Как да смятаме притежаваните акции/дялове в чужбина към 31 декември и капиталовата печалба - обяснено с примери
За да определим колко броя притежавани акции към 31 декември трябва да декларираме, след като сме правили частични продажби, трябва да знаем дали системата поддържа данъчни лотове или не.
Ако просто продаваме 100% от това, което сме закупили, попълването на данъчната декларация ни се улеснява значително. В противен случай, ако са правени частични продажби, се налага да правим такива сложни неща, като описаните на илюстрацията в тази статия.
Ако сделките са по-сложни трябва да се има предвид как е настроена да работи платформата: дали групира купените инструменти на „порции“ (и може да се избира от коя „порция“ да се продава или поне да се знае от коя „порция“ се продава) или не (усреднява ги всички на един куп). Тези „порции“, когато се знае от коя „порция“ се продава, се наричат данъчни лотове (tax lots).
Всеки данъчен лот трябва да има уникален идентификатор и за всяка продажба да се знае идентификатора на данъчния лот, който е продаден. Ако при продажба няма информация за това от коя порция е „захапано“, казваме, че системата не поддържа данъчни лотове.
(Ползвам думата акции, но същите правила важат и за други активи, дяловете в чужбина също се декларират като притежавани към 31 декември, а общите правила, които обяснявам, важат и за активи, които не се декларират като притежавани, но все пак трябва да ги имаме предвид, защото са ни нужни при определяне на капиталовата печалба.)
(Ползвам думите платформа и система като синоними. Това е нещото, което инвестиционният посредник ни предоставя за да правим чрез него поръчки за покупки и продажби (обикновено това се нарича платформа като един инвестиционен посредник понякога предоставя една платформа, но може да предоставя и повече). Може да бъде с уеб интерфейс (работи през браузъра), програма, която инсталираме на настолен компютър, приложение за смартфон. Някои системи може да имат възможност да се настройва дали да работят с данъчни лотове или не, при други е твърдо вградена функцията за данъчни лотове или такава функция липсва. При Interactive Brokers може да се избира в какъв режим да работят данъчните лотове - FIFO, LIFO и други, като има ограничение колко време след изпълнение на поръчката за продажба може да се редактират данъчните лотове. Може лотовете да се избират и предварително (преди продажбата).)
Частична продажба означава, че сме придобили някакви акции от един вид и сме продали само част от тях преди 31 декември.
Какво значи акции от един вид е сложна тема, защото една и съща компания може да има акции в различни валути, възможно е един и същ инвеститор да е купил от същите акции, но през различни платформи. Когато имаме различни порции акции и можем да докажем от коя порция сме продали трябва да имаме предвид това при изчисленията си на дължимите данъци и при декларирането на притежаваните към 31 декември акции. Например ако имаме акции в различни инвестиционни посредници очевидно е, че можем да докажем. Ако са в един инвестиционен посредник и той поддържа данъчни лотове - също можем да докажем. Ако сме купили акции в евро и акции в долари от един и същ емитент - пак можем да докажем от кои сме продали.
На следващия пример вляво е показана хипотезата когато системата не поддържа данъчни лотове (не е продадено от определена порция, а от всички порции пропорционално). Вдясно е хипотезата когато системата поддържа данъчни лотове и имаме FIFO (първо продаваме първите данъчни лотове).
Принципът е, че ако системата не поддържа данъчни лотове захапваме пропорционално от всяка порция по малко когато продаваме. А ако поддържа данъчни лотове - захапваме от съответния данъчен лот и това не влияе на другите данъчни лотове.
Коя система поддържа какво? Например Trading212 не поддържа данъчни лотове (не знаем от коя порция продаваме, продаваме от общия куп), Interactive Brokers поддържа данъчни лотове (къде е "скрита" информацията за данъчните лотове подробно разгледах в статията за Interactive Brokers).
15 акции от общо 35 акции е приблизително 42.8571429%.
Тоест намаляваме с приблизително 57.1428571% всяка порция. Или с други думи - размерът на новите порции (притежавани след продажбата) е 57.1428571%.
57.1428571% от 10 = 0.571428571×10 = 5.71428571
57.1428571% от 15 = 0.571428571×15 = 8.571428565
На илюстрацията числата са малко по-различни заради различното закръгляване.
