Няколко масово разпространени грешни представи за данъчното облагане - разбиване на митовете; бонус: деклариране по метода на тариката

Ако не си изтегля парите от инвестиционния посредник или борсата за криптовалути дължа ли данък?

Законът не прави разлика дали сте си "дръпнали" парите след като сте направили продажба. Доходът се смята за придобит към датата когато парите от продажбата са налични за теглене или за нови сделки. Без значение дали ги превеждате по банкова сметка, по платежна сметка, по предплатена карта, по пощенски гълъб или не.

Какво става, ако имам една продажба на борса, но тегленето на парите става с много транзакции към наши банки?

Тези тегления на пари не са събития, които водят до данъчни задължения. Това е като да си прехвърляш парите от единия джоб в другия.

И какво става, ако тегленията са след плащането на данъка?

И какво става, ако тегленията са след плащането на данъка? Поне за сега НАП не виждат продажбите на борса, а виждат какво пристига по сметките.

Нищо не става, това е обичайна практика. Например инвестиращите чрез инвестиционен посредник в акции е нормално да не си теглят парите веднага след като продадат някоя акция, вместо това си купуват друга (или си държат парите при инвестиционния посредник за да могат да купят веднага когато излезе нещо интересно). Може и никога да не изтеглят парите (ако умрат преди да успеят да ги изтеглят).

Данъчно събитие (събитие, което води до задължение за плащане на данък, защото води до печалба) е продажбата, а не прехвърлянето на парите от сметката при борсата (или инвестиционния посредник) към друга сметка на името на същото лице (няма как да се прехвърлят парите по сметка на трето лице, защото AML политиката забранява това).

Това, че НАП "не вижда" сделките при борсата или инвестиционния посредник не променя никакви данъчни задължения. Ако НАП иска да направи проверка ще поиска справка за тези сделки да бъде предоставена от данъкоплатеца (не от борсата или инвестиционния посредник).

Правили са ми проверки - от НАП не искат справките директно от банки и инвестиционни посредници, искат техния клиент (който е проверяван) да вземе тези справки и да ги даде на НАП. (От което не следва, че не могат да поискат справките директно, при определени обстоятелства.)

Банките може да искат пари за такива справки, до сега само ОББ са ми взели пари за справка (която не може да се извади от онлайн банкирането по технически причини - транзакциите, които са станали преди активиране на онлайн банкирането не се виждат).

За да не ви взимат такси за справки си активирайте онлайн банкирането преди първата транзакция по сметката - защото системите на някои банки са така направени, че старите транзакции не се виждат онлайн. В тази статия дадох повече информация при кои банки е имало такъв проблем и къде не: Подводни камъни при ползване на електронно банкиране.

Също и преди затваряне на сметка си вземете справка, защото след това може да ви искат такса за справка отнасяща се за стар период. При някои банки може да виждате сметката си онлайн някакъв период от време след затварянето ѝ, така че ако искате последните транзакции от справката да са видими изкарайте такава веднага след затваряне на сметката и/или изискайте от банката да ви даде на хартия справка, където се виждат последните движения по сметката).

Ако си мислите, че може да минете тънко просто като не декларирате притежаваните акции и продажбите, защото (вие така твърдите, не аз) „НАП не вижда продажбите на борса“ - грешите. Защото могат да „видят“, че имате сметка при някой ИП и след това да решат да се поинтересуват защо имате сметка и ненулево салдо по нея, отиват и се връщат някакви пари от там, а пък не сте декларирали нищо. И ако поискат могат да поискат справка директно от ИП.

Няма начин да се мине тънко - или декларирате и плащате данъци (10% върху печалбата, 5% или 0% върху дивидентите), или си правите фирма в държава без данъци върху печалбата, за което може да ви се наложи да платите даже повече. И ако искате да си харчите тези печалби - трябва фирмата ви да ви изплати дивиденти и да платите 5% данък дивидент.

