Дълго отлагах да пиша за това, защото черновите на законопроектите, които пиша, все не ми харесват. Законът трябва хем да се чете и разбира лесно, хем да е прецизен (да е напълно ясно какво се прави във всеки възможен случай).
Тази статия е първия етап от работата - да обясня каква е идеята зад промените. Може да съм пропуснал нещо, върнете се по-късно да видите промените в статията.
Как да се промени ЗДДФЛ по отношение на капиталовата печалба
Да се напише ясно, че цената на придобиване и продажната цена се преизчисляват в лева по курса на БНБ към съответните дати (датата на придобиване и датата на продажба) преди да се изчисли разликата (която се явява капиталова печалба/загуба от сделката).
Да се напише ясно, че когато се правят сделки на спот пазара при обичайните за това условия датата на придобиване и датата на продажба са датите, на които са изпълнени съответните поръчки (а не датата на сетълмент на финансовия актив). Това е в съответствие с международните счетоводни стандарти.
Когато обаче сделката се прави по друг начин (не на спот пазар или на спот пазар, но нещо се е объркало) да се въведат специални изключения. Примери за ситуации: инвестиционният посредник не е изпълнил задължението си и парите от продажбата не са постъпили по сметката, продавачът не е платил на уговорената дата.
Да могат да се ползват данъчните загуби от капиталова печалба от предходните 5 данъчни години за намаляване на данъчната основа на капиталовата печалба. И освен това капиталовата печалба от разлика между продажната цена и цената на придобиване да се смята заедно с капиталовата печалба от лихви както обяснявам по-долу (например когато имаме загуба от акции 1000 лв, печалба от лихви 1500 лв да плащаме данък върху 500 лв).
В момента нито могат да се ползват загубите от предишни години, нито да се намали дължимия данък върху лихвите когато има капиталова загуба от акции.
Подробно разглеждам някои предложения във връзка с изчисляването на капиталовата печалба в тази статия: Изчисляване на капиталовата печалба в ЗДДФЛ - различни тълкувания на закона.
Ако купувачът не плати продадените акции и по някаква причина акциите не могат да се върнат (напр. купувачът е източил фирмата и цената на акциите е нула, така че няма какво да се връща) загубата от това да се ползват за данъчни цели (за намаляване на капиталовата печалба).
Даването на пари уж на инвестиционен посредник, който всъщност само се преструва на такъв (а реално е измама) да се счита за капиталова загуба и да се ползва за данъчни цели.
В момента ЗДДФЛ не допуска да се признае капиталова загуба ако акциите просто се обезценят и никой не иска да ги купи (защото купуването им няма смисъл). Да се даде възможност загубите от тези акции да се ползват за намаляване на данъчната основа както в случаите когато тези акции се ликвидират на цена нула (т.е. компанията престава да съществува), така и когато компанията "виси" и по технически причини не е ликвидирана, просто е изключена от регистъра (няма кой да плати за процедурите?).
Когато опциите експирясат да може загубата от това да се ползва за намаляване на данъчната основа на капиталовата печалба. В момента единствения начин да се реализира загубата за данъчни цели е опциите да се продадат, ако просто експирясат загубата не участва в данъчната основа.
Когато имаме къси продажби и покупката е в следващата данъчна година печалбата да се смята реализирана не в годината когато е направена продажбата, а в годината когато е направена покупката. В момента печалбата се дължи в годината на продажбата и ако няма покупка до края на годината трябва да се декларира цена на придобиване нула, което е абсурдно и не е вярно, нито вярно отразява реалната капиталова печалба.
Когато имаме продажба на акции и парите от продажбата не са дошли да не се дължи данък върху продажбата. Ако в договор е уговорено, че парите от продажбата ще се платят в следваща данъчна година (и се изплатят съгласно договора) да се смята капиталовата печалба реализирана в данъчната година когато парите реално бъдат получени. Ако парите не пристигнат на договорената дата и няма изгледи акциите да се върнат обратно на собственика да се смята капиталовата загуба (равна на цената на придобиване) като капиталова загуба (ако някой ден все пак дойдат парите въпреки очакването, че няма да дойдат - да се счита това за капиталова печалба равна на парите, които са получени).
