Невидимият слон при P2P кредитирането - правната несигурност и разходите, свързани с червената лента

Вероятно сте попадали на статии, които обясняват колко хубаво и прекрасно е да се инвестира в кредити чрез платформи за P2P кредитиране, как по този начин се заобикалят банките и може да се постигне по-добра доходност от депозит (например вместо мизерните части от процента, които големите банки в България дават като лихви по депозити, имате възможност да получите около 5-10% годишна лихва).

Според тези статии, след като получите доходите от лихви в началото на следващата година просто декларирате доходите си от лихви, плащате малко плоско данъче и готово. 

След написването на статията се появиха множество коментари в социалните мрежи за това как всъщност няма проблеми да се инвестира в P2P кредити, има множество доволни дребни инвеститори в P2P кредити и от НАП не са ги тормозили с ДДС регистрации. Пишете в коментарите за вашия опит, дали НАП са ви тормозили с проверки и с опити да ви регистрират по ЗДДС.

Действително е малко вероятно от НАП да се заяждат за ДДС регистрация, аз лично не съм чул за такъв случай (но знам за случаи когато фрийлансери са получавали доход от европейска фирма без да направят регистрация по чл. 97а и са ги спипали от НАП).

Основния проблем е това, че дори и да не възниква задължение за ДДС регистрация, разходите, които ще направите за да проверите дали това е вярно, може да са значителни.

Разбира се, може да изберете да се доверите на Гошо - кварталния разбирач, който инсталира Windows и обяснява как се инвестира в акции, защото има опит (инвестирал е 200 евро чрез Trading212 и 320 евро в платформа за P2P кредитиране). Консултацията с него ще струва примерно 20 лева. Обаче вие готови ли сте да му се доверите или ще вярвате само на скъпо платен консултант, който взима по 200 лева на час?

Ако спазвате общите правила за защита от ДДС регистрация може би няма да имате проблеми.

Струва ви се твърде хубаво за да е истина, нали?

Ревюта на различни платформи за P2P кредитиране може да намерите на сайта Viva Invest.

Един от проблемите с P2P кредитирането е риска кредитополучателите да не си платят кредитите (писах в тази статия за проблема).

Но има и един по-голям проблем – сложността със законодателството и разходите по спазването му (вкл. и разходите за данъчни консултации и загубеното време в четене на закони за да сте сигурни, че данъчният ви консултат е прав).

Какво му е сложното на това да си декларираш получените лихви? Това става за 5 минути, взимаш си ПИК код от НАП безплатно (след като си вземеш номерче от машината и изчакаш да ти дойде реда), после влизаш в Портала за електронни услуги на НАП, където се логваш с ПИК кода и си попълваш годишната данъчна декларация. После си плащаш данъка и готово.

Ако допуснем, че действително няма други данни за деклариране (само получени лихви) това е така. Проблемът е, че това допускане много често не е вярно.

В някои случаи е възможно да се случи едно или повече от изброените събития:

• Плащане на някакви такси и комисионни от ваша страна във връзка с ползване на платформата за P2P кредитиране (такса за продажба на кредита, такса за теглене, друга такса).
• Такса, която ви се плаща на вас, защото кредитополучателят не е успял да си плати вноската по кредита навреме.
• Бонус, който ви се плаща на вас във връзка с промоция (платформата за P2P кредитиране набира желаещи да инвестират чрез нея).
• Такса, която плащате вие (като потребител на платформата и инвеститор) за правни разходи във връзка с уреждане на неплатени задължения (пример).
  

Ако фирмата, която стои зад платформата за P2P кредитиране е българска и вие сте данъчно задължен в България (живеете в България през по-голямата част от годината) - няма големи усложнения (просто си декларирате приходите от такси и бонуси като „други“ в годишната данъчна декларация). И не може и да възникне задължение за ДДС регистрация ако платите някаква такса (ако таксата се облага с ДДС ще ви бъде начислено ДДС по обичайния ред).

Много често обаче зад платформата за P2P кредитиране стои фирма, която е установена в друга държава от ЕС - например Естония е много популярна, защото предлага много добри условия за подобни финтех компании, а също така няма данък върху неразпределената печалба (т.е. фирмата не плаща данък върху печалбата, ако не изплати дивиденти на собствениците си). Друга причина Естония да е по-привлекателна за регистрация на фирма с цел бизнес в ЕС са слуховете, че няма практика естонските данъчни служби и други други държавни органи да тормозят данъчно задължените лица в особено големи размери, както го правят българските държавни органи.

