Тарикат е школа за духовно извисяване и мистично познаване на истината. Тук обаче ползваме думата в някое от другите ѝ значения.
В жаргонния смисъл значи схватлив човек, лесно справящ се без чужда помощ с пречки (източник). Може да значи и (източник) безцеремонен, хитър и нахален човек. Понякога се ползва и с негативна конотация (източник) - изключително умен, прагматичен субект, който излиза винаги чист от всяка неприятна ситуация; той всякога има вдъхващ и предразполагащ доверието вид, умее да заблуждава обикновено успешно глупавите и наивни хора. С други думи, той е и мошеник.
В българския език думата „тарикат“ обикновено се използва за човек, който е хитър, изобретателен и често умее да се измъква от трудни ситуации в своя полза. Тарикатът е находчив, пресметлив и може да използва нестандартни или дори съмнителни методи, за да постигне целите си.
В разговорния език „тарикат“ може да има както положителен, така и отрицателен оттенък:
- Положително значение: човек, който е умен, знае как да се оправя в живота и използва находчивостта си, за да постига успехи.
- Отрицателно значение: хитрец, който се възползва от другите, манипулира ситуации или действа некоректно, за да извлече лична изгода.
Среща се и изразът „голям тарикат“, който може да означава както много хитър и умен човек, така и някой, който прекалява с хитруването.
(На илюстрацията: как изкуственият интелект на ChatGPT халюцинира български тарикат в стил Ghibli.)
Какво накратко е метода на тариката за попълване на данъчната декларация?
В някои гранични случаи (edge cases) няма смисъл да се ползва метода на тариката, може да си попълним данъчната декларация по метода, който аз смятам за правилен, без много усилия (особено ако се ползват тези таблици + nap-autopilot за автоматизиране на въвеждане на данните).
Но има случаи когато е много сложно да се попълни данъчната декларация, например защото е ползван инвестиционен посредник като eToro, който има функция copy trading (копиране на сделките на други потребители) и някои клиенти се подлъгват да ползват тази функция, в резултат имат нацвъкани стотици или хиляди сделки.
⚠ Тази статия не е препоръка да се ползва "метода на тариката". Ползвате този метод на свой риск. Дори и да е малък дължимия данък при множество сделки може да се натрупа голяма разлика от валутните курсове и дори да компенсирате като вдигнете малко сумата на данъчната основа пак може да се окаже, че не сте я вдигнали достатъчно и да дължите глоба (ако ви хванат). "Методът на тариката" не е одобрен от НАП.
Приложение 5, таблица 2 или счетоводство по ЗКПО?
Адвокатът на дявола ще каже - ама това е търговска дейност по занятие и трябва да имате абонамент за счетоводител още преди да сте започнали търговската си дейност (който да води счетоводство по ЗКПО, плащане на осигуровки поне на минималния праг, подаване на декларации Д1 и Д6, преди това някаква регистрация - като свободна професия или едноличен търговец, защото не може да се платят осигуровки без такава).
Обаче не съм съгласен с тази теза. Практически винаги когато физическо лице, което прави сделки чрез инвестиционен посредник, със сметка на свое име и за своя сметка, което не е регистрирано като едноличен търговец, не извършва търговска дейност по занятие, а вместо това извършва операции по обикновено придобиване и продажба на акции или други финансови активи, което се счита за обикновено управление на портфейлна инвестиция, както това би направило частно лице.
Дори и в случаите когато сделките са много това има белезите на хазарт, не на търговска дейност по занятие (както обясних в тази статия).
При ползване на copy trading клиентът, който копира сделките на някой друг, не е търговец, тези сделки имат белезите на хазарт (често физическите лица извършват сделки с финансови активи или пускат copy trading, защото така играят прикрита форма на хазарт).
Търговецът в тази хипотеза е инвестиционният посредник, който си рекламира услугата за да привлече клиенти ("по търговски начин"). За клиентите му не може да се каже, че правят нещо "по търговски начин", няма нищо търговско в това да правиш нещо, което има белезите на хазарт.