Когато има разлика между датата на сетълмент на финансовия актив и датата на получаване на парите, която е извън обичайните за сделките на спот пазар 1-2-3 работни дни данъкоплатецът да може да избере кога да е датата на преизчисляване по курса на БНБ - датата на изпълнение на поръчката, датата на сетълмент на финансовия актив или датата когато е платено фактически (парите са постъпили по сметката). Като формален критерий може да се сложи 10 календарни дни (ако има натрупани празници на няколко държави в поредни дни може да се получи разлика от няколко календарни дни). Числото 10 си го измислих, може да се намали след анализ на това реално колко дена може да има допълнително забавяне.
Да няма значение броя на сделките
Когато физическо лице реализира капиталова печалба от финансови активи да има право да я декларира по реда на чл. 33 от ЗДДФЛ (ал. 3 и 4), независимо от броя сделки годишно. Тоест да не е обект на тълкуване разграничението между продажби, които са търговска дейност по занятие и продажби, които са резултат от "обикновено управление на портфейлна инвестиция, както това би направило частно лице". Тоест когато данъкоплатецът пожелае доходите му от капиталова печалба да се облагат по реда на чл. 33 от ЗДДФЛ (ал. 3 и 4) - това да не може да се оспори от НАП и от съда.
Проблемът е, че няма обективни критерии кога нещо трябва да се облага по чл. 33 от ЗДДФЛ (ал. 3 и 4) и кога се облагат все едно са направени от едноличен търговец. И вместо да се чудим какви обективни разграничителни критерии да напишем в закона е по-лесно просто винаги тези продажби да се разглеждат по чл. 33 от ЗДДФЛ (ал. 3 и 4).
Как се облагат печалбите от облигации
Законът не предвижда реализиране на капиталова печалба/загуба при падеж (само при продажба на финансов актив се реализира печалба/загуба).
В закона не е ясно написано как (не) се облага печалбата от облигация (не е ясно какво се има предвид под "лихвите и отстъпките" в изключението за облагане).
Може да се тълкува, че капиталовата печалба е доход от лихви, но не мисля, че това е коректно:
7. "Лихва" е доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации.
Няма инструкции как се изчислява капиталовата печалба от облигации за да бъде разглеждана и декларирана като лихви. И няма инструкции какво се прави ако има капиталова загуба от облигации когато облигацията се държи до падеж - дали това намалява доходите от лихви.
Иначе е ясно от дефиницията за "лихва", че купоните по облигацията са лихви.
В ЗДДФЛ е предвидено капиталовата печалба да се реализира при продажба или замяна. А матуритетът не мисля, че може да се разглежда като продажба.
Дали матуритетът се разглежда като замяна? Замяна на облигация за долари? Или се разглежда като връщане на заем?
Ако го разглеждаме като връщане на заем колко е лихвата от заема? Разликата в долари по курса на БНБ към датата на получаване на дохода (първо смятаме разликата в долари, а после преизчисляваме тези долари в левове)? Или смятаме разликата в левове (разликата между цената към момента на матуритет в лева и цената на придобиване в лева)?
Мисля, че извън хипотезата когато има данъчно изключение за "отстъпки" (по отношение на облигациите) и когато облигацията се продава преди падеж капиталовата печалба следва да се третира по общия ред. Но когато облигацията се държи до падеж - трябва ли падежът да се разглежда все едно е продажба/замяна? Законът не е ясен. Това трябва да се прецизира. Предлагам да се третира все едно е продажба/замяна (заменяме облигацията за съответната валута).
Не е ясно и какво значи отстъпка. Например ако облигацията е емитирана на стойност 3% под номиналната си стойност и се продаде на 2% над номиналната стойност, отстъпката от минус 3 до плюс 2 процента ли е (цялата капиталова печалба ли е отстъпката) или само от минус 3 до нула (само тази част от покупната до номиналната цена)?
Освен горното не е ясно и какво става когато облигацията е емитирана с отстъпка от 3%, но след това е поевтиняла до 5% под номиналната стойност и данъкоплатецът е купил облигацията от инвеститор, който продава на загуба (с 5% по-ниска цена от номиналната стойност) - тогава данък ще се плаща ли за разликата от 5 до 3 процента? Или разликата от минус 5% до номиналната стойност пак се води отстъпка?
