както написах по-горе вместо грешната справка. За други подводни камъни - вижте статията за IB.  За всеки случай пуснете и справка с крайна дата в началото на следващата данъчна година за да проверите дали има дивиденти с дата на получаване в края на данъчната година, но с "Report Date" в началото на следващата данъчна година (напр. компанията Devon Energy Corporation плати дивидент на 30 декември 2022 година, но той се вижда в справката само когато се зададе крайна дата на custom statement през следващата данъчна година). Аз бих задал като крайна дата няколко работни дена след първия работен ден от януари (следващата данъчна година) за да съм сигурен (защото приемам, че не съм сигурен кои са работните дни в съответната държава).

Допълнение: случи ми се дивиденти от 2023 година да излязат на 2 февруари 2024 година в справките. Затова вече няма да подавам данъчна декларация рано, ще чакам поне февруари да свърши за да си пусна контролна справка от началото на следващата данъчна година до днешна дата.

Тази персонализирана справка може да прикачите към данъчната декларация за да бъде "доказателства" за удържани данъци в чужбина (ако имате удържани данъци върху дивидентите трябва да се добавят "доказателства" като прикрепен файл към данъчната декларация). Ако пуснете обикновен activity report дивидентите излизат дублирани (accruals), което може да обърка проверяващите от НАП, ако решат да ви правят проверка.

Ако в справката от инвестиционния посредник не се вижда брутната сума на дивидентите може например да си "разпечатате" като PDF страницата от борсата, където са публикувани брутните дивиденти. Ето например страницата на NASDAQ, където е публикувана информация за дивидентите на SBUX. От менюто File избирате Print, където избирате Save as PDF. Може да си поиграете с настройките - Fit to page width, Landscape или Portrait. Така че да се погрижите проверяващите от НАП да не се тормозят с твърде дребния шрифт. А и на вас да ви е по-удобно да проверите дали това, кoето давате на НАП е четимо и съвпада с вашите сметки.

И за да улесните проверяващите от НАП може да приложите една табличка, в която вие си смятате колко процента са удържаните данъци в чужбина на база информацията от двата източника (действително получените дивиденти и брутната сума, публикувана на сайта на борсата).

Разбира се, може да ровите в сайта на съответната корпорация, там също пише колко е брутната сума на дивидента, но е с една идея по-трудно да я намерите.

В закона не пише на какви критерии трябва да отговарят тези "доказателства" за удържани данъци в чужбина. Затова приемаме, че за такива могат да служат справката от инвестиционния посредник, където се виждат действително получените дивиденти. И в случай, че там няма информация за брутната сума на дивидента (някои тарикати инвестиционни посредници го правят този номер - за да спестят $100 долара от заплатата на програмиста, който е правил системата) - приемаме, че като доказателство е приложима информацията за брутната сума на дивидента, публикувана на сайта на съответната борса или на сайта на съответната корпорация.

Приемаме и, че не се налага да се ходи по гишета да се бият печати на тези "доказателства".

Клиент на eToro се оплака:

В стейтмънта се вижда само нетния дивидент, а разбираш от коя компания го имаш от ID-то на трейда. Колко удържат пише само като обща информация на сайта.

Тоест случаят е аналогичен като при Trading212 (клиент на Trading212 ми изпрати снимка на екрана, където се вижда получения дивидент и от коя компания е получен, но не и колко е брутната сума на дивидента, нито пише колко процента е удържания данък).

Значи трябва да представиш като "доказателства":

1. Справката, в която се вижда това ID за коя акция се отнася.

2. Справката, в която пише колко е дивидента по това ID.

3. Справка от някъде (борсата или официалния сайт на компанията - "печаташ" го от браузъра като PDF) за брутната сума на дивидента.

4. Файл с твои сметки, където смяташ колко процента е удържания данък дивидент и пишеш "тъй като удържаният данък дивидент при източника е повече от 5% се прилага СИДДО и данък в България не се дължи". Това може и да не е нужно, но все пак може да се подаде, защото ще улесни проверяващите и има шанс това да им помогне да си изяснят нещата (и да не се налага да викат данъкоплатеца на проверка).

И си попълваш съответния ред от данъчната декларация, където декларираш получения дивидент (в приложение 8, не се попълват в приложение 9 данни за СИДДО, свързано с дивиденти).

Ако случайно няма удържан данък при източника - пропускаш четирите точки. И си плащаш данъка 5% в България като попче, след като го декларираш. Но много рядко се среща да няма удържан данък.

За писането на разни неща на един ред „по тарикатски“ писах в раздела „Макак така всяка продажба на акции на отделен ред, не може ли на един?“ на статията Няколко масово разпространени грешни представи за данъчното облагане - разбиване на митовете.

Дивиденти ли са доходите от акции, които не са изписани като dividend в справката?

Например:

8GC  CH Not Qualified Return of Capital 18.73 EUR  Withhold 0.00

8GC  Qualified -Other Ordinary Dividend  6.81 EUR  Withhold 0.00

 Дефиницията за дивидент:

5. "Дивидент" е:

а) доход от акции;

б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;

в) скрито разпределение на печалбата.

В случая това е доход от акции (от това, че притежаваме акциите) и следователно е дивидент по смисъла на закона.

(Не е доход от разпореждане и затова не го декларираме с код 508.)

В други държави различните типове доходи от акции (ordinary dividends, qualified dividends, Payment in Lieu of Dividends, distributions  и т.н.) може да се третират различно, но по българския закон тези доходи от акции се третират по един и същи начин - като доход от дивиденти.

Как се облагат дистрибуциите от ETFs, които не са дивиденти?

Някои ETFs от САЩ плащат нещо, което не е нито дивидент, нито лихва (напр. Invesco Senior Loan ETF (BKLN)).

Въпреки, че може да не ги водят дивиденти според мен отговарят на дефиницията за дивидент в ЗДДФЛ:

5. "Дивидент" е:

а) доход от акции;

б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;

в) скрито разпределение на печалбата.

Защото според дефиницията за дивидент всичко, което е доход от притежаване на акции или дялове е дивидент. А частите от ETFs, които инвеститорът притежава, са акции или дялове.

Може би "shares" в случая е по-правилно да се преведе като акции (не като дялове), но в българския език се е наложило частите от фондове да се наричат дялове. Това обаче не е от значение за начина на облагане на дистрибуциите от ETFs, защото независимо дали са акции или дялове тези дистрибуции смятам, че отговарят на дефиницията за дивидент в ЗДДФЛ.

А как се декларират притежаваните части от ETFs в приложение 8 (притежавани акции и дялове към 31 декември) - няма значение, не е предвидена глоба ако объркате дяловете с акции.

Законодателството на някои държави може да прави разлика в типа на дохода според начина, по който фондът е генерирал този доход (напр. ако фондът е получил лихви и ги разпределя [на собствениците на акции/дялове от фонда] това ще се третира по различен начин спрямо доходите на фонд, който е получил дивиденти и ги разпределя [на собствениците на акции/дялове от фонда]). Но в ЗДДФЛ доходите от акции/дялове се разглеждат като дивиденти, независимо от това как фондът е спечелил парите, които дава като дистрибуции/дивиденти.

(Не мисля, че алтернативното ми тълкуване, че трябва да се декларират като "други", е вярно.)

Ако няма СИДДО със съответната държава плащаме ли данъци двойно?

Според мен на основание чл. 76 от ЗДДФЛ можем да ползваме обикновен данъчен кредит. Например ако в Австралия са ни одрали с 30% данък върху дивидентите в България ползваме данъчен кредит за 5% (тоест само за част от тези 30% - до размера на дължимия в България данък). Тоест за дивидентите от Австралия попълваме приложение 8 аналогично на примера с дивидентите от САЩ и Канада.

Дължими данъци при дългосрочна инвестиция

Намерението ми е дългосрочно да държа позициите си. Това прави ли някаква разлика върху данъците?

Ако по-рядко се правят сделки е по-трудно за НАП да твърди, че това е търговска дейност по занятие и да иска плащане на 15% данък като нерегистриран търговец. Въпреки, че има решение на СЕС (цитирано тук), че броят на сделките не е определящ критерий. Нито обема им. Нито приходите в резултат на сделките.

... сами по себе си не са определящ критерий както броя и мащабите на осъществените продажби, така и продължителността на периода, през който са извършени посочените действия, или размера на получените като резултат от тях приходи. Всички тези обстоятелства всъщност могат да се впишат в контекста на управлението на личното имущество на заинтересованото лице ...

(Разбира се, може неправилно да съм го разбрал и цитирал, може контекстът да е съвсем друг, за да се убедите прочетете всичко по темата сами или отидете при консултант по данъчно планиране и данъчно облагане и му се доверете. Не давам никаква гаранция, че правилно тълкувам нещата, това са си мои мнения, които може да са грешни.)

В някои държави (САЩ например) има long term capital gains и short term capital gains, в България няма разграничение колко дълго се държи преди да се продаде (освен че може в някои случаи да дължите плащане на 15% вместо 10% данък (или на 15% вместо 0%) – но както казах по-горе, няма ясни разграничителни критерии).

Но все пак държането по-дълго време има предимство – обикновено когато се спекулира краткосрочно се реализират загуби в сравнение със стратегията „купуване по малко редовно и държане продължително“ (напр. при инвестиране в индексни фондове или при инвестиране в множество акции с цел диверсификация, избрани по някакви критерии или по маймунския метод - т.е. случайно). 

Хайде да отложа разглеждането на въпроса с данъците за догодина, когато съм длъжен да подавам годишна декларация, какво може да се обърка?

При положение, че сега влизам с позиции, трябва да мисля за ГДД в началото на следващата година, нали?

В много от случаите е така. Но не винаги нещата са толкова прости.

Това е често срещана заблуда – „нека първо направя печалбата, а пък после ще мисля за данъците“. Не винаги нещата се поучават безпроблемно ако се следва тази логика.

Добре е предварително да познавате данъчните закони за да намалите щетите от незнанието им.

В случай, че:

• имате само доходи от финансови инструменти и доходи от трудови договори
• има една или две продажби годишно
• няма платени такси и комисионни към инвестиционни посредници в чужбина (или ако има те не са облагаема доставка по смисъла на ЗДДС)
• ползвате инвестиционен посредник (ИП) в чужбина или ползвате инвестиционен посредник в България, но не сте достигнали оборот от продажби 50 000 лева за 12 месеца (при ИП в чужбина оборота от продажби няма значение)

вероятно няма да се обърка нищо съществено ако не мислите за данъчното облагане и подаването на данъчни декларации, като отложите това за месец януари на следващата година.

Проблемът с риска от ДДС регистрация при ползване на инвестиционен посредник (или сделки с финансови активи без посредник) е дълга тема, но накратко, ето какво бих направил аз за да намаля рисковете:

• Бих избягвал да се абонирам за данни или други услуги (при ИП в чужбина), които има вероятност да се разглеждат като облагаема доставка. 
• Бих избягвал да държа големи суми в български ИП, поради риска да се наложи да продавам наведнъж и да натрупам оборот за регистрация (50 000 лева за 12 месеца). Този филм съм го гледал, не искам повторение. 
• Бих избягвал да имам сметка при ИП, който има риск да наложи някакви такси и комисионни, които са облагаема доставка по смисъла на ЗДДС. Таксите за внасяне/теглене и таксите за сделки не би трябвало да се разглеждат като облагаема доставка. За месечните такси не ми е много ясно, бих избягвал ИП, който има месечни такси. За съжаление Interactive Brokers е такъв, това е една от причините да не го ползвам (въпреки, че си направих сметка там). Вместо него реших да ползвам Trading212, който няма такси и ползва Interactive Brokers „под капака“ (в статията разглеждам как е възможно да предлага „безплатно“ инвестиране и какви са рисковете и недостатъците).
  
• Бих избягвал да правя много сделки за да избегна риска да извършвам „независима икономическа дейност“. Извършването на такава дейност води до риск от ДДС регистрация, ако се плащат някакви услуги, които са облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС (чл. 97а). Това значи, че ако нямате нито една продажба или една-две продажби годишно ще е много трудно да ви обвинят, че извършвате независима икономическа дейност и затова сте длъжни да направите ДДС регистрация по чл. 97а в срок 7 дена ПРЕДИ първата услуга (облагаема доставка), която сте платили.
  

Имам печалба от продажба на акции, къде да платя този данък?

Печалбата от акции и дължимият данък от акции се пренася автоматично (след попълване на съответния раздел) в част 4 на приложение 1 (точка 11 "Дължим данък за довнасяне, намален с отстъпката"). Точка 11 в електронната декларация не е достъпна за редакция от потребителя, в нея системата попълва резултата от изчисленията на база данните, въведени от потребителя в другите полета.

Обърнете внимание, че други данъци (данък върху дивидента, осигуровки за довнасяне) не са добавени към точка 11, трябва да ги намерите на други места в данъчната декларация (желателно е да ги платите отделно, а не на един път, защото няма такса при плащане с дебитна карта и по-лесно после ще се ориентирате за какво сте платили)!

За да избегна повторения преместих по-голямата част от отговора на този въпрос най-отгоре в статията, в раздела "Къде в данъчната декларация пише колко трябва да платя?".

Имам данък върху дивидентите, как да го платя?

Не очаквайте данъкът върху дивидентите да се пренесе в част 4 на приложение 1 (точка 11 "Дължим данък за довнасяне, намален с отстъпката"). Тази точка не се попълва от потребителя, тя се изчислява от системата когато попълвате декларацията електронно.

Общата сума на данъкът върху дивидента се вижда в приложение 8 само, няма да видите тази сума пренесена другаде.

За да избегна повторения преместих по-голямата част от отговора на този въпрос най-отгоре в статията, в раздела "Къде в данъчната декларация пише колко трябва да платя?".

Не забравяйте да платите и здравните осигуровки за довнасяне (ако има такива)

Те не са добавени в точка 11 (част 4 на приложение 1 точка 11 "Дължим данък за довнасяне, намален с отстъпката"). Точка 11 в електронната декларация не е достъпна за редакция от потребителя, в нея системата попълва резултата от изчисленията на база данните, въведени от потребителя в другите полета.