Тъжното е, че и тези, които пускат сигналите (които биват копирани), също много често са зависими хазартно, и за тях е силно съмнителна тезата на адвоката на дявола, че извършват търговска дейност по занятие.
Тоест при метода на тариката се попълва приложение 5, таблица 2 за доходите от разпореждане с финансови активи (код 508) и криптовалути (код 5082).
А темата за криптовалутите и мемекойните няма да я задълбавам много, сещате се - хазарт. Ако беше някакъв работещ арбитраж - тогава наистина адвокатът на дявола може да излезе прав (добре разработена система, която автоматично прави сделки за да се възползва от разликите на различните борси за криптовалути - това има белезите на "по търговски начин" и наистина може да бъде търговска дейност по занятие). Докато обикновеното купуване и продаване на криптовалути, мемекойни - независимо дали спот или на маржин/фючърси - това не е "по търговски начин". Ползването на фючърси изобщо не е аргумент в полза на адвоката на дявола, а точно обратното - още по-голяма тежест дава на тезата за хазартната спекулация.
Повече за проблема с хазартната зависимост писах в тази статия: Искам да търгувам с CFD-та (с лост) върху индекси, акции, фючърси и валути какво ще ме посъветвате? (важи и за "търговията" с криптовалути).
Какъв е проблема да се обработят данните по условно правилния начин?
Правилният начин е за всяка продажба да определим продажната цена в лева и цената на придобиване в лева. Тази информация няма как да я вземем наготово от справката на инвестиционния посредник, обработва се като се имат предвид датите на придобиване, датите на продажби (за да се ползва коректния курс на БНБ за преизчисленията в лева), смята се средно претеглена цена в случай, че не се поддържат данъчни лотове (или се търси от кой данъчен лот или кои данъчни лотове е продадено). Какво е данъчни лотове обясних в тази статия.
Ако има дивиденти - за всеки дивидент трябва да се вземе датата му на изплащане (защото по нея се преизчислява в лева по курса на БНБ), размера дивидента и на удържания данък (обикновено датата на удържане на данъка е същата и затова се ползва същия курс на БНБ като от предната стъпка), коя е валутата (трябва да знаем коя е валутата за да намерим валутния курс за съответната дата).
Ако има притежавани акции и дялове в чужбина трябва да определим цената на придобиване в лева и оригинална валута, коя е валутата и датата на придобиване. Това може да не е просто ако сме продали част от закупеното и има остатък.
Подробно за усложненията при определяне на цените а придобиване, нужни за определяне на капиталовата печалба/загуба за всяка продажба, и количествата на притежаваните към 31 декември акции: Как да смятаме притежаваните акции/дялове в чужбина към 31 декември и капиталовата печалба - обяснено с примери.
Важно е да взимаме само брутни суми - таксите и комисионните върху покупките и продажбите не влияят на данъчната основа (не се признават за разход). Много често продажните цени и цените на придобиване, които виждаме в отчетите на инвестиционните посредници, са коригирани с такси и комисионни (не са брутни суми), което ги прави непригодни за ползване при попълване на данъчната декларация. Трябва да проучваме как работи системата за генериране на отчети, какви видове отчети може да вземем и да преценяваме кой има най-подходящи данни.
Например, в раздела Trades на Activity Statement (генериран от системата на Interactive Brokers) в колоната Basis сумата е коригирана с таксите и комисионните, което не е допустимо според ЗДДФЛ. И затова информацията от колоната Basis е безполезна за данъчни цели в България. Брутната сума е в колоната Proceeds.