Това също трябва да се прецизира в закона.
Капиталова печалба/загуба да се реализира не само при продажба
В момента ЗДДФЛ предвижда реализиране на капиталова печалба само при продажба. Това не е коректно. Следва да се разшири:
- Експирясването на опция да се третира като продажба на цена нула.
- Падежът на облигации да се третира като продажба (на номиналната стойност или на стойността, която де факто е получена от инвеститора в момента на падеж или в друг момент, ако по някаква причина инвеститорът си е върнал средствата в друг момент, различен от момента на падеж). По принцип разликата между стойността на валутата при падеж и стойността на валутата при придобиване е лихва, а не капиталова печалба. Но лихвите и капиталовите печалби се третират аналогично в момента - 10% данък и евентуално 8% здравна осигуровка (в някои случаи). По-надолу пояснявам.
- Ако финансов актив (акции или друг) се обезцени по такъв начин, че стане безполезен и не струващ нищо (напр. опциите експирясат, компанията фалира, заличена е от съответните регистри) това събитие да се разглежда като продажба на цена нула. В случай, че вбъдеще обстоятелствата се променят и неочаквано финансовият актив придобие стойност при продажба да се дължи данък (при продажба) все едно активът е придобит на цена нула (за това не е нужно допълнително правило, защото в момента при липса на документално доказана цена се приема цена на придобиване нула).
Пояснение за дохода от облигации при падеж
Има логика разликата между стойността на валутата при падеж и стойността на валутата при придобиване е лихва, а не капиталова печалба.
Например, ако някой живеещ в САЩ купи облигации за 900 CAD и при падеж получи 1000 CAD разликата се разглежда като лихви, не като капиталова печалба. И за данъчни цели доходът от лихви не се смята като се преизчислят 100 CAD в USD, а се смята разликата между 1000 CAD, преизчислени в USD (по валутния курс към датата на падеж) и 900 CAD, преизчислени в USD към датата на придобиване на облигациите. Това според ChatGPT е в съответствие с международните счетоводни стандарти.
Според мен трябва да се коригира закона, че да е ясно, че точно така трябва да се направи изчислението на дохода от лихви в случаите когато настъпва падеж (а не да се смята разликата в оригиналната валута и после да се преизчислява в лева само резултата).
В допълнение трябва да се даде възможност отрицателният доход от лихви да намалява данъчната основа за лихви. В случай, че има отрицателен остатък този остатък да може да се ползва за намаляване на данъчната основа на капиталовата печалба.
Или направо да се изчислява общо капиталовата печалба от приложение 5 (разликата между продажната цена и цената на придобиване) заедно с дохода от лихви (в момента те се облагат с 10% данък и, в някои случаи, с 8% здравна осигуровка - тоест аналогично; ако има положителна печалба от лихви и капиталова печалба от приложение 5 няма промяна, разликата е само когато има отрицателен резултат).
Тоест да се вземат неизползваните загуби от лихви и отрицателна капиталова печалба от предишните 5 данъчни години за коригиране на данъчната основа.
Пенсионни сметки
Затова мисля, че е добра идея и в България да се въведе закон за пенсионните сметки - но много облекчен. Когато някой си открие сметка при инвестиционен посредник и декларира тази сметка като пенсионна - държавата да го признава това и:
Първо - парите, които са вкарани в тази сметка да са освободени от данъци върху заплатата (ако примерно бъдат внесени 20% от заплатата - данъците и осигуровките, платени върху тези 20% от заплатата да бъдат върнати или работодателят директно да може да превежда средствата по инвестиционната сметка без да удържа данък върху тази част от заплатата)
Второ - всички сделки в рамките на тази сметка (и доходите от дивиденти/лихви във връзка с активите от тази сметка) да са освободени от деклариране и облагане. Тегленето да е освободено от данъци ако е след пенсиониране или ако е с цел прехвърляне по друга пенсионна сметка.
Ако условието за освобождаване от деклариране не се хареса на законодателите като компромисен вариант предлагам облекчена процедура за деклариране - като данъкоплатецът само декларира общи данни за сметката си (при кой инвестиционен посредник е, колко пари са вкарани в нея през данъчната година, колко са изкарани и извлечение в свободен формат, генерирано от платформата на доставчика, което се прикача като PDF към годишната данъчна декларация и показва какво се случва в сметката - напр. общ "activity statement").
