Дивидентите се облагат с 5% в България, ако не е удържан данък в чужбина (типично има СИДДО и дължимият данък в чужбина, ако има такъв, е с по-голяма ставка от 5% и затова в България не се дължи).
Ако инструментът е продаден на "регулиран пазар" върху капиталова печалба (която не се нарича точно така в ЗДДФЛ) няма данък. Иначе се облага с 10% (ако не е търговска дейност по занятие).
В някои случаи има и здравна осигуровка 8% (подробно разгледах това в тази статия, ако през цялата година физическото лице е било на трудов договор капиталовата печалба не се облага със здравна осигуровка).
Ако е търговска дейност по занятие - данъкът е 15% и има разход за абонамент за счетоводител (започващ преди да започне дейността) и осигуровки.
Загубите от финансови активи и търговия с валути намаляват данъчната основа само по отношение на данъка за същите (това е очевидно като се погледне таблица 2 от приложение 5):
В последните редакции на формуляра за електронно попълване може да не се попълват колони 3 и 4, а само да се напише крайния резултат (както е на третия ред в горния пример).
Таксите и комисионните не участват във формиране на данъчната основа (не се признават като разход за данъчни цели).
Корекция от 2024 година: има нов начин на попълване, данните се "сплескват" на един ред с четири колони. Освен това данъкът (във връзка с доходите от 2024 година) се плаща върху 90% от изчислената по обяснения по-горе начин данъчна основа. Подробно - в голямата статия. Освен тези разлики изчисляването на данъчната основа няма промяна.
Корекция от 2025 година: има отделен код 5083 за криптовалути.
Облагаемият доход е нула, ако се получи отрицателно число. Тоест - не може загубите от финансови активи или валути да ви намалят данъчната основа от лихви, наеми, заплати и "други".
Загубите от продажби на акции и ETFs, извършени на "регулиран пазар", не намалява данъчната основа (те не се вписват там по същата причина, поради която и продажбите не се вписват там, ако са на "регулиран пазар"). В някои случаи чрез TWS (платформа на IB) може да изберете продажбата да мине през лондонската борса например. Така загубата от продажбата ще участва във формирането на данъчната основа в таблица 2 (ако продажбата не е търговска дейност по занятие; ако е по занятие - лондонската борса е включена в "еквивалентни регулирани пазари" и сте прецакани).
Риск за ДДС регистрация - дълга тема. Накратко: да се ползва ИП в чужбина или да не се надвишават 50 000 лева 100 000 лева продажби за 12 месеца.
Декларира се притежанието на акциите и дяловете от ETFs (не се декларира притежанието на ETN, не се декларира притежанието на ETC и ETP в случаите когато не са колективни инвестиционни схеми, в някои случаи може да са такива и се декларират), декларират се и необлагаемите в България дивиденти от чужбина (не само облагаемите). Ако дивидентите са обложени с удържан данък в чужбина в България не се дължи данък дивидент (при удържан данък дивидент в чужбина поне 5%), но се представят "доказателства" за удържаните данъци в чужбина заедно с годишната данъчна декларация (справка от инвестиционния посредник, където се виждат удържаните данъци върху дивидентите).
Кои сделки се счита, че са направени на "регулиран пазар" е дълга тема.
Криптовалути
Притежаването на криптовалути не се декларира, декларира се само продажбата им и замяната.
Малко известно е, че плащането на такси (напр. мрежови такси, такси за теглене от криптоборса) също е данъчно събитие "замяна" - заменяме криптовалута за услуга. Но ако е в рамките на същия ден като придобиването приемаме, че цената на замяна е същата като цената на придобиване и няма данъчна разлика.
В закона няма правила за определяне на цената на замяна, затова взимаме някаква пазарна цена.
Само загубата от продажбите реализирани през същата година важи за данъчни цели, но няма значение кога е направена покупката
Загубата от продажба (когато продажната цена е по-ниска цена от цената на придобиване) намалява данъчната основа само за годината, когато е реализирана тази загуба, а цената на придобиване няма значение през коя година е платена за да участва във формиране на данъчната основа. Загубата не може да се пренесе в следваща година (в хипотезата когато не водим счетоводство по ЗКПО, а вместо това декларираме доход с код 508).
Реализирането на загуба се случва когато продадем (това, което предварително сме купили).
Например купуваме криптовалута за 4000 лв, продаваме за 9 000 лв. Печалбата е 5000 лв.
Имаме обаче акции купени на 1100 лв и продадени на 100 лв. Реализираме загуба от 1000 лева.
В такъв случай ако са в една година продажбите на акции и криптовалута имаме общо данъчна основа 5000 - 1000 = 4000 лв.
И за данъците през 2024 година (данъчна декларация, която подаваме през 2025 година за доходите от 2024 година) въведоха 10% нормативно признати разходи, това са подробности обаче (данъкът е върху 90% от 4000 лв).
В ЗДДФЛ не е уточнено какво става ако първо продадем, а после купим (къса продажба), според мен тази печалба/загуба може да я отчетем през данъчната година когато е станало затварянето на позицията (особено когато затварянето на позицията е станало след срока за подаване на ГДД). Ако обаче тълкуваме закона буквално трябва да декларираме печалба в данъчната година на продажбата, защото не сме купили и нямаме известна документално доказана цена за придобиване (ако не сме затворили позицията към момента на попълване на годишната декларация). Когато няма документално доказана цена на придобиване приемаме цена на придобиване 0.
Затова избягвайте да имате къси позиции, които ще бъдат или са закрити през следваща данъчна година.
В някои случаи загубите не ги ползваме за данъчни цели
При някои инвестиционни посредници има неяснота дали продажбите са на регулиран пазар или не. Например при Freedom24 няма информация в справките, нито може да се направи извод от четене на договора, коя продажба, която би могла теоретично да е на регулиран пазар, е станала на регулиран пазар или извън регулиран пазар.
Затова при реализирани загуби при продажба на активи, които има вероятност да са минали на регулиран пазар (напр. европейски ETF), не ги включваме в изчисленията за доход с код 508 за да не ни намалят данъчната основа. Ако продаваме акции от САЩ в долари те няма как да минат на регулиран пазар, затова може спокойно загубите от такива продажби да ги добавим в изчисленията за доход с код 508.
При реализирана печалба от продажба чрез Freedom24 винаги включваме печалбата в изчисленията за доход с код 508, защото не знаем дали продажбата е станала на регулиран пазар или не.
Търговска дейност по занятие
Когато водим счетоводство по ЗКПО загубата може да се пренася в следваща година (до 5 години). Но това е свързано с абонамент за счетоводител да ни води счетоводството и осигуряване (след регистрация като ЕТ или само с регистрация в регистър БУЛСТАТ и деклариране на започване на дейност както обясних в тази статия). Тоест дори нерегистрираните като ЕТ търговци спазват разпоредбите на ЗКПО поради чл. 26 ал. 7 от ЗДДФЛ. Но осигуровки не могат технически да се платят без някаква регистрация преди това (или като ЕТ, или по другия начин).
Тъй като няма обективни критерии за разграничаване между търговска дейност по занятие или не в повечето случаи може да приемем, че не извършваме търговска дейност по занятие и затова да облагаме доходите от финансови активи с код 508, а не по ЗКПО и чл. 26 ал. 7 от ЗДДФЛ.
Повече подробности:
Няколко масово разпространени грешни представи за данъчното облагане
Каква е логиката на облагането на дивидентите при инвестирането чрез ETFs
Благодаря за информативният блог!
ОтговорИзтриванеКак се третират ETN/ETP в/у криптовалути? В момента има над 20 подобни продукти, които се търгуват на европейските борси
Значи ли, че печалбата от ETN/ETP в/у, примерно, биткойн не се облага?
Ако е така ще излезе, че поне в краткосрочна перспектива е по-изгодно от данъчна гледна точка да се търгува с ETN/ETP в/у биткойн отколкото с биткойн
Няма специфично третиране. Третират се както всеки друг ETN/ETP.
ИзтриванеПоради годишните разходи само краткосрочно има смисъл да се държат.