Илюстрация за определяне на притежаваните към 31 декември акции и капиталовата печалба:
Ето как изглеждат попълнени във формуляра (в хипотезата когато системата не поддържа данъчни лотове - напр. когато се ползва Trading212 за инвестирането):
В случай, че имаме само една продажба (от примера по-горе) попълваме един ред с код 508 по този начин:
Обърнете внимание, че цената на придобиване не е общата сума на купените акции, а е част от нея (защото продаваме част от акциите, а не всичките). Как това усложнява сметките подробно обясних подробно в тази статия (но и от тези илюстрации е видно).
Защо в данъчната декларация продажната цена е 1319,01, а не 750? Защото в данъчната декларация се пишат суми в левове, а 750 е в друга валута. Когато в данъчната декларация се пишат суми в друга валута това е изрично уточнено, в останалите случаи сумите са в левове и стотинки.
Ако обаче продажбите са повече от една е правилно да въведем данните в отделна електронна таблица и да ги "сплескаме" (обобщим) на един ред по този начин:
Илюстрациите са подобно обяснени в тази статия.
За всяка една продажба на акции трябва да проверяваме дали е на регулиран пазар или не. И ако продажбата на акции е на регулиран пазар продажбата не участва във формиране на данните с код 508 от приложение 5 таблица 2. Обаче това само малко ни опростява декларирането, защото ако сме правили частични продажби (продавали сме не 100%, а по-малка част от закупените порции) пак трябва да правим една голяма част от същите изчисления заради определянето на притежаваните акции към 31 декември (колко броя и каква е общата цена на придобиване на остатъка след продажбите преди 31 декември).
Подробно как се определя дали продажбата е на регулиран пазар: Не всяка продажба чрез подложена на регулации европейска борса е продажба на регулиран пазар по смисъла на закона
Как да приложим метода на тариката за капиталовата печалба
Разглеждам хипотезата, при която имаме капиталова печалба, която се облага с данък и знаем, че за всички продажби данъчната загуба и данъчната печалба участват в изчисляване на данъчната основа (продажбите са извън регулиран пазар по смисъла на закона). Например продажбите чрез eToro са извън регулиран пазар - отсрещната страна е eToro и затова не трупаме оборот за ДДС регистрация; подробно: Как да избегнем ДДС регистрация при ползване на инвестиционен посредник (извършване на сделки с финансови инструменти.
При Revolut е спорно дали продажбите са извън регулиран пазар всичките, има несигурност за някои, което ни усложнява работата по данъчната декларация (ако искаме да сме стриктни трябва да не отразяваме в данъчната основа загубите, за които подозираме, че има вероятност да са станали на регулиран пазар по смисъла на закона). Подробно - в статията за ДДС регистрацията и статията за регулирания пазар.
Ако имаме продажби извън регулиран пазар, които са на загуба, е грешка да ползваме тези загуби за данъчни цели, затова ако част от продажбите са на регулиран пазар този метод няма да работи без значително усложняване (до степен да стане близък по сложност до нормалния и правилен метод за обработка на данните).
Ако всички продажби са извън регулиран пазар:
1. Взимаме от отчета някаква обща печалба (в идеалния случай в лева или евро, но ако няма евро - взимаме в каквато валута можем).
Много е вероятно тази печалба да е нетна - с отразени разходи за ТиК (такси и комисионни). В такъв случай, ако е възможно, взимаме общата сума на таксите и комисионните за да я добавим към печалбата и така получаваме нещо, което е близко до печалбата според българския закон (но все пак има разлика заради валутните курсове). Обаче по-точен резултат имаме само когато сме продали всичко през годината, което е купено преди това (останали сме без акции на 31 декември). В противен случай ще получим по-голяма печалба (което не е проблем, защото за по-голяма декларирана печалба от действителната данъчна печалба няма предвидена глоба).
2. Взимаме от отчета някаква обща сума на продажбите в съответната валута, ако може брутна сума (да не е намалена с таксите и комисионните).
