Разграничаването между търговска дейност по занятие, независима икономическа дейност и операции по обикновено придобиване и продажба на акции или други финансови активи, което се счита за обикновено управление на портфейлна инвестиция, както това би направило частно лице
Въпрос към Claude: Можеш ли да отговориш на български и да потърсиш какво казва съдът на ЕС по подобни теми - дали продажбата на акции и ETFs от физическо лице е независима икономическа дейност в контекста на законите за ДДС? А има ли решение на съда на ЕС в друг контекст - когато законодателството на държавата третира търговската дейност по занятие различно от обикновената инвестиция в акции и ETFs и излизане от инвестицията?
Claude 3.5 Sonette:
Нека разгледам съдебната практика на Съда на ЕС по тези въпроси.
По отношение на ДДС, има важно решение на Съда на ЕС по дело C-155/94 (Wellcome Trust Ltd), което разглежда точно въпроса дали управлението на инвестиционен портфейл от физическо лице или тръст представлява икономическа дейност за целите на ДДС. Съдът постановява, че:
- Обикновеното придобиване и продажба на акции и други ценни книжа не представлява икономическа дейност по смисъла на Шестата директива за ДДС
- Тези дейности не могат да се считат за "експлоатация на имущество с цел получаване на редовен доход", тъй като евентуалната печалба от продажбата произтича от самото управление на имуществото
Това решение е потвърдено и доразвито в по-късни дела, например C-8/03 (Banque Bruxelles Lambert SA), където Съдът отново подчертава разликата между обикновено управление на инвестиции и професионална търговска дейност.
По втория въпрос - за разграничението между търговска дейност по занятие и обикновено инвестиране - Съдът на ЕС не е имал толкова директни произнасяния, тъй като това до голяма степен е оставено на преценката на националните законодателства. Въпреки това, в различни дела свързани с капиталови пазари (например C-235/00 CSC Financial Services), Съдът е установил някои общи принципи:
- Трябва да се прави разлика между професионална търговска дейност и действия по управление на собствено имущество
- Честотата и обемът на сделките сами по себе си не са достатъчни за определяне на дейността като търговска
- Трябва да се преценява цялостният контекст и намерението на лицето
Тези принципи, макар и развити в различен контекст, могат да бъдат полезни при тълкуването на национални разпоредби относно търговската дейност с ценни книжа.
Тези решения подкрепят позицията, че обикновената инвестиционна дейност на физически лица, дори и да включва няколко продажби годишно, не следва автоматично да се квалифицира като търговска дейност по занятие.
Бих препоръчал да се запознаете и с конкретните решения и да потърсите правен съвет за тяхното приложение във вашата ситуация, тъй като тълкуването им може да бъде сложно и да зависи от специфичните обстоятелства.
Обобщение на дело C-155/94 от ChatGPT:
In the case Wellcome Trust Ltd v Commissioners of Customs and Excise (Case C-155/94), the European Court of Justice ruled on the interpretation of the term "economic activities" under the Sixth VAT Directive (77/388/EEC). The dispute involved whether the Wellcome Trust, a charitable trust, could claim a refund of VAT on expenses incurred during the sale of shares and securities in the course of managing its assets.
The Court held that the term "economic activities" under Article 4(2) of the Directive does not include activities such as the purchase and sale of shares and other securities by a trustee managing the assets of a charitable trust. The Trust's activities, though they involved substantial financial transactions, were deemed similar to those of a private investor rather than a commercial share-dealing business. The Court emphasized that such activities, even if large-scale or involving professional consultancy, do not constitute an economic activity for VAT purposes, as the Trust’s investments were intended to fund its charitable objectives, not to engage in trade.
The Court's decision clarified that the sale of securities by a trustee managing a charitable trust’s assets is not considered an economic activity under VAT law, regardless of the scale or complexity of the transactions involved.
Operative Part:
The Court ruled that the concept of "economic activities" in the context of the Sixth VAT Directive does not include the purchase and sale of securities by a trustee in the management of a charitable trust’s assets.