Дължимите здравни вноски за довнасяне се намират в приложението "Образец 2004" (Справка за окончателния размер на осигурителния доход за **** г.).

По-нагоре в статията обясних подробно логиката на облагане със здравни осигуровки на капиталовата печалба от финансови активи и други доходи (накратко: ако сте били "безработни" през годината или част от годината след подаване на декларация образец 7; който е бил на трудов договор през цялата година не плаща здравни осигуровки върху доходите си от капиталова печалба).

За да избегна повторения преместих по-голямата част от отговора на този въпрос най-отгоре в статията, в раздела "Къде в данъчната декларация пише колко трябва да платя?".

Имам доходи от краудфъндинг (P2P заеми), къде се попълват?

С платформите за P2P заеми може да се реализират следните три вида доход:

• Доход от лихви
• Печалба или загуба от продажба на финансов актив (а може и загуба да се реализира) - когато се продават задълженията на друг инвеститор или обратно на оригинатора
• Доход от таксите по просрочие
  

Съгласено инструкциите за попълване на данъчната декларация лихвите, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг, с изключение на лихвите по чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ, се попълват в приложение 6.

Преведено на човешки език това значи, че в приложение 6 се попълват всички лихви, с изключение на лихвите по банкови сметки в чужбина (и разбира се, лихвите по банкови сметки в България, които не се декларират изобщо).

Лихвите, изплатени по банкови сметки в чужбина се попълват в приложение 8 (това са лихви, които същата банка ви е изплатила, там не се декларират лихви, които някой друг ви е изплатил там, защото сте му казали да ги изплати там!).

В инструкциите към приложение 6 има нещо интересно:

Например, когато платецът е физическо лице или чуждестранно дружество, което не е предприятие по смисъла на ЗДДФЛ, независимо дали доходът е от източник в България или от чужбина, същият се посочва на съответните редове (от 2 до 6) само като обща сума, без идентификационни данни за платеца.

Което поставя въпроса дали всички чуждестранни фирми, които нямат номер в регистъра на НАП, не са предприятие по смисъла на ЗДДФЛ...

Дали ако доходите са от Mintos например следва да се попълни името на фирмата или не? Няма ясни инструкции, защото пращат данъкоплатеца да чете Закона за счетоводството. Не, благодаря.

Според мен доходите от лихви, изплатени от фирми в чужбина като Mintos, Iuvo, Grupeer и т.н. следва да се посочат само като обща сума с код 603 (лихви). А доходите от лихви, изплатени от български фирми следва да се посочат заедно с името на фирмата и нейния номер ЕИК. 

Защото фирмите в чужбина не са предприятия по смисъла на ЗДДФЛ. Защото ЗДДФЛ препраща към Закона на счетоводството, а според този закон:

Предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, търговските представителства и чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.

От което следва, че фирма, която не осъществява стопанска дейност в България (и затова няма номерче в България) не е предприятие по смисъла на ЗДДФЛ и доходът, изплатен от такова лице се пише като обща сума в годишната данъчна декларация. Ако фирмата осъществява стопанска дейност на територията на страната, обаче стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги, то в този случай тази фирма пак не е предприятие по смисъла на цитирания закон. Съсипаха я тая държава със сложни съставни изречения.

Авторът на този блог казва същото, но с една разлика - според него всички доходи от P2P платформи се посочват като обща сума с код 603. Слага и българската Klear в кюпа, с което не съм съгласен. Според мен ако фирмата има ЕИК е редно да се декларира на отделен ред с изписване на ЕИК и наименованието на фирмата, изплатила дохода. (Обаче не ми е известно в ЗДДФЛ да има предвидени глоби ако не се попълни детайлно.)

(Ако получавам доход от фирма, която има служебен номер на НАП, но няма ЕИК - бих декларирал дохода като получен от тази фирма. Но не се сещам как е възможно фирмата да има служебен номер на НАП, но да няма ЕИК.)

(Ако получавам лихви от лица, които са самоосигуряващи се - бих декларирал дохода като получен от съответното лице (пиша неговия номер - ЕГН или служебен номер от регистъра на НАП, както и неговото наименование))

(Ако получавам лихви от лица, които не са самоосигуряващи се и не са предприятия бих декларирал дохода като обща сума с код 603.)

И не забравяйте, че лихварството е престъпление. Затова избягвайте да давате заеми на физически лица. Повече - в тази статия: Кога заемодателят става лихвар. А защо не ставате лихвар когато ползвате платформи за P2P кредитиране е интересен въпрос.

А ако сте получили бонуси и такси за неизплатени навреме заеми? Те как се декларират? Засегнах този въпрос в тази статия: Невидимият слон при P2P кредитирането - правната несигурност и разходите, свързани с червената лента.

Единия начин е да се декларират като лихви. Дали е правилен е съмнително.

При другия начин таксите за просрочие (неизплатени навреме заеми) се декларират като "други" (код 606). ДДС не начисляваме и не се регистрираме по ЗДДС на основание чл. 97а, защото приемаме, че таксите по кредити не са облагаема доставка на същото основание, на което и лихвите не са облагаема доставка (вижте „Таксите по кредитите (поради неплащане в срок на задължението) освободени ли са от ДДС?“ в тази статия).

Но не е много сигурно това, че таксите за просрочие, когато са изплатени на инвеститора в платформата за P2P кредитиране, не са облагаема доставка.

Защото "държавите членки освобождават отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на лицето, което го отпуска", а инвеститорът в платформата за P2P кредитиране не е отпускал кредита, а е придобил части от кредити чрез договор за частична цесия (прехвърляне на права за получаване на вземания). Кредитът е отпуснат от оригинатора (фирмата, която има лиценз да дава кредити), за оригинатора тези такси не се облагат с ДДС. Обаче ако се прехвърлят на инвеститора това не е съвсем ясно дали е така.

Това е сериозна причина да избягвате P2P платформи, които прехвърлят на инвеститорите таксите за просрочие на кредита, платени от кредитополучателя. Оригинаторът минава между капките, защото тези такси не са облагаема доставка когато той ги получава. Но дали и по отношение на  инвеститора, на който са прехвърлени права за получаване на вземания, тези такси са освободена доставка - не е напълно ясно.

А дали трябва да се декларират инвестициите в P2P кредити в раздела на годишната декларация, където се декларират дадените заеми и дали трябва да се отчитат с формуляр СПБ-8 пред БНБ? 

Начислиха ми $0,05 лихва по сметката при инвестиционния посредник, как да я декларирам?

Това ми се случи с TastyWorks, внимателно четете справките за движенията по сметката за да не пропуснете някоя лихвичка. Изненадах се, че ми я платиха, не бях видял, че изобщо дават лихви.

Според мен се декларира както и лихвите от P2P кредитирането (въпроса по-горе). Ако е ИП от България - доходите от лихви се пишат на отделен ред в таблицата заедно с името му и номера му по БУЛСТАТ. Ако ИП е от чужбина - доходите от лихви следва да се посочат само като обща сума с код 603 (лихви).

После данъкът се плаща с дебитна карта през портала на НАП, желателно е да се логнете с ПИК код или електронен подпис. Иначе нямате достъп до историята на плащанията за да проверите дали се отразява там коректно. Иначе ви пуска системата и без ПИК код (и без електронен подпис) да плащате, няма да ви спре. Но така или иначе ви трябва ПИК код или електронен подпис за подаването на данъчната декларация.

ddddКак се декларират доходите от Cash Yield Enhancement Program на Interactive Brokers?

Според мен това се декларира като лихви (код 603). Първата цифра от кода е номера на приложението, в което се декларира този доход.

Тоест декларират се по същия начин както и лихвите, които са обявени като лихви и като лихвите, които са във връзка с Stock Yield Enhancement Program.

При мен в справката "Statement of Funds" за 2023 година излиза така: "USD CYEP Income for Feb-2023". За сравнение - лихвите за отдаване назаем на акции излизат като "USD IBKR Managed Securities (SYEP) Fees for Feb-2023" (те също се декларират като лихви с код 603).

(Ще се получи една и съща данъчна основа, независимо дали декларирате тези лихви с код 603 или код 606 (доходи от други източници), затова дори и да приемем грешната теза, че това не са лихви дължимият данък ще е същия.)

Най-сигурния начин да се провери кога какъв доход е получен е да се пусне Statement of Funds с начална дата първо число на данъчната година и крайна дата не края на данъчната година, а началото на следващата (защото в редки случаи има доходи получени в края на данъчната година, които може да не излязат в справката, ако не се избере крайна дата през началото на следващата данъчна година - това е заради особеност на платформата на IB).

В справката "Statement of Funds" има две дати - "Report Date" и "Activity Date". Датата на получаване на дохода е "Activity Date".

Допълнение от 2024 година: в отчета за 2023 година лихвите са в общ раздел "CYEP/Broker Fees" (CYEP и SYEP). 

ddddКак да декларирам доходите от отдаване назаем на финансови инструменти?

В коя категория най-добре влиза този доход?

• Възмездно предоставяне за ползване на права или имущество
• Лихви
• Други
  

Питах НАП за разяснение, но не ми отговориха. Според мен това е доход от лихви и смятам да го декларирам така.

Ако се декларира като лихви няма да се облага с пълния пакет осигуровки, само с данък 10%.

(Допълнение: лицата, които плащат „здравни осигуровки за безработни“ плащат и здравна осигуровка 8% върху дохода от лихви.)

Ако се декларира като „възмездно предоставяне за ползване на права или имущество“ (код 403) ще има признат разход 10% и ще се облага със здравна осигуровка и данък 10%.

Ако се декларира като „други“ няма да се признава разход и ще се облага със здравна осигуровка и данък 10%. 

На сайта на Interactive Brokers пише:

Earn extra income by lending fully-paid shares of stock.

 Горното според мен се превежда така:

Печелете допълнителен доход, като давате назаем напълно платени акции.

По-надолу пише:

Earn extra income on the fully-paid shares of stock held in your account by allowing IBKR to borrow shares from you in exchange for collateral (either U.S. Treasuries or cash), and then lend the shares to traders who want to sell them short and are willing to pay interest to borrow them.

Според Google Translate се превежда така:

Спечелете допълнителен доход от напълно изплатените акции, притежавани във вашата сметка, като позволите на IBKR да заеме акции от вас в замяна на обезпечение (или в американски съкровищници, или в брой), а след това да заемете акциите на търговци, които искат да ги продадат на кратко и са готови да плащат лихви, за да ги заемат.

Тоест доходите са от лихви.

Според тълковния речник „лихва“ е понятие, което се ползва когато се дават пари назаем или се депозират в банкова сметка. Дали може да се нарекат лихви доходите от даване на акции и други борсово търгувани финансови активи назаем - това е интересен въпрос, на който и аз искам да знам отговора.

А дали тези лихви са лихви по смисъла на закона е отделен въпрос. Пишете вашето мнение в коментарите и се обосновете.

В закона (ЗДДФЛ) пише:

7. "Лихва" е доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации.

Тъй като не е уточнено дали дългът трябва да е във валута или в друго (финансови активи) може да приемем, че "лихва" по смисъла на закона е и лихвата по дългове във връзка с дадени назаем акции и други борсово търгувани финансови активи. Но следва да се провери в друг закон дали има дефиниция за „дълг“.

Може ли дългът да е във финансови активи, а не във валута (по смисъла на закона)? Не се сещам за причина да не може.

Аз смятам да си декларирам лихвите от даване назаем на акции като лихви. Едва ли някой ще се занимава да оспорва това.

Когато изчислявате дължимия данък е важно да знаете колко сте получили и на коя дата. Има вероятност да бъдете подведени, ако гледате написаното в раздела „IBKR Managed Securities Lent Fee Details (Stock Yield Enhancement Program)“. Грешка е да гледате този раздел. Данните в него са нещо като прогнозни приходи - приходи, които още не са ви изплатени по сметката (за данъчни цели не се считат получени).

Гледайте раздела „Broker Fees“. Там ще видите датата на получаване на дохода и в каква валута е получен. Превалутирането в лева става по курс на БНБ валиден за датата на получаване на дохода (ако няма такъв взимате курса от предишния работен ден когато БНБ е публикувала валутен курс).

За да се уверите, че датата е правилна, пуснете си персонализирана справка (custom statement) с раздел „Statement of Funds“.

В справката "Statement of Funds" има две дати - "Report Date" и "Activity Date".

Датата на получаване на дохода е датата „Activity Date“ (датата когато е извършена операцията). Датата "Report Date" се отнася единствено до датата когато данните са достъпни за генериране на справка (тя няма значение за целите на данъчното облагане).

Доходите от лихви се декларират с код 603 (лихви). Когато лихвите с изплатени от чужда фирма те се декларират като обща сума без да се пишат данни за платеца на дохода.

Първата цифра от кода на дохода е номера на приложението - приложение 6. Няма голямо значение дали тези лихви ще ги декларирате като лихви или като "други", защото дължимият данък и дължимата здравна осигуровка са едни и същи, независимо дали декларирате този доход като лихви (код 603) или като "други" (код 606).

Ето така изглеждат доходите от лихви в справката с активиран раздел "Statement of Funds" в моето извлечение (имам само за октомври и ноември):

EUR IBKR Managed Securities (SYEP) Fees for Oct-2022

USD IBKR Managed Securities (SYEP) Fees for Oct-2022

EUR IBKR Managed Securities (SYEP) Fees for Nov-2022 

Допълнение от 2024 година: в отчета за 2023 година лихвите са в общ раздел "CYEP/Broker Fees" (CYEP и SYEP). 

Деклариране на лихви от Revolut

Проблемът е, че лихвите от Revolut ("flexible account") са лихви от фонд и затова не попадат под изключението за деклариране. Подробно за това писах в тази статия.

В този пример е изплатена лихва $3,40.

Умножаваме $3,40 по курса на БНБ на долара към датата на придобиване на дохода (датата я взимаме от колонката Date): 3,40 × 1,75 = 5,95 лв. Тези 5,95 лв ги добавяме заедно с другите лихви в приложение 6 на годишната данъчна декларация в клетката за доходи с код 603.