В дясната таблица (в хипотезата когато има данъчни лотове) размерът на продажбата е по-голям от първия данъчен лот, затова захапваме и от следващия (тъй като се ползва принципа FIFO - първо захапваме от най-първите данъчни лотове). От първия данъчен лот са захапани всичките 10 акции, а от втория данъчен лот - 5 акции (и остава остатък от 5 акции във втория данъчен лот).
Не само общата цена на придобиване на притежаваните към 31 акции може да е различна в зависимост от това дали системата поддържа данъчни лотове или не.
Печалбата е различна в зависимост от това дали системата поддържа данъчни лотове или не, защото има разлика в цената на придобиване.
В хипотезата когато нямаме данъчни лотове цената на придобиване на 15-те продадени акции е средната цена от приблизително 31.42857142857 умножена по 15 = 471.43 (закръглено до втория знак). Проверка: 1100−628.57 = 471.43 (за проверка изваждам от общата сума на придобитите акции общата сума на притежаваните акции след продажбата, трябва да се получи цената на придобиване на продадените акции).
В хипотезата когато сме продали от определени данъчни лотове 10 от 15-те продадени акции са придобити на цена 20 валутни единици на акция, а 5 от 15-те продадени акции са придобити на цена 30 валутни единици на акция. Това прави (10×20)+(5×30) = 350 валутни единици.
Печалбата от продажбата е равна на продажната цена минус цената на придобиване (на продадените акции!). Преди да се изчисли капиталовата печалба сумите във валута се преизчисляват в лева по курса на БНБ към деня на съответните покупки и продажби.
Ако валутните единици не са левове или евро би било грешка да извадим цената на придобиване във валутни единици от продажната цена във валутни единици и резултатът да го преизчислим в левове.
Модифицирах електронната таблица за деклариране на притежаваните акции и дялове (която генерира CSV файл за nap-autopilot) за да изчисля колко е печалбата ако приемем, че системата не поддържа данъчни лотове, валутните единици са долари, датите на придобиване на акциите са съответно 21, 22 и 23 май 2024 година и продажбата на 15 акции е на 24 август 2024 година.
Като събрах стойността в лева на притежаваните към 31 декември акции с цената на придобиване на 15-те продадени акции в лева, се получи разлика с общата цена на придобиване на акциите в лева. Разликата е 2 стотинки и показва, че има грешка от закръгляването в една от двете суми или и в двете.
Има по-лесен начин да формираме цената на придобиване в лева на продадените 15 акции - взимаме цената на придобиване в лева на първоначално придобитите акции, умножаваме по броя продадени акции и делим на общия брой на придобитите акции:
1983×15÷35=849.857142857..., което закръглено до втория знак прави 849.86 лв (същата сума, която получихме по сложния начин).
Но грешката от 2 стотинки си остава.
За да компенсирам грешката коригирах цената на придобиване в лева като извадих от нея 5 стотинки (така ще се получи евентуално малко по-голяма данъчна основа ако грешката в изчисляване на цената на придобиване е по-малка от 5 стотинки). (За по-голям деклариран данък не е предвидена глоба може да има, само за по-малък.)
Изтегляне на модифицираната електронна таблица (специално за това изчисление).
Горната илюстрация трябва вече да ви е убедила, че си усложнявате попълването на данъчната декларация когато правите частични продажби.
Ако бяха продадени 100% от закупените акции щеше да може да се ползва опростената електронна таблица за доходи с код 508 и 5082 sales_calculator_simple.ods.
Попълване на таблицата с притежавани акции и дялове в чужбина от приложение 8
Ето как изглежда формуляра на тази част, където се декларират притежаваните акции в приложение 8:
Във формуляра по-горе са попълнени данните от примера (в хипотезата когато системата не поддържа данъчни лотове).
Имате възможност да заредите притежаваните акции, декларирани в данъчната декларация от предишната данъчна година, с бутона "Зареди актуални данни, подадени към НАП" (заглавието на бутона е подвеждащо, защото данните не са актуални, а са от предишната данъчна година). Тази функция е полезна в случай, че продължавате да притежавате данъчните лотове от предишната година или част от тях - така си спестявате повторното им въвеждане. Но аз предпочитам да ползвам nap-autopilot вместо тази функция.
