Продуктът "flexible account" (гъвкава сметка) на Revolut води до задължение за попълване на годишна данъчна декларация
Преди да предприемете стъпки за да „получавате лихви“ от Revolut е желателно разберете какви са ви задълженията за деклариране и плащане на данъци в България за да вземете информирано решение.
Накратко: лихвите от Revolut не са лихви по банкова сметка, инвестирате във фонд и дължите деклариране на доходи от лихви (а в някои случаи също и деклариране на притежавани дялове и отчитане пред БНБ с формуляр СПБ-8). Декларира се брутната сума на лихвите (таксата "service fee" не намалява данъчната основа, не е данъчен разход).
Ако притежавате дялове от фонда към 31 декември трябва да ги декларирате в годишната данъчна декларация като притежавани. Правете разлика между деклариране на продажби и деклариране на притежание.
Когато отворите обикновена спестовна сметка в банка (от България или Европейското икономическо пространство) нямате задължението да декларирате пред НАП тези доходи от лихви, нито имате задължение да декларирате пред НАП депозирането и изтеглянето на депозита. При инвестирането в спестовния продукт на Revolut "flexible account" нещата са по-сложни.
Услугата "гъвкава сметка" (flexible account) се предоставя от Revolut Securities Europe UAB, която няма банков лиценз.
Когато вкарвате парите си във "flexible account" на Revolut вие всъщност инструктирате Revolut да купи дялове от фонд, който ще изплаща лихви (а също и ще реинвестира лихвите в същия фонд). Това не е типичната "спестовна сметка" (или "депозит") в банка, с която сте свикнали и познавате.
Тъй като купувате и продавате дялове от фонд имате освен задължението да декларирате дохода си от лихви (и да платите данък върху него) и задължението да декларирате притежаваните дялове от фонда към 31 декември на данъчната година.
Възможно е да възникне и задължение за отчитане в СПБ-8 на притежаваните дялове във фонда в началото и края на годината. (В някои случаи при банкови сметки/депозити също може да има такова задължение, за подробности прочетете статията, към която дадох връзка.)
ISIN кодовете на съответните фондове, в които инвестирате чрез Revolut, са следните (източник):
USD: IE000H9J0QX4
GBP: IE0002RUHW32
EUR: IE000AZVL3K0
Страницата на Fidelity, където е публикувана документацията на тези фондове:
Видях една справка "Flexible account statement", в която пише:
Считам, че има грешка на Revolut. Защото ISIN кода IE000H9J0QX4 съответства на "The United States Dollar Fund Class R Flex Distributing Shares".На другия им акумулиращ фонд (The United States Dollar Fund Class R Accumulating Shares) съответства ISIN код IE0000GD9PL5.
Приемаме, че ISIN кодът е верен, а описанието на фонда е грешно.
Аналогично и за фонда в евро в справката пише грешно описание на фонда. ISIN кодът IE000AZVL3K0 съответства на "The Euro Fund Class R Flex Distributing Shares".
(В този документ говорят за дивиденти. Обаче при деклариране на дохода като дивиденти се дължи по-малко данък. За всеки случай декларираме такъв тип доход, за който дължим повече данък за да не ни обвинят, че укриваме данъци. В отчета от Revolut (първичния счетоводен документ) пише лихви - затова няма как да пишем дохода като дивиденти дори и от Revolut да грешат и всъщност доходът да е дивиденти.)
Как работи изплащането и реинвестирането на лихвите
В справката се вижда такса "service fee" при изплащането на лихвите. Обърнете внимание, че това не е данък, който да ви се признае за разход. Тоест в данъчната декларация се декларира брутната сума, а не нетната (коригирана със service fee).
В общите условия на Revolut за инвестиционни сметки пише:
6. Automatic reinvestment of interest
Your shares in the Fund(s) will accrue interest on a daily basis and you will always be able to view the interest rate calculated for the previous dealing day in the Revolut app. Any interest accrued over the course of the month may be available for you to withdraw on a daily basis but it is only paid out by the Fund manager once a month, on the first business day of the following month. Any interest not withdrawn by the end of the month is automatically reinvested into the same Fund on your behalf. We will normally reinvest any interest accrued in the previous month on the second business day of the next month, in the same Fund(s) that paid the interest. The minimum amount qualifying for the reinvestment of accrued interest is EUR 0.01 or currency equivalent depending on the Fund you have invested in.