Накратко, проблемът е, че НАП тълкува както си иска какво е „независима икономическа дейност“. И няма ясна дефиниция. Така че на практика всички извършват такава и това ги прави данъчно задължени лица по смисъла на ЗДДС, което води до задължение за ДДС регистрация по чл. 97а. Ако платите такса за услуга и извършвате независима икономическа дейност може да възникне задължение за ДДС регистрация по чл. 97а.

ДДС регистрация може да възникне не само когато вие плащате такса за услуга, но и когато на вас ви плащат такса за услуга. По принцип такси за услуги, свързани с кредити, не би следвало да се разглеждат като облагаема доставка, но нещата не са прости.

Тази такса за правни разходи, във връзка с връщане на задължения, може и да не е облагаема доставка, но за да сте сигурни в това не е лесно, трябва да познавате законодателството добре и съдебната практика (или да си платите на консултант, който ги разбира тези неща, разходите за това може да са достатъчно големи за да предпочетете друг вид инвестиция, напр. инвестицията в ETF е много по-ясна от данъчна гледна точка).

Който се интересува от подробностите може да прочете тези статии:

• Комисионните на инвестиционните посредници облагаеми с нулева ставка ли са?
• Пуснах сигнал до Дирекция „Данъчна политика“ за няколко проблема с данъчното законодателство и административната тежест (в тази статия има връзки за изтегляне на становища на НАП)

И какво от това, че се налага ДДС регистрация? Ще се регистрирам като законопослушно попче и ще плащам ДДС върху малка част от приходите и разходите, по-голямата част от приходите ще бъдат от лихви, които не се облагат с ДДС. Така че това не е проблем за мен, нали? Също така продажбата на кредити не се облага с ДДС, така че няма да е проблем, ако продам кредита в случай, че искам да изляза предсрочно от инвестицията.

Това, че ще платите 20 евро ДДС не е проблем, разбира се. Най-вероятно даже няма да се налага да плащате тези 20 евро, защото в повечето случаи услугите, свързани по някакъв начин с кредити, са освободена доставка. Проблемът са разходите, които ще направите за да спазите закона, каква част от печалбата ви ще отиде за покриване на тези разходи и дали разходите ще надвишат печалбата. Все пак инвестирането в кредити чрез платформите за P2P кредитиране го правите за да спечелите, нали? Няма логика да го правите на загуба или на малка печалба, ако същите пари може да ги инвестирате в нещо друго, което да ви донесе по-голяма печалба.

Това последното не се разбира от някои хора, които твърдят, че щом има печалба от нещо - значи трябва да е логично да се прави. Това не е така. Гледа се алтернативната цена (opportunity cost). Например: защо да давам парите си на банката, ако от това ще спечеля само 0,1% лихва, при положение, че ако ги инвестирам в нещо, което има 10% доходност ще спечеля повече пари?

Какви разходи? Ако имам да плащам 20 евро ДДС ще си платя на банката банкова таксичка 1 евро и готово. Какви са тези разходи, които ще ме изкарат на загуба?

Ако сте физическо лице, което не е регистрирано като едноличен търговец, но въпреки това извършва независима икономическа дейност (търговска дейност), може да се наложи да плащате осигуровки.

През 2010 година НАП написаха в свое становище (изходящ номер 3_703/02.03.2010 г., [DOC]), че в подобен случай не се дължат осигуровки:

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО на задължително социално и здравно осигуряване подлежат едноличните търговци като в осигурителното законодателство липсва разпоредба относно осигуряването на нерегистрирани търговци. Считаме, че при действащата нормативна уредба по държавно обществено осигуряване и по здравно осигуряване, физическите лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон, но не са регистрирани като еднолични търговци, са извън обхвата на кръга на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3, 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

Но наскоро четох някъде друго становище на НАП, че физическите лица, които извършват търговска дейност по занятие без да са регистрирани като еднолични търговци, са длъжни да плащат осигуровки така както го правят едноличните търговци. В момента не мога да намеря този текст, апелирам ако някой се сеща къде са го написали да даде линк в коментарите. (Контекстът мисля, че беше търговията със стоки в сайтовете за обяви, която се извършва от физически лица, които не са регистрирани като еднолични търговци.)