По-горе не разгледах казуса когато се вкарват и изкарват не пари, а други активи по тази сметка. Това е интересен въпрос и трябва да се помисли как да се третират и остойностяват активите, различни от валути, които се вкарват и изкарват от сметката.
Дивиденти по CFD върху акции и фондове
Предлагам да се прецизира ЗДДФЛ за да е ясно, че дивидентите от CFD върху акции и фондове също се облагат все едно са дивиденти от акции. И данъците върху тези дивиденти, удържани в чужбина, се признават за разход с обикновен данъчен кредит.
Популярната платформа eToro предлага ETF върху SPY, затова мисля, че има много засегнати българи от неяснотата на ЗДДФЛ как се облагат тези дивиденти.
Делтасток също предлага CFD върху акции и фондове, по които се изплащат дивиденти.
Къси продажби с покупка в следваща данъчна година
В някои случаи продажбата предхожда покупката. И данъчната година когато се купува може да е следващата.
Тъй като не е ясна печалбата до момента на затваряне позицията няма логика да се дължи данък в данъчната година когато е реализирана продажбата.
Това трябва да се уреди в ЗДДФЛ така, че да е ясно, че датата на придобиване на дохода е не датата когато е направена продажбата, а датата когато късата позиция е затворена (когато е направена покупката и е реализирана капиталовата печалба).
Плащането на блокчейн такси и такси за прехвърляне на криптовалута от борса няма смисъл да води до данъчно събитие за физическите лица
Когато се извърши покупка на стока или услуга с криптовалута това е "замяна" по смисъла на ЗДДФЛ и е данъчно събитие.
Например, ако купим дъвка с криптовалута на стойност 1 лев и цената на придобиване на тази криптовалута (с която купуваме дъвката) е 80 стотинки, реализираме капиталова печалба от 20 стотинки. В приложение 5 с код 508 декларираме цена на придобиване 80 стотинки и цена на замяна 1 лева, реализираме капиталова печалба от 20 стотинки.
Когато обаче плащаме блокчейн такса (такса за това, че прехвърляме криптовалутата от един адрес на друг) или такса за теглене от борса, формално това е "замяна", защото заменяме криптовалутата за услуга (това дали има или не конкретен доставчик на тази услуга или тази услуга се върши от мрежата като цяло е ирелевантно в случая).
Това обаче излишно усложнява попълването на данъчната декларация. освен това тази капиталова печалба няма наистина характера на печалба.
(Освен това плащането на тези такси не ни намалява данъчната основа, въпреки че реално са ни загуба. Според последните промени в ЗДДФЛ в сила от 1 януари 2024 (ще важат за данъчната декларация, която ще попълваме в началото на 2025 година, отнасяща се за доходите от 2024 година) има 10% нормативно признати разходи, които може и да компенсират, но може и да не компенсират това.)
Има няколко възможни решения. Някои държави са избрали да не правят нищо (но при тях се прилагат принципите на международните счетоводни стандарти напълно, тоест платените такси и комисионни се отчитат при изчисляване на данъчната основа за капиталовата печалба, признават се за разход). Други са изключили изобщо от деклариране/облагане на капиталовата печалба от криптовалути или са сложили някакви прагове на транзакциите. Тоест когато криптовалутите се ползват като пари (за плащания) се третират аналогично на парите - като не се отчитат капиталови печалби/загуби при всяка покупка на услуга.
Не знам да има държава, която да е изключила отчитането на капиталова печалба/загуба от таксите за транзакции, платени с криптовалути. Може и да има, пишете в коментарите ако знаете.
Проблемът настъпва от това, че преди навлизането на криптовалутите таксите (fees) и комисионните за финансови транзакции се плащаха във фиатна валута, поради което физическите лица не отчитаха капиталова печалба/загуба при плащането на тези такси и комисионни (така както не отчитат капиталова печалба/загуба когато обменят националната валута за чужда валута и харчат чуждата валута).