Ако 5,95 лв са единствените лихви през годината данъчната декларация (приложение 6) ще изглежда така:

Деклариране на лихви от Trading212

Накратко: декларират се с код 603, аналогично на лихвите от Револют. Подробно ги разгледах в тази статия.

Как се прилага СИДДО когато доходът е от лихви?

Не ми е напълно ясно какво се пише в колонката 6 на таблицата от част II от приложение 9. Но останалите неща мисля, че ми се изясниха - логиката е, че СИДДО има отношение само към данъците, но не и на осигуровките. Платеният в чужбина данък върху лихвите намалява дължимия в България данък върху лихвите до неговия размер (напр. при 30% данък в чужбина в България не се плаща 10% данък, но останалите 20% от данъка в чужбина не се ползват за намаляване на данъчната основа - това е логиката на обикновения данъчен кредит).

В някои гранични случаи трябва да напишем по-малко число в колона 10 така, че да не се получи данък за връщане. Това е в случаите когато получената данъчна основа е по-малка от данъчната основа за авансово платените здравни осигуровки. Това се отнася само за тези, които плащат здравни осигуровки във връзка с подаване на декларация образец 7 (това са "здравните осигуровки за безработни" на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО).

Този проблем възниква при клиентите на ирландския клон на Interactive Brokers. Удържат им данък върху лихвите в размер 20% или 5% (ако предоставят съответните документи - писах  в статията за IB за удостоверението за местно лице на английски език).

Също и клиентите на Wise може да се сблъскат с този проблем ако държат евро или долари (удържа се данък в Белгия за този доход от лихви, наречен "balance cashback").

Трябва да се приложат "доказателства" за удържани данъци в чужбина. Аз не бих приложил Activity Statement от Interactive Brokers, защото има много подвеждаща, излишна и заблуждаваща информация в него. За дивидентите - писах в статията за IB как се вади справка за тях и, което е по-важното, как не се вади (защото две от справките са с грешни и подвеждащи данни). За лихвите - бих си поиграл с custom statement така, че да излязат тези лихви и удържаните данъци без да излиза излишна информация.

Нямам сметка в ирландския клон на IB (аз съм към унгарския, където не удържат данъци) и не знам точно как се вади за лихвите такова кратко извлечение, трябва с проба-грешка да се установи. И да се гледа в "Statement of Funds" дали съответства! Най-сигурна е информацията от "Statement of Funds".

Като крайна дата при подаване на заявка за справка бих задал средата на януари следващата година за да видя дали има нещо, което е платено в края на данъчната година, а пък не излиза в справката, ако крайната дата я задам да е последния ден от годината. Има такъв проблем понякога. Но за лихвите мисля, че е малко вероятно да се случи, само с дивиденти знам за случаи да е ставало така.

Логиката на попълване на приложение 9 е, че се попълва аналогично на приложение 8 с дивидентите, по които има удържан в чужбина данък.

При положение, че данъкът е 20% няма как да се дължи данък в България, затова и да се обърка приложение 9 не е фатално (важното е да не се намали данък върху нещо друго). Корекция: може да се дължи здравна осигуровка върху брутната сума на дохода от лихви.

Ако обаче са удържали в Ирландия по ниската ставка трябва да се плати частично данък в България. Защото в Ирландия удържат само 5% данък.

Когато лицето не се е осигурявало здравно на основание подадена декларация образец 7 нещата са една идея по-прости. Защото няма замесени здравни осигуровки в сметките.

В следващия пример давам попълнено приложение 6 с доход от лихви в размер на 100 лева и приемам, че този доход не е обект на здравни осигуровки.

Корекция: лихвите са с код 603, в следващата таблица съм писал 100 лева доходи погрешка с код 606 ("други" доходи). Но това не променя сметките, дори и да декларирате лихвите като "други" доходи ще се получи същия резултат накрая.

Нарочно го оставям с грешка да ви е за урок, че ако не внимавате може да объркате нещо.

При тези допускания ето как изглежда приложение 9, ако има удържан данък 20% в Ирландия (защото не сме подали съответните документи в срок за да ни удържат 5% данък в Ирландия):

Ако е удържан данък 5% в Ирландия ето как се попълва приложение 9 (при обяснените по-горе допускания):

В инструкциите за попълване пише:

... в колона 10 на Част ІІ се записва по-малката от сумите в колони 8 и 9 ....

... в колона 9 на Част ІІ и в колона 6 на Част ІІІ се посочва дължимият в България данък, определен съгласно ЗДДФЛ за този доход ...

Тоест когато по българския закон дължим 10% данък (пишем го в колона 9 като 10% от брутната сума на дохода от колона 4), а в Ирландия са ни удържали 5% (които са написани в колона 8), ни се признава данъчен кредит от 5% (от колона 8 преписваме сумата в колона 10, това не става автоматично). Когато в Ирландия са ни удържали 20% се признава по-малкото от двете - данъчен кредит от 10% (преписваме сумата от колона 9 в колона 10). (Номерата на колоните се отнасят за част II.)

За колона 7 (годишната данъчна основа) в инструкциите за попълване пише:

Брутният размер на дохода, нормативно определените разходи, задължителните осигурителни вноски, годишната данъчна основа, както и финансовият резултат и годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, се определят според предвиденото в приложимото българско законодателство.

Което е друг начин да кажат, че годишната данъчна основа е годишната данъчна основа. Но когато няма осигуровки, замесени в сметките, приемам, че годишната данъчна основа за този доход е равна на брутния размер на дохода (тоест в част II преписваме съдържанието на колона 4 в колона 7).

След като се попълни приложение 9 намалението се пренася автоматично в Част ІV ред 6.

Технически полето с номер и дата на документ може да е празно. Може да вземете датата на генериране на документа, която е написана отдолу (ако ползвате например Interactive Brokers има такава дата на генериране на документа, но няма номер).

Ако НАП твърдят, че трябва да приложите към годишната декларация удостоверение, издадено от данъчната администрация на Ирландия, не им се връзвайте, няма такова законово изискване. В закона пише "доказателства" без да се уточнява какви.

Обаче НАП може ви поиска всякакъв документ, включително и несъществуващ или невъзможен практически за издаване, когато ви прави проверка или ревизия. Ако не им го дадете съставят АУАН и после в съда обжалвате като обяснявате, че такъв документ не може да съществува, защото няма практика данъчната администрация на Ирландия да ви даде документ за данъци, които е удържало и внесло трето лице.

Ако някой "счетоводител" започне да ви философства как трябва да представите на НАП удостоверение от данъчната администрация на Ирландия и как после трябва да се молите на НАП да ви връща данъци, това са глупости, данъци никой няма да ви връща, защото вие няма да ги надплатите. Още в процеса на попълване на данъчната декларация си приспадате данъчния кредит и плащате точно толкова, колкото сте декларирали, че дължите.

А не може и да направя някакъв хак и да опростя попълването?

Зависи дали са ви одрали с 5% данък или 20% данък в Ирландия.

Ако са ви одрали с 20% и сте подали данъчна декларация:

• Може да не декларирате тези лихви изобщо.
• Може да декларирате брутна сума на дохода и да игнорирате приложение 9.
• Може да декларирате нетна сума на дохода (брутната сума минус 20% удържан данък в Ирландия) и да игнорирате приложение 9.

И в трите случая не декларирате по-малък от реално дължимия данък и затова, ако сте подали данъчна декларация в срок, няма основание за глоба по чл. 80:

Чл. 80. (1) Лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в данъчна декларация, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(3) При повторно нарушение глобата или имуществената санкция по ал. 1 е в размер до 1000 лв., а по ал. 2 е в размер до 2000 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.

Затова няма логика да декларирате доход, върху който не дължите данък. Корекция: но според мен може да се дължи здравна осигуровка, затова опцията изобщо да не се декларира дохода от лихви не важи!

Друго основание за глоба не се сещам. Дали ако не подадете приложение 9 и не декларирате дохода от лихви, върху който реално не дължите данък в България, това ще доведе до други последствия (напр. увеличен риск за данъчна проверка/ревизия,  утежняващо вината обстоятелство при други нарушения, глоба на някакво друго основание, което изобщо не съм се сещал, че съществува) - интересни въпроси без отговор.

Ако са ви одрали в Ирландия само с 5% - не се сещам как може да минете между капките (освен чрез деклариране на брутния доход и плащане на данък все едно такъв не е удържан). Тогава трябва да се попълва и да се смята дължимия данък.

Ако сте объркали нещо, но сте платили дължимия данък и дължимите осигуровки - не виждам основание за глоба.

Ако сте объркали нещо и сте платили само данъка, но не и осигуровките - тогава горния член не е приложим (ако приемем, че осигуровките не са данък). Дали има глоба при укрити осигуровки - четете тази част от Наказателния кодекс, където пише за престъпления против осигурителната система. А може и в други закони да пише нещо.

Ако са ви удържали 5% данък в Ирландия със сигурност няма да сте декларирали и платили по-малък дължим данък и по-малко дължими осигуровки ако декларирате брутната сума на лихвите в приложение 6 и си платите като попче всички данъци и осигуровки, игнорирайки удържаните данъци. Това е начин да не се мъчите с попълване на приложение 9. На теория сте длъжни да прикрепите към данъчната декларация и "доказателства" за удържаните данъци върху лихвите, но ако не го направите няма предвидена глоба (освен това няма логика да го правите, защото реално се отказвате от прилагане на СИДДО).

Извод: ако са ви удържали данък и сумата е малка и не си струва занимавката да се чудите как се попълва приложение 9 - пишете брутната сума на лихвите с код 603 в приложение 6 и игнорирате приложение 9 и задължението да представите доказателства за удържани данъци в чужбина. Така ще надплатите данъци (и евентуално осигуровки), което не е нарушение.

....

Когато имаме осигуровки нещата са по-сложни, не съм мислил детайлно по този въпрос и затова все още не давам примерни попълвания за този случай.

Дали платените данъци в Ирландия следва да намалят не само дължимите данъци в България, но и дължимите осигуровки в България, също е интересен въпрос. Дали за да се отвори на този въпрос трябва да се чете СИДДО? Корекция: на първо четене изглежда, че СИДДО с Ирландия и Белгия влияе само на данъците, не и на осигуровките, с които се облага дохода.

...

Допълнение:

За да оценя дали начинът на попълване е правилен първо трябва да разбера каква е логиката на "данъчния кредит" (обикновен данъчен кредит).

Да приемем, че са изпълнени едновременно тези условия:

• Има удържан данък в чужбина върху лихвите надвишаващ 10% или равен на 10%.
• Лихвите се облагат само с данък 10% в България (без да се облагат със здравна осигуровка, защото лицето през цялата година е било на трудов договор).

В този случай логиката на данъчния кредит е, че в България не се дължи данък. Например ако в чужбина е удържан 30% данък в България се ползва "данъчен кредит" за 1/3 от удържания в чужбина данък - "данъчният кредит" се ограничава до 10% от брутната сума (данъчният кредит е ограничен до данъка, който се дължи в България и не може да се ползва за други доходи, например имаме 100 лева лихва, 30 лева удържан данък, това значи че върху тези 100 лева не дължим 10 лева данък, обаче останалите 20 лева не може да ги ползваме за да намалим дължимия данък за други доходи).

Но когато лихвата се облага не само с данък, но и с осигуровки?

Първата ми мисъл беше, че данъчният кредит когато е 30% не се дължи нито данък, нито осигуровки, защото 30% е повече от общата данъчно-осигурителна тежест в България както и да я смятаме (10% данък и 8% здравна осигуровка не може да надвишат 30% общо).

Но започвам да се съмнявам в това тълкуване.

Алтернативното тълкуване е, че данъчният кредит важи само за данъка, но не и за осигуровките. И в случаите когато данъкът е под 10% (защото осигуровката намалява данъчната основа) данъчният кредит, който може да се ползва, е ограничен само до данъка.

В инструкциите за попълване НАП са прехвърлили топката на нас:

При реализиран доход, за който се прилага методът „Обикновен данъчен кредит” както и в случаите по чл. 76 от ЗДДФЛ, т.е. когато с държавата на източника на дохода България няма сключена СИДДО, размерът на признатия данъчен кредит се изчислява като на съответните редове в колона 9 на Част ІІ и в колона 6 на Част ІІІ се посочва дължимият в България данък, определен съгласно ЗДДФЛ за този доход. Посочените в колона 9 на Част ІІ и в колона 6 на Част ІІІ суми се сравняват със сумите посочени в колона 8 на Част ІІ и в колона 5 на Част ІІІ. На тази база в колона 10 на Част ІІ се записва по-малката от сумите в колони 8 и 9, а в колона 7 на Част ІІІ се записва по-малката от сумите в колони 5 и 6.

Има някакви инструкции, но при внимателен прочит става ясно, че те са доста повърхностни и оставят на нас да тълкуваме ЗДДФЛ.

Ако разглеждат всеки възможен казус ще се получи много дълъг текст, който няма да изглежда добре върху формуляра на данъчната декларация и може да провокира едни хора да излязат с вили и факли пред Народното събрание. Защото в крайна сметка НАП само изпълнява законите, които седящите в Народното събрание са гласували или отказват да променят.

А дали принципно е възможно да се направи софтуер, който като му подадеш брутната сума на дохода и удържания данък, попълва сам декларацията - интересен въпрос...

Тъй като да се тълкува закона може да излезе много скъпо има смисъл просто да се декларира брутната сума на дохода все едно не е обложена в чужбина и да се платят данъци и осигуровки в Бългаиря все едно не са удържани данъци в чужбина. Алтернативно, приемаме хипотезата, че СИДДО влияе само на данъците, но не и на осигуровките, и попълваме приложение 9 така, че да се намали само данъка, но не и дължимите здравни осигуровки.

При дивидентите нещата са по-прости, защото там не са намесени осигуровките, за тях съм убеден, че разбирам логиката на данъчния кредит.