Държавите, които предлагат нулеви данъци (където се регистрират т. нар. офшорни фирми) обикновено имат лоши СИДДО с държавите, където са интересните публично търгувани компании (в които смятате да инвестирате), и затова дивидентите ще се облагат даже с по-висок данък. И ако доходите ви са предимно от дивиденти (а не от капиталова печалба) - сте прецакани двойно - хем фирмата ви ще бъде драна с големи данъци върху дивидентите (удържани при източника), хем ще плащате и данък дивидент в България когато получите дивидент от офшорната фирма. И за да е още по-гадно - инвестиционните посредници, които отварят сметки на офшорни фирми обикновено са с по-високи такси.

Например САЩ дере с 30% данък дивидент офшорните фирми, а лицата, установени в България - със само 10%. И вместо да спестите данъци ще плащате повече данък ако акциите се притежават от вашата офшорна фирма вместо лично от вас!

За да се възползвате от по-ниската данъчна ставка на дивидентите от САЩ съгласно СИДДО между САЩ и България - избирайте внимателно инвестиционния посредник.

На клиентите на eToro от България се удържа данък дивидент 30% вместо 10% (както е съгласно СИДДО) - за акциите от САЩ.

Освен това наскоро промениха българските закони и българските фирми вече не дължат данък върху капиталовата печалба от продажби на акции, извършени на „еквивалентни регулирани пазари“. Което значи, че ако имате българска фирма може фирмата ви да прави сделки с акции на борсите в САЩ, Япония, Австралия, Великобритания, Китай, Швейцария, Хонконг, Мексико без да дължи данък върху капиталовата печалба от тези сделки. (Обаче мисля, че ще има данък върху дивидента, ако такъв ви бъде изплатен. И разбира се, заплатите се облагат с данък върху дохода и осигуровки.) Не е ясно защо такова изключение за данъци не е въведено и за физическите лица, установени в България (сега физическите лице не дължат данък върху капиталовата печалба само ако е реализирана на европейските борси). Сещам се защо: защото собствениците на фирми ще бъдат обложени с данък върху труда (заплатата се облага с данък върху дохода и осигуровки) или данък дивидент, няма да им излезе съвсем без данъци инвестирането в акции.

Тоест - в най-добрия случай (ако приемем, че печалбата е от капиталова печалба, не от дивиденти) имате ефективна данъчна тежест 5% вместо 10% при ползване на офшорна фирма. А разходите за съществуване на фирмата може да са повече от тези спестени 5%.

Да допуснем, че имате 40 000 лева печалба на година. Данъкът ви е 10% като физическо лице. Ако печалбата я е направила офшорната фирма ще дължите 5% данък дивидент когато получите такъв от фирмата си. Което прави 2000 лева данък. Иначе, ако бяхте получили печалбата като физическо лице, щяхте да дължите 4000 лева данък. Спестихте си 2000 лева. Обаче не точно. Защото фирмата ви струва $2000 на година (това е реалистичен разход, не се подвеждайте по по-ниски оферти, ще доплащате за издаване на допълнителни документи и пак ще се стигне до подобна сума). И реално сте на загуба от това, че имате тази фирма.

Ако искате да пестите от данъци е много по-просто да избирате такива активи, които се търгуват на европейска борса (защото печалбата от тях е необлагаема). За да не надплащате данъци върху дивидентите може да инвестирате чрез подходящ ETF вместо да купувате отделни акции.

Евентуалната по-голяма печалба от фирми, търгувани на борсите в САЩ, може да компенсира това, че ще има данък върху капиталовата печалба (какъвто няма на европейските борси). Или не - защото избирането на по-печеливши акции е трудна работа.

А не може ли да не плащам данъци като си отворя сметка в офшорна банка?

