Може би сте попадали на онези статии, в които пише как се облагат доходите от продажба на акции и други финансови инструменти. Там обикновено пише, че се плаща 10% данък върху печалбата.
За съжаление това не е съвсем така. Всъщност ставката в някои случаи може да бъде 15%, а не 10%.
Ето например какво казва НАП в документ с изходящ № 24-37-8 и дата 27.05.2015 година:
Необходимо е да имате предвид, че ако дейността се извършва системно (по занятие), като не се ограничава до обикновено управление на имуществото, а се предприемат активни действия на пазара (по търговски начин), то приложение ще намерят разпоредбите на чл. 26 от ЗДДФЛ. В посочената хипотеза, доходите от тази дейност ще подлежат на деклариране в Приложение № 2 (образец 2021) на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Обърнете внимание, че НАП няма да ви тълкуват „ако дейността се извършва системно (по занятие), като не се ограничава до обикновено управление на имуществото, а се предприемат активни действия на пазара (по търговски начин)“. Дали ако направите три сделки за последните 12 месеца - това води до задължение за плащане на 15% вместо 10%? Или броя на сделките няма значение?
Не ми е известно да има дефиниция в закона какво значи „обикновено управление на имуществото“, „активни действия на пазара (по търговски начин)“.
В този случай се декларират в Таблица 2 от приложение 5, а не се води счетоводство по ЗКПО като търговец.
Има риск и доходите от продажба на акции, които се търгуват на регулирани борси в Европа (които са необлагаеми съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3), да се обложат с 15%, защото според ал. 5 на чл. 13:
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) Разпоредбите на ал. 1, 2 и 4 не се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, включително като едноличен търговец, както и за физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, които определят облагаем доход по чл. 26.
Прочетох мнение, че написаното в спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане може да има приоритет над написаното в ЗДДФЛ. Така че е добре да се запознаете с тези спогодби и да питате вашия данъчен консултант дали това е така.
Допълнение: първоначалното ми допускане може би не е вярно, вижте по-долу разяснението.
Извадки от тази статия:
В коментара на ТЗ (книга І на Огнян Герджиков) за извършване на търговска дейност по занятие се приема постоянната дейност, която не е свързана с единични сделки, която няма случаен характер и чиято цел е създаване на постоянен доход.
В досегашната практика на ВАС като критерий за определяне на една дейност като редовна се приема, че това е системното (три или повече пъти за една година) осъществяване на тази дейност с цел извличане на печалба в свой частен интерес. В този смисъл са и Решение на ВАС № 7301 от 23.05.2012 г. по а.д. № 1394 от 2012 г., Решение на ВАС № 5935 от 26.04.2013 г. по а.д. № 7552 от 2012 г. Така в случаите на продажби на недвижими имоти ВАС е приел, че лицето осъществява дейност редовно, ако извърши три или повече от три продажби в рамките на 12 последователни месеца с цел реализиране на печалба.
Този критерий обаче не се споделя от СЕС. Според него обикновеното упражняване на правото на собственост върху недвижим имот от неговия титуляр само по себе си не може да се разглежда като икономическа дейност. В този смисъл са съответно т. 43 и т. 19 от неговите Решение по съединени дела С-180/10 и С-181/10 от 2011 г. и Решение по дело Fini H, C-32/03 от 2005 г.
Съгласно практиката на СЕС за разграничаване дейностите на участник в оборота, действащ като частно лице, които са извън приложното поле на директивата, и тези на оператор, чиито сделки представляват икономическа дейност, сами по себе си не са определящ критерий както броя и мащабите на осъществените продажби, така и продължителността на периода, през който са извършени посочените действия, или размера на получените като резултат от тях приходи. Всички тези обстоятелства всъщност могат да се впишат в контекста на управлението на личното имущество на заинтересованото лице (Решение по съединени дела С-180/10 и С-181/10 от 2011 г. и Решение по дело Wellcome Trust, C-155/94 от 1996 г.).
Още по темата: Пуснах сигнал до Дирекция „Данъчна политика“ за няколко проблема с данъчното законодателство и административната тежест.
Инвестиране на пазара на акции без данъци дължими в България - ето как може да стане това
Посоченото не важи, както отбелязва СЕС в решението по съединените дела, когато лицето предприема активни действия за продажбата на имоти като използва средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС. Такива активни действия могат да се изразяват в осъществяването на благоустройствени дейности в имота, както и в използването на изпитани средства за пускане на пазара. В този случай, дори и една доставка би представлявала независима икономическа дейност и би попаднала в обхвата на ЗДДС.