Заявлението за регистрация по ЗДДС, месечните справка-декларации, които се подават до 14-то число на следващия месец не се попълват и подават сами, тези неща струват пари и отнемат време. Пазарните цени за счетоводни услуги в подобни случаи са от порядъка на 30-100 лева месечно.

Много е важно как точно бонусът е обявен. Например, една платформа предоставя бонус 0,5% под формата на допълнителна доходност върху инвестираните средства през първите 90 дни. По този начин бонусът е под формата на повишена лихва, а лихвите не се облагат с ДДС и доходите от лихви не водят до задължение за ДДС регистрация. Но ако бонусът е под друга форма - тогава той може да се окаже, че е данъчно събитие и това да води до допълнителни разходи, свързани с ДДС регистрацията.

Нека допуснем, че месечните разходи (осигуровки и счетоводство) във връзка с дейността са 200 лева. Това прави на година 2400 лева.

Ако инвестираната сума е 10 000 лева и доходността е 8%, това прави 800 лева приход. Този приход не може да покрие разходите за осигуровки и счетоводител. Ако решим да смъкнем разходите, например като не се осигуряваме с пенсионни осигуровки (приемем за вярно становището на НАП от 2010 година) и намерим счетоводител за 50 лева месечно (или сами си правим счетоводството като оценяваме нашия труд на толкова!), разходите ни ще бъдат 600 лева годишно. След като платим 80 лева данък върху лихвата ни остава печалба 120 лева. Което е 1,2% печалба (120 лева от 10 000 лева = 1,2%). Това е смешно малка печалба предвид значителния риск, който се поема (риск от глоби, ако нещо е объркано, риск от загуба заради това, че кредитополучателят изпада в неплатежоспособност).

Щях да забравя - ако тълкуването ми е грешно и се налага да плащаме ДДС: имаме и 20 евро ДДС, защото част от приходът е от такса по просрочие, която се облага с ДДС (защото само лихвите не се облагат с ДДС). Значи печалбата е 80 лева, което е 0,8% от инвестираната сума. Някои банки дават по-голяма лихва.

Ако инвестираната сума е 100 000 лева и доходността е 8%, приходът е 8000 лева. При разход 600 лева за осигуровки и счетоводство това прави печалба от 7400 лева. Махаме 800 лв данък върху лихвите (допускаме, че доходността е само от лихви!) и се получава 6600 лв, което е 6,6% от инвестираната сума (ако игнорираме другите подробности толкова ни е възвръщаемостта от инвестицията).

В действителност разходите може да са повече, ако значителна част от приходите е от такси по просрочие, защото те се облагат и със здравна осигуровка (защото се попълва в таблицата „други“ на данъчната декларация, а сумите там участват в изчисляването на данъчната основа за здравна осигуровка. Ако лицето е регистрирано като самоосигуряващо се и приемем, че това е доход от свободна професия и следва да се облага с двата вида пенсионни осигуровки, в допълнение към здравната осигуровка (не се попълва в таблицата „други“ доходи, а в таблицата, където се попълват доходите на самоосигуряващото се лице). 

Дали може таксите по просрочие да се разглеждат като лихви (и така да се облагат като лихви)? Има становища, че може, в някои случаи. Но дали и в този случай е така?

И какво следва от това?

Според мен основният извод е, че инвестицията на малки суми (напр. 10 000 лева или по-малко) чрез платформи за P2P кредитиране си струва ако имаме правна сигурност, която да ни гарантира, че няма да възникне задължение за ДДС регистрация, няма да плащаме осигуровки и попълването на годишната данъчна декларация става за 5 минути (защото доходите са само от лихви, а лихвите се декларират лесно).

Също така инвестицията на малки суми има смисъл за лица, които са оптимисти и смятат, че ще минат между капките и няма да имат други разходи освен 5 минути за попълване на годишната данъчна декларация и плащането на данък върху лихвите.

Инвестирането в кредити чрез P2P платформи за кредитиране може да се хареса и на някои инвеститори, които имат по-големи суми за инвестиране (например 100 000 лева) и не се сещат за друг по-изгоден начин, по който могат да инвестират своя капитал.

Когато фирмата, която предоставя P2P платформата е българска, не възниква задължение за ДДС регистрация по чл. 97а. Затова инвестирането на малки суми може да има смисъл ако изберете да ползвате платформа за P2P кредитиране, която се предоставя от българска фирма и сте оптимисти по повод тълкуването от страна на НАП на проблема с осигуровките (или плащате осигуровки на друго основание и това няма да ви повиши дължимите осигуровки - защото имате доход от лихви, а те не се облагат с осигуровки или защото осигурителният ви доход е над тавана (и така или иначе плащате максимално възможните осигуровки)).

