По стара прабългарска традиция журналистите написаха статия, която представлява преразказ на някакъв закон или на мотивите към закона.
В резултат на това статията се получи неразбираема за много от читателите.
Напомням, че търговците на валути (чейндж бюрата) са подложени на по-тежка регулация. Освен вписване в регистър има и още няколко изисквания (потърсете статията „Как да си отворя обменно бюро?“).
Докато за търговците на криптовалути има само изискване да се впишат в регистър, при което заплащат 50 лева. С тези 50 лева ще се издържа съществуването на регистъра.
Разбира се, трябва да спазват и законите за (против) прането на пари и финансирането на тероризма, подобно на чейндж бюрата.
Можеше да го направят и по-зле - например да задължат търговците на криптовалути да се регистрират по същия ред и при същите изисквания като чейндж бюрата (обменните бюра). Държавната такса за регистрация на чейндж бюро е 1000 лева.
Тоест - ако някое чейндж бюро реши да търгува и с криптовалути - трябва допълнително да се регистрира в новия регистър като плати 50 лева.
Регистърът се казва „Публичен регистър на лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, и на доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги“.
Какво значи, че доставчиците на портфейли трябва да се регистрират? Значи ли, че всеки, който има портфейл трябва да дава 50 лева?
Само тези доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги трябва да се регистрират.
Какво значи „доставчик на портфейл, който предлага попечителски услуги“?
Това са тези доставчици на портфейли, които ви пазят частните ключове. Ако сами си пазите частните ключове доставчикът на портфейла не трябва да се регистрира.
Ако доставчикът на портфейл пази шифриран архив на вашия частен ключ (т.е. ако само потребителят има паролата, с която е шифриран частния ключ), тогава предполагам, че също не се налага регистрация.
Пример за „доставчик на портфейл, който предлага попечителски услуги“ е Revolut. Примери за доставчик на портфейл, който не предлага попечителски услуги са Electrum, Bitcoin Core, Trezor.
А ако сам си държа ключовете значи ли, че сам съм си доставчик на портфейл и трябва да се регистрирам?
Не. Но няма да се учудя в бъдеще да има изискване за задължително деклариране на притежанието на криптовалути, както сега се изисква декларирането на притежаваните акции в чужбина. Какво става с битоматите (машинното купуване на криптовалути)?
Просто ще се регистрират като търговци на криптовалути и ще изискват лични документи при сделки над определена сума. Мисля, че и сега искат лични документи при сделка, не съм проверявал.
Какво става с търговците, продаващи криптовалути, но не срещу валути, а срещу злато или валути, обезпечени със злато?
Предполагам, че се регулират като търговци на злато, а не като търговци на криптовалути.
„По този начин в кръга на задължените да прилагат предвидените в закона мерки бяха включени лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги“, се казва в решението на МС.
Ключовото тука е "без златно покритие" - ако търговецът продава/купува криптовалути срещу злато - той е търговец на злато, а не търговец на криптовлаути. Интересно, че не са се сетили да го регулират двойно - и като търговец на злато, и като търговец на криптовалути.
Колко сделки мога да правя без да стана търговец по смисъла на закона?
Това е голяма мистерия. Имало е случаи НАП да твърди, че повече от 2 сделки годишно те правят търговец, но има решения на съда, че не е точно така. Общо взето няма ясни критерии кога едно физическо лице, което продава лична собственост (криптовалути, части от стария си компютър и т.н.) е търговец и кога не е.
В тази статия пише
В коментара на ТЗ (книга І на Огнян Герджиков) за извършване на търговска дейност по занятие се приема постоянната дейност, която не е свързана с единични сделки, която няма случаен характер и чиято цел е създаване на постоянен доход.
В досегашната практика на ВАС като критерий за определяне на една дейност като редовна се приема, че това е системното (три или повече пъти за една година) осъществяване на тази дейност с цел извличане на печалба в свой частен интерес. В този смисъл са и Решение на ВАС № 7301 от 23.05.2012 г. по а.д. № 1394 от 2012 г., Решение на ВАС № 5935 от 26.04.2013 г. по а.д. № 7552 от 2012 г. Така в случаите на продажби на недвижими имоти ВАС е приел, че лицето осъществява дейност редовно, ако извърши три или повече от три продажби в рамките на 12 последователни месеца с цел реализиране на печалба.
Този критерий обаче не се споделя от СЕС. Според него обикновеното упражняване на правото на собственост върху недвижим имот от неговия титуляр само по себе си не може да се разглежда като икономическа дейност. В този смисъл са съответно т. 43 и т. 19 от неговите Решение по съединени дела С-180/10 и С-181/10 от 2011 г. и Решение по дело Fini H, C-32/03 от 2005 г.
Съгласно практиката на СЕС за разграничаване дейностите на участник в оборота, действащ като частно лице, които са извън приложното поле на директивата, и тези на оператор, чиито сделки представляват икономическа дейност, сами по себе си не са определящ критерий както броя и мащабите на осъществените продажби, така и продължителността на периода, през който са извършени посочените действия, или размера на получените като резултат от тях приходи. Всички тези обстоятелства всъщност могат да се впишат в контекста на управлението на личното имущество на заинтересованото лице (Решение по съединени дела С-180/10 и С-181/10 от 2011 г. и Решение по дело Wellcome Trust, C-155/94 от 1996 г.).
Ако не съм търговец трябва ли да декларирам нещо?
За сега притежанието не се декларира (както се декларира притежанието на акции в чужбина), но се декларира всяка продажба по същия начин, по който се декларира продажбата на акции и договори за разлика. Тоест, декларира се продажната цена, цената на придобиване (преизчислени в лева) и разликата участва във формиране на данъчната основа. Загубите от криптовалути намаляват данъчната основа, печалбите я увеличават. Например може да имате загуба от криптовалути 100 лева, печалба от акции 150 лева, данъчната ви основа е 50 лева. (Освен в случаите когато акциите се търгуват на европейска борса - тогава печалбата/загубата от тези акции не участва в данъчната основа.) Как се декларират продажбите на акции.
Според мен замяната на една криптовалута за друга се третира от закона по същия начин, по който се третира продажбата на криптовалутата за фиатна валута. Обясних това тук.
Ако имате сметка в чужбина, в която съхранявате криптовалута, на теория може и да имате задължение за отчитане пред БНБ, но технически няма как да стане, защото има един списък с валутни кодове и криптовалутите ги няма там. Обясних подробно проблема в статията за формуляр СПБ-8.
Коментари
Публикуване на коментар