След като разгледах СИДДО на България с Белгия и СИДДО на България с Ирландия стигнах до извода, че вероятно тези СИДДО са приложими само за данъците, но не и за осигуровките. (Дали осигуровките са данъци е сложен казус, приемам за по-сигурно, че не са данъци по смисъла на СИДДО, въпреки че де факто имат белезите на данък - плащат се принудително и има наказания ако не се платят.)

По-интересния текст от СИДДО България-Ирландия:

Данъци, за които се прилага спогодбата

Член 2

1. Тази спогодба се прилага за данъци върху доходите и печалбите от прехвърляне на имущество, налагани от страна на всяка договаряща държава или нейни органи на местна власт, независимо от начина на тяхното събиране.

2. За данъци върху доходите и печалбите от прехвърляне на имущество се считат всички данъци върху общия доход или върху елементи на дохода, включително данъците върху приходи от отчуждаване на движимо или недвижимо имущество.

3. Съществуващите данъци, за които се прилага тази спогодба, са по-специално:

а) за Република България:

(i) данъкът върху дохода на физическите лица;

(ii) корпоративният подоходен данък;

(по-нататък наричани "български данък");

б) за Ирландия:

(i) данъкът върху доходите;

(ii) данъкът върху печалбата;

(iii) данъкът върху печалбите от прехвърляне на имущество;

(по-нататък наричани "ирландски данък").

4. Спогодбата ще се прилага и за всички в значителна степен подобни по естеството си данъци, които ще се налагат след датата на подписване на спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в съответните им данъчни закони.

Казват "подобни по естеството си данъци", което допускам, че изключва осигуровките. Още повече, че в Ирландия не се удържат осигуровки върху лихвите, а данък.

По-интересния текст от СИДДО Белгия-България:

Член 2

Данъци, спрямо които се прилага спогодбата

1. Действащи данъци, спрямо които се прилага спогодбата, са:

а) по отношение на Белгия:

1) данъкът за физическите лица;

2) данъкът за дружествата;

3) данъкът за юридическите лица;

4) данъкът за лицата - нерезиденти;

5) специалната вноска, включена в данъка за физическите лица, включително удръжките, добавъчните десими и сантими към въпросните данъци и удръжки, както и допълнителните такси към данъка за физическите лица (наричани по-нататък "белгийски данък");

б) по отношение на България:

1) данъкът върху общия доход;

2) данъкът върху дохода на неоженени, неомъжени, овдовели, семейни или разведени без деца;

3) данъкът върху печалбата;

4) данъкът върху сградите,

(наричани по-нататък "български данък").

2. Спогодбата се прилага и за данъците от идентичен или подобен вид, които след датата на подписването на спогодбата ще допълнят или заместят съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще разменят информация за съществените промени в техните данъчни законодателства.

И тук не виждам споменаване на нещо за осигуровки.

От което мога да направя извод, че платеният данък в Белгия и Ирландия върху лихвите намалява дължимия български данък, но не влияе на дължимите здравни осигуровки върху тези доходи.

Как точно се попълват всички колони от таблицата не става ясно, но ако са попълнени така, че само дължимият данък да се коригира съгласно закона (а осигуровките да не се коригират), би трябвало да няма основание за глоба.

Защо има колони 6 и 7?

Реално от тази таблица само колона 10 се пренася някъде. Не виждам как другите колони  (6 и 7) влияят на нещо.

А, май загрях защо има колона 7. От колона 4 (брутен доход) се вади колона 5 (нормативно определени разходи) и резултатът се попълва в колона 7.

Но остава неясно защо е колона 6. Какво значение има какво напишем в тази колона след като съдържанието ѝ не влияе на другите колони?

Задължителните осигурителни вноски върху лихвите се определят от данните в приложение 6. Каквото и да напишем в колона 6 от горната таблица то няма да промени изчисленията за дължимите здравни осигуровки за довнасяне.

Ако дължимите осигуровки са правилно изчислени и внесени не мисля, че има значение какво пише в колона 6.

....

Допускането ми по-горе, че осигуровките от колона 6 не влияят на изчисленията май беше наивно.

Бях провокиран да помисля повече по въпроса от един грешен съвет, който НАП са дали на данъкоплатец когато ги е питал по телефона.

Според това, което НАП са казали по телефона (и аз мисля, че е грешно), трябва да извадим от брутния доход (колона 4) платения (удържания) данък в чужбина (колона 8) и резултата да го напишем в колона 7.

След като тествах с различни попълвания на данъчната декларация стигнах до извода, че само написаното в колона 10 се пренася някъде другаде в данъчната декларация.

В другите колони каквото и да се напише то не влияе на сумите в другите раздели.

Не виждам смисъл колона 7 да се намалява с платените данъци в чужбина.

По-скоро тя се намалява с нормативно признатите разходи (колона 5) и със здравния данък за безработни (колона 6). И това е с цел да бъдем прецакани и да сметнем 10% от колона 7 като допустим размер на данъчния кредит (колона 9).

(Това е в контекста на доход от лихви, за които безработните, подали декларация образец 7, се облагат с 8% здравен рекет).

Защо съществува колона 7 ако тя не се ползва за да се изчисли 10% от нея и резултатът да се напише в колона 9? Ако не го правим това защо съществува колона 7 в тази таблица?

При липса на нормативно признати разходи и осигуровки (лицето е било на трудов договор през цялата година или на друго основание не е плащало здравни осигуровки за безработни и не е подало декларация образец 7) мисля, че в грешния пример е правилно сметната колона 10. Поради това дори и да се подаде по този грешен начин (в следствие от грешния съвет на НАП по телефона) няма основание за глоба, защото грешното попълване на другите колони не влияе на изчисляването на дължимия данък (при правилно попълнена колона 10). 

Обобщение: Доходът от лихви първо се попълва в приложение 6 като сумата там трябва да включва и брутните суми на лихвите, за които са удържани данъци в чужбина (т.е. декларират се не само необложените в чужбина лихви, но и обложените с цел да може осигуровките да се изчислят върху брутната сума от всички лихви). И след това по желание се попълва приложение 9 за да може сумата "размер на признатия данъчен кредит" да намали данъчната основа. Трябва да се внимава при попълване на приложение 9 за да не се получи данък за връщане.

(Този раздел е в процес на редакция. Върнете се по-късно.)

Как се декларират доходите от криптовалути (Bitcoin, Ethereum и т.н.)?

Няма специфични правила за криптовалутите. Доходите от продажбата им се декларират по същия начин, по който и доходите от продажба на други финансови активи (договори за разлика, акции, фючърси). Когато продажбата им не е търговска дейност по занятие се декларират в приложение 5 с код 508.

Доходите от замяна на криптовалута (напр. заменя се криптовалута за друга криптовалута или за нещо друго) се третират по същия начин като доходите от продажба. Обясних подробно това в статията за митовете.

НАП отговориха на подобни въпроси: Запитване към НАП и отговор за това как се облага продажба на криптовалута когато тя не представлява търговска дейност по занятие.

Когато продажбата на криптовалутата представлява търговска дейност по занятие, извършвана от физическо лице, се облага с 15% данък и декларирането се усложнява.

Притежание не се декларира, в СПБ-8 също не виждам как може да се декларира притежание на криптовалута. Декларират се само продажбите.

Ако криптовалутите се придобиват чрез „копаене“ - това е търговска дейност по занятие, налага се да си наемете счетоводител. Ако сделките представляват търговска дейност по занятие също ви трябва счетоводител за да се оправите с декларирането.

Преди да започнете търговската дейност (продажби или копаене) е желателно да се консултирате със счетоводител за да уточните регистрацията на фирма (ЕООД обикновено е най-добрия избор, ако изберете ЕТ или нерегистриран търговец има недостатъци).

В кои случаи трябва да се регистрирате в публичния регистър на НАП „Публичен регистър на лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, и на доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги“: Какво означава това, че търговията с Биткойн ще изисква регистрация в НАП и такса?

Интересен въпрос е дали плащането на такси за теглене от борса, такси за onchain транзакции и такси за сделки на борса (когато това се прави в криптовалута) е данъчно събитие "замяна" по смисъла на ЗДДФЛ (подобно на случая когато си купуваме пица с биткойни).

Според мен е добре да се промени закона така, че да не се задръства данъчната декларация с такива редове (обясних в тази статия).

При таксите за сделки (таксата, която се плаща на криптовалутните борси или търговци за сделките в момента на извършването им) не се реализира капиталова печалба/загуба, защото момента на плащане на таксата съвпада с момента на придобиване на криптовалутата (типично таксата се плаща с тази криптовалута, която се придобива - например ако купим Биткойн с евро таксата се плаща в биткойни, които са новопридобити). В този случай е безсмислено да се пише ред в данъчната декларация, защото резултатът е винаги нула.

Но когато се плаща такса за теглене на криптовалута в друг момент (тегленето не става моментално при покупката) е възможно да се реализира капиталова печалба/загуба при замяната (плащането представлява замяна на криптовалута за услуга).

Например, ако платим такса с биткойни, която е на стойност 2 лева и цената на придобиване на тези биткойни, с които сме платили таксата (които сме заменили срещу услуга), е точно 2 лева, нямаме капиталова печалба/загуба. Но ако тези биткойни сме ги придобили миналия ден когато биткойнът е бил по-евтин и цената на придобиване на тези биткойни е била 1,90 лева, имаме капиталова печалба от 10 стотинки и трябва да напишем ред в данъчната декларация - цена на придобиване 1,90 лв, цена на замяна 2 лева, печалба 10 стотинки.

Тъй като БНБ не публикува курсове на криптовалутите няма централен орган, който да определя курсовете на криптовалутите, които да се ползват за целите на изчисляването на тези печалби и загуби.

Спорно е и дали е правилно да се взима среден курс за деня, минутата или месеца. Така че е трудно да се докаже както нарушение, така и липса на нарушение при недекларирането на тези замени.

Аналогичен е и проблема при замяна на една криптовалута с друга. Ако замяната е от/към стейбълкойни, базирани на фиатна валута, за която БНБ има валутен курс, има смисъл да приемем курса на БНБ за съответната валута, към курса на която се придържа стейбълкойна (за доларовите тетери USDT това е доларът USD). Но само в случаите когато стейбълкойнът няма значително отклонение спрямо съответната фиатна валута.

Тоест, ако заменим биткойни за 1000 доларови тетера (USDT) това го разглеждаме все едно сме продали биткойните за 1000 долара (ако доларовите тетери не са "отвързани", тоест ако пазарната им цена е близо до тази на доларите).

Криптовалутата, която притежавам се форкна, в закона нищо не пише за форкове на криптовалути, какво да правя?

Как се третира форк на криптовалута е интересен въпрос. Нямам категоричен отговор. Може би е правилно просто да се приеме, че към момента на форка имаме придобиване на нова криптовалута на цена нула. А коя е старата и коя новата - това по принцип се определя демократично, обикновено отговорът на въпроса е ясен. В редки случаи има криза и феновете на всеки от фоковете твърдят, че тяхната е „истинската“ първоначална криптовалута, а „другия“ форк е имитацията.

Друго третиране на форковете е нереалистично, защото просто няма как да знаете кой кога е направил форк и ви е направил собственик на криптовалута, защото имате частните ключове за разпореждане с новата криптовалута. А може и никога да не разберете за този форк. Или например сте притежавали криптовалута преди 1 година, някой я е форкнал сега, обаче със задна дата.

Всеки може да си форква колкото си иска и която си иска криптовалута без да ви уведоми. Няма централен орган, който да води отчет на форковете.

Как се декларират доходите от ETFmatic?

Първо трябва да се уточни съответния ETF на коя борса се търгува. Защото от това има значение дали ще се облага с данък върху капиталовата печалба (разликата между продажната цена и цената на придобиване) или не.

С ETFmatic могат да се реализират два вида доходи - доходи от продажба на дяловете и доходи от дивиденти. Няма нищо специално в облагането на тези доходи, облагат се все едно сте ги реализирани чрез всеки друг инвестиционен посредник в чужбина.

Правете разлика между инвестиционен посредник и борса - задължението за данък върху капиталовата печалба зависи от борсата

Проверете на коя борса се продават акциите при извършване на продажба и ако се продават на европейска борса - няма данък върху капиталовата печалба (разликата между продажната цена и цената на придобиване). Ако обаче са продадени извънборсово или на борса извън ЕС - дължи се данък върху капиталовата печалба. Допълнение: има неяснота по отношение на това през кой сегмент на борсата са минали сделките и дали се дължи данък, подробно обясних тази неяснота в тази статия.

Недоволен от сложността на декларирането данъкоплатец коментира:

Аз така съм декларирал дивидентите, защото нямам време и нерви (и не си заслужава) да ги проверявам фонд по фонд за СИДДО и да го доказвам.

... на един ред, общо за платформата, 5% данък за реда (смятате си го сам, няма формула в таблицата), преизчислен в лева (иначе е в Евро). Код 8141, следващият код 3. Приложение 8, част IV, ред 1. Допълнително ще приложа tax report от ETFMatic към декларацията. Консултирах се със счетоводител, каза, че не би трябвало да има проблем. Плащам си данъка върху дивидента, което е важното за НАП. И не декларирам притежаването на самите ETF, защото на практика те не са дружества. Има известен риск от заяждане от страна на НАП, но не мисля, че реално има за какво да се хванат.

В случай, че ETF-ите не удържат данък дивидент, базовата валута е евро и се търгуват в базовата валута (или приемем тезата, че е правилно да се превалутира от базовата валута към лева, а не от другата валута в лева) - сметките ще излязат. Ако финансовите активи са в друга валута, различна от базовата, там нещата не са много ясни, но съм склоннен да приема, че не е неправилно превалутирането да се прави от базовата валута към лева.

(Ако някой от ETF-ите е изплатил дивидент, който е предварително обложен на ниво 2, няма да е коректно да се плаща данък върху нетната сума. Но тъй като това е надплащане на данък не считам, че ще има глоба. Но през тази платформа са достъпни само ETFs, които са обложени с данък при източника върху дивидента на ниво 1, затова не се прилага СИДДО и си плащаме като попчета 5% данък върху дивидента в България.)