След като навлязоха криптовалутите се оказа, че не е практично таксите и комисионните да се плащат с фиатна валута. Някои криптовалутни борси изобщо не работят с фиатна валута, нито я приемат, нито я обменят. А тези, които все пак приемат фиатна валута продължават да приемат плащането на таксите в криптовалута.
Възможни (алтернативни) законодателни решения:
0) Нищо не се променя. НАП излиза със становище - напомня на данъкоплатците да си декларират стотинките капиталова печалба/загуба при плащане на такси и комисионни с криптовалута (така както се декларират капиталовите печалби/загуби при покупки на стоки и услуги с криптовалута). Може да не се пишат редове в данъчната декларация при такси за сделки, защото е безсмислено - цената на придобиване е равна на цената на замяна, защото става моментално с придобиването и резултатът винаги е нула (не влияе на дължимия данък). Пишат се само тези замени, при които има капиталова печалба/загуба (защото са станали в момент когато цената на криптовалутата, с която се плащат, се е променила спрямо цената на придобиване).
1) Въвежда се изключение за деклариране на замяна (да не се декларират с код 508 в таблицата от приложение 5) когато тази замяна представлява плащане (в широкия смисъл включващо бартер, защото плащанията с криптовалути са бартер) на такси/комисиони за прехвърляне на криптовалута (теглене от борса, теглене от банка, теглене от търговец - всички възможни хипотези) и мрежови такси (такси, които се плащат за прехвърляне на криптовалути). Да се помисли и какви други основания има за плащане на мрежови такси и дали да се включат.
2) Криптовалутите се приравняват на валутите - и също като с валутите няма реализирана капиталова печалба при обмяна и замяна, която не представлява търговия. В момента обикновената обмяна на валута (напр. купуваме валута с цел покупка на стоки и услуги или покупка на акции, покупка на имот (имотите масово се продават в евро вместо с левове)) не се счита за търговия и не се декларира с код 509 в данъчната декларация (не се отчита капиталова печалба/загуба всеки път като си купим нещо от китайските онлайн магазини с долари).
В момента някои криптовалутни токени (напр. USDT) са признати като "medium of exchange" в Доминика, приемат се и плащания на данъци с тях. Дали това ги прави "чуждестранна валута" по смисъла на закона е интересен въпрос.
Търговците на валута водят счетоводство по ЗКПО и затова не е ясно защо изобщо в закона е предвидено с код 509 да се декларират доходите от търговия с валута, след като търговците не попълват изобщо това приложение, те водят счетоводство по друг закон.
3) Вместо да се отчита капиталова печалба/загуба от замяната по настоящия ред платените такси и комисионни да намаляват данъчната основа за капиталовата печалба (таблицата в приложение 5). Например ако имаме такса на стойност 2 лева данъчната основа да се намалява с 2 лева. Тук има опасност да се дублира този механизъм с нормативно признатите разходи от 10%.
Да се премахне специалното третиране на доходи от „замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества по глава деветнадесета, раздел II от Закона за корпоративното подоходно облагане“ по член 38 от ЗДДФЛ (ал. 5, 6, 7).
Това изключително усложнява тълкуването на закона. Не е ясно дали при сливане на компании (stock-for-stock merger, all-stock merger) трябва да се приложи член 38 от ЗДДФЛ (ал. 5, 6, 7) или трябва да се приложи общия ред за замяна на акции. Или поне да се напише изключение за публично търгувани компании, защото в 99,99% от случаите става въпрос за това. Явно са мислили нещо за превенция на някаква схема за данъчно планиране, обаче това усложнява нещата за обикновените инвеститори в публично търгувани компании, които не практикуват такова данъчно планиране. А може и нищо да не са мислили, не знам.
Може просто да се напише в закона, че в подобни случаи се прилагат общите правила когато има доход от замяна на акции и така да се реши проблема с трудностите в тълкуване на закона.
Разликата е, че при общите правила се признават разходите от загуби (от продажби и замени на финансови активи). Осен това загубите от продажба/замяна на акции по общия ред не намаляват данъчната основа на доходите по член 38 от ЗДДФЛ (ал. 5, 6, 7). Това не е ясно защо е така направено, дали е било нарочно или писателите на закона не са разбрали за това последствие.
Коментари
Публикуване на коментар