Не може, вече няма банкова тайна. Данъкът го дължите, независимо дали печалбата ви влиза в офшорна банка, в българска банка или не я теглите изобщо. За да не дължите данък като физическо лице трябва доходът да се получава от офшорна фирма, не от вас като физическо лице (ако обаче фирмата ви изплати някакъв доход - например дивидент - дължите данък върху този доход в държавата, където пребивавате и/или имате център на жизнените интереси). По-горе обясних защо това може да не е изгодно.

Коментар от социалните мрежи:

Според мен щом сделката е през revolut сделката, която си извършила не е на територията на България следователно не дължиш данъци.

Не е от значение къде се намира инвестиционният посредник, от значение е лицето, което е негов клиент, в коя държава е данъчно задължено.

Например ако живеете в България и ползвате ИП в чужбина (Revolut например) данъкът върху печалбата от поскъпването на активите го дължите в България. Данъкът върху дивидентите обикновено се удържа от емитента и в България не дължите данък върху дивидента (защото обикновено има СИДДО). Но ако няма СИДДО или дивидентите не са обложени при източника (в чужбина) - дължите данък върху дивидента и в България.

Получените дивиденти от чужбина се декларират, независимо дали по тях се дължи данък в България или не. Не се декларират само дивидентите, изплатени от български фирми, защото те удържат данъка върху дивидентите и ги декларират вместо лицето, което ги получава.

Притежаваните акции към 31 декември ли се декларират?

За данъчната 2022 и 2023 година има промени в инструкциите за попълване и вече се попълват само притежаваните акции/дялове към 31 декември на данъчната година, за която се отнася декларацията.

Може да се наложи и попълването на отчет във формуляр СПБ-8, който се подава към БНБ. В този формуляр датата 31 декември е специална, а също и датата 1 януари (отчитат се притежаваните активи в началото и в края на годината).  

Повече за деклариране на притежаваните акции и дялове.

Комисионните намаляват ли данъчната основа (коригира ли се с комисионните цената на придобива и продажната цена)? 

Разпространява се упорито този мит от статия, публикувана на сайта на Елана:

С разходите по сделките (транзакционните разходи) се увеличават цените на придобиване, респективно намаляват се продажните цени на финансовите активи.

Чл. 33 от ЗДДФЛ не предвижда комисионните за сделките с финансови активи да участват във формиране на данъчната основа. Например ако сте купили финансови активи за 1000 лева и сте ги продали за 1100 лева имате 100 лева печалба, въпреки че реалната ви печалба е по-малка, защото сте платили комисионни за покупката и продажбата.

Това е вярно, ако продажбите се декларират с код 508 или 509 (продажба на финансови активи или валути, ако тези продажби не представляват търговска дейност по занятие).

Ако продажбите представляват търговска дейност по занятие трябва да водите счетоводство по ЗКПО и разходите за комисионни ви намаляват данъчната основа, въпреки че в някои случаи капиталовата печалба може да не се облага (защото продажбите са извършени на „еквивалентни регулирани пазари“).

Чл. 33 ал. 3 от ЗДДФЛ казва:

(3) Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка.

Ако можеше да тълкуваме какво значи " реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка" щяхме да кажем, че комисионните и таксите са загуби и да ги приспадаме. Обаче законът казва изрично как се смята реализираните загуби (чл. 33 ал. 4 от ЗДДФЛ):

(4) Реализираната печалба/загуба по ал. 3 за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател.

Тоест загубите и печалбите се формират само на база продажната цена и цената на придобиване, таксите и комисионните не участват.

Ако акцията се търгува на борса в САЩ - значи ли, че е акция на компания от САЩ?

На борсите може да се търгуват акции от други държави. Понякога вместо акции се търгуват други инструменти, наречени ADR.

Например инструментът NIO на NYSE е всъщност ADR, а не акция.

Интересно, че и на европейските борси има ADR.

Как точно не е яснен въпроса с декларирането на ADR писах в тази статия.

Дивидентите от CFD-тата (договорите за разлика) като дивиденти ли се облагат?

Не е ясно. Повече за това как не е ясен този въпрос писах в статията Как се декларират (доходите от) договори за разлика (ДЗР, CFD)?