Също така законът не предвижда изключение за представянето на доказателства за удържани данъци в чужбина. Дори и когато е надплатен данък или такъв не е дължим. Но в ЗДДФЛ няма предвидена глоба за непредставяне на такива доказателства (за друг закон не знам). Този проблем не стои, ако няма удържан данък дивидент от нито един от ETF-ите (обикновено е така, не се сещам за ETF, който удържа данък, освен тези базирани в САЩ, но те не са леснодостъпни за непрофесионални инвеститори; за тези в Германия не съм сигурен).

Какво може да се обърка при ползване на такава схема (в общия случай)?

1. Това не е в съответствие с инструкциите за попълване на декларацията. Обаче тъй като се плаща дължимия данък дивидент или се надплаща данък дивидент (ако е удържан данък в чужбина, но в повечето случаи такъв не е удържан), а глоба в ЗДДФЛ е предвидена само в случаи когато се укриват дължими данъци, на основание ЗДДФЛ не могат да ви глобят. На основание на друг закон - не знам.

2. В ЗДДФЛ няма изключение, което позволява да не се представят доказателства за удържани данъци в чужбина. Положението с глобата е като в първа точка. Но ако няма удържани данъци (ETF-ите обикновено не удържат) това не е проблем.

3. Доуточняване по първа точка: не е правилно да се пише нетната сума на дивидента, съгласно ЗДДФЛ се пише брутната сума. Но тъй като на практика се плаща данък, който не е дължим (ако случайно някой фонд е удържал данък дивидент), глоба за това не знам да има (има глоба, ако декларираш, че дължиш в по-малък размер). Но ако няма удържани данъци върху дивидента сметките ще излязат, ако няма разлики заради валутни курсове. Корекция: през ETFmatic няма ETFs от САЩ, само от Ирландия, затова изплатеният дивидент не е обложен на второ ниво с данък дивидент, следователно плащаме 5% данък в България на база брутната сума, която се явява и нетна (няма удържан данък на ниво 2, удържан е на ниво 1).

4. Ако не се ползва курса на БНБ към деня на получаване на дивидента сметките няма да излязат. Тук е основния риск при тази схема - може да се изчисли по-ниска данъчна основа и да се плати по-малко данък, за което има глоба. Но ако базовата валута е евро и сделките са правени на европейските борси, където активите са деноминирани в евро, такъв риск няма, защото курса на БНБ за еврото спрямо лева не се мени.

Обикновено ETF-ите не удържат данък дивидент, избират за установяването им такива юрисдикции, където това е гарантирано. И ако имате инвестиции само в такива ETF-и може да изчислите малко по-ниска данъчна основа (или малко по-висока), ако не вземете коректния валутен курс на БНБ към действителната дата на получаване на дивидента.

По повод коментара, че ETF не са дружества - за това си промених мнението, мисля, че са дружества, обясних в тази статия защо.

За прилагане на СИДДО във връзка с получени дивиденти от акции попълва ли се приложение 9?

Не.

Един български данъкоплатец беше се объркал да пита НАП за консултация как да си попълни данъчната декларация за да декларира получен доход от дивидент в размер на 1,81 USD (оплака се в този форум).

В първия разговор не можаха да му кажат за СИДДО, казаха му да звъни на друг номер, където „не вдигат цяла сутрин“. След това в два от разговорите му дават грешен съвет да попълва приложение 9. В следващия разговор му обясняват, че в предишните два разговора са му дали грешен съвет и всъщност не трябва да подава приложение 9.

В самото заглавие на приложение 9 ясно пише:

Приложение № 9

прилагане на методите за избягване на двойното данъчно облагане за доходи декларирани в Приложения № 1, 2, 3, 4, 5 и 6 

Дивидентите се декларират в приложение 8. Следователно приложение 9 не се попълва когато се прилага СИДДО във връзка с дивидентите.

По втората точка също са го объркали. Тъй като дяловете от фирмата са закупени чрез инвестиционен посредник (ИП) би трябвало да се пише името на този ИП.

На подобни въпроси на мен не ми отговориха от НАП. Повече относно тези въпроси, на които не ми отговориха писах в статията: Наименование на лицето изплатило дохода и държава в годишната данъчна декларация на физическите лица - какво се пише?

Специалисти по данъци са чели закона и не са успели да намерят информация за това дали следва като платец на дохода да се пише фактическия платец или юридическия платец. И за да е още по-объркващо в общите условия на ИП не пише нищо (в прав текст) за това дали ИП е фактически платец на дохода или не. Но въпреки, че това не го пише там, може да приемем, че ИП се явява фактическият платец на дохода.

Въпреки неяснотата в закона съм склонен да приема, че е правилно да се приеме, че фактически платец на дохода е ИП и неговото име да се напише в данъчната декларация като лице, изплатило дохода (от дивидент).

Но дори и да се напише името на емитента на акциите - в ЗДДФЛ не е предвидена глоба за това. За другите закони не знам.

Дивиденти, платени в акции как се декларират? На каква стойност?

Нямам категоричен отговор на този въпрос, надолу са две хипотези и предложение как да се реши проблема.

Първата хипотеза е да платим данък върху декларирания брутен дивидент в декларацията на дивидент (т.е. да видим на сайта на компанията колко е брутната сума на дивидента и да приемем тази сума за данъчната основа или да вземем сумата, която ни се показва в справката от инвестиционния посредник, ако тя е по-голяма). При продажба взимаме брутната сума на дивидента, която сме декларирали, като цена на придобиване.

НАП не ми отговориха на въпросите.

Ако няма публикувана брутна сума на дивидента във валута - търсим такава в справката от инвестиционния посредник (като цена на придобиване на акциите, изплатени като дивидент). Ако няма такава - гадаем. Например взимаме някаква средна цена от деня, цената от отваряне на пазара, цената на затваряне на пазара.

Най-добре ако имате избор изберете да получите дивидента под форма на валута, не под форма на акции. За да си спестите проблемите с тълкуването на закона.

За да си спестите четенето на целия текст и проблеми с НАП ако тълкуват закона по различен от вашия начин ето едно компромисно решение - приемаме най-лошото от двете алтернативни тълкувания, плащаме данък дивидент върху брутната сума (сумата във валута на дивидента, изплатен в акции или пазарната цена на акциите-дивидент към момента на получаването им или сумата, която се вижда в справката от инвестиционния посредник - която сума е най-голяма) и после при продажба приемаме цена на придобиване нула. Така ще платим повече данък, за което не е предвидена глоба. Това може да излезе по-евтино от тълкуване на закона.

При по-големи суми и ако продажбата става в същата данъчна година бих сметнал данъка при двете тълкувания и бих разглеждал по-неизгодното тълкуване (това, което води до по-голям данък).

Този тип дивиденти се нарича stock dividend.

В ЗДДФЛ чл. 38 ал. 2 пише:

Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.

А НАП ще се съгласят ли, само защото компанията е писала, че разпределя дивидент в размер 1 долар и дава акции по цена 1 акция за долар, че акциите наистина струват 1 долар?

Ами ако същевременно пазарът оценява акциите на около 2 долара (в началото на сесията са стрували $0,98, а в края - $3,67 - примерно)?

А средната цена на акцията през първия ден от търгуването как се смята? Просто се взима средата между най-ниската и най-високата стойност през деня? Ами ако цената е паднала за кратко до $0,01 и през повечето време се е движела между $2 и $3? Трябва да приемем $1,51 средна цена? Или $2,49? Или взимаме цената на затваряне в първия ден за пазарна цена?

Ами ако в решението за разпределяне на дивидент пише "разпределяме дивидент в размер 1 нова акция на всеки, който държи 20 акции" (без да пише за колко долара са дивидентите, само в акции се измерват)?

Тук отговор няма, само още въпроси.

Ако дивидентите под формата на акции са получени към момент когато пазарът е затворен (в отчета пише в колко часа и колко минути са получени акциите) е по-лесно да се определи стойността им - взима се последната за деня цена на акциите. На коя борса трябва да гледаме цената - няма яснота. Може да се вземе цената от борсата, на която са купени акциите. 

Алтернативно тълкуване (тълкуване 2):

Чл. 13. (1) Не са облагаеми: 

(...)

4. разпределените под формата на нови дялове и акции печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции;

Изплащането на дивиденти под формата на акции може да се разглежда така: дружеството има печалба и тя се разпределя под формата на нови акции. Тоест - съгласено чл. 13 ал. 1 т. 4 на ЗДДФЛ тези нови акции следва да не се облагат.

Когато ги продаваме смятаме печалбата при цена на придобиване нула. При деклариране на притежаваните акции ги пишем с цена на придобиване нула.

Обаче по Закона за всеобщата гадост този прост начин да си решим проблема с попълването на данъчната декларация може да е грешен (или да е правилен, но при проверка НАП да твърди, че е грешно). Защото дефиницията за дивидент е достатъчно широка за да включи всякакви дивиденти ("доход от акции", "други права, третирани като доходи от акции"). И освен това чл. 38 ал. 2 казва, че данъчната основа е брутната сума на дивидента така както е деклариран от компанията.

Всъщност пише:

Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.

Обаче това "решение за разпределяне на дивидент" в цивилизования свят, където говорят английски, му казват декларация на дивидент (declaration of dividends, dividend declaration). Приемаме, че това е искал да каже законодателят.

За да сметнем в лева колко е данъчната основа ни трябва не само брутната сума на дивидента, деклариран от компанията, но и датата на придобиване на дохода. Това е датата, на която дивидентът е постъпил по сметката при инвестиционния посредник (ако това е начина на получаването му). Ако БНБ няма публикуван валутен курс за съответната датата взимаме валутния курс от предходния ден, когато е имало публикуван валутен курс.

В случай, че част от дивидента е изплатен като акции, а друга част - като валута (тъй като има ограничение броят на акциите да е цяло число ще има остатък, който може да е платен във валута) бих се учудил ако датата на получаване акциите и валутата се различава, това би усложнило сметките. Ако датата на получаване на акциите съвпада с датата на получаване на валутата - значи датата на получаване на дохода е ясна и няма нужда да превалутираме част от дивидентите с една дата, а друга част с друга дата.

Какво става при последващо продаване на акциите, които сме получили като дивидент?

Най-просто е да приемем "документално доказана цена на придобиване" нула и да надплатим данък когато ги продаваме извън "регулиран пазар" по смисъла на закона. Обаче може да следваме логиката и да приемем, че "документално доказаната цена на придобиване" е тази цена, върху която сме платили данъка върху тези акции-дивиденти. Ако сме получили дивидента като част акции и част валута (понеже няма как да се даде цял брой акции така, че стойността им точно да съвпада с декларирания брутен дивидент) сметките малко се усложняват.

Според ЗДДФЛ ако декларираме дължим данък в по-малък размер от реално дължимия може да ни глобят. Обаче за обратното няма предвидена глоба в ЗДДФЛ.

От което следва, че ако декларираме дохода си по възможно най-неизгодния за нас вариант няма да има глоба.

Това значи, че ако в данъчната година, през която сме получили дивидентите под форма на акции:

• продадем всички акции (тези, които сме придобили с покупка и тези, които сме получили като дивидент)  извън "регулиран пазар" по смисъла на закона
• и приемем цената на придобиване на тези всички акции, че е равна на цената на придобиване на акциите, които сме придобили с покупка,
• и цената на акциите, които сме придобили с покупка е по-висока към момента на продажба от цената им на придобиване,

то ще платим данък върху капиталовата печалба върху цялата печалба. Данъкът върху капиталовата печалба типично е 10% (понякога може да се облага и със здравна осигуровка, тогава данъчно-осигурителната тежест може да е различна), което е повече от 5% (ставката за облагане на дивидентите). От което следва, че не може да ни обвинят, че сме декларирали по-малък данък от дължимия.

Ако обаче продажбата е на "регулиран пазар" данък върху капиталовата печалба не се дължи. Разбира се разглеждам силно опростен казус когато няма други продажби (или има, но няма капиталова загуба от други продажби). Данъците върху дивидентите не се намаляват с реализираните капиталови загуби, затова сметките (за максимизиране на дължимия данък) може да не излязат, ако има такива загуби. Също така допускам, че няма съществена промяна в цената на акциите, изплатени като дивиденти. Например ако цената им падне от $10 на  $0,01 може да се твърди, че продажната цена е доста далеч от цената на придобиване на дохода и не само, че не сме надплатили данък, но сме декларирали и платили по-малко.

Затова най-добрия вариант е някъде да пише колко е цената на придобиване - в идеалния случай в справката от инвестиционния посредник (ИП). В такъв случай просто взимаме тази цена като размер на дохода от дивидент (и после като цена на придобиване когато продаваме тези акции). Трудно ще се оспори, че това не е размерът на дохода от дивидент.

Малко е вероятно ИП да напише в справките/отчетите цена на придобиване, която се различава от сумата, определена с декларацията на дивидент (решението за дивидент на корпорацията).

Например в публикация на Koninklijke Philips N.V. четем:

"The General Meeting of Shareholders approved the distribution of EUR 0.85 per common share, in common shares, at its meeting held on May 9, 2023"

Може да се направи извод, че "брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент" по чл. 38 ал. 2 на ЗДДФЛ е 0.85 евро на акция.

Най-логично ми се вижда да умножа броя на акциите, които съм имал в момента на възникване на правото за получаване на дивидент, по 0,85 евро. Получавам брутната сума на дивидента, върху която дължа данък върху дивидента. (Умножавам акциите, които съм имал в нощта между датите cum-dividend и ex-dividend по 85 цента.)

Ако взема като цена на придобиване за целите на изчисляване на капиталовата печалба данъчната основа, върху която съм платил данък дивидент, и се окаже, че първото тълкуване не е вярно, това ще доведе до плащане на данък в по-малък размер, което е основание за глоба (и затова не е много добра идея). По-добре да се приеме цена на придобиване нула (в съответствие с второто тълкуване).

Същата сума (която смятам да напиша като цена на придобиване за целите на изчисляване на капиталовата печалба) бих написал и като цена на придобиване на акциите за целите на декларирането на притежанието им към 31 декември (ако все още ги притежавам до тогава). Тоест бих написал нула (в съответствие с второто тълкуване).