Моят коментар
Професионална търговска дейност (в контекста на инвестициите и сделките с финансови активи) е да вземеш парите на инвеститори и да правиш сделки с тях. Съмнителна е тезата, че ако си отвориш сметка при инвестиционен посредник като физическо лице и правиш покупки и продажби на ETFs и акции това те прави търговец (имаш задължение да водиш счетоводство по ЗКПО като търговец, независимо дали си регистриран като ЕТ или не).
Има съществена разлика между това да купиш картофи и да ги продаваш на сергия (това е наистина търговска дейност по занятие) и да отвориш сметка при инвестиционен посредник за да правиш сделки с финансови активи със свои собствени средства (или средства взети от банка на кредит, които също се водят твои от момента, в който си ги получил) - т.е. не търгуваш с парите на други лица, не управляваш чужди пари.
Дори и сделките да се правят често в това няма нищо професионално, защото е доказано, че даже и професионалистите се затрудняват да бият по доходност индексните фондове с ниски такси по този начин освен на късмет (illusion of skill).
Ако някой прави прекалено често сделки с финансови активи (с негови пари, не с парите на трети лица, които ги дават за да бъдат професионално управлявани) това не мисля че е редно да се разглежда като професионална дейност, по-скоро има белезите на хазарт. По мое мнение прекалено честите сделки имат белезите на хазарт дори и когато не са с лост и не са с CFD с лост. А ползването на CFD с лост е допълнителен аргумент в полза на тезата ми, че става въпрос за хазарт (хазартен стил сделки с финансови активи), което още повече опровергава тезата за търговската дейност по занятие.
Когато професионалистите управляват чужди пари като правят сделки с финансови активи (договорни фондове) те бият индексните фондове с ниски разходи само по случайност (защото уменията на всички мениджъри на фондове са съпоставими, чели са едни и същи или подобни учебници, запознати са със същите икономически теории и теории за стойността на финансовите активи). Но въпреки това тяхната дейност може да се разглежда като професионална, защото те от това си вадят хляба и ползват чужди средства за инвестициите/спекулациите (получават някаква част от управляваните средства като възнаграждение, извършват професионален маркетинг на услугите си и т.н.).
Тоест моята теза е, че единствените начини дейността да се облага по ЗКПО е човекът доброволно да си регистрира фирма чрез която да стават сделките или да си регистрира доброволно предварително ЕТ и да отвори сметка на името на ЕТ-то при инвестиционен посредник (или ако няма регистрация на ЕТ да подаде годишна декларация така, че да разглежда тази си дейност като търговска).
Друг тип професионална дейност е активно да правиш маркетинг на някакви акции (като Исторически парк). Ако просто натиснеш бутона за пускане на поръчка (без значение дали пазарна или лимитирана) или инструктираш по друг начин инвестиционния посредник да закупи/продаде някакви финансови активи, това не може да се разглежда като професионална дейност или търговска дейност по занятие или независима икономическа дейност (ако ползваш собствени средства, а не обещаваш доходност на трето лице, които ти дават парите си да ги управляваш професионално). Това е "операции по обикновено придобиване и продажба на акции или други финансови активи, което се счита за обикновено управление на портфейлна инвестиция, както това би направило частно лице".
Но видно от цитираното решение на съда дори и да се управляват парите на някого професионално това в някои случаи също се третира все едно физическо лице си управлява парите.
Образно казано, ако извадиш на сергията с картофите и надписи "продавам акции на Исторически парк изгодно", пуснеш обяви във вестника, по телевизията, реклама в Интернет, тролове да спамят колко е хубаво и патриотично да се инвестира в Исторически парк - това може да се професионална дейност, търговска дейност по занятие, независима икономическа дейност. Това е различно от ползването на електронна платформа на инвестиционен посредник, която има бутони за подаване на поръчки за покупки и продажби.
Какво пише в ЗКПО, ЗДДФЛ, Търговския закон?
В ЗДДФЛ е определен реда, по който се облагат доходите от продажба на финансови активи (доходите с код 508).
В ЗКПО пише, че "приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон" се облагат по реда на ЗКПО. Според член 1 ал. 3 на Търговския закон търговец (по смисъла на този закон) е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва покупка на ценни книги с цел да ги продаде.
Интересна е и алинея 7 на чл. 26 от ЗДДФЛ:
Чл. 26. (1) Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър.