Обърнете внимание, че "will accrue interest" не означава "will pay interest", тази думичка има специфично значение. Тоест лихвата се начислява дневно, но се изплаща веднъж месечно.
Това значи, че доход (от гледна точка на данъчното законодателство) имате веднъж месечно.
За да потвърдя, че разбирам как се реинвестират лихвите попитах ChatGPT. Ето какво ми отговори:
- Interest accrues over the course of January.
- The Fund manager pays out the accrued interest on the first business day of February.
- Any interest not withdrawn by the end of February is automatically reinvested on the second business day of March.
So, in this example, the reinvestment would occur in March.
Тоест лихвите не се реинвестират веднага, а си чакат реда близо месец без да бъдат реинвестирани. Това намалява доходността (в сравнение с алтернативата - да бъдат веднага реинвестирани).
В едно извлечение, което видях, имаше реинвестиране на дивидентите на 4-ти и 5-ти декември. Тоест на първия и втория работен ден от декември.
Защо реинвестирането става на първия и втория работен ден от месеца вместо само на първия работен ден (както пише в общите условия)? Не е ясно.
В справката "Flexible Account Statement" реинвестирането е с такова описание (текст в колоната "Description"):
BUY USD Class R
IE000H9J0QX4
Пример
В този пример е изплатена лихва $3,40.
Умножаваме $3,40 по курса на БНБ на долара към датата на придобиване на дохода (датата я взимаме от колонката Date): 3,40 × 1,75 = 5,95 лв. Тези 5,95 лв ги добавяме заедно с другите лихви в приложение 6 на годишната данъчна декларация в клетката за доходи с код 603.
(Ако на тази дата няма публикуван курс от БНБ важи последния публикуван курс.)
Този пример е свръхопростен, защото има само едно месечно плащане на лихвата. В действителност ще имате до 12 плащания и трябва 12 пъти да търсите курса на БНБ и да преизчислявате доларите в левове. В декларацията се пише общата сума в лева.
Ако 5,95 лв са единствените лихви през годината данъчната декларация ще изглежда така:
Лихвите, по които има приложено СИДДО, се попълват по друг по-сложен начин в приложение 9 (обясних това подробно в тази статия, превъртете на раздела "Как се прилага СИДДО когато доходът е от лихви?'). В случая в отчета няма индикации да са удържани данъци върху лихвите и нещата са по-прости.
Не забравяйте, че ако не продадете дяловете преди 31 декември на данъчната година, ще дължите деклариране на притежаваните дялове в приложение 8 на годишната данъчна декларация. Освен това в някои случаи може да дължите подаване на отчет СПБ-8 пред БНБ (ако чрез чужди инвестиционни посредници, банки и доставчици на платежни услуги държите активи за над 50 000 лева).
След като вече знаете колко усилия ще ви струва попълването на данъчната декларация може да вземете информирано решение дали да ползвате тази услуга на Revolut "flexible account".
Повече за попълването на данъчната декларация при доходи от финансови активи: Отговори на въпроси за данъците и попълване на годишната данъчна декларация при инвестиции на финансовите пазари.
Подвеждащ потребителски интерфейс
Имайте предвид, че потребителският интерфейс е подвеждащ - може да ви покаже дневните лихви. Но тези дневни лихви са "начислени", а не "изплатени". И са начислени от фонда, не от Револют.
Може преводачът/разработчикът да е сгрешил и да е написал, че лихвите са "изплатени" всеки ден (на снимката на екрана пише "interest paid").
Но в общите условия пише, че се изплащат месечно, а само се начисляват дневно.
За данъчни цели се гледа изплащането, на начисляването.
Разбира се, написаното в отчета, който дава Revolut, е меродавно. Ако там напишат, че лихвите са изплатени всеки ден - така е. Но по последни данни лихвите се изплащат месечно и в отчета са дадени месечно.
За 12 месеца - трябва да намерите курса на долара в сайта на БНБ 12 пъти и 12 пъти да превалутирате към левове.