Ако имате вече фирма, която е регистрирана по ЗДДС и така или иначе плащате разходите във връзка с тази фирма (имате някакъв друг бизнес), може да решите да диверсифицирате като фирмата ви инвестира в кредити чрез платформа за P2P инвестиране. В този случай няколко данъчни събития месечно няма да ви повишат разходите за счетоводство (които вече плащате), нито ще повлияят значително върху размера на дължимите осигуровки. Затова в този случай може да има смисъл инвестирането в P2P кредити както на малки суми, така и на по-големи.

Таксите по кредитите (поради неплащане в срок на задължението) освободени ли са от ДДС?

Според статията „Данъчно третиране на доставка на услуга „кредитно посредничество““, публикувана в „Българки законник“ таксите по кредитите също са освободени както лихвата, въпреки че това не е ясно заявено в ЗДДС:

Нормата на чл. 135, § 1, б. ”б” от Директива 2006/112/ЕО, уреждаща освободените доставки във връзка с кредити, не съдържа изискване относно характера на насрещната престация. Следователно текстът на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва да се тълкува като “включително лихва” или “лихва в широк смисъл”, т.е. че изискването да е налице насрещна престация не е задължително, а престацията може да е лихва, но би могла да е уговорена и под формата на такса, комисиона или по друг начин.

Същата статия повдига въпроса - дали таксите по кредитите може да се декларират като лихви, като по този начин се избегне и облагането им със здравна осигуровка (защото доходите, които се декларират в раздела „други“ се облагат с такава)?

Такова впрочем е и последователното тълкуване на нашата приходна администрация относно едно по-широко съдържание на понятието “лихва” във връзка с приложението на СИДДО, при което освен уговорения лихвен процент за “лихва” се приемат и всички такси за управление и администриране на кредита, комисионните възнаграждения и други подобни.

Обърнете внимание, че освобождаването от ДДС на таксата по кредита важи за лицето, което отпуска кредита.

... държавите членки освобождават отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на лицето, което го отпуска ...

Отпускането на кредита се извършва не от физическото лице (лицето, което получава в крайна сметка таксата), а от „оригинатора“ (фирмата, която има лиценз да отпуска кредити).

Поради това е трудно да се докаже, че таксите, които физическото лице получава са освободени от ДДС и не възниква задължение за ДДС регистрация. 

Таксите по продажба на дългове освободени ли са от ДДС?

В директивата пише, че държавите членки освобождават от ДДС:

сделките, включително договаряне, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други прехвърляеми инструменти, но с изключение на събирането на дългове;

В ЗДДС пише, че е освободена доставка:

сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове;

Какво значи „включително договаряне“?

Това, че „договарянето“ на сделките с дългове се освобождава от ДДС означава ли, че таксата по прехвърляне на дълга е освободена доставка, защото е такса за „договаряне“? Как се доказва, че законодателят е имал предвид това?

Би било добре ако е възможно да се докаже, че законодателят е имал предвид, че таксите по прехвърляне на дългове са плащания по „сделка, включително договарянето, свързана с дългове“, въпреки че плащането на таксата не е „съпътстваща доставка“ (защото плащането не е определено общо - таксата си има своя цена, обикновено определяна пропорционално от размера на дълга). Може би ако в договора се напише, че таксата по прехвърлянето всъщност не е такса по прехвърляне на дълг, а такса по договаряне на сделката по прехвърляне на дълг, ще може да се избегне облагането с ДДС на тази такса и ДДС регистрацията.

Според мен фразата „включително договарянето“ значи, че услугите във връзка с кредити не са облагаема доставка, но тълкуването на закона и доказването на това не е лесно.

Какво значи „сделката, включително договарянето, свързана с“?

Защо законодателят не е написал, че е освободена доставка „продажбата на дългове“, а вместо това е написал, че е освободена доставка „сделката, включително договарянето, свързана с дългове“? Това значи ли, че законодателят е написал това с цел таксите, които се плащат във връзка с прехвърлянето на дългове, да бъдат освободени от ДДС?

Възможно ли е таксата по прехвърляне на дълг да се облага с ДДС, въпреки че тази такса се плаща във връзка със сделка, която е свързана с дългове? 

Според мен това значи, че таксите във връзка с продажба на дългове не са облагаема доставка, но тълкуването на закона и доказването на това не е лесно.

Кои платформи начисляват на кредитополучателите и изплащат на инвеститорите такса за просрочие?

На сайта на Iuvo четем:

Какво е такса просрочие и кога се начислява?

Таксата просрочие е допълнителна такса, която оригинаторът начислява на крайния кредитополучател, поради закъснели плащания. Всеки оригинатор определя в договорните отношения с кредитополучателите условията за начисляването на таксите. Вие получавате такава част от таксата, каквато част притежавате от кредита.  Може да следите за получените такси на таблото или в секция „Извлечения“, като изберете желан период.

Не знам за друга платформа, при която инвеститорът получава такса просрочие.

Не казват как според тях се третира тази такса за просрочие:

Iuvo group не предлага данъчни услуги. Ако желаете да се консултирате с някого относно това, можете да се обърнете към данъчен специалист.

Кои платформи начисляват такси за правни разходи, които се плащат от инвеститорите? 

В сайта на Mintos има обявена такса за правни разходи във връзка с уреждане на неплатени задължения. Ако всичко е наред такава такса няма, само при проблемни длъжници (оригинатори - ако съм разбрал правилно) се прилага.

Деклариране на заемите

Бях забравил за тази подробност. Как ще се смятат оставащите задължения не ми е ясно. Ако платформата не ги смята автоматично ми става лошо като си помисля.

Задължение за подаване на годишна данъчна декларация

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за:

...

5. (нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) предоставените/получените парични заеми, както следва:

а) непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.;

б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.;

в) непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции;

г) непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.

Обърнете внимание, че този текст („ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.“) се отнася само за декларирането на непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година. Задължението за деклариране на капиталовата печалба/загуба от продажба на кредитите (например когато кредитът стане „лош“ и се изкупува от платформата или от някой друг „инвеститор“ чрез същата платформа) не зависи от размера. 

Според Klear обаче заемите от тяхната платформа не трябва да се декларират в ГДД. Дали това важи за другите платформи? Интересен въпрос за лека нощ. Добре дошли в България.

Необходимо ли е да декларирам кредитите, в които съм инвестирал, като предоставените/получени парични заеми в ГДД?

Не, не се изисква, защото инвестирането в кредитите става под формата на договор за частична цесия (прехвърляне на права за получаване на вземания) между теб и Клиър, която първоначално е отпуснала кредита и притежава съответните законови правомощия да извършва тази дейност.

В закона пише, че се декларират „предоставените парични заеми“. Обаче когато заемът (или част от него) се придобива чрез цесия това значи ли, че не е „предоставен“ от вас по смисъла на закона?

А отчет пред БНБ във формуляр СПБ-8?

Във формуляр СПБ-8 се декларират* отчитат „предоставени финансови кредити“. А в случай, че заемът (или част от него) се придобива чрез цесия това значи ли, че не е „предоставен“ финансов кредит?

* Полагам голямо усилие да коригирам „декларират“ всеки път когато погрешно напиша тази дума по отношение на отчета СПБ-8, това не е декларация, а отчет.

Придобитите чрез цесия заеми може би не се налага да се декларират пред НАП и отчитат пред БНБ, обаче парите по сметката в платформата за P2P инвестиции може да се наложи да се отчитат във формуляр СПБ-8.

Има разлика между формулировката за данъчни цели и за целите на СПБ-8. В единия случай е "парични заеми", в другия случай е "финансови кредити". Това има ли значение?

Според ChatGPT цесиите трябва да се отчетат като "финансови кредити" в СПБ-8. Но не съм сигурен дали е така.

Внимание! Цитирам текст, който е генериран с generative AI!

Тълкуването на "предоставени финансови кредити" в контекста на формуляр СПБ-8 е от съществено значение, тъй като това определя дали трябва да отчитате инвестициите си в P2P платформи като финансови кредити.

Формуляр СПБ-8 и "финансови кредити"

Формуляр СПБ-8 към БНБ изисква отчитане на финансови кредити, предоставени между резиденти и нерезиденти. Според указанията на БНБ, "финансови кредити" включват не само директните парични заеми, но и други форми на кредитни вземания и ангажименти, включително цесии.

Цесията и финансовите кредити

Цесията представлява прехвърляне на право на вземане от един кредитор на друг. В контекста на P2P инвестициите, когато вие придобивате правото на вземане чрез договор за частична цесия, вие ставате новият кредитор спрямо заемополучателя.

Разглеждане на договор за частична цесия:

1. Прехвърляне на права: При договор за частична цесия вие не предоставяте директно парични средства на заемополучателя, но придобивате право на вземане, което е форма на финансово задължение.
2. Финансови кредити по СПБ-8: Включват широк спектър от кредитни инструменти, и в много случаи цесиите на вземания могат да бъдат третирани като финансови кредити, ако отговарят на условията за трансгранични кредитни ангажименти.

Потенциално включване в СПБ-8:

Ако инвестициите ви чрез P2P платформи включват предоставяне на кредити на нерезиденти или придобиване на права на вземания от нерезиденти, те могат да попаднат под дефиницията за "финансови кредити" по формуляр СПБ-8 и следователно трябва да бъдат отчетени.

Препоръки:

1. Анализ на конкретния случай: Разгледайте дали вашите инвестиции включват права на вземания от нерезиденти и дали тези инвестиции отговарят на условията за финансови кредити по СПБ-8.
2. Консултация със специалист: За да се уверите в коректността на отчетността и да избегнете потенциални нарушения, консултирайте се със специалист по данъчно и финансово право. Те могат да ви предоставят точен съвет въз основа на конкретните обстоятелства на вашите инвестиции.

Заключение

Да, договорите за частична цесия могат да попаднат под дефиницията за "предоставени финансови кредити" в контекста на формуляр СПБ-8, особено ако включват трансгранични кредитни ангажименти. Важно е да разгледате конкретната структура на вашите инвестиции и, ако имате съмнения, да потърсите професионален съвет.

Нямам категорично мнение дали инвестициите в P2P платформи (извън случаите когато просто има валута по сметката, която чака да бъде инвестирана или изтеглена) трябва да се отчете в СПБ-8 като код 01 (предоставени финансови кредити). 

Но предвид целите на закона има логика цесиите да се отчитат с код 01 в СПБ-8. Тоест по-склонен съм да приема, че инвестициите в P2P платформи (установени в чужбина) следва да се отчетат в СПБ-8 с код 01 (предоставени финансови кредити). А салдото във валута в тези платформи - код 03 L.

Какво да правим ако не сме подали заявление за ДДС регистрация и ни напишат АУАН?

Ако ви напишат АУАН за това, че не сте подали заявление за ДДС регистрация по чл. 97а може да оспорвате, че:

1. Това не е независима икономическа дейност.

2. Таксите и комисионните не са облагаема доставка („сделката, включително договарянето, свързана с“ ... се тълкува така).

Ако платформата за P2P кредитиране е българска - задължение за ДДС регистрация по чл. 96 няма как да възникне, ако продадените кредити са под 50 000 лева (а за чл. 97а изобщо не може да става дума). Но дори и да се достигне този оборот може да се твърди, че няма основание за регистрация, защото:

1. Това не е независима икономическа дейност.

2. Ако все пак е такава - това не е основна дейност.

А не може ли да мина между капките?

Не мога да ви дам гаранция. Според мен не би трябвало от НАП да тормозят дребните инвеститорчета в P2P кредити с ДДС регистрация (и глоби за това, че не е направена). А и по-едрите също.

Склонен съм да допусна, че онези текстове с фразата „включително договарянето“ означават, че ДДС регистрация по чл. 97а не би трябвало да е възможна. А при ползване на българска платформа регистрацията по чл. 97а е невъзможна.

Обаче при продажба на заеми чрез българска платформа данъчните може да твърдят, че това ви е основната дейност, особено ако нямате доходи от трудови договори и повечето ви доходи са от тази дейност. В резултат може да ви регистрират по чл. 96 (ако надвишите оборот от 50 000 лева, продавайки заеми). Но ако не ги продавате, а просто си чакате да ги изплатят - тогава не виждам как може да достигнете такъв оборот. В изчисляването на оборота за регистрация влизат само продажбите, които са "основна дейност".

Продажбите на финансови активи в чужбина (чрез платформа за P2P кредитиране извън България) не формират оборот за регистрация по чл. 96.

Може ли накратко да ми обясните къде се попълват в данъчната декларация данните за доходите от P2P кредитиране, ако игнорираме проблема за ДДС регистрацията и облагането с ДДС?

Имам доходи от краудфъндинг (P2P заеми), къде се попълват?