(2) В облагаемия доход по ал. 1 не се включва счетоводният финансов резултат, формиран от дейности:
1. които се облагат с алтернативни данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане;
2. (изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) които се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси;
3. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нова - ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) които се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси.
(3) При формиране на данъчната печалба едноличните търговци прилагат разпоредбите за пренасяне на данъчна загуба по Закона за корпоративното подоходно облагане.
(4) За целите на определянето на облагаемия доход по ал. 2 частта от неразпределяемите приходи/разходи, съответстващи на дейностите по ал. 2, се определя, като общият размер на неразпределяемите приходи/разходи се умножи по съотношението между нетните приходи от продажби от дейностите по ал. 2 и всички нетни приходи от продажби.
(5) Едноличните търговци, които извършват дейности, които подлежат на облагане с алтернативен данък по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, се облагат при условията и по реда на същия закон.
(6) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) В облагаемия доход по ал. 1 се включва и превишението над двукратния размер, посочен в нормативен акт, на дневните командировъчни пари на собственика на предприятието на едноличния търговец.
(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) По реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.
Възможно ли е част от продажбите на финансови активи да се разглеждат като "доходи от стопанска дейност", а друга част от продажбите на финансови активи да не се разглеждат така ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, защото извършва продажба "по занятие" на финансови активи с цел да ги продаде?
Може ли част от финансовите активи да се декларират с код 508, а друга част - по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ (т.е. да се включат в счетоводството по ЗКПО)? Това е интересен въпрос, на който нямам отговор.
По мое мнение можем да тълкуваме "по занятие" така както го тълкувам по-горе "професионална търговска дейност" и в резултат винаги да можем да се аргументираме, че когато купуваме и продаваме финансови активи (като акции, ETFs, дялове от договорни фондове, криптовалути) по обичайния за физически лица (неизвършващи търговска дейност по занятие) начин - чрез ползване на инвестиционен посредник или криптовалутна борса (вкл. P2P криптовалутна борса), това винаги не е търговска дейност по занятие, независимо от броя на сделките и обема.
Против съм да се тълкуват многото сделки "по занятие", защото многото сделки имат повече белезите на хазарт, отколкото на някаква професионална търговска дейност.
Тема във форум: дейност по занятие.
Съдебна практика
Напоследък изоставиха измислицата "повече от две годишно" (три или повече годишно). Вече "седем за две години" не се води търговска дейност [по занятие] и не е независима икономическа дейност. За повече на брой сделки не знам дали има решения. Но с това решение категорично се разграничават от предишните решение за "две или повече годишно".
Решение № 14728 на ВАС от 31.10.2019
РЕШЕНИЕ
№ 14728
София, 31.10.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ |
ЧЛЕНОВЕ: | БИСЕР ЦВЕТКОВ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА |
| при секретар | Благовеста Първанова | и с участието |
| на прокурора | Илиана Стойкова | изслуша докладваното |
| от председателя | ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ | |
по адм. дело № | 7067/2019 |
С решение № 2417 от 08.04.2019г., постановено по адм. д. № 10376/18г. Административен съд - София град, първо отделение, 67-ми състав, е отхвърлил жалбата на П. Иванов от [населено място], ЕГН [ЕГН], срещу ревизионен акт № Р – 22221017009053 – 091 – 001 от 16.05.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.София, в частта в която е потвърден с решение № 1195/10.08.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр.София, относно задължения по ЗДДС за данъчни периоди 06/2015, 08/2015г., 03,04,05 и 06 на 2016г., общо в размер на 77 184,32лв. и начислени лихви в размер на 17 812,22лв., като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д“ОДОП“-гр.София сумата 3 369,89лв. юрисконсулско възнаграждение.
Срещу постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от П. Иванов от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Р. Владимирова. В жалбата се прави оплакване, че на първоинстанционния съд е неправилно поради допуснати нарушение на материални и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и да реши спора по същество. Претендира направени по делото разноски.
Ответният по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр.София, чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на същата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С решението си Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на П. Иванов от [населено място], ЕГН [ЕГН], срещу ревизионен акт № Р – 22221017009053 – 091 – 001 от 16.05.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.София, в частта в която е потвърден с решение № 1195/10.08.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр.София, относно задължения по ЗДДС за данъчни периоди 06/2015, 08/2015г., 03,04,05 и 06 на 2016г., общо в размер на 77 184,32лв. и начислени лихви в размер на 17 812,22лв.