Декларират ли се притежаваните криптовалути?

Наскоро срещнах този мит, че трябвало да се декларира притежанието им, не знам как е възникнал. В данъчната декларация се декларира притежанието само на акции и дружествени дялове (дялове от търговски дружества).

Криптовалутите не са нито едното, нито другото.

Ако имате сметка в чужбина, в която съхранявате криптовалута, на теория може и да имате задължение за отчитане пред БНБ, но технически няма как да стане, защото има един списък с валутни кодове и криптовалутите ги няма там. Обясних подробно проблема в статията за формуляр СПБ-8.

Имайте предвид, че ако предлагате услуга по съхранение на криптовалутата на трети лица - тогава подлежите на регистрация в „Публичен регистър на лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, и на доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги“, защото предлагате „попечителски услуги“.

Ако държите само своята собствена криптовалута - не следва да се регистрирате в този регистър.

Декларират се продажбите, не притежанието.

Само продажбите на криптовалути към фиатна валута ли се декларират? Не, декларира се и замяната.

Разпространяват се статии с грешни съвети за попълване на данъчната декларация, според които само продажбата към фиатна валута се счита за данъчно събитие, а замяната на една криптовалута с друга не се декларира.

Законът казва, че не са облагаеми доходите от продажба или замяна на движимо имущество, с изключение на продажбата или замяната на изброените видове движимо имущество:

• акции
• дялове
• компенсаторни инструменти
• инвестиционни бонове
• други финансови активи

Освен това законът казва, че доходите от търговия с чуждестранна валута също не са необлагаеми (облагаеми са). Тоест обмяната на чуждестранна валута, ако не се разглежда като търговска дейност по занятие, не се декларира и печалбата или загубата от обмяната не участва във формирането на данъчната основа.

Законодателят е решил, че финансовите активи са движимо имущество. Тоест по смисъла на закона те са движимо имущество.

Според публично изявление на НАП криптовалутите са финансови активи за целите на декларирането на доходите от тях.

Законодателите могат да включват разни неща в категории по тяхна преценка и да дефинират значенията на думи и фрази без да се съобразяват с това вие какво мислите за това (т.е. дали според вас тези дефиниции са правилни).

Ето точно как е формулирано в ЗДДФЛ:

Чл. 13. (1) Не са облагаеми:
(...)
2. доходите от продажба или замяна на движимо имущество, с изключение на:
(...)
в) акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и доходите от търговия с чуждестранна валута;

Законът не прави разлика между продажба и замяна. Ако сте заменили едно крипто за друго все едно сте го продали. Следва да установите цената, на която сте го продали/заменили в лева и да декларирате продажната цена и цената на придобиване. В резултат ще се получи печалба или загуба от сделката, която участва в изчисляване на обща данъчна основа заедно с резултата от другите продажби с код 508 и 509.

Например купили сте с биткойни тетерчета за 1000 USD. Това е продажба на стойност 1000 USD преизчислени в лева по курса на БНБ за деня.

(Ако продажбите представляват търговска дейност по занятие - тогава е трябвало преди да започнете тази дейност да се абонирате за счетоводител, който да ви води счетоводството на търговската дейност. В този случай не важи "аз първо да направя печалба, а после ще чета за данъците и ще търся счетоводител".)

А ако замяната представлява замяна на една криптовалута с друга или замяна на криптовалута със стока или услуга, при което стойността на заменяните неща е еднаква? Значи ли това, че тази замяна не е данъчно събитие?

Разбира се, че стойността е еднаква на койните и на стоката/услугата. Иначе нямаше да има замяна. Никой не би заменил кокошка за златно кюлче 100 грама например.

Въпросът е, че има разлика между цената на придобиване на койните и цената, на която са заменени. Примерно придобити са койни за 5000 лева, а е купено злато (койните са заменени за злато) за 10436 лева (след като са държани и цената им се е повишила).