Под активни действия следва да се разбира извършването на подготвителни действия за продажбата на имот, така както един търговец би действал - например рекламиране на имота, извършване на довършителни строителни дейности, изграждане на ВиК инсталация, ел. инсталация. Действията следва да са насочени не само към повишаване цената на имота, но и да излизат извън обхвата на обикновеното управление на имота. Обикновеното управление на имота са действия, насочени към съхраняването на вещта и недопускане нейното увреждане. В този смисъл доизграждането на имота, организирано по търговски начин, би могло да бъде определено като действие, което едно лице извършва в рамките на търговската си дейност, тъй като такива инициативи не се вписват в действията по обикновено управление на лично имущество на собственик.
Доколкото в конкретния случай гражданинът не е предприемал активни действия при продажбата на имотите и те са закупувани с цел задоволяване на личните му нужди, би могло да се приеме, че намерението му не е било да развие независима икономическа дейност с предмет покупко-продажба на недвижими имоти, а да се възползва от търсенето на недвижим имот, отговарящ на неговите изисквания за местоположение, качество на строителство и т.н. В този случай сделките попадат извън обхвата на ЗДДС, не формират облагаем оборот за регистрация по ДДС, но биха имали значение за определяне дали лицето е данъчно задължено лице.
Източник: Данъчен консулт на "Труд news": Кога се дължи ДДС за продажба на няколко имота от гражданин
Това ми изглежда малко спорно, защото всеки, който си купи имот втора употреба за лично ползване, прави ремонт (а даже и в някои случаи нови имоти имат нужда от ремонт). И после може да реши да го продаде. Затова не съм съгласен, че ремонта е основание да се твърди, че това е търговия.
Ако това се приложни по аналогия и за акциите - ако само държите акциите по сметката си, а не работите в корпорацията, не правите реклама корпорацията (подаването на поръчка за продажба не се счита за реклама) и т.н. това може да се даде като аргумент, че действията ви по покупки и продажби са в рамките на обикновено управление на лично имущество на собственик.
Нормално и в рамките на обичайното използване за лични нужди е собственикът да доизгради имота, примерно собственик на къща с огромни прозорци може да си изгради допълнително помещение до къщата, където да зимува, защото сметката за отопление на цялата къща е огромна.
Ако собственикът реши да продаде имота си е напълно реалистично да не иска да плаща комисионна за това и с тази цел да рекламира имота си (вместо да делегира това на посредник). Това пак според мен може да се впише като обикновено управление на лично имущество на собственик.
Тежестта за доказване, че е правен или не ремонт на кого е - на НАП или на собственика? Как ще докажеш, че не си правил ремонт?
„Нищо конкретно или дори добре обосновано относно защо бих плащал 15% не можах да намеря в този блог.“
Така е защото и в закона няма нищо конкретно и добре обосновано. Когато в законите напишат ясни критерии кога нещо се прави по занятие – тогава и по блоговете ще има ясни статии, обясняващи това.
Няма ясни и недвусмислени разграничителни критерии кога сделките се считат за търговски сделки по занятие и кога са операции по обикновено придобиване и продажба на акции или други финансови активи, което се счита за обикновено управление на портфейлна инвестиция, както това би направило частно лице.
Ама аз съм класифициран при инвестиционния посредник като непрофесионален клиент (не като професионален), значи ли че трябва да плащам 10%, а не 15% данък?
Не бъркайте "професионален клиент" за пред инвестиционния посредник с другото (търговска дейност по занятие за целите на данъчното облагане). Съвсем различни неща са.
На кои интересни въпроси НАП не отговори?
Някои от по-интересните въпроси, на които НАП не отговори, са тези:
Разгледах вашия наръчник за ДДС и по-точно „ФИШ X.6“.
Там пише, че приходи от ценни книжа и капитали извън обхвата на ДДС са:1. Операциите, представляващи обикновено придобиване или продажба на дялово участие, когато нямат за цел използването на имуществото за получаване на редовен приход.
2. Операции по обикновено придобиване и продажба на други търгуеми ценни книжа, което се счита за обикновено управление на портфейлна инвестиция, както това би направило частно лице.
Какво значи „обикновено“ придобиване и кое придобиване не е „обикновено“?
Дяловете от борсово търгувани фондове (ETF) „други търгуеми ценни книжа“ ли са или не са такива, защото са „дялово участие“?
Какво означава „обикновено управление на портфейлна инвестиция“?
Какво означава „както това би направило частно лице“?
(...)Ако физическото лице е нямало други доходи през годината когато е получило доходите от продажби на финансови активи, това значи ли, че „операциите по придобиване и продажба на ценни книжа се осъществяват в рамките на упражняваната търговска дейност по сделки с ценни книжа“?