Съдът е описал установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията, като е прието, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, подписан е с квалифициран електронен подпис, в предвидената от закона форма и притежава изискуеми реквизити, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. По същество е прието, че ревизионният акт е издаден и в съответствие с материалния закон и не са налице основания за неговата отмяна. Систематизирани, мотивите на първоинстанционния съд се изразяват в следното: 1. Посочено е на първо място, че по делото няма спор от фактическа страна, изразяваща се в това, че през ревизираните данъчни периоди задълженото лице е извършвало продажба на недвижими имоти / в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, като спорът между страните се свежда до това, дали тези продажби следва да се квалифицират като независима икономическа дейност по смисъла на чл.3,ал.1 ЗДДС , каквато е тезата на приходния орган, или същите са извършени с цел реализиране на лични доходи, каквато теза поддържа задълженото лице. 2. За да отговори на спорния въпрос, решаващият съд е дал на първо място тълкуване на чл.3,ал.1 и 2 ЗДДС, дефиниращи понятията „данъчно-задължено лице“ и „независима икономическа дейност“ . 3. На база на това тълкуване е направен извод, че извършената от жалбоподателя продажба на недвижими имоти покрива хипотезата на чл.3,ал.1 и ал.3, изр.3 ЗДДС, тъй като дейността е извършва редовно и има характер на експлоатация на материално имущество с цел получаване на редовен доход от него. 4. Съдът е приел за неоснователни възраженията на задълженото лице за отсъствие на хипотеза по чл.3,ал.1 и 3 ЗДДС поради това, че процесните имоти са придобити чрез учредено право на строеж, а не чрез покупка с цел последваща продажба и реализиране на печалба. В тази връзка е посочено, че задълженото лице не е установило да притежава въпросния недвижим имот по наследство, а е закупил същия чрез покупко-продажба. Начинът на придобиване на имота, сключените договори за строителство и извършваните в последствие продажби на обекти в недвижимия имот обосновават извод за независима икономическа дейност, имаща характер на занятие и представляваща източник на доходи за задълженото лице . 5. На отделен ред са изложени мотиви защо съдът приема, че извършените действия – закупуване на УПИ, учредяване право на строеж и последващо разпоредително действие с обектите в сравнително кратък период от време от въвеждане на сградата в експлоатация са индиция за намерение на жалбоподателя да ескплоатира придобитите недвижшими имоти с цел получаване на редовен доход по смисъла на чл.3,ал.1 и 2 ЗДДС. Първоинстанционният съд е изложил и аргументи защо извършените действия от задълженото лице могат да се разгледат като търговска дейност, без лицето да име регистрация по Търговския закон. 6. Прието е още, че обосновано органът по приходите е изградил извод, че при извършената продажба на 30.04.2015г., изразена в нот.акт № 35/30.04.2015г. задълженото лице е достигнало облагаемия оборот за регистрация по чл.96 ЗДДС, съответно правилно са определени данъчните основи и размера на дължимия ДДС за процесните данъчни периоди. 7. Като неоснователни са определени възраженията на задълженото лице, че ревизионният акт е издаден в противоречие с практиката на административните съдилища и ВАС.
Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.
Решението на Административен съд – София град е не правилно като постановено в противоречие на материалния закон и необосновано на събраните по делото доказателства.
Оплакванията на касатора за неправилност на постановеното решение са поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК.
По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
По делото няма спор за факти. Установено е, че ревизираното лице П. Иванов от [населено място] за периода от 30.04.20156г. до 30.06.2016г. е извършвало продажба на недвижими имоти, подробно описани в ревизионния доклад.
Основният спорен въпрос по делото е дали дейността, респ. доходите от дейността по продажбата на недвижимите имоти в посочените периоди, попадат в определението за независима икономическа дейност съгласно чл.2, ал.2, изр.2-ро от ЗДДС, съгласно която независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него и след достигане на определения праг за регистрация лицето следва да начислява ДДС, каквато теза се поддържа от ревизиращите органи, или се касае за реализиране на лични доходи, каквато теза поддържа задълженото лице .