В този случай има печалба от 5436 лева.

Няма значение дали замяната е една криптовалута срещу друга или на криптовалута срещу някаква стока или услуга. Защото в ЗДДФЛ пише "продажба или замяна" без да се поставят ограничения за това кое е другото, което се получава при замяната (дали е злато, хляб, дини или друга криптовалута).

А не може ли да сметнем разликата в цената на активите, които заменяме, към момента на замяната и така да се получи разлика нула и да не дължим данък?

Не може. Защото в ЗДДФЛ е написано как се смята печалбата. 

Не се смята разликата между цената на актива (който се заменя) към момента на замяната и цената на актива (който се получава) в замяна. А вместо това се смята разликата между цената на придобиване на актива (който се заменя) към момента на придобиването му и цената на придобития в резултат на замяна актив.

Ето как е формулирано в ЗДДФЛ:

(3) Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка.
(4) Реализираната печалба/загуба по ал. 3 за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател.
(5) Продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари.
(6) Цената на придобиване по ал. 1, 2 и 4 е:
1. документално доказаната цена на придобиване на имуществото;
2. документално доказаната цена на придобиване на имуществото, увеличена с документално доказаното доплащане, дължимо от физическото лице - в случаите на замяна с доплащане;
3. (доп. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) нула - когато няма документално доказана цена на придобиване, включително за имущество, придобито по дарение, или за акции и дялове, получени при разпределение на печалба или друг източник на собствен капитал; Цената на придобиване по ал. 1 е нула и при последваща продажба или замяна на поземления имот по т. 8, включително на ограничени вещни права върху него;
4. документално доказаното доплащане, дължимо от физическото лице - в случаите на замяна с доплащане, когато няма документално доказана цена на придобиване на имуществото;

Има официално изявление от НАП на сайта им, че разглеждат криптовалутите като финансов актив и доходите от замяна на криптовалути се облагат:

За данъчни цели, доходите от продажба или замяна на виртуални валути са доходи от продажба на финансов актив и следователно са облагаеми доходи, които трябва да декларирате по чл. 50 от ЗДДФЛ, в приложение № 5 на годишната данъчна декларация.

А ако криптовалутата е чуждестранна валута това променя ли горните изводи?

Ако криптовалуата е чуждестранна валута нещата са съвсем различни.

Защото когато ползваме криптовалута, която е чуждестранната валута, за извършване на покупки – това не е замяна (замяна е само ако криптовалутата не е чуждестранна валута).

Но към момента НАП разглежда криптовалутите като "други финансови активи" по смисъла на ЗДДФЛ, а не като чуждестранна валута. Включително и Биткойн, въпреки че е законно платежно средство на поне една държава.

В бъдеще това може да се промени. Ако съдът потвърди, че разглежда някои криптовалути като чуждестранна валута е възможно да не дължите данък при обмяната и при покупки с тези криптовалути. За сега не ми е известно някой да се е опитал да обори в съда становището на НАП, че всички криптовалути са "други финансови активи" по смисъла на ЗДДФЛ (т.е. че криптовалутите, които са законно платежно средство в поне една държава не са "чуждестранна валута" по смисъла на ЗДДФЛ).

Дали криптовалутата трябва да се емитира от някоя държава за да бъде "чуждестранна валута" или е достатъчно някоя държава да я приеме за законно платежно средство е също интересен въпрос.

Възможно е да се преместите да живеете в държава, където покупките с криптовалута не се разглеждат като данъчни събития. Ако не сте данъчно задължени в България няма да дължите данък. Дали сте данъчно задължени в България зависи дали имате центръ на жизнените интереси в България, което е дълга тема (накратко: ако имате съпруг(а) и деца в България имате център на жизнените интереси в България и е възможно да имате данъчни задължения в България, но дали е така във вашия случай не е тривиално да се прецени, обърнете се към данъчен консултант).

Тетерите (USDT) не са чуждестранна валута според мен, защото не се емитират от държава, нито са законно платежно средство в някоя държава.