Може ли да се твърди, че няма упражнявана търговска дейност, защото физическото лице продава финансовите инструменти и ценните метали чрез същия ИП, чрез който ги е придобило?
Ако физическото лице има други доходи, но те са по-малки по размер от оборота от продажба на финансови инструменти, това значи ли, че „операциите по придобиване и продажба на ценни книжа се осъществяват в рамките на упражняваната търговска дейност по сделки с ценни книжа“?
А доходите (разликата между продажната цена и цената на придобиване) може ли да служат като разграничителен критерий?
Това не противоречи ли на „Обемът на продажбата на акции или търгуеми ценни книжа ... не могат да служат за разграничителен критерий.“?
Тези въпроси ги зададох в контекста на проблема с извършването на „независима икономическа дейност“ и „основна дейност“ за целите на тълкуване на ЗДДС във връзка с проблема „ДДС за инвеститори“ (абсурдът да се изисква ДДС регистрация на лица, които правят сделки чрез инвестиционен посредник - заради облагаеми такси или комисионни по чл. 97а или заради формиран оборот за регистрация по чл. 96).
Но са интересни и в контекста на това дали „обикновеното управление на портфейлна инвестиция, както това би направило частно лице“ следва да се разглежда като търговска дейност по занятие за целите на облагането на дохода с 15% данък вместо с 10% (или да бъде необлагаем).
Подробности за въпросите и отговорите може да намерите в тази статия.
Какво да правя?
Според мен е най-добре да си декларирате продажбите в таблицата за облагане с 10% (или ако доходите са необлагаеми, защото акциите се търгуват на европейски борси - да не ги декларирате) и после ако ви направят проверка и напишат АУАН да обжалвате в съда.
Онова за "повече от две сделки на година" е измислица на съдии от ВАС, никъде в закона не го пише това.
Ако продавате имоти също може да се позовете на решение на СЕС, което цитирам по-горе.
В обжалването може да напишете, че според вас сте извършили финансови операции по обикновено придобиване и продажба на търгуеми ценни книжа, което се счита за обикновено управление на портфейлна инвестиция, както това би направило частно лице. Да се купуват акции от множество компании е обичаен метод за диверсификация, който се ползва при обикновеното управление на портфейлна инвестиция, както това би направило частно лице.
В допълнение към горните аргументи може да си измислите и още - например ако сте продали 2 пъти акции и 1 път имот - не може да се събира 2 + 1, защото това са различни дейности. За определяне на системност трябва да се има предвид една и съща дейност. Ако имате 2 продажби на акции в САЩ, 1 продажба на CFD, 1 продажба на ETF и 1 продажба на апартамент - това също може да кажете, че се разглеждат като различни дейности и не може да се събира 2 + 1 + 1 + 1.
Ако НАП ви броят продажбите за да ви регистрират по ЗДДС разгледайте общите условия на инвестиционния посредник за да видите кой е отсрещната страна. При eToro отсрещната страна е кипърската фирма на eToro, от което следва, че продажбите са в Кипър и не участват във формиране на оборот за ДДС регистрация.
Ако имате изпълнена една поръчка за продажба, а пък тя се фрагментира (изпълни се на 10 части) може да твърдите, че тези 10 части трябва да се броят за една продажба, защото вие (в рамките на обикновено управление на портфейлна инвестиция, както това би направило частно лице) сте въвели една поръчка за продажба и нямате контрол на колко части тя ще се фрагментира.
После евентуално обжалвате на втора инстанция и чак накрая евентуално ще плащате глоба и лихви (а може съдът да реши във ваша полза). Намерете си адвокат за обжалването (ако не ви се дават много пари може да пробвате сами първото обжалване и за второто да наемете адвокат - може още на първото съдът да реши във ваша полза и НАП да не се занимава да обжалва).
А може ли голямата печалба да я декларирам на 10% данък, а трохите на 15%?
Този въпрос обсъждам в тази статия: Какво става ако решим (или ни се наложи) да разглеждаме дейнсотта на физическото лице като дейност на ЕТ или на търговец физическо лице, което не е регистрирано като ЕТ?
Ако се окаже, че съм търговец (нерегистриран като ЕТ или регистриран като ЕТ) ще плащам ли 15% данък върху капиталовата печалба от акции, търгувани на борсите в САЩ и Европа?
Има промени в законите, които въвеждат изключение за облагането на капиталова печалба от „еквивалентни регулирани пазари“ (САЩ, Япония, Австралия, Великобритания, Китай, Швейцария, Хонконг, Мексико).