Не мисля, че ЗКПО има отношение към казуса, защото първо корпорацията не е българска и второ - за физически лица се отнася ЗДДФЛ (ако не са търговци и затова не водят счетоводство по ЗКПО).

За да намерите подобна информация влизате в сайта на корпорацията в раздела за инвеститорите, търсите раздел stocks и там раздел dividends.

Как да се разбере дали има удържан данък върху дивидента е интересен въпрос. Ако не може да се разбере просто се плаща данък върху брутната сума, определена както обясних по-горе. Би трябвало в справката на инвестиционния посредник, където пише колко е дивидента, да пише и колко данък е удържан.

Би трябвало за компания от Нидерландия (каквато е Koninklijke Philips N.V.) да има удържан данък върху дивидента 15%. В резултат от това данък не се дължи в България, а само се декларира този дивидент и се прилагат към данъчната декларация "доказателства" за удържания данък.

Обобщение:

Тълкуване 1:

• има данъчно събитие при получаване на дивидента под формата на акции, данъчната основа е брутната сума във валута от "declaration of dividend" (алтернативно: ако пазарната цена към момента на изплащане на дивидента е по-голяма взимаме нея)
• цената на придобиване е данъчната основа, върху която сме платили данъка върху дивидента
• декларираме ги като притежавани към 31 декември (цена на придобиване от горната точка)
• при продажба приемаме цената на придобиване по горната точка.

Тълкуване 2:

• няма данъчно събитие при получаване на дивидента под формата на акции (няма данък дивидент)
• цената им на придобиване е нула
• декларираме ги като притежавани към 31 декември (цена на придобиване нула)
• при продажба приемаме цена на придобиване нула.

В началото на този раздел разгледах компромисно решение, при което взимаме най-лошото (за нас) от двете тълкувания за да платим повече данък (и по този начин НАП да няма основание за АУАН). 

Дивиденти, платени в криптовалути или криптотокени как се декларират? На каква стойност? 

Проблемът е аналогичен като случая с дивидентите, изплатени в акции (stock dividend).

Получени безплатни акции, в следствие на преобразуване (отделяне на нова компания от компанията-майка, stock spinoff), как се декларират?

Все още нямам категоричен отговор на този въпрос. По-надолу са мои предположения.

Може да е по-добре (от данъчно-бюрократична гледна точка) просто да продадете преди това събитие и да купите след това. Не мисля, че това е дарение. Аз не си го представям как ще стане да се наредите пред гишето в Общината и да обяснявате на служителя там защо нямате договор за дарение и как така тая американска корпорация е решила точно на вас да дарява акции...

Друг начин е просто да си заприходите новите акции с цена на придобиване нула (декларирате притежавани акции с цена на придобиване нула). Но е съмнително доколко е правилно това (особено в случаите когато ги продавате през друга данъчна година).

Има една аномалия на пазара - когато компанията се раздели понякога става така: общо сумата на цената на акциите на двете компании нараства значително над цената на компанията преди разцепването. Това няма икономическа логика и го дават като пример в учебниците по поведенчески финанси (вж. психология на инвестирането, psychology of investing, behavioral economics).

Затова понякога е неизгодно да продадеш акции, които ще се делят, непосредствено преди деленето (и да ги купиш след деленето) - по-добре да ги държиш, защото така има вероятност да реализираш нелогично висока печалба.

Нищо не намирам в ЗДДФЛ за сплит на акции.

Допълнение:

Чл. 13. (1) Не са облагаеми: 

(...)

4. разпределените под формата на нови дялове и акции печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции;

Тези нови акции, които получаване в резултат на stock spinoff (отделяне на компания от компанията майка), може да се разглеждат така: дружеството има "друг източник на собствен капитал", който се "разпределя" под формата на нови акции. Тоест - съгласено чл. 13 ал. 1 т. 4 на ЗДДФЛ тези нови акции следва да не се облагат.

Когато ги продаваме ги пишем с цена на придобиване нула. При деклариране на притежаваните акции ги пишем с цена на придобиване нула.

Друго тълкуване - „замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества по глава деветнадесета, раздел II от Закона за корпоративното подоходно облагане“ по чл. 38 ал. 5, внася се в срок по чл. 67 ал. 3 или чл. 67 ал. 4.

Цитирам член 38 от ЗДДФЛ (ал. 5, 6, 7):

(5) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) С окончателен данък се облагат облагаемите доходи, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества по глава деветнадесета, раздел II от Закона за корпоративното подоходно облагане:
1. от местни физически лица при замяната на акции и дялове в местни търговски дружества за акции и дялове в местни търговски дружества или в търговски дружества в чужбина;
2. от местни физически лица при замяната на акции и дялове в търговски дружества в чужбина за акции и дялове в търговски дружества в чужбина или в местни търговски дружества;
3. от чуждестранни физически лица при замяната на акции и дялове в местни търговски дружества за акции и дялове в местни търговски дружества или в търговски дружества в чужбина.
(6) Облагаемият доход по ал. 5 се определя към момента на замяната и е положителната разлика между пазарната цена на придобитите при замяната акции/дялове и цената на придобиване по чл. 33, ал. 6 на акциите или дяловете в преобразуващото се дружество.
(7) Пазарната цена по ал. 6 се приема за цена на придобиване по чл. 33, ал. 6 при последваща продажба или замяна на акциите и дяловете в приемащото/новоучреденото дружество, както и при последващо прилагане на ал. 6.

Преведено от данъчен на български език това значи:

С окончателен данък се облагат облагаемите доходи, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества, наподобяващо тези преобразувания, които са описани в глава деветнадесета, раздел II от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Тоест, според едно от моите алтернативни тълкувания законодателят не цели да ограничи приложимостта на този закон само до дружества, които са подчинени на ЗКПО и законът следва да се прилага и по отношение на други дружества.

Потвърждение на тази теза е споменаването на чужди дружества. Пределно ясно е, че те не се подчиняват на българското законодателство, извън българска юрисдикция са.

Обаче може и да греша в горното тълкуване и законът да важи само когато се отнася до дружества, които имат място на стопанска дейност в България. (Защо?)

И как може да разберем дали тези преобразувания "stock spinoff" са същите преобразувания, за които се говори в глава единадесета от ЗКПО? Сложна работа е да се провери по какъв ред става преобразуването и дали е аналогично на това, споменато в ЗКПО.

Обаче като го чета внимателно (чл. 38 ал. 5, 6, 7) това ми прилича на замяна на част (или всички) от акциите на старото дружество с акции на новото, а не spinoff. При stock spinoff имаме запазване на акциите на компанията майка, новите акции се получават без да се намалява броя на акции от компанията майка, които притежаваме. Следователно stock spinoff не е „преобразуване на дружества по глава деветнадесета“ . Обаче това преобразуване ми прилича на сливане на компании (stock-for-stock merger, all-stock merger).

Компромисен вариант е след събитието, но преди края на данъчната година, се продават всички акции - "старите" (придобити с покупки) и "новите" (придобити в резултат на spinoff). Цена на придобиване се пише цената на придобиване на старите акции, продажна цена се пише общата продажна цена на всички акции. След това може да се купят отново същите или други акции с парите, няма значение (в българския закон няма wash-sales rule). Тъй като вече отпадна декларирането на притежаваните акции преди 31 декември нещата значително се опростяват.

Друг начин е да продадете (през същата данъчна година) само акциите на компанията, която се е отделила и да приемете цена на придобиване нула. Това е все едно да декларирате придобитите акции на отделената компания на някаква справедлива цена (и да декларирате "друг" доход)  и след това да ги продадете и да пишете цената, която сте декларирали като "друг" доход, като цена за придобиване. Дължимият данък и дължимата здравна осигуровка ще са същите. Но декларирането ще се опрости - ще е само един ред в данъчната декларация.

Ако декларираният дължим данък не е по-малък от реално дължимия данък няма основание да ви глобят. Според мен по този начин (разгледан в предишния параграф) няма как да декларирате по-малък данък от реално дължимия.

Тъй като на теория очакваме цената на компанията майка да падне с приблизително цената на отделената компания в случай, че решим да продадем акциите на отделената компания, може да има смисъл да продадем и акциите на компанията майка, защото ако продадем акциите на компанията майка през следваща данъчна година вероятно ще имаме данъчна загуба и има вероятност да нямаме достатъчно данъчна печалба, поради което ще имаме неоползотворена данъчна загуба. Данъчната загуба се оползотворява като се ползва за намаляване на данъчната основа. Това работи само в рамките на същата данъчна година. 

Обобщение: най-логично ми се струва да се приеме цена на придобиване нула само в случаите когато отделената компания е продадена през същата данъчна година. В противен случай:

• Приемаме цената на придобиване равна на някаква пазарна цена от деня на придобиването (в идеалния случай в отчета на инвестиционния посредник ще е написана тази цена).
• Включваме в сумата на доходите "други" (код 606 от приложение 6) тази цена.
• Ползваме я като цена на придобиване за да изчисляваме печалбата през данъчната година когато продадем тези акции.
• Ползваме я за целите на декларирането на притежаваните акции към 31 декември. 

Дискусия по темата, друга дискусия по темата.

Допълнение: тъй като дефиницията за "дивидент" е широка ("доход от акции") дали може и като дивидент да се разглежда? Проблемът е, че дивидентите се облагат по по-ниска ставка и ако НАП или съда не се съгласят с това тълкуване ще има глоба.

Как декларирам доходите си ако съм получил бонус акции от инвестиционния посредник?

Ако в справката от инвестиционния посредник е дадена цената на акцията към момента на получаване на бонуса бих написал тази цена като данъчна основа за "друг доход" (код 606 - първата цифра от кода е номера на приложението, в което се декларира). Същата цена бих написал и като цена на придобиване за целите на деклариране на капиталовата печалба или загуба.

Ако в справката  не е дадена тази цена - тогава бих продал акцията през същата година за да напиша цена на придобиване нула (приемам, че няма удържан данък в чужбина).

Тоест декларираме три неща във връзка с този бонус:

1. Доход с код 606 за стойността на получения бонус.

2. Притежавани акции към 31 декември (ако се притежават на тази дата).

3. Продажбата формира данните в таблица 2 от приложение 5 (ако има продажба и тя е извън регулиран пазар по смисъла на закона). При продажба на акциите цената им на придобиване е цената, която е декларирана с код 606.

Клиент на Trading212 обясни как изглеждат тези бонуси в отчетите:

Чисто документално Т212 го правят по следния начин:

Превеждат някаква сума в акаунта ви и с нея купуват някакви части от акция.

От това следва, че постъпилата сума "бонус" се декларира с код 606 "друг доход" в приложение 6.

Ако има удържан данък в чужбина се усложняват нещата, по-лесно ще е да се плати двойно данък и в България (взимайки брутната сума). А ако ви се занимава - тогава трябва да се учите как се прилага СИДДО (как се попълва приложение 9; трябва да се представят и доказателства за удържани данъци в чужбина в този случай).

Не съм виждал реални справки за бонус акции и затова не знам дали се удържа данък за тези бонуси.

Спорно е дали получаването на този бонус представлява дарение на имущество по смисъла на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Дарението на имущество се облага с данък по ЗМДТ. Но даването на акциите дарение ли е след като условието за това е регистрация на сметка при инвестиционния посредник? Ако не е дарение - облагат се като "други" по ЗДДФЛ. Според мен не е дарение, защото има условие да се отвори сметка (и да се депозират пари). 

Но ако греша и е дарение трябва да се плати данък по ЗМДТ (данъкът се плаща на съответната Община). Като условие от страна на Общината е да се представи договор за дарение, което ще е проблемно (на практика няма да ви приемат договора за дарение - няма подпис и печат, не е написано вашето име в договора - договорът е общите  условия от сайта на инвестиционния посредник). Ако много държите да декларирате дарените акции по ЗМДТ може да платите данъка и да пратите декларацията си през Системата за сигурно електронно връчване. Ако не ви дадат входящо номерче и не им харесва "договорът" това си е техен проблем. Вие имате доказателство (неопровержимо), че сте подали данъчната декларация и сте платили стотинките данък.

В момента на сайта на Община Варна декларацията за дарения е "Декларация за облагане с данък при придобиване на имущества - чл. 49. ал.3 от ЗМДТ". Към декларацията се прилага копие от документа, удостоверяващ посочената в колона 5 на таблицата по т. 2 дата на придобиване (тоест прилага се справка от инвестиционния посредник, където се вижда на коя дата сте получили дарените акции). 

Мисля, че няма нужда да се представя договор за дарение, защото датата на дарението може да се удостовери със справка от инвестиционния посредник. Освен това в договора с инвестиционния посредник не е написано нищо съществено - не пише какви акции се даряват, не пише кога се даряват, не пише на каква цена са дарените акции. Ако ви питат за договор обяснете това. Най-добре да не се подава на гише, а по Системата за сигурно електронно връчване, защото дори и да ви откажат приемане имате доказателство, че сте изпратили декларацията и те са я получили. А на гише може да ви откажат приемане на хартиена декларация (въпреки, че нямат право).

За да сте сигурни, че сте изрядни пред закона може да платите данък двойно - един път по ЗМДТ (подава се в Общината) и още един път по ЗДДФЛ (подава се в НАП). Така не могат да ви обвинят, че сте укрили 14 стотинки данък. Може да се твърди, че това не е доход от дарение на имущество и дължите деклариране на данък само на НАП, защото не ви дават тези акции просто така, а това е стимул да ползвате платформата (аналогично на кешбека, който е стимул да правите транзакции и се декларира като "други" в данъчната декларация към НАП).

Горната хипотеза с по-светлия шрифт за ЗМДТ я игнорирайте, не мисля, че е реалистично да се приеме за правилно тълкуване на закона.

Ако получаването на акциите и продажбата им стават в една данъчна година ще се получи един и същ резултат (за дължимия данък) ако просто декларирате само продажбата им (без придобиването) и напишете  цена на придобиване нула.

Особено ако в отчета не виждате цената на придобиване е начин да си спестите чуденето (просто продайте акциите в същата данъчна година).