Ако нямаме обща сума на ТиК за продажбите и тази част от покупките, която се продава (или обща сума на ТиК за продажбите и всички покупки), но имаме обща сума за ТиК за продажбите, може да допуснем, че комисионните за покупките са също толкова или два пъти толкова (ако сме купували средно на два пъти и е имало минимални прагове) и така да определим приблизителна обща сума на ТиК за точка 1.
Преизчисляването в левове го правим по някакъв валутен курс, който е среден за периода.
Тоест при метода на тариката за целите на изчисляване на капиталовата печалба взимаме някакви приблизителни суми като печалба и обща сума на продажбите (вместо да правим таблицата с четирите колони и за всяка продажба прецизно да определяме продажна цена в лева и цена на придобиване в лева на продаваната порция).
След като имаме тези приблизителни суми в лева може леко да завишим сумата на печалбата с няколко процента с цел да се компенсира за грешките от валутни курсове и да намалим шанса да декларираме по-нисък данък от действителния (защото за по-малко деклариран данък от действителния има предвидена глоба, а за обратното - няма).
Ако примерно имате печалба около 200 лева това съответства на данък около 20 лева. Може например да пишете 250 лева като печалба - 5 лева повече данък са нищо в сравнение с размера на евентуалната глоба или разхода за прецизно изчисляване на данъчната основа.
Разликата между колони 3 и 4 трябва да е равна на разликата между колони 5 и 6. Никога не подавайте данъчна декларация, в която това условие не е изпълнено (вероятно светвате в червено в системата на НАП ако я допуснете).
Ако имаме обща сума на продажбите (колона 3) 2000 лева и печалбата е 200 лева трябва да напишем в колона 4 (общ размер на цената на придобиване) разликата между общата сума на продажбите (колона 3) и печалбата (200 лева), което прави 1800 лева.
Ако всички продажби са на печалба пишем печалбата от 200 лева в колона 5, а колона 6 оставяме празна.
Проверка: 2000 - 1800 = 200 = 200 - 0
Ако имаме и продажби на загуба трябва да напишем общите загуби в колона 6, а общите печалби в колона 5. Например ако загубите са общо 300 лева значи общия размер на печалбите е 500 лева (печалбата + абсолютната стойност на общия размер на загубите).
Проверка: 2000 - 1800 = 200 = 500 - 300
Ако нямаме обща сума на загубите и обща сума на печалбите (а само обща печалба) може да си измислим някакви суми като обща загуба така, че уравнението да излиза. Или да пишем 0 като обща сума на загубите, а като обща сума на печалбите да пишем общата печалба.
За по-големи суми може да излезе по-изгодно вместо метода на тариката да ползвате прецизно изчисляване за да не рискувате да декларирате по-малко данък от действителния.
Как да приложим метода на тариката за притежаваните акции и дялове към 31 декември
Можем да извадим справка от платформата с дата 31 декември. Там ще пише броя на притежаваните акции и този брой просто го преписваме. Обаче ще ни трябват и още данни - дата на придобиване, цена на придобиване на остатъка (това, което е останало на 31 декември след продажбите преди 31 декември, ако е имало такива) и валутния курс към съответната дата.
Независимо дали ще ползвате метода на тариката или прецизно ще декларирате притежаваните към 31 декември акции може да ползвате таблицата за притежавани акции "shares_calculator.ods" от тук. След като попълните таблицата и пуснете макроса ще имате csv файл, който може да дадете на nap-autopilot за да въведе автоматично ред по ред всички притежавани към 31 акции (не забравяйте името на csv файла да го направите да започва със stocks, а не със shares; в противен случай ще ви бъдат вкарани като "дялове", а не "акции" - в повечето случаи правилното е "акции", дори и за "дяловете" от ETFs).
Например, при Interactive Brokers има раздел в справката Open Positions, където има колона Quantity с брой на акциите и Cost Basis с колона за стойност. Не пише обаче дата на придобиване. Количеството е общо (не е с детайли за всяка порция както по принцип се декларират притежаваните акции). Cost Basis вероятно е брутната цена на придобиване на цялото количество (с добавени такси и комисионни). При метода на тариката взимаме общото количество и пишем някаква дата, не задължително вярната и валутния курс от тази дата.