Изненадващо след тези промени юридическите лица (лицата, които се облагат съгласно ЗКПО) са с предимство спрямо физическите лица - защото физическите лица са освободени от данък върху капиталовата печалба (разликата между продажната цена и цената на придобиване) само на такава от европейските борси и европейски колективни инвестиционни схеми (в тях не влизат „еквивалентни регулирани пазари“).
Обърнете внимание, че в цитираната по-долу буква "д" от точка 21 от §1 от допълнителните разпоредби от ЗКПО пише "акции", а не "финансови активи". От което следва, че юридическите лица, инвестиращи в борсово търгувани фондове в САЩ (които не са акции по смисъла на закона?) са прецакани. Иначе ако ETF-ите се търгуват на европейските пазари няма данък (дялове и акции на колективни инвестиционни схеми), защото дяловете на ETF-ите са дялове на колективни инвестиционни схеми.
Цитат от ЗКПО:
21. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) "Разпореждане с финансови инструменти" за целите на чл. 44 и 196 са сделките:
а) (доп. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти; "права" за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала;
б) сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
в) (нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от национални инвестиционни фондове, допуснати за публично предлагане в страната; за обратно изкупуване се смята и разпределението на парични средства при ликвидация на национални инвестиционни фондове от затворен тип;
г) (предишна б. "в" - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел II от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогични по вид сделки в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
д) (нова - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) с акции, извършени на пазар на трета държава, който се счита за еквивалентен на регулиран пазар и за който Европейската комисия е приела решение относно еквивалентността на правната и надзорната уредба на третата държава в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ, L 173/349 от 12 юни 2014 г.).
Сега като прочетох точно какво пише в закона не ми е ясно защо точно продажбите на еквивалентни регулирани пазари няма да се облагат. Ето какво написаха PWC:
От 1 януари 2021 г. печалби и загуби от търговия с акции на пазари на трети държави (извън ЕС), еквивалентни на регулираните пазари в ЕС, няма да бъдат признати за данъчни цели и няма да бъдат обект на облагане с данък при източника, т.е. ще се прилага еднакво данъчно третиране за сделките, извършвани на регулирани пазари в ЕС и на такива сделки, извършвани на пазари извън ЕС, но еквивалентни на регулираните пазари в ЕС.
Няма да се облагат с данък при източника на основание чл. 196:
Обаче ми е трудно да тълкувам чл. 44.Чл. 196. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Не се облагат с данък при източника доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби.
Ето моят превод от данъчен език на български език (не давам гаранция за точност):Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с печалбата от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби, определена като положителна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти. Изречение първо не се прилага за печалби от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия".
(2) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със загубата от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби, определена като отрицателна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти.
Моят превод на чл. 44 ал. 1 от ЗКПО от данъчен на български език
Капиталовата печалба от разпореждане с финансови инструменти (по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби) не се облага с данък. Но въпреки това разходите за сделките (такси, комисионни и т.н.) намаляват данъчната основа. Първото изречение не се прилага в някои случаи.
Но не разбирам как това е възможно, защото „освобождаване с прогресия“ не се прилага за капиталова печалба изобщо. Може би закондоателят (погрешно?) смята, че дивидените също се считат за печалба от разпореждане с финансови инструменти. Според мен дивидентите не са такава, защото са резултат не от разпореждането (придобивания и продажби), а резултат от притежанието на акции.
А от това, че притежанието е в резултат на придобиване (покупка или друг метод на придобиване) може ли да се твърди, че дивидентите са резултат от придобиване, следователно от разпореждане, с финансови инструменти?
Този метод „освобождаване с прогресия“ е много рядко ползван за дивидентите, обикновено се ползват други методи. За капиталова печалба от акции не ми е известен един случай когато данък върху нея се удържа при източника, държавата, която направи това ще си навреди жестоко, защото ще изгони инвеститорите. За сега си позволяват да облагат при източника само дивидентите, и това е практика не във всички държави (има държави, където данък върху дивидентите не се удържа при източника или поне не се удържа при източника когато се изплаща от борсово търгуван или друга колективна инвестиционна схема - Ирландия е такъв пример, там при получаване на дивидент от ETF-ите този дивидент не се облага при източника, но ако фондът е инвестирал в дивидентни акции, данък върху дивидента в повечето случаи се удържа от емитента на тези акции).
Моят превод на чл. 44 ал. 2 от ЗКПО от данъчен на български език
Капиталовата загуба от разпореждане с финансови инструменти (по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби) не намалява данъчната основа. Но въпреки това разходите за сделките (такси, комисионни и т.н.) намаляват данъчната основа.
А може ли с няколко думи на български, ама като за тарикати, които искат наговото да им се смели информацията накратко?