Написах скриптове, които обръщат формата на датата към нашия стандартен формат и търсят валутния курс (работят с форматите, които се ползват в справките на TastyTrade и Interactive Brokers и може да се преработи за да разпознава и формата на Revolut, ако е различен). На мен ми помагат да си смятам данъците в LibreOffice (с copy/paste вкарвам датите в текстов файл, скрипта ги обработва и изплюва CSV файл, който импортирам в LibreOffice и после с copy/paste си взимам колонка с курсовете на долара и датата в нашия формат за тези дни.
Това ми спестява търсенето на курса за всеки един ден ръчно.
Един от скриптовете запълва "дупките" в данните, които съм взел от сайта на БНБ (за някои дни няма публикуван валутен курс, тогава се взима от предишния ден когато е имало такъв курс).
Ако лихвите са дадени с точност по-голяма от два знака след десетичната точка (имам отзиви от клиент, че така излизат в отчета му) е интересен въпросът какво трябва да се прави - дали да се закръгля след преизчисляване в левове до втория знак или не. И дали направо да се вземе общата сума от отчета (ако сметката е в евро) вместо да се смята ред по ред.
Ако сумите са във валута, която не е фиксирана към лева, трябва да се смята ред по ред (като остава отворен въпросът дали междинните резултати да се закръглят до втория или до четвъртия знак - както е в оригиналния отчет).
При множество редове може да очакваме, че разликите в едната посока ще са близо до разликите в другата посока. Но по-логично ми се струва ако сумите в оригиналната валута са закръглени до четвъртия знак да закръгляме и междинните резултати до четвъртия знак и след това сумите, които попълваме в годишната данъчна декларация, да са закръглени до стотинка (както е по инструкциите за попълване).
В ЗДДФЛ няма написани правила за закръглянето, в инструкциите за попълване на годишната данъчна декларация пише, че се попълва в левове и стотинки (освен в полетата, където изрично е написано, че сумите се пишат в оригиналната валута).
Ако сумите на лихвите са в евро може да вземем крайната сума в евро и да я обърнем в левове по курса на БНБ. Резултатът закръгляме до стотинка и го пишем в ГДД. Ако има лихви от други източници - може би е по-логично преди да съберем лихвите от различните източници да ги закръглим до стотинки.
Аз бих сметнал по двата начина и бих приел за вярна сумата, при която ще дължа повече данък. Ако данните не могат лесно да се прехвърлят в електронна таблица може просто да преброите колко реда са и да приемете грешка от 1 стотинка на ред (добавяте съответния брой стотинки в сумата като грешка - в посоката, в която ще дължите повече данък). За деклариране и плащане на по-голям данък не е предвидена глоба.
Често задаван въпрос - дали да взема сумата Total Earned Interest. Както обясних по-горе ако сумите са в долари тази обща сума е безполезна за данъчни цели (защото всеки отделен приход от лихва трябва да се обърне в левове по курса на БНБ за деня на получаване на лихвата). Ако обаче лихвите са в евро - трябва да установите дали това е нетната или брутната сума. За да разберете това трябва да съберете всички брутни постъпления от лихви и ако съвпаднат с Total Earned Interest - значи това е брутната сума (както предполагам).
За данъчни цели се ползват брутните суми (защото таксите не намаляват данъчната основа). Правете разлика между такси и данъци, ако имаше данъци щяхме да приложим СИДДО, но за таксите няма такъв механизъм. Тоест не само чистата (нетната) сума, която получавате, се облага с данък, но и таксите, които плащате (т.е. облага се с данък брутната сума на получените лихви).
* * *
В предишната версия на статията писах, че се декларира и капиталова печалба (от разликата в продажната цена и цената на придобиване). Но си спомних, че има изключение за сделки, които са "сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство".
Дали тези фондове отговарят на този критерий? Допуснати ли са до публично предлагане в страната или в друга държава от списъка? Имат документи на български език и на още един куп други езици, това е индикация, че може би условието е изпълнено.
При търсене в търсачката на IB не излиза.
Според KID на фонда IE000H9J0QX4 (на английски език):
Intended retail investor
This product may appeal to investors with a basic knowledge of and no or limited experience of investing in funds, who plan to hold their investment for a recommended holding period of at least 6 months, who seek capital growth over the recommended holding period and income; and who understand the risk of losing some or all the capital invested.