Допълнение: не съм убеден в датата на придобиване. Има логика да е датата когато акциите се появят в сметката. Обаче ако има допълнителни условия като това да не се продават акциите преди определен срок, а те не изплащат дивиденти, става сложно.

Какво правим когато има stock split като този на Tesla?

На 31 август 2020 година акциите на Tesla се разцепиха (stock split). Това значи, че който е имал n броя акции сега има 5 пъти по n.

Как да го отразим това в данъчната декларация? И трябва ли изобщо?

Все още нямам категоричен отговор на този въпрос. По-надолу са мои предположения.

Накратко: Клоня най-много към тълкуването "замяна на акции" - получаваме нови акции в замяна на старите и реализираме печалба от замяна, която се декларира все едно имаме печалба от продажба. Цената на замяна е пазарната цена към деня на замяната.

Ако разглеждаме това събитие като замяна на акции (в замяна на старите n стари акции ни дават 5 пъти по n нови) - това е данъчно събитие. Декларира се като продажба, няма разлика.

Обаче на каква цена? Как ще я определим? Цената сутринта, цената вечерта, средната между двете? В ЗДДФЛ не е уточнено.

За да не възниква такъв въпрос може просто да не разглеждаме събитието като замяна на акции.

В приложение 5 (таблицата с продажбите на акции) не се пише брой на акции. Остава да изясним само какво да пишем в приложение 8, където се декларират притежаваните акции. Колко броя да декларираме?

Можем да подходим по два начина при попълване на приложение 8:

1. Да пишем толкова акции, колкото сме придобили към датата на придобиване.  Например ако на 30 август 2020 година или преди това сме придобили 5 акции - пишем 5 акции (а не 25 акции, колкото е броя по новия начин на броенето им - 5 стари акции се броят като 25).

2. Да пишем броя на акции по новия начин на броене. 5 акции купени на 30 август 2020 година ще ги смятаме за 25 акции.

По-логично ми се струва да се следва първия метод. Даже втория ми се струва грешен.

Независимо кой от двата метода изберем за попълване на приложение 8 не могат да ни глобят по ЗДДФЛ, защото там няма предвидена глоба за това. 

Начина на попълване на приложение 8 няма връзка с това дали ще разглеждаме сплита като замяна на акции или не.

Могат да ни глобят само ако решат, че сплитът е бил замяна на акции и е трябвало да декларираме печалбата към момента на сплита, пишейки като продажна цена „пазарната цена“ към момента на сплита.

Но ето един трик, който може да се ползва за да не ни глобят, независимо как тълкуват сплита. За съжаление ще струва малко пари.

Оппа, грешка. Няма да стане, освен ако нямаме машина на времето. 

Трябвало е да го направите през 2020 година. 

Ето го трика:

Продавате акциите по някое време след сплита (в същата година). И ги купувате веднага пак. Декларирате продажба, плащате си данъка.

Ако ви направят проверка не могат да ви глобят, защото сте платили дължимия данък върху реалната си печалба, независимо от това, че не сте разглеждали сплита като данъчно събитие.

В ретроспектива се оказва, че беше изгодно просто да продадете акциите на 27 или 28 август и да ги купите 3-4-8 дена след сплита, например 8 септември (тогава акциите леко поевтиняха). До средата на ноември акциите се въртяха на близки нива до тези в края на август.

Нуждата да се продават акции преди събитието и да се купуват след това само защото данъчното законодателство не е ясно написано и е проблемно да се тълкува е признак, че законите имат нужда от ремонт.

Не съм убеден, че сплитът трябва да се разглежда като данъчно събитие. Не знам да има "правилен" начин се разглежда.

В тълковния речник пише, че stock split е „an issue of new shares in a company to existing shareholders in proportion to their current holdings“.

Което ще рече „издаване на нови акции в дадено дружество на съществуващи акционери пропорционално на настоящото им участие“. Което предполага, че има замяна - акционерите получават нови по-„малки“ акции в замяна на старите. Но има и друга гледна точка - имали сме например 10 акции, а след сплита продължаваме да имаме тези същите 10 акции, но придобиваме и още 10 акции (ако сплитът е 1:2).

Ако допуснем, че това е замяна на акции как ще се определи цената, която следва да се декларира в данъчната декларация?

Чл. 33. (1) Облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи.
(2) Облагаемият доход е положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване при продажба или замяна на:
1. пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства;
2. произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
(3) Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка.
(4) Реализираната печалба/загуба по ал. 3 за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател.
(5) Продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари.

Новите акции са „възнаграждение, различно от пари“ в рамките на разглежданата хипотеза. А как се оценява - не пише. Дали взимаме цената на акциите сутринта (при отваряне на борсата) на 31 август 2020 година? Дали взимаме цената им в края на деня или по средата на деня или средната между цената на затваряне и цената на отваряне, или ползваме друг метод за усредняване/интегриране?

А не може ли да вземем цената, на която сме придобили придобитите с покупка акции и да приемем, че тя е общата цена на придобиване на акциите (без да разглеждаме сплита като данъчно събитие)? Така няма да има печалба и ще е все едно дали сме декларирали тази замяна с печалба 0.

За целите на декларирането на притежаваните акции трябва да вземем предвид и как излизат покупките на акции през 2020 година преди 31 август 2020. Ако в отчета генериран от платформата на ИП излизат покупки по новото броене и декларираме в приложение 8 притежание по старото броене ще възникнат усложнения. Затова за да има консистентност трябва да приемем това броене, което е прието в отчета. Иначе ще трябва да обясняваме при проверка защо бройките не излизат.

А може би е по-правилно да приложим чл. 38 ал. 5, 6, 7.  Вижте по-горния раздел на статията (отнасящ се за stock spinoff).

Най-простото решение е да не разглеждаме сплита на акции като данъчно събитие. Примерно придобили сме 10 акции за 500 лева, те са се "сплитнали" на 20 акции. Просто приемаме, че имаме 20 акции, придобити за 500 лева. В приложение 8 в таблицата за притежавани акции към 31 декември пишем 20 акции за 500 лева (ако ги държим до тогава). При продажба приемаме цена на придобиване 500 лева за 20 акции. Дали е правилно? Нямам категорично мнение. Но ако продадем акциите преди 31 декември на данъчната година извън "регулиран пазар" и си платим данъка върху капиталовата печалба не мисля, че ще сме в нарушение, защото дори и да приемем, че сплитът е данъчно събитие ще сме платили точно толкова данък, колкото се дължи и при алтернативното тълкуване на закона. (Ако продажбата е на "регулиран пазар" обаче, тук не е ясно, защото няма такова нещо в закона като сплит на регулиран пазар, има продажба или замяна...)

Какво правим когато има сливане на компании (stock-for-stock merger, all-stock merger)?

Например Star Bulk Carriers Corp. (Nasdaq: SBLK) и Eagle Bulk Shipping Inc. (NYSE: EGLE) ще се слеят през 2024 година. Акционерите на EGLE ще получат 2,6211 акции на SBLK за всяка акция от EGLE.

Тоест който е имал 100 акции от EGLE ще получи 262,11 акции от SBLK (двеста шестдесет и две акции и 11 десети от акация).

Трябва ли да го разглеждаме това като данъчно събитие (замяна на акции) или не?

Все още нямам категоричен отговор на този въпрос. Почти съм сигурен, че е така правилното тълкуване (разглеждаме сливането като замяна). Корекция: но без да ползваме загубите от такава замяна за данъчни цели, само ако сме на печалба включваме тази печалба в изчисляване. Освен това не можем да ползваме загубите от акции за да ни се намали данъка върху печалбата от тази замяна при сливане на компании.

Проблемът е аналогичен като при stock split. Дали декларираме 100 акции или 262,11 акции? Датата на придобиване кога е?

Ако разглеждаме като замяна на акции това сливане (дават ни нови акции в замяна на старите) трябва да разглеждаме това като данъчно събитие (все едно е продажба). По цената на акциите към момента на замяната (ако не пише в отчета от ИП каква е цената на замяната трябва да вземем някаква пазарна цена от деня когато е станала замяната). В този случай датата на придобиване е датата на замяната (не пишем ред със 100-те акции, а с 262,11 акции и дата на придобиване датата на замяната т.е. сливането).

Каква е цената на замяна е тънкия въпрос. Ако има цена в справката от инвестиционния посредник и тя е смислена (в деня на сливането пазарната цена се е колебаела около нея) бих я приел за цена на замяна. Корекция: само когато сме на печалба. Подробностите по-надолу.

За да избегнем чуденето може просто да продадем акциите преди датата на сливане и да купим от акциите на новата компания или не.

Ако сме закъснели - може просто да продадем новите 262,11 акции преди 31 декември на същата данъчна година и да декларираме тази продажба  с цена на придобиване цената на придобиване на 100-те акции и продажна цена - цената на която сме продали новите 262,11 акции (така отпада декларирането на притежанието).

Тъй като независимо от тълкуването на закона (дали има или не данъчно събитие) дължимият данък е един и същ (ако сме продали акциите през същата данъчна година когато е станало сливането) не могат да ни глобят. Корекция: вижте алтернативното тълкуване.

Алтернативно тълкуване: замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества по глава деветнадесета, раздел II от Закона за корпоративното подоходно облагане съгласно член 38 от ЗДДФЛ (ал. 5, 6, 7). 

Не мога да потвърдя обаче, че ставката е 5% в този случай.

Според чл. 46 ал. 3 ставката на окончателния данък е 5 на сто за доходите по чл. 38, ал. 1. Но за окончателния данък по чл. 38 ал. 5, 6 и 7 не намирам уточнение. 

Тоест ако разглеждаме този доход по член 38 от ЗДДФЛ (ал. 5, 6, 7) ще дължим по-малко данък (ако сме на печалба от преобразуването).

Намерих къде пише, че ставката е 10%:

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Ставката на данъка е 10 на сто за доходите по чл. 37 и чл. 38, ал. 5, 8, 11, 12, 14 и 15.

Ако реализираме загуба при преобразуването (при замяната) тази загуба не трябва да я декларираме, защото по член 38 от ЗДДФЛ (ал. 5, 6, 7) не е предвидено загубите да намаляват данъчната основа.

Освен това не можем да ползваме загубите от акции за да ни се намали данъка върху печалбата от тази замяна при сливане на компании.

Горното в оранжево е важно да се осмисли, защото може да се допусне грешка в някои особени случаи (когато сме на минус от продажба/замяна на акции по общия ред).

Не е ясно защо законодателят не е предвидил възможност загубите да намаляват печалбите както е при дохода от продажба/замяна в общия случай. 

Накратко: ако имаме печалба от замяната или сме на нула - включваме тези данни в изчисленията за попълване на приложение 5. Ако сме на загуба - игнорираме това при попълване на приложение 5. И в двата случая декларираме цена на придобиване на новите акции коректно в таблицата за притежавани към 31 декември акции. Обаче има особен случай когато имаме загуби от други финансови активи, не може те да се приспаднат, ще трябва да се декларират така печалбите от сливане, че да се плати целия данък за тях.

За да се гарантира, че няма да се приспаднат загубите може да се попълни приложение 8 - доход с код 815 (Доходи при замяната на акции и дялове в търговски дружества в чужбина за акции и дялове в търговски дружества в чужбина или в местни търговски дружества, за които се дължи окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 5 от ЗДДФЛ).

За лицата, подали декларация образец 7, има значение дали ще попълнят дохода в приложение 5 или приложение 8 (код 815), защото доходите от приложение 5 се облагат със здравна осигуровка 8% (а при окончателен данък - не; това трябва допълнително да го проверя).  Затова има разлика в данъчното облагане в зависимост от това дали разглеждаме дохода като обикновена замяна (код 508) или като "замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества по глава деветнадесета, раздел II от Закона за корпоративното подоходно облагане съгласно член 38 от ЗДДФЛ (ал. 5, 6, 7)". Тоест за всеки случай може да се направи деклариране по начина, по който се дължат максимално данъци и осигуровки (като се внимава да не се приспадат загуби от тази печалба). От друга страна, в някои случаи, може да се спори, че е укрит данък като е обложен този доход с осигуровка по такъв начин, че осигуровката е намалила данъчната основа и по този начин и данъка. Няма угодия. Така че може ad hoc да внесете корекции така, че хем да се дължи повече данък, хем повече здравна осигуровка (ако сте лице, подало декларация образец 7).

Допълнение: тъй като дефиницията за "дивидент" е широка ("доход от акции") дали може и като дивидент да се разглежда? Проблемът е, че дивидентите се облагат по по-ниска ставка и ако НАП или съда не се съгласят с това тълкуване ще има глоба. По-скоро не, защото повече приляга доход с код 815.

Как се декларират сделките с лост (сделките на ливъридж)?

Позициите с ливърдиж се декларират по същия начин като тези без ливъридж. Защото никъде не се декларира какъв е ливъриджа.

Примерно имате 100 лева в сметката, но сте купили актив (договор за разлика) за 200 лева и сте го продали за 210 лева.

Цената на придобиване е 200 лева, продажната цена е 210 лева и се получава печалба от 10 лева.

Интерфейсът на платформата може да е объркващ - да не показва реалния размер на позицията. Трябва да помислите колко е цената на придобиване и продажната цена. Вижте в справката за сделките.

Попаднах на следния въпрос тук:

Например съм отворил позиция с 1000 долара с 2X леверъдж. Ако стойността на актива падне с 25%, моята позиция пада с 50%, ако не греша. Т.е. ако цената е 1000 долара и падне 750, аз ще съм загубил 5000 долара, ако продам.

Обаче декларацията като въведа цена на придобиване, цена на продаване и каква покупка съм направил, как ще се разбере това, че съм бил с леверъдж и затова загубата е по-голяма отколкото трябваше да бъде при нормални условия.

Това е подвеждащо формулирано. Това, което си направил е да отвориш позиция за 2000 долара. Ако си купил договор за разлика на стойност 2000 долара цената на придобиване е 2000 долара преизчислени в лева по курса на БНБ валиден за деня на придобиването.