Прецизно деклариране на притежаваните акции и дялове към 31 декември
Но ако не са много редовете и не са правени продажби можем да потърсим в справката Trade Confirmation верните детайли, които да напишем в таблицата "shares_calculator.ods". След обработка на данните експортираме csv файл за nap-autpilot с цел автоматично да се въведат данните за притежавани акции и дялове (като не забравяме името на файла да започва със stocks, а не със shares - за да бъдат декларирани като акции, не като дялове).
Как да приложим метода на тариката за дохода от дивиденти
Ако дивидентите са много редове и за всички има удържан данък в чужбина над 5% не дължим данък, но дължим подаване на данъчна декларация и представяне на доказателства за удържани данъци (прилагаме като прикачен файл справка, на която се виждат дивидентите и удържаните данъци върху тях в чужбина).
Можем да вземем общата сума на дивидентите и общата сума на удържаните данъци (ако има на лесно в справките тези суми или ако може лесно да ги сметнем) и да ги въведем в таблицата "dividends_calculator.ods" от тук. Въвеждаме някаква дата през годината, пускаме макроса и получаваме в таблицата данните, които трябва да препишем в данъчната декларация. За да не преписваме ръчно може да експортираме csv файл както пише в инструкциите за ползване на таблицата и да захраним с него nap-autopilot за да попълни автоматично тези данни в данъчната декларация.
Ако дължим данък (няма удържани данъци върху дивидентите) за всички дивиденти - аналогично като горното. Може леко да увеличим сумата на дивидентите за да компенсираме разликата във валутните курсове (да намалим вероятността да укрием данък). Или да изберем дата, на която валутния курс е бил над средния. Или и двете.
Примерно ако дивидентите са $200 данъкът ще е около 18 лева. Ако напишем $250 ще платим 5 лева повече данък, но ще е по-малко вероятно да сме укрили данък (заради приблизителните изчисления).
Ако дивидентите са смесени - може да ги разделим на две части и да ги напишем обобщено на два реда в таблицата "dividends_calculator.ods" - единия с удържан данък (и без дължим в България), другия без.
Ако дивидентите са смесени (с данък и без), брутално много ни мързи и сумите са някакви дребни - може да препишем само брутните суми на дивидентите на един ред и в резултат да платим данък за всички дивиденти.
Прецизно деклариране на дивидентите
Ако не са много редовете (или може лесно да ги копирате с copy/paste) може да сметнете с помощта на таблицата "dividends_calculator.ods" дивидентите прецизно и с nap-autopilot да ги вкарате в данъчната декларация.
Например Interactive Brokers позволява да се изкара справка в csv формат тип "custom statement" с раздели Combined Dividends и Withholding Tax. Прехвърлянето става така - първо на чиста таблица копираме колоните с датите и дивидентите. До тях вдясно копираме колоната с датите и удържаните данъци. Проверяваме визуално датите от колоната за дивидентите дали съвпадат с датите от колоната за удържаните данъци. Ако има други удържани данъци или удържани данъци, после върнати данъци, после пак удържани - може да се разминават една с друга колоните, тогава ще се получи грешка. Изтриваме ненужните редове от колоните с удържаните данъци и датите на удържане на данъците и наместваме колоните така, че да има съвпадение на датите. След като всички дати съвпадат можем да пристъпим към копиране на колоните в таблицата "dividends_calculator.ods".
За всеки ред трябва да напишем правилната валута в таблицата "dividends_calculator.ods".
Преди да копираме датите не забравяме да форматираме полетата за дата в съответния формат.
