Притежаването им не се декларира (както се декларира притежаването на акции и дялове в чужбина).
Другото е по същия начин като акциите: пише се цената на придобиване в лева, продажната цена в лева. Разликата е печалбата/загубата от сделката.
Цената на придобиване в лева се определя по курса на БНБ за датата на придобиване.
Продажната цена в лева се определя по курса на БНБ за датата на продажба.
Внимавайте с часовите зони, в някои случаи платформата може да ви покаже грешен ден. В ЗДДФЛ не е написано изрично по коя часова зона е датата, затова приемаме, че превалутирането става по българската часова зона.
Ако БНБ не е публикувала валутния курс за съответния ден взимаме валутния курс от предходния ден (когато е имало публикуван курс). Ако БНБ не публикува валутен курс в ЗДДФЛ не е уредено какво се прави, може би е редно да вземете пазарния валутен курс или валутния курс на централната банка на съответната държава (най-практично е да се вземе курса към еврото и да се превалутира в лева по фиксинга на БНБ за еврото).
При договорите за разлика не може да се възползвате от изключенията за данъци като при акциите (които се търгуват на европейски борси - няма данък в този случай).
Ако сделките с договори за разлика представляват търговска дейност по занятие те се облагат аналогично на доходите от сделки с акции когато тези сделки представляват търговска дейност по занятие. А как да се разбере дали сделките представляват търговска дейност по занятие - няма ясни разграничителни критерии.
Пак има тънкости при определяне на цената на придобиване, ако сделките са сложни - трябва да се види платформата дали прави разлика от коя порция се продава или не, да се смятат средни цени във втория случай. Подробно обясних за данъчните лотове в тази статия.
Формулярът за 2021 година е променен (този за 2022 е аналогичен):
В повечето случаи не се попълват редовете 2 и 3 на част II (например ако сте осигурени на трудов договор през цялата година). Кога се попълват обясних в тази статия.
В новата версия на данъчната декларация печалбата/загубата не се смята автоматично, трябва да я сметнете ръчно и попълните в колона 5 или 6. Има възможност и да не се попълват колони 3 и 4 изобщо (ако сметнете коректно съгласно ЗДДФЛ печалбата си може да я напишете на един ред в колона 5).
В данъчната декларация за 2023 година не е възможно да се въведе повече от един ред с код 508 - тоест трябва да сберете всички продажби на финансови активи на един ред, всички покупки на един ред и да напишете разликата в съответната колона (печалба или загуба).
За дивидентите по договори за разлика не е много ясно как се декларират, писах за проблема тук: Пуснах сигнал до Дирекция „Данъчна политика“ за няколко проблема с данъчното законодателство и административната тежест.
Може би е най-добре дивидентите по ДЗР да се декларират като "други", при което се облагат със здравна осигуровка и данък 10%. Според друго тълкуване на закона (ако приемем, че се третират като дивиденти от акции) трябва да се декларират като дивиденти и да се плати 5% данък дивидент. А дали може да се приложи СИДДО в този случай и да не се плати данък дивидент в България пак е въпрос на тълкуване.
Проблемът с второто тълкуване е, че отсрещната страна може да е шортващ спекулант (а не е търговец, който купува акции и получава дивиденти), в този случай доходът от дивиденти по договора за разлика няма как да се разглежда като доход от дивиденти по акции, защото просто акции не съществуват при тази сделка.
А има ли смисъл СИДДО при първото тълкуване - когато са "други"? Може ли изобщо да се говори за "брутна сума" на дохода когато дивидентите от CFD са "други"? Може да се твърди, че брутната сума на дивидентите на съответната компания не са "брутна сума на дохода" на дохода от дивиденти по договор за разлика (CFD), защото нямат отношение към дохода от договорите за разлика. И доходът е толкова, колкото е получен (брутната сума на дохода е нетна сума на дохода).
Друг интересен въпрос - някоя платформа за спекулация с CFDs предлага ли възможност дивидентите по CFD да не са данъчни събития, тоест при дивиденти на съответните акции да се коригира цената на договора за разлика, а да не се изплаща дивидент по сметката? Това би спестило чуденето как да се декларират дивидентите и има ли смисъл брутната сума на дивидентите от акциите да се разглежда като брутна сума на дохода от дивидент от CFD върху акции.
Възникват усложнения и за това как се третират възможните корпоративни събития като stock split, reverse stock split, spin-offs, mergers. За да се намалят усложненията не трябва да се държат позиции между данъчните години когато има такива събития.
Затова избягвам да купувам ДЗР, които изплащат дивиденти. При ДЗР без дивиденти декларирането е ясно. Но откакто няма CFD на сребро без разход за поддържане на позицията вече не ползвам CFD.
Рискът от ДДС регистрация е по-малък когато ползвате инвестиционен посредник (ИП) в чужбина (договорите за разлика, които продавате чрез него се считат за продадени извън територията на България и затова продажбите им не могат да формират оборот за регистрация по ЗДДС). Ако продадете чрез български ИП финансови инструменти за над 50 000 лева за последните 12 месеца има риск от ДДС регистрация (глоба за това, че не сте я направили в срок), ако тези продажби се разглеждат като "основна дейност".
Желателно е да попълвате декларацията електронно след като си вземете ПИК код (през портала на НАП, влиза се с ПИК код, който ви издават безплатно, може и с електронен подпис).
Техническите подробности кое в коя таблица се пише са в тази статия.
Инвестиране на дребни суми в акции - какво може да се обърка?
При CFD trading на gbp jpy как се смята левова разностойност за всяка сделка?
ОтговорИзтриванеТова е интересен въпрос.
ИзтриванеСпоред мен логиката е, че купуваш финансов актив (договор за разлика) с базовата валута на сметката си и след това го продаваш (или обратното - първо го продаваш на късо и после го купуваш).
Ако базовата ти валута е евро е лесно - купуваш договор за разлика в евро и го продаваш в евро, следователно преизчисляването е от евро към лев по фиксинга на БНБ.
Ако базовата валута е лева - също е лесно.
Ако базовата валута е друга - тогава трябва да вземеш курса на БНБ към датата на покупката и към датата на продажбата и да преизчисляваш съответните сделки по съответния курс (покупката към датата на покупка, продажбата към датата на продажба). Ако са в един ден е по-лесно.
Ако си правил сделката вечер може да има разлики в часовото време. Предполагам, че трябва да се ползва българско часово време за определяне на датата, в ЗДДФЛ нищо не пише за това.