Какво искам да се промени при издаването на документите за самоличност

Според мен законът трябва да се промени така, че гражданите да се обслужват адекватно, независимо какви служители дойдат и в какво настроение са.

Не бива да разчитаме на добрата воля на държавните служители

Някои твърдят, че понеже служителите са добри и се стараят да работят в полза на клиентите (гражданите), не е проблем, че законите са калпави, добрият държавен служител няма да спазва буквата на закона и поради това ще обслужи добре гражданите.

Но това според мен е опасно.

Ами ако служителят реши да спазва закона буквално (например, защото е станал със задните части нагоре, съпругът не е изпълнил съпружеските си задължения и лелката на гишето не е в настроение)?

Ами ако дойде друг служител, който не е добронамерен, а просто си гледа неговия интерес (изпълнява буквално закона за да не го накажат и защото така ще има по-малко работа)?

Каква е практиката в момента

Статии по темата в медиите, където граждани разказват за опита си след като са останали без документи за самоличност:

Обърнете внимание, че в разказите за преживяванията в Италия от консулството изискваха предварително заплащане. Това е сериозна пречка за хората с откраднати лични документи, защото е много вероятно да нямат и пари в този момент. А за да получат пари от познати чрез Western Union трябва да покажат документ за самоличност при получаването, вече прекратиха практиката за получаване на пари с парола от хора без документи (заради безсмислено ожесточените мерки срещу прането на пари и финансирането на тероризма - т. нар. „театър на сигурността“).

Законно опериращите фирми за бързи кредити също изискват документ за самоличност, ако не искат да ги глобят.

В тарифата има предвиден случай да не се изисква заплащане за временен паспорт, но само при определени условия. Пострадалите не споменават, че от посолството са им обяснили това.

Според мен изискванията на нормативната уредба за издаване на документ за самоличност без предварителното заплащане на такса за това са неизпълними на практика. Обяснявам защо смятам така.

Полицията удостоверява това, че сте подали заявление за откраднати документи, а не това, че документите ви са откраднати

В полицията ще ви приемат заявлението за откраднати документи, но реално няма как да ви дадат документ, който да удостоверява/доказва кражбата. Защото те не предприемат действия за доказване на кражбата в този момент, ако изобщо предприемат такива. Евентуално съдът може в бъдеще (след месеци) да постанови осъдителна присъда срещу извършителя на кражбата. И съдебното решение ще може да се нарече документ, който удостоверява/доказва кражбата.

В полицията могат да дадат евентуално входящ номер или "удостоверение за откраднати документи" срещу 2,50 лв (според тази статия):

Сутринта М.К.Б. отива в 1-о РПУ на СДВР на ул. Шипченски проход. Среща се с полицай в приемната за граждани, описва подробно случая и крадлата, попълва заявка за открадната лична карта. Полицаят й връчва листче с два телефонни номера и банкова сметка, на която да внесе 2.50 лв. – за издаване на удостоверение за откраднати документи. Обяснява й, че след 2 дни трябва да се обади на въпросните телефони – за входящ номер, име и служебен телефон на служителя, работещ по преписката, и да му предаде въпросния документ за платени 2.50 лв., за да си получи удостоверението. Телефоните работят само между 15 и 17 ч. В делнични дни.
Гражданката внася 2.50 лв. – преводът на които банката извършва срещу 5 лв. такса (5 лв. такса за 2.50 лв. превод!?) и отива на работа.

Обърнете внимание, че това „удостоверение за откраднати документи“ се издава без полицията да си е мръднала пръста за залавяне на крадеца или за събиране на доказателства. Не знам какво пише в това удостоверение, обаче няма логика този документ да доказва кражбата. Защото се съставя само на база заявление от клиента.

Обърнете внимание, че макар издаването на лична карта да е безплатно, се изисква плащане на 2,50 лева. Което е проблем за хората, които се намират в град, където не познават нелегални лихвари, които да им дадат кредит без лична карта, в нарушение на законодателството срещу прането на пари и финансирането на тероризма.

От гореизложеното следва, че събирането на тази такса се прави за приходи и бавенето е с цел гражданинът да се откаже и да си плати таксата за издаване на документи, без реално да има някакъв смисъл!

Но даването на 2,50 лв за такова удостоверение се оказва, че е безполезно, ако държавните служители тълкуват нормативната уредба по начин, който не е в полза на пострадалия гражданин:

В ОУ на МВР-Видин й казват, че трябва да заплати такса за издаване на лична карта. М.К.Б. настоява, че в София са й обяснили, че съгласно чл. 39 от Тарифа номер 4 за таксите, събирани от МВР при кражба (насилствено отнемане) не се заплаща такава такса. Пише го изрично в закона. Получава отговор, че няма такова нещо – във Видин си имат практика (пак тази странна дума, не почиваща на никакви конкретни законови основания) и дори някакви хора с изгорели къщи, които по закон са освободени от такса заради пожара, пак са си я платили тази такса(!). И само един-единствен път не са взели такава – с лична заповед на министъра, при наводнение. И на гражданката М.К.Б. трябва да се състави и АКТ!

След протест и искане да се покаже някакво (каквото и да е) писмено основание за това, след като в закона пише друго, гражданката не получава такова, а е изпратена в Група “Български документи за самоличност” – Видин.

Там гражданката пак настоява, че в София изрично са й обяснили, че при кражба и с документа, за който тя е чакала 10 дни (!), няма да й вземат такса, а доколкото тя е юридически грамотна, и в закона пише същото. Освен това е поровила сама в интернет и е открила, че по този въпрос има съдебна практика и има десетки, ако не и стотици дела по този повод от граждани, които са осъдили МВР за тази незаконно събрана такса.

Началникът на въпросната Група – Румен Младенов, любезно й обяснява, че тук… „нямат такава практика”, а колегите в София просто тълкували закона различно. При въпрос в една държава и по един закон ли работи полицията и не е ли съдебната практика основание за тълкуване, не получава отговор.

Обясняват й обаче, че законът изисква обстоятелствата по кражбата да бъдат доказани (тоест да има съдебно решение, а не “удостоверение за твърдение за кражба” по думите на полицейските служители във Видин). Затова се плащало такса, съставя се акт и чак след съдебно решение можеш да оспориш основанието и да поискаш да ти върнат неоснователно събраната сума.

Допълнение: основанието за плащането на 2,50 лв е Чл. 31д. точка 1 буква а от тарифа 4.

Не винаги е практически възможно да се вземе документ от полицията за удостоверяване на това, че е подадено заявление за откраднати документи

Ако все пак държавните служители в консулството/посолството решат да не прилагат буквално закона (приемат входящия номер за заявлението за откраднати документи като "удостоверение" по смисъла на нормативната уредба) може да не е практически възможно подаването на такова заявление.

Цитирам тази статия:

Стигнах до полицията на летището, където получих полицейско отношение - при тях няма мои документи, но те не могат да приемат оплакването ми, понеже съм загубил портфейла във влака, а не на летището. Освен това, предположиха, че ако е бил изгубен, а не откраднат, той ще бъде предаден на полицията в централната гара на Милано.

Ако крадците случайно са откраднали само документите (но не и парите и средствата за плащане) пострадалият може просто да си плати. Но ако няма пари и средства за плащане ще му трябва документ за да вземе пари назаем, да получи по куриер нова дебитна карта (ако изобщо банката му предлага такава услуга - някои банки изобщо отказват изпращане на карта в чужбина!). Получаването на паричен превод през Western Union вече не става с парола, искат документ за самоличност на гишето.

Какви са текстовете в нормативната уредба

В Тарифа номер 4 (която обаче се отнася за МВР, не за посолствата и консулствата) прочетох:

Чл. 39. (Нов - ДВ, бр. 33 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 03.04.2012 г.) (1) Лицата, които не могат да представят стария си български личен документ поради това, че е насилствено отнет, повреден или унищожен по независещи от притежателя му причини, като стихийни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи или оказване на неотложна медицинска помощ, се освобождават от заплащане на такси, след като представят документи, издадени от компетентните органи, от които да е видно, че тези обстоятелства са доказани. Когато такива документи не бъдат представени, се събират съответните такси.

Обърнете внимание на "доказани". Когато гражданинът подава заявление той не доказва нищо. Това, че документите са откраднати не се доказва. Даже и когато полицията издава „удостоверение“ за откраднати документи, пак не си мърда пръста да доказва нещо, съставя този документ само на база заявлението от пострадалото лице за кражбата, следователно това „удостоверение“ не може да послужи за доказване на кражбата.

Интересните текстове на тарифата, която важи в чужбина (ТАРИФА No 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси Приета с ПМС No 333 от 28.12.2007 г., обн., ДВ, бр. 3 от 11.01.2008 г., в сила от 11.01.2008 г.) са следните:

(4) Лицата, които подават заявление за издаване на временен паспорт, на временен паспорт за завръщане в България или на удостоверение за завръщане в България на чужденец, поради това, че документите им за самоличност са насилствено отнети, повредени или унищожени по независещи от притежателите причини, като стихийни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи и оказване на неотложна медицинска помощ, се освобождават от заплащане на таксите по ал. 3, когато това е удостоверено с документи, издадени от компетентните органи на приемащата държава.
(5) Освобождават се от таксите по ал. 2 лицата, за които компетентен орган на друга държава е поискал издаване на документ за пътуване.

Обърнете внимание, че от полицията в чуждата държава може да издадат документ с входящ номер на заявлението за кражба на документи. Няма как веднага да дадат документ, който доказва кражбата, защото хващането на престъпника и доказването на кражбата отнема време. И се приема за доказана кражбата чак с решение на съда. Което може да се точи с месеци и години.

Дали е масова практика в консулствата да не спазват буквата на нормативната уредба и да издават временни паспорти без такса на пострадали от кражби - не знам. Иска ми се да е така, да има съвестни държавни служители, които си вършат работата, независимо от това, че законът им пречи, които са готови да нарушат закона за да постъпят правилно.

Но не е редно да бъдат поставяни в такава ситуация. Редно е законът да се промени така, че българите, които са останали без документи за самоличност, да се обслужват адекватно в България и чужбина, без да се налага държавните служители да нарушават разпоредбите на закона.

Не е ясно какво се има предвид под „компетентен орган на друга държава е поискал издаване на документ за пътуване“. Това писмено искане ли трябва да е? Ако на летището компетентните органи не допуснат лице без паспорт да се качи на самолета и поискат от него да отиде в консулството на своята държава да му издадат документ - това влиза ли в хипотезата „компетентен орган на друга държава е поискал издаване на документ за пътуване“?

Какво искам да се промени в нормативната уредба

1. Да се премахне изискването за предварително представяне на документи, удостоверяващи или доказващи начина, по който лицето е останало без документите си.

Възможно е в съответната държава да нямат практика да издават такива „удостоверения“
Ако все пак бъде издаден документ, той ще удостоверява това, че пострадалият е подал заявление за откраднат документ, няма да удостоверява, че документът е действително откраднат. По-горе разгледах този въпрос по-подробно.
Решението на съда за осъждане на крадеца, с което на практика може да се докаже, че документите са откраднати, може да се бави с месеци и години.
Може да има технически пречки лицето да пътува до съседната държава, където е станала кражбата на документа (полицията отказва да приеме заявлението, защото не е станало в нейната юрисдикция).

2. Да има възможност желаещите да платят таксата за издаване на документите за самоличност разсрочено.

Като няма изискване за предварително заплащане (заплащането може да се извърши разсрочено) няма да се губи време в издаване на безсмислени удостоверения.

В полицията може да се отиде след като е подадено заявлението за издаване на нов документ за самоличност или временен паспорт и така да се ускори процеса по издаването му.

Допълнение от 2022 година: забравих да включа в исканията си и да няма изискване за заплащане на глоби като условие за издаване на документа за самоличност. Евентуално ако се плащат глоби те да се дължат след като е издаден новия документ за самоличност. Но мисля, че това се подразбира - идеята ми е да не се искат пари от гражданите предварително.

Допълнение от 2024 година: Ако не се отмени изискването за предварително представяне на удостоверение, то поне да се позволи таксата за издаването му да се плати отложено. Тя е малка - само 2,50 лв (+ 5 лева банкова такса). Но дори и тази малка сума е твърде голяма за лице, което няма достъп до никакви пари поради липса на лична карта и невъзможност да вземе пари назаем без лична карта. Но дори и таксата да се плаща отложено ако издаването на удостоверението се бави с дни (като в случа от статията "Полицаи в повече") пак е неприемливо, защото ако лицето няма достъп до парите си ще се наложи да гладува с дни (вода евентуално ще намери в локвите или в някой мол, ако такъв има в града, където се намира).

Допълнение от 2024 година: Не намерих къде в закона и наредбите е уредено да се отказва приемане на заявление за издаване на документ за самоличност, издаване на документ за самоличност и предаване на издадения документ за самоличност, в случай че не е платена глобата предварително. Може и да има такъв текст, не знам. Но предлагам изрично да се напише в закона, че неплатени глоби и данъци не могат да бъдат основание да не се приеме заявлението за издаване на документ за самоличност, да се издаде документ за самоличност и да се предаде документа за самоличност на титуляра.

3. Издаването на документи за самоличност на територията на България да става независимо от това къде е адресната регистрация на гражданина (да може да се подаде заявлението и да се получи документа там, където гражданинът желае, а не според адресната му регистрация).

В момента има ненужно и вредно ограничение къде да се подаде заявлението за издаване на документ за самоличност и къде да се получи новият документ. Ограничението е на база адресната регистрация на гражданина.

На практика има много хора, които пребивават краткосрочно или дългосрочно в градове от други области. Те не могат да си направят адресна регистрация там, защото има законови ограничения (например може да живеят в жилище, което се води различно от „апартамент“ - например „студио“).

Множество проблеми следват от тези ограничения при адресната регистрация, не е само проблемът с издаването на документи за самоличност. Така се ограничават правата на хората, които няма как да се регистрират адресно там, където живеят.

Цитирам от тази страница:

За да подаде заявление за издаване на лична карта, българският гражданин (заявител) се явява лично в сектор/отдел „Български документи за самоличност” (БДС) при ОДМВР/СДВР или РУ към тях по постоянен адрес, или във всяко РУ на МВР на територията на съответната областна дирекция по постоянен адрес, удостоверява своята самоличност и му се предоставя отпечатано заявление по образец, съдържащо автоматично попълнени актуални данни по гражданско състояние.

Възможността да се подаде заявлението по електронен път на практика е неизползваема в повечето случаи. За да се подаде заявление онлайн лицето трябва да има български личен документ, издаден в резултат на подаване на заявление, което е подадено лично до 59 месеца преди датата на подаване на електронното заявление, както и да са му снети необходимите биометрични данни. Освен това гражданинът не трябва да има промяна в името, ЕГН, гражданството или трайни изменения на образа. Разбира се, трябва да има и издаден квалифициран електронен подпис, за което се изисква да покаже документ за самоличност.

Допълнение от 2024 година:

Ето го законното основание да отказват издаване на документ за самоличност ако не подадете заявлението в отдел БДС по постоянен адрес:

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) Личните карти се издават и подменят от органите на Министерството на вътрешните работи по постоянния адрес на лицето след представяне на заявление и документи по гражданско състояние, издадени от местната администрация по ред, установен с акт на Министерския съвет.

Обърнете внимание, че пише "издават и подменят". Тоест децентрализираната система не е съвместима с духа на закона, защото издаването не става "по постоянен адрес на лицето", а става на едно място в държавата, от където документите се транспортират.

Поради това практиката да пращат гражданите, желаещи експресна услуга (за часове вместо за до 3 работни дни), в София, не е съобразена с чл. 31 от закона.

Значи когато е в интерес на МВР (да могат да централизират системата) законът може да се нарушава, а когато е в интерес на гражданите - не може?

Не могат да се оправдават с „Нямаше кой да ни каже“

Изпратих това до електронните адреси на Министерски съвет и партиите „Да, България“ и „Има такъв народ“.

Финансовите услуги и червената лента

Търсене в този блог