От доказателства по делото се установява, че продажбите на недвижимите имоти не са осъществявани по занятие, тъй като ревизираното лице е извършило продажбите в качеството си не на търговец, а на физическо лице действащо заедно със съпруга си. В същото време липсват данни лицето да е действало като брокер на имоти или като лице, което има за свое занятие предлагане на имоти, вкл. покупко-продажбата им. Установено е също, че въпросните продажби на недвижими имоти са възмездни, т. е. лицето е получило възнаграждение за продадените имоти. Въпросът е, доколко дейността е осъществявана редовно.
Понятието независима икономическа дейност е обект на тълкуване в редица решения на СЕС, голяма част от които са анализирани в обжалваното решение. Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС понятието за икономическа дейност по смисъла на чл. 9, параграф 1 от Директивата за ДДС е обективно, в смисъл, че се разглежда самата дейност независимо от нейните цели и резултати. В частност за икономическа дейност се счита експлоатацията на материална вещ с цел получаване на постоянен доход от нея (в този смисъл са решения по дело С-223/03 и решение по дело С-263/11). С оглед цитираната от касатора практика на СЕС следва да се има предвид разбирането на СЕС, че въпросът дали съответната дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход, е фактически въпрос, който трябва да се преценява с оглед на всички данни по случая (т. 33 от решение по дело С-263/11, т. 24 и 26 от решение по дело С-230/94). В тази връзка в практиката си СЕС дава само някой фактори, които биха могли да служат за критерий, но остава преценката на националните юрисдикции. Като е обсъдил една част от тях първоинстанционният съд неправилно е стигнал до извод, че продажбата на имотите, които ревизираното лице е придобило, в съсобственост с други лица, чрез изграждане на сградата по стопански начин, следва да се приеме, като независима икономическа дейност. В т. 29 на решение по дело С-230/94 като такива фактори могат да се използват продължителността на периода, полученото възнаграждения и др. Начинът на придобиване на имотите, първоначално изплащане дяловете на съсобствениците в производството по делба и последващото изграждане на сградата по стопански начин, в конкретния случай не налага на извода за извършване на действията по търговски начин, което също е от значение при изследване целта на извършваната дейност.
От данните по делото е видно, че продажбите са общо седем, в рамките на две години, на обекти в една и съща сграда, което обосновава извод, че става въпрос за реализиране на допълнителен инцидентен доход на лицето, а не многократно и системно извършвани продажби с цел получаване на доход чрез експлоатиране на недвижима собственост. Тази констатация съответства и на задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, дадено с Решение от 15.09.2011 г. на СЕС по съединени дела С-180/10 и С-181/10, съгласно което ако продажбите са част от управлението на частното имущество на физическото лице, те не могат да се приемат за осъществяване на независима икономическа дейност.
Доказателствата по делото установяват също, че задълженото лице е заплатило ДДС по отношение на процесните имоти при тяхното придобиване, но не е приспадало данъчен кредит свързан с тях. От тези негови действия може да се направи извода, че той е избрал да използва процесните имоти в своето лично имущество, като по този начин ги е изключил от системата за облагане с ДДС. След като са изключени по волята на ревизираното лице от системата за облагане с ДДС, то стойността, на която са продадени не може да бъде включена в облагаемия оборот на лицето. В противен случай той ще бъде третиран едновременно като краен потребител и като субект, който осъществява независима икономическа дейност при продажба на едни и същи недвижими имоти, което е в противоречие с разпоредбите на Шеста Директива и становището на съда на ЕС относно приложението на системата за облагане с ДДС. Косвено доказателство в тази насока е и обстоятелството, че съсобственик на част от имотите и парцела, в който те са построени, е дружество „Авалон груп“-ЕООД, на който П. Иванов е едноличен собственик на капитала. Следователно, ако е искало да извършва търговска дейност с имотите, лицето е разполагало с възможността да включи същите в капитала на притежаваното от него дружество, а обратното навежда на направения по-горе извод, че същите са продадени с цел реализиране на допълнителен инцидентен доход.