Ако активът е поскъпнал с 25% имаш продажна цена 2500 долара преизчислени в левове по курса на БНБ към момента на продажбата. Печалбата в този случай ще бъде приблизително 500 долара (реално е 500 долара но за данъчни цели трябва да се преизчисли в лева и ако продажбата се прави в ден когато курса на БНБ за долара е различен ще има разлики от валутния курс).

Ако активът е поевтинял с 25% имаш продажна цена 1500 долара преизчислени в левове по курса на БНБ към момента на продажбата. Загубата в този случай ще бъде приблизително 500 долара.

Вярно ли е, че ако се получи под 1 лев дължим данък не трябва да го плащам, защото дължимият данък се закръглява  до 1 лев?

Не е точно така. В закона е формулирано:

Чл. 48 (...)
(8) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъкът по ал. 1 и 2 се закръглява към всеки пълен лев след приспаданията по ал. 3 - 6, когато не се ползва отстъпка, или след ползването на отстъпка.

Според моето тълкуване това се отнася за данъчната основа, върху която се плаща данък 10%: доходи от трудови договори, доходи от наем,
доходи от прехвърляне на права или имущество, доходи от "други" източници (които се попълват в приложение 6).

Това закръгляне не се отнася до данъците, дължими върху дивидентите.

Ако няма СИДДО и са ме одрали с данък върху дивидентите при източника - дължа ли данък дивидент в България?

В тази статия обясних защо според мен се прилага обикновен данъчен кредит (ДК) в този случай и ако в чужбина е удържан повече от 5% данък дивидент в България не се дължи данък върху конкретния дивидент (разликата над 5% обложена в чужбина не може да се ползва за намаляване на друга данъчна основа).

Как се плаща данък върху печалбите от облигациите (в това число държавни ценни книжа)?

Има два компонента от тази печалба - лихви и капиталова печалба/загуба.

Лихвата по облигация (купон по облигация)  се разглежда като лихва.

В ЗДДФЛ понятието за лихва е дефинирано така:

"Лихва" е доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации.

Кои лихви не са облагаеми:

Чл. 13. (1) Не са облагаеми:
...
8. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., нова - ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.) доходите от лихви по влогове в установени в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство:
а) банки;
б) клонове на банки;
9. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) лихвите и отстъпките от български държавни, общински и корпоративни облигации, както и от подобни облигации, емитирани съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
10. лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела;

(Обърнете внимание, че лихвите от сметки, които не са влогове в банки (напр. сметка при инвестиционен посредник), са облагаеми и се разглеждат като лихви.) 

Цитираното основание за данъчно изключение е за лихвите, за капиталовата печалба критериите са на друго място записани в закона (подробно разгледах тези части от закона в тази статия).

Ако облигацията е продадена е ясно, че смятаме капиталова печалба като разлика между продажната цена и цената на придобиване - аналогично на акциите и другите финансови активи. Когато облигацията не е продадена с изпълнение на поръчка за продажба (а е настъпил матуритет) мисля, че пак се третира аналогично - защото това може да се разглежда като замяна в ЗДДФЛ (заменяме облигацията за валута).

Корекция: промених си мнението, мисля, че при матуритет е лихва разликата, но се смята аналогично по международните счетоводни стандарти (цената на валутата (получена при падеж) на датата на падеж минус цената на валутата (с която са придобити облигациите) към датата на придобиване - подробно написах в статията за предложенията ми за промяна на закона).

Но дължимият данък (при липса на приспаднати загуби) е същия, независимо дали доходът го разглеждаме като лихви или като капиталова печалба с код 508.

За да не се чудим излишно как да изчислим лихвите може да купуваме само облигации в евро (или левове). Така дори и да сметнем първо разликата и после да превалутираме ще се получи същия резултат (с минимална разлика от закръглянето).

(В справката от инвестиционния посредник може би изглежда аналогично на продажбата, не съм виждал в моята справка такова събитие, защото не съм инвестирал в облигации. Ако знаете как изглежда в справката - пишете в коментарите.)

Интересно е как се тълкува доход от разпореждане с държавни ценни книжа на регулиран пазар. Ако сме оставили облигацията да настъпи падеж (матуритет) това доход от разпореждане ли е или не? Ако сме я продали - разпореждане е. Ако не сме я продали (а сме изчакали матуритет) - не е ясно. Тоест продажбата на държавни ценни книжа на регулиран пазар попада под данъчното изключение (нито ни увеличава данъчната основа, нито я намаля). Но при настъпване на матуритет на държавни ценни книжа, купени на регулиран пазар, не съм сигурен. (Проблемно е да се разглежда матуритетът като събитие на регулиран пазар.)

Дали замяната на облигацията за валута в момента на падеж е разпореждане или не е важно за да се определи дали има данъчно изключение. Но за да се определи събитието на матуритет като "продажба или замяна" е достатъчно за да възникне задължение да се декларира продажбата (ако не важи данъчното изключение).

Може би отговорът се крие във фразата "лихвите и отстъпките". Тоест когато сме купили облигацията на цена по-ниска от цената ѝ при матуритет - това е отстъпка. И следователно капиталовата печалба в този случай не се облага (ако облигацията е европейска).

Но след като капиталовата печалба от "отстъпката" не се облага защо има и второ основание за данъчно изключение (когато облигацията е продадена на регулиран пазар)? Може би и за да важи данъчното изключение и за случая когато се реализира капиталова загуба (тогава не е отстъпка, няма понятие отрицателна отстъпка, или има?).

В обратния случай на отстъпка не се казва отрицателна отстъпка, а обикновено се казва премиум.

Заради неяснотата дали е възможно отстъпката да е отрицателна аз не бих намалявал данъчната си основа със загуби от европейски облигации.

Не е ясно и какво значи отстъпка. Например ако облигацията е емитирана на стойност 3% под номиналната си стойност и се продаде на 2% над номиналната стойност, отстъпката от минус 3 до плюс 2 процента ли е (цялата капиталова печалба ли е отстъпката) или само от минус 3 до нула (само тази част от покупната до номиналната цена)?

Освен горното не е ясно и какво става когато облигацията е емитирана с отстъпка от 3%, но след това е поевтиняла до 5% под номиналната стойност и данъкоплатецът е купил облигацията от инвеститор, който продава на загуба (с 5% по-ниска цена от номиналната стойност) - тогава данък ще се плаща ли за разликата от 5 до 3 процента? Или разликата от минус 5% до номиналната стойност пак се води отстъпка?

В закона не е дефинирано какво е отстъпка и затова може би трябва да разглеждаме всяка отстъпка (купуване на по-ниска цена) като отстъпка по смисъла на закона. Тоест в горния пример отстъпката трябва да се смята от цената на придобиване до цената на падеж. Дали разликата от номиналната цена до продажната цена (когато продажната цена е по-висока от номиналната) също е отстъпка - въпрос на тълкуване е. Нямам категорично мнение.

Според тази статия:

Когато една облигация се продава на цена по-ниска от номинала се казва че се търгува със сконто (отстъпка).

Според друга статия:

Съответно, цената на вторичния пазар може да бъде по-ниска или по-висока от номиналната. Ако цената е по-ниска, е прието да се казва, че облигацията се търгува с отстъпка, а ако е по-висок - с премия. 

(В процес на редакция е този раздел. Пишете в коментарите ако сте виждали становище на НАП, където обясняват облагането на облигациите.)

Как се попълва дохода от продажба на акции на регулиран пазар в приложение 13?

Приложение 13 не е задължително да се попълва. Там се пишат необлагаеми доходи.

Приложение 13 има смисъл да се попълва ако имате значителни необлагаеми доходи и искате да ползвате декларираните данни за доказване на доходи (с удостоверение за декларирани пред НАП данни). (Дали е възможно декларираните необлагаеми доходи да се ползват от автоматичните системи за да ви извадят от списъка с лица за проверки и ревизии не е ясно.)

Продажбите на акции и ETFs на регулиран пазар се декларират с код 5081.

Няма дефиниция какво е "брутен размер на дохода".

Щом попълваме цена на придобиване в съседната колона значи трябва да напишем продажната цена като "брутен размер на дохода".

В горния пример имаме акции, купени за общо 1000 лева, и продадени за 1500 лева.

В ЗДДФЛ ето какви думи ползват:

(3) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, включително виртуални валути, както и от търговия с чуждестранна валута се определя, като сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка, се намалява с 10 на сто разходи.

(4) Реализираната печалба/загуба по ал. 3 за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател.

(5) Продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари.

Никъде не се среща "брутен размер на дохода". Но тъй като в колона 3 не пише "необлагаем доход от продажба" значи "брутен размер на дохода" е нещо друго.

Може да се тълкува като доход, от който не е извадена цената на придобиване (разхода) и затова се нарича брутен.

Но според мен щеше да бъде по-малко объркващо да напишат "брутен размер на прихода" или "обща брутна сума на продажната цена".

С код 508 са доходите от обезщетения, дарения, наследство и други:

5. доходите на обезщетените по реда на нормативен акт лица от продажба или замяна на получените като обезщетение компенсаторни инструменти и инвестиционни бонове;

26. доходите от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство и завет, както и на имущество, реституирано по реда на нормативен акт;

За деклариране на грешни данни в това приложение няма предвидена глоба. Ако много се притеснявате да не декларирате некоректни данни може да напишете в свободен текст декларация, в която декларирате как тълкувате "брутен размер на дохода" и може да приложите справки от инвестиционния посредник, където се виждат продажбите и покупките. 

Това е едно от малкото изключения когато кода на дохода не започва с номера на приложението.

Означава ли, че всички други акции (които притежаваме чрез eToro), освен американските, не трябва да ги декларираме в ГДД, че ги притежаваме?

Do I actually own the stock when I buy it?

When you buy an asset with eToro in the US, you own it. We purchase and hold the underlying assets in your name, through APEX Clearing Corporation. This applies to fractional shares, too.

Освободени сме от деклариране на притежаването на договорите за разлика.

За тях само декларираме печалба или загуба в приложение 5.

Договорите за разлика не се отчитат и в СПБ-8. Но валутата по сметката в някои случаи се отчита.

Един и същ инструмент може да се купи в eToro в някои случаи като договор за разлика когато се избере лост по-голям от 1:1 (когато се поръча купуването на акции без лост типично се купуват акции).

Законът не прави разлика в техническите детайли как точно се притежават акциите. Когато притежаваме договор за разлика върху акции не притежаваме тези акции, върху които е базиран договорът за разлика (и затова не възниква задължение да ги декларираме като притежавани акции на 31 декември).

Когато притежаваме акции по друг начин (освен описания по-горе чрез street name при APEX Clearing Corporation) пак ги декларираме, защото няма предвидено изключение в закона за по-сложни схеми за притежаване на акции. Макар да не са уточнили акциите се притежават чрез street name, а не са директно на името на крайния действителен собственик (ultimate beneficial owner). Изобщо по тази идея за директното притежаване на акции има голямо неразбиране, на практика директното притежаване на акции не се препоръчва и е непрактично. Пак зависите от това лошите да не влязат с име и парола в някой сайт, не се заблуждавайте, че е много по-сигурно. Единственото сигурно е, че е неудобно и ако сте извън САЩ не може да се оправите с червената лента по издаване на medallion signature guarantee.

Ако акциите се притежават косвено чрез притежаване на фонд, който ги държи, тогава се декларира притежаване на дялове в този фонд (ако фондът е в чужбина - например ETFs).

Кого да питам за консултация? На кого мога да се доверя?

Имаш ли някакви контакти на консултанти, които евентуално могат да ми помогнат с ГДД, тъй като е доста стресиращо в началото.

И после като се оплескат нещата аз да изляза виновен, че съм ви пратил при консултант, който не разбира?

Проблемът е, че законите са така написани, че даже и от НАП се затрудняват да го тълкуват. Имам доказателства как отказват да отговарят на по-сложните въпроси. Пратих тези доказателства на Министерството на финансите. Мълчание.

Целта на блога ми не е да правя реклама на някого, аз предимно пиша негативни отзиви не само за държавните институции, но и за частни фирми: доставчици на платежни услуги, инвестиционни посредници, банки.

Не ми плащат да пиша, аз по собствена инициатива взимам решение за какво да пиша позитивни или негативни неща и дали да спомена някоя фирма.

Четете тези неща на свой риск, гаранция – Франция. Може да се обърнете към арменския поп за оплаквания ако не сте доволни от нещата, които пиша. Възможно е също така долу в коментарите да споделите мнението си. И да споделяте в социалните мрежи, с линк към източника, мненията с за написаното. Желателно е линкът да е в коментар под публикацията и публикацията да съдържа картинка (може снимка на екрана, на която се вижда публикация от блога) – защото иначе ако сложите линк направо в поста по-малко хора ще го видят (това е заложено в алгоритмите на Facebook – постовете с линкове се по-казват на по-малко хора). Публикациите с картинки също се харесват на алгоритмите на социалната мрежа.

Отговорите на често срещани въпроси, свързани с данъчното облагане, подаването на данъчни декларации и данъчното планиране (във връзка с инвестициите във финансови инструменти):

• Ползвам Revolut за инвестиране в акции, трябва ли да декларирам нещо?
• Няколко масово разпространени грешни представи за данъчното облагане - разбиване на митовете 
• Деклариране на притежаваните акции в чужбина от физически лица
• Често срещани въпроси, свързани с данъчните формалности при инвестиция в акции и борсово търгувани фондове (ETF) от гледна точка на българските данъкоплатци
• Защо може да не е добра идея да се инвестира в отделни европейски акции?
• С кой инвестиционен посредник е най-изгодно да се инвестира в акции, ETFs, метали (дългосрочно)?
• Инвестиране на пазара на акции без данъци дължими в България - ето как може да стане това
• Кога се плаща данък 15% вместо 10% за доходи от продажба на акции
• Наименование на лицето изплатило дохода и държава в годишната данъчна декларация на физическите лица - какво се пише?
• Няколко масово разпространени грешни представи за данъчното облагане
• Автоматично попълнените данъчни декларации от НАП - с грешки
• Как да разбера колко данък дивидент ще ми удържат?