Ако сте търговец (независимо дали сте регистриран или не като ЕТ) ще плащате данък 15% освен случаите когато не дължите такъв, защото търгувате на европейски борси или на „еквивалентни“ борси (САЩ и още един куп държави, но далеч не всички).
Не съм сигурен дали това изключение се отнася само до юридическите лица или се отнася и за физическите лица, които са търговци (регистрирани или не като ЕТ). Това трябва да се провери. Не ми е известно да има основание за физическите лица търговци да не се възползват от данъчното изключение в ЗКПО както фирмите се възползват.
На „еквивалентните“ борси обаче изключението е само за акции. Други активи, търгувани там, не влизат в това изключение. ETF-ите мисля, че не са акции по смисъла на закона.
Ако играете хазарт с CFD-та и се окаже, че това е търговска дейност по занятие - прецакани сте, 15% данък върху евентуалната печалба, но по-лошото е, че ще трябва да я смятате по ЗКПО и не съм сигурен дали трябва да правите ГФО, това не ми е ясно (пишете в коментарите ако знаете).
Не съм сигурен дали може да минете между капките просто като пишете нули в годишната данъчна декларация, в приложение 2 (за доходи на търговци). Разгледах го това приложение и имам лоши новини - трябва да смятате доста и да познавате ЗКПО за да я попълните коректно, дори и когато сте на загуба.
Ако я попълните некоректно, но не дължите данък (или ако дължите - грешното попълване не е довело до укриване на дължими данъци - напр. сметнали сте, че дължите по-голям данък или точно толкова, колкото реално дължите) - в ЗДДФЛ не е предвиден начин да ви глобят за това, но не съм чел останалите закони, дали са предвидени глоби там не знам, не съм ги чел подробно.
Дивидентите от ЕС, изплатени на компания от друга държава от ЕС облагат ли се с данък при източника?
Според Gemini има минимално изискване за това колко процента от капитала трябва да бъде притежаван за да важи изключението по Parent-Subsidiary Directive (10% от 1 януари 2009).
Не знам за друго основание за изключението в общия случай. Може би ако има някакво СИДДО, което да намали данъка при източника (трябва да се проверява всеки отделен случай). И е съмнително дали ще се приложи автоматично по-нисък данък (за физически лица не се прилага автоматично по-ниска ставка за дивиденти от европейски фирми, само за дивиденти от САЩ и Канада знам за автоматично прилагане на по-ниската ставка по СИДДО).
За сега нямам категорично мнение по този въпрос, ако някой е получавал дивиденти по този начин да пише в коментарите дали е удържан данък, колко и т.н.
Специално за Швеция ето какво намерих (тук):
According to domestic law, there is no WHT on dividends to a foreign company on shares held for business reasons (for the definition of shares held for business reasons, see Capital gains in the Income determination section), provided that the foreign company is similar to a Swedish limited liability company (and some other legal entities) and is subject to income tax at a level similar to that imposed on a Swedish company. Further, there is no tax liability for a legal entity of a member state of the European Union if the entity owns 10% or more of the share capital in the distributing company and fulfils the conditions of the Directive (90/435) regarding a parent company and subsidiaries.
Аз го разбирам така - ако българска фирма притежава акции на шведска фирма няма да има данък върху дивидента при източника в Швеция, защото българската фирма е подобна и има данък подобен на този, наложен на шведската компания. Дали обаче данъкът в България от 10% е подобен на шведския 30% (в общия случай) не е ясно. Но този данък е 10% (по СИДДО с България), което го прави подобен (еднакъв). На практика дали се коригира ставката от 30% на 10% (или на 0%) не знам.
Дивидентите от ЕС/ЕИП не се облагат в България, ако са получени от български фирми
Чл. 27. (1) Не се признават за данъчни цели следните счетоводни приходи:
1. (доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) приходи в резултат на разпределение на дивиденти от местни юридически лица и от чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, т. 3, 4, 5, 6, 8 и 10, до размера на непризнатите разходи;
3. приходи от лихви върху недължимо внесени или събрани публични задължения, както и върху невъзстановен в срок данък върху добавената стойност, начислени от държавните или общинските органи.
(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага:
1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 2022 г.) за начислени приходи в резултат на разпределение на дивиденти от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация;
2. при скрито разпределение на печалба;
3. (нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за начислени приходи в резултат на разпределение на суми, доколкото тези суми са признати за данъчни цели разходи и/или водят до намаление на данъчния финансов резултат на разпределящото лице независимо от начина на счетоводното им отчитане при това лице.
Коментари
Публикуване на коментар