Това е индикация, че фондът вероятно е допуснат до публично предлагане в поне една страна от ЕС за непрофесионални инвеститори. Други индикатори, че вероятно фондът е допуснат до публично предлагане в поне една страна от ЕС са, че се предлага от Revolut на клиенти от ЕС и че го рекламират като отговарящ на регулациите UCITS.
Разбира се, не мога да ви дам гаранция, че това е правилното тълкуване на закона. Но поради гореизложеното мисля, че първоначалната ми хипотеза, че се декларира капиталовата печалба от продажба на дялове (от разликата в продажната цена и цената на придобиване), е грешна. Облагат се само лихвите.
Извод: декларират се лихвите като лихви, притежаваните дялове към 31 декември, но не и печалбата/загубата от поскъпването/поевтиняването на дяловете.
Тази част по-долу щеше да важи ако нямаше данъчно изключение. Оставям текста по-долу за всеки случай (ако се окаже, че фондът не отговаря на условията на данъчното изключение както си мисля или в бъдеще променят данъчните закони така, че данъчното изключение да не важи):
Например, придобили сме дялове на стойност $1000. Изплатена ни е лихва $3,40, която се реинвестира (по-горе обясних как се декларира лихвата). След това продаваме дялове на стойност $1003,40. (За да опростя сметките в измисления пример игнорирам таксата "service fee".)
За данъчни цели ни трябва датата на придобиване на дялове от фонда (Date), цената на придобиване в оригиналната валута (Value) и курса на БНБ от сайта на БНБ, който важи за тази дата. Ако на тази дата няма публикуван курс важи курса от последната дата.
Всяко реинвестиране на дивиденти лихви участва във формирането на цената на придобиване на дяловете от фонда. Тъй като не може да разграничим от кой данъчен лот (от коя "порция") продаваме, трябва да формиране средна цена. За да избегнем усложненията в сметките е най-добре да продаваме наведнъж всички дялове едновременно.
Тъй като имаме не просто депозиране и теглене на средства от спестовна сметка, а покупка на дялове от фонд и продажбата им, реализираме също така капиталова печалба или загуба, която трябва да декларираме.
Капиталовата печалба (загуба) е разликата между продажната цена в лева и цената на придобиване в лева.
Продажната цена (за целите на изчисляване на капиталовата печалба) я смятаме лесно - умножаваме продажната цена в долари по курса на БНБ на долара към датата на продажба: $1003,40 × 1,80 = 1806.12 лв.
Цената на придобиване я формираме по опростен начин (защото сме продали наведнъж всички дялове от фонда, иначе трябваше да формираме средна цена на 1 дял) - събираме цената на придобиване в лева на първоначалната покупка и цената на придобиване в лева на следващата покупка (при реинвестиране на лихвата).
Цената на придобиване в лева се получава като се преизчисли цената на придобиване в долари по курса на БНБ към съответната дата. (Според друго тълкуване на закона е по друг начин, но аз смятам, че разглежданото тълкуване на закона е правилното.)
Цената на придобиване на първоначално закупените дялове от фонда: $1000 × 1,73 = 1730 лв
Цената на придобиване на закупените дялове от фонда при реинвестиране на лихвите: $3,40 × 1,74 = 5.92 лв
Обща цена на придобиване: 1730 лв + 5.92 лв = 1735.92 лв
Капиталова печалба: 1806.12 - 1735.92 = 70.2 лв
Защо в единия случай преизчислихме $3,40 по курс 1,75, а в другия случай по курс 1,74? Защото първото преизчисляване го правихме по курса от датата на придобиване на дохода от лихви, а второто по курса от датата на придобиване на дяловете от фонда (когато стана реинвестирането). Измислих си различни валутни курсове за този пример за да мога по-ясно да обясня това.
Ето как ще изглежда в приложение 5 на годишната данъчна декларация (ако допуснем, че това е единствената капиталова печалба през годината и няма капиталови загуби, с които да намалим данъчната основа):
Последна редакция: 15 април 2024
Коментари
Публикуване на коментар