Има обаче два бутона с едно и също наименование, този в ляво зарежда данните, които платците на доходи са предали на НАП, а бутонът горе зарежда притежаваните акции и дялове от предишната година. Снимка на екрана, където се виждат бутоните:
Попълване на таблица 2 от приложение 5 (капиталовата печалба от финансови активи)
В случай, че имаме само една продажба и тя е от примера по-горе попълваме един ред с код 508 по този начин:
Редове 2 и 3 от част II се попълва само от безработните, които са подали декларация образец 7. Обясних това в голямата статия за данъчната декларация.
За данъчната декларация, отнасяща се за годините 2023 и 2024 има промяна - може да се въведе не повече от един ред за всеки код (до един ред с код 508 и до един ред с код 5083; код 5083 е за криптовалути, а код 508 за всички останали финансови активи - акции, фондове и други).
Ако продажбите са повече от една трябва да въведете данните в отделна електронна таблица и да ги "сплескате" на един ред по този начин:
Формулата за колона D (клетка D3) е: =MAX(B3-C3, 0)
Формулата за колона E (клетка Е3) е: =MAX(C3-B3, 0)
Ползвам функцията MAX за да скрия отрицателните стойности (да се заменят с нула).
После формулата надолу е аналогична (с влачене и пускане се въвежда в останалите клетки надолу).
Изтегляне на електронната таблица от тази илюстрация: sales_code_508_example.ods.
Обърнете внимание, че в тази илюстрация всички суми са предварително обърнати в левове!
Ако данните, с които разполагате, са в друга валута - може да ползвате таблицата, за която пиша по-надолу в статията (но тя работи само ако са изпълнени определени условия). Ако тези условия не са изпълнени ще трябва по по-сложен начин да формирате цена на придобиване в лева за всяка отделна продажба както обясних в илюстрацията от по-горе (онази таблица, където се получи грешка от 2 стотинки).
Разликата между колони 3 и 4 трябва да е равна на разликата между колони 5 и 6. Никога не подавайте данъчна декларация, в която това условие не е изпълнено (вероятно светвате в червено в системата на НАП ако я допуснете).
Електронна таблица за автоматизиране обработката на данните с код 508 и код 5082
В някои случаи може да ползвате таблицата sales_calculator_simple.ods (в която въвеждате сумите в оригинална валута, кода на валутата, датата на съответната сделка, типа на сделката - покупка или продажба и т.н.) и накрая се извеждат четирите суми за въвеждане в таблица 2 на приложение 5 от данъчната декларация. Таблицата генерира csv файл за nap-autopilot (ако желаете да го ползвате за въвеждане на тези данни в данъчната декларация). Илюстрация как изглежда тази таблица (подробно как се ползва):
За съжаление тази таблица не може (без допълнителни корекции на данните за покупките) да се ползва за сделки с частични продажби (когато е продадена само част от акциите "от един вид" по смисъла на закона).
(Може да я ползвате и за частични продажби, но трябва предварително да коригирате "покупките" така, че да бъде въведена цената на придобиване на тази част, която се продава. Тоест не въвеждате покупки, а цени на придобиване. Например ако продавате 40% от придобитите акции трябва да въведете като "покупка" 40% от закупеното преди продажбата. В хипотезата на пълни продажби обща сума на покупките и цена на придобиване на продаденото е една и съща сума. Но при частичните продажби това не е така. Освен това не трябва да има продажби между покупките, защото това би объркало изчисленията. Ако решите да ползвате тази таблица за нещо по-сложно от продажби на 100% от закупените активи изцяло през данъчната година, за която се отнася данъчната декларация трябва да се уверите, че разбирате логиката, по която работи таблицата и логиката на изчисление на капиталовата печалба/загуба от всяка сделка.)
(Проблемът с автоматизирането на обработката на по-сложните продажби, в хипотезата когато се прави усредняване (а не се ползват данъчни лотове), е, че на всяка стъпка трябва да се формира цена на придобиване и има значение последователността на сделките и количеството активи купени/продадени на всяка стъпка. В опростената таблица не се пишат количества и не се правят сложни изчисления на всяка стъпка, затова не може да се обработят по-сложните сделки.)
Подробно как се попълва годишната данъчна декларация:
Други статии за данъчното облагане (в контекста на физически лица, които инвестират на финансовите пазари):
Няколко масово разпространени грешни представи за данъчното облагане - разбиване на митовете
Коментари
Публикуване на коментар