Може ли първо да спечеля парите, а после да се запозная с данъчното облагане?

Аз нека първо да направя парите, а пък за данъците ще му мисля после. Защо да слагам каруцата пред коня?

Може. Но е много вероятно да съжалявате за това.

А може ли да не се занимавам да чета за данъците и в началото на следващата година да платя на някой да ми попълни декларацията?

Може. Но е много вероятно да съжалявате за това.

За да се запознаете с данъчните особености може да започнете от тук и да следвате връзките в статията: Отговори на въпроси за данъците и попълване на годишната данъчна декларация при инвестиции на финансовите пазари.

Искам да инвестирам, какво трябва да знам?

Възниква предварително задължение за ДДС регистрация в някои случаи: Данъчно извращение - обърнат във времето срок за ДДС регистрация.

Възниква задължение за деклариране на притежаваните акции/дялове към 31 декември дори и когато сте получили акциите като бонус при регистрация и независимо от това, че може да нямате доход за деклариране.

Това са само две илюстрации на този принцип - че първо трябва да учите какви са данъчните ви задължения (които включват не само плащане на данъци, но и подаване на заявления и декларации) преди да правите каквото и да била икономическа активност.

„Нищо им няма на законите, ясни са и са качествени, има утвърдена съдебна практика, ти не си специалист, нямаш диплома за счетоводител и данъчен адвокат и затова не знаеш!“

Дайте си парите на компетентен специалист тогава. И се молете на Летящото спагетено чудовище да не ви направят проверка/ревизия и ако ви направят специалистът да е налучкал „правилните“ начини за попълване на декларациите, които ще се харесат на НАП (независимо дали са „правилни“ или не). 

Четете този блог на свой риск. Гаранцията си я търсете в етатистка Франция.

Може ли да получа категоричен отговор дали дадено тълкуване на данъчен закон е правилно?

Не винаги.

Ако не ме потърсят да плащам данък - значи не дължа такъв?

"Нито са ми искали, нито съм плащал данък до момента, а с гордост мога да кажа, че съм изряден данъкоплатец"

Данъците върху капиталовата печалба (разликата между продажната цена и цената на придобиване) не работят така. Никой няма да дойде да ти се моли да плащаш данък. Законът те задължава да си подадеш годишна данъчна декларация и да си платиш данъка.

(Има изключение в случай, че сделките с акции са били на "регулиран пазар" по смисъла на закона.)

Само някои видове данъци се удържат предварително (например работодателят удържа данъци и осигуровки върху трудовите доходи, емитентът на акциите може да удържа данък дивидент в някои случаи).

Това, че не си декларирал и платил дължимите данъци, не ти гарантира някакви последствия, може и да минеш между капките. Но ако ти направят проверка или ревизия може да установят несъответствия и да те глобят.

Данъчна декларация трябва да подадеш и ако само притежаваш акции (декларира се притежаването на акции).

Данъчна декларация дължиш и ако само си получил дивиденти (независимо дали дължиш допълнителен данък върху тях в България или не дължиш такъв съгласно СИДДО).

Данъкът ти трябва да го платиш, не ти го "вземат". Евентуално при проверка може да установят, че си декларирал данък, който не си платил. Но принципно е твое задължение да платиш дължимия данък (ако има такъв).

Ако отдолу в таблица 2 от приложение 5 се получи нула или отрицателно число - не дължиш данък. Ако имаш положително число сам трябва да си платиш данъка. Най-лесно е с виртуалния POS терминал на сайта на НАП. В примера по-долу се дължи данък 125 лева (корекция: примерът е грешен за данъчните декларации от 2023 година, отнася се за предишни години, но начинът на изчисление на данъчната основа е същия, разликата е, че в новите формуляри е разрешено да се пише само един ред както обясних тук):

За данъчната червена лента и нещата, които е желателно да знаете предварително за това как работи данъчното облагане