В горния смисъл при аналогична или сходна фактическа обстановка в съдебната практика са : решение № 3694 от 31.03.2016г., постановено по адм.д. № 583/2015г. и решение № 4457 от 22.04.2015г. , постановено по адм.д. № 6693/2014г. , на ВАС, осмо отделение.
След като е стигнал до други изводи, т.е. за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – София град е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл.222,ал.1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което оспорения ревизионен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
При този изход на процеса НАП следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски по делото за двете инстанции в размер на 12 309,97 лв./държавни такси и адвокатски хонорар/, съгласно приложените списъци за разноски и доказателства за тяхното извършване, от които 5 050лв. за първата инстанция /л.181 от първоинстанционното дело/ и 7 259,97лв. /л. 28 от настоящето дело.
Водим от горното и на осн.чл. 222,ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 2417 от 08.04.2019г. на Административен съд - София град, първо отделение, 67-ми състав, постановено по адм.д. № 10376/2018г. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р – 22221017009053 – 091 – 001 от 16.05.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.София, потвърден с решение № 1195/10.08.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр.София, относно задължения по ЗДДС на П. Иванов за данъчни периоди 06/2015, 08/2015г., 03,04,05 и 06 на 2016г., общо в размер на 77 184,32лв. и начислени лихви в размер на 17 812,22лв.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – гр.София да заплати на П. Иванов от [населено място], [адрес], ЕГН [ЕГН], разноски по делото за всички инстанции в размер на 12 309,97 /дванадесет хиляди триста и девет лева и деветдесет и седем стотинки/лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Вярно с оригинала, | ПРЕДСЕДАТЕЛ: | /п/ Йордан Константинов |
| секретар: | ЧЛЕНОВЕ: | /п/ Бисер Цветков /п/ Петя Желева |
Моят коментар
Съдът въвежда понятието "с цел реализиране на допълнителен инцидентен доход". Тоест седем продажби за две години не е с цел редовен доход (търговска дейност по занятие). С това решение съдът изразява несъгласие с предишните решения, според които "повече от две годишно" е независима икономическа дейност.
Освен това съдът приема, че седем продажби за две години, освен че не са независима икономическа дейност, не са и търговска дейност [по занятие]:
Следователно, ако е искало да извършва търговска дейност с имотите, лицето е разполагало с възможността да включи същите в капитала на притежаваното от него дружество, а обратното навежда на направения по-горе извод, че същите са продадени с цел реализиране на допълнителен инцидентен доход.
Нещо повече - броят сделки няма значение по отношение на това дали дейността е "независима икономическа дейност" (което има отношение към задължението за ДДС регистрация):
Тази констатация съответства и на задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, дадено с Решение от 15.09.2011 г. на СЕС по съединени дела С-180/10 и С-181/10, съгласно което ако продажбите са част от управлението на частното имущество на физическото лице, те не могат да се приемат за осъществяване на независима икономическа дейност.
Дали търговска дейност по занятие и независима икономическа дейност са два начина да се каже едно нещо или различни понятия? Това е интересен въпрос, на който е трудно да се даде отговор. Според ChatGPT това са различни понятия, а не синоними.
Според тази статия:
"Не е търговска сделка и договорът за прехвърляне на дружествени дялове чрез продажба, дарение, спогодба и др., а представлява правна възможност за участие в друго дружество чрез придобиване на членствени права в него" като се цитира:
Решение № 602/4.11.2005 г. по т.д. № 115/2005 г., I т.о., ВКС. Решението е цитирано от Л. Илиева, Т. Райковска, Н. Маданска, Решения на ВКС по дела по несъстоятелност, Сборник съдебна практика 2005-2008 (Апис, София 2009) 58-61.
Как е възможно да не е търговска сделка след като според член 1 ал. 3 на Търговския закон търговец (по смисъла на този закон) е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва покупка на ценни книги с цел да ги продаде? Дружествените дялове нали са ценни книги?
Тази статия е продължение на темата: Кога се плаща данък 15% вместо 10% за доходи от продажба на акции.
И също по тази тема: Как да избегнем ДДС регистрация при ползване на инвестиционен посредник (извършване на сделки с финансови инструменти) (релевантно с тази тема е понятието за независима икономическа дейност)
Коментари
Публикуване на коментар