Как да приложим метода на тариката за дохода от лихви
Може да вземем общата сума на лихвите в съответната валута и да ги обърнем в лева по някакъв среден валутен курс. Ако сумата е в евро няма да има грешки, но за суми в други валути ще има, защото лихвите са получени на различни дати с различен валутен курс.
Ако имаме отчет в базова валута евро за общата сума на лихвите той вероятно е приблизителен, защото преизчислява към евро по различен валутен курс (не по курса на БНБ).
Ако сумата с лихвите е брутна (без извадени такси и комисионни) ще получим по-близък до правилния резултат.
Ако имаме нетна обща сума на дохода от лихви и обща сума на таксите и комисионните във връзка с получаване на лихвите, събираме двете суми за да получим брутната сума на лихвите (която ни трябва за данъчната декларация).
Не е задължително попълване на удържания данък в чужбина в приложение 9, игнорираме го.
Пишем общата сума на лихвите в лева в приложение 6 (детайли).
При Interactive Brokers имаме в раздел Interest "Total Interest in EUR" (ако евро ни е базова валута), което е сумата на лихвите във всички валути, преизчислена в евро. Ще получим приблизителна сума на лихвите в лева ако обърнем тази сума в левове по курса на БНБ. Сумата ще е точна само в случай, че лихвите ни са само в евро. Обърнете внимание, че тази сума би трябвало (отчета от 2024 година) да включва лихвите по валутите и лихвите по SYEP (отдаване назаем на финансови активи).
Не можем да игнорираме лихвите от Interactive Brokers, защото са обложени с по-малко от 10% данък (при правилно подаден формуляр 8-3-6 удържат 5%, иначе 20% данък в Ирландия).
При Wise нетната сумата на лихвите от справката им (подробно тук) е точна само когато базовата валута е евро и лихвите са в евро. При лихви в друга валута сумата ще е преизчислена по различен валутен курс (не курса на БНБ) и ще имаме приблизителна сума ако обърнем еврото в левове.
Попълването на приложение 9 за прилагане на СИДДО го пропускаме, плащаме данък върху декларираната сума от лихви.
Алтернативно - игнорираме изобщо лихвите от Wise, защото ако правилно попълним всичко (вкл. приложение 9) няма да дължим данък върху тях в България (тъй като в Белгия са ни удържали повече от 10% данък върху лихвите). Но това не важи за безработните (подали декларация 7), по-долу уточнявам.
Ако ни направят проверка и твърдят, че сме платили по-малко данък - оспорваме като показваме снимки на екрана от Wise и справките в PDF формат с лихвите от Wise и Interactive Brokers, където пише, че има удържани данъци в чужбина (т.е. в България изобщо не дължим данък върху лихвите от Wise, а за лихвите от Interactive Brokers дължим само данък върху разликата между удържаните 5% и дължимите 10% в България).
Не можем да игнорираме лихвите от Revolut, защото за тях не е удържан данък (дължим със сигурност данък в България).
Лихвите от Trading212 може да ги декларираме приблизително като вземем общата сума на лихвите в съответната валута и я обърнем в левове по някакъв среден валутен курс (или фиксигна на БНБ ако сумата е в евро). Само при лихви в евро няма да има грешка, иначе ще има грешка заради валутните курсове.
Тези, които плащат здравни осигуровки върху лихвите (безработните, подали декларация образец 7), не могат да игнорират лихвите, които са обложен в чужбина, защото според мен се дължат осигуровки върху тези лихви. Тоест най-лесно ще е да се декларира приблизителната им (или точна) сума в лева в приложение 6 и да се платят данък и осигуровки (защото няма да се попълва приложение 9).
Прецизно деклариране на лихвите
Как правилно се попълва данъчната декларация
Не забравяйте за СПБ–8 към БНБ: Отчитане от физически лица на притежавани акции пред БНБ чрез формуляр СПБ-8 (само ако имате заеми в двете посоки, финансови активи и валути в чужбина на обща стойност над 50 000 лв това ви засяга)
Коментари
Публикуване на коментар