Единичната точка на отказ (SPOF, single point of failure) е елемент на система, който е критичен – ако този елемент спре да работи цялата система спира да работи.
Не може да се има доверие на държавата, че във всеки един момент ще има възможността да изпълнява функциите си (включително издаване незабавно на нов документ за самоличност при загуба или кражба).
Нещо повече – държавният орган, който издава документите за самоличност е така проектиран, че да не изпълнява ефективно функциите си. Нарочно са въвели ограничение да не може да се издаде документ за самоличност, ако не се извърши предварително плащане и има ограничение къде на територията на страната може да стане подаването на заявлението.
Допълнение:
Законът позволява да издадат временен паспорт без да заплащате за това, но само "когато това е удостоверено с документи, издадени от компетентните органи на приемащата държава". В консулството обаче не обясняват това на пострадалите българи!
Обърнете внимание, че в полицията (в чужбина) могат да ви издадат документ (или не могат, не съм проверявал), с който да се удостовери това, че вие сте подали заявление за откраднат документ. Но не могат да удостоверят, че документът ви е откраднат. Схващате ли разликата?
Ако искате в България да ви издадат "удостоверение за откраднати документи" трябва да платите по банка 2.50 лв (може и с POS терминал да става, не знам) - според тази статия.
Не знам в другите държави колко искат за такъв документ. Ако са ви откраднали парите няма как да платите за този документ за да може да ви издадат безплатно временен паспорт.
В тази статия цитирах къде в наредбите е уредено това.
Какво искам да се промени при издаването на документите за самоличност
Това може да постави хората с изгубени, откраднати или изтекли документи за самоличност в абсурдна ситуация: не могат да платят за издаване на нов документ за самоличност, защото за да вземат пари (от банка, от легален лихвар) трябва да имат документ за самоличност.
Застраховането няма да ви спаси в подобен случай – застрахователят изплаща обезщетението след представяне на новия документ за самоличност по платежна или банкова сметка. По този начин няма как да ползвате обезщетението за плащане на таксата за издаване на новия документ за самоличност и за покриване на разходите ви за живот, докато чакате новия документ да ви бъде издаден. Нито ще може да си платите разходите за транспорт до населеното място, където имате право да подадете заявление.
Има въведено ограничение къде на територията на България може да стане подаването на заявление за нов документ за самоличност – само в районно управление на територията на областта, където е адресната регистрация на лицето). Това ограничение е безсмислено и вредно, защото много българи се намират по една или друга причина извън територията на общината, където им е адресната регистрация.
(Представете си банка или друга частна фирма, която да не може да предостави услуга на клиента, ако влезе в офис на фирмата в друг квартал или в друг град. Тази банка ще бъде обект на подигравки. Но когато държавен орган прави нещо подобно някакси го приемаме за нормално. А не трябва. Един път ми се случи в Експресбанк да ми кажат да отида в друг офис, понеже сметката била открита там, но аз им обясних, че искам да ме обслужат там, където съм дошъл. И ме обслужиха в същия клон. Ако клиентът беше някой пенсионер, свикнал с червената лента по комунизма, вероятно щеше послушно да отиде в другия офис и да плаща такса за теглене, защото не е сварил да отиде на датата на падежа на депозита.)
Възможността да се подаде заявлението по електронен път на практика е неизползваема в повечето случаи. За да се подаде заявление онлайн лицето трябва да има български личен документ, издаден в резултат на подаване на заявление, което е подадено лично до 59 месеца преди датата на подаване на електронното заявление, както и да са му снети необходимите биометрични данни. Освен това гражданинът не трябва да има промяна в името, ЕГН, гражданството или трайни изменения на образа. Разбира се, трябва да има и издаден квалифициран електронен подпис, за което се изисква да покаже документ за самоличност.
Не може ли пострадалият просто да вземе на заем пари от някого или да изтегли пари с дебитната си карта или телефона?
Много от читателите ще възразяват как монопола на държавата в издаването на документи за самоличност не е проблем, защото пострадалото лице (останало без документи) може просто да вземе пари от жена си, от приятел, от познат, от кварталния нелегален лихвар, който не спазва закона (и затова може да си позволи да даде пари на заем без да му бъде показана лична карта).
Когато се проектира една система се разглеждат граничните ситуации (edge cases) – ситуациите, които възникват при екстремни работни параметри. Не бива да разглеждаме какво може да стане само при най-благоприятни условия. Трябва да се разгледат и най-неблагоприятните условия, в които е реалистично да функционира системата.
Възможно е пострадалият да не познава членове на организирани престъпни групи, занимаващи се с лихварство, от които да вземе заем без лична карта. Може да няма жена, да се намира в град (държава, остров, континент), където няма познати и приятели, които са платежоспособни и могат да му дадат пари. Възможно е дебитната му карта да е открадната/изгубена заедно с документите за самоличност, парите в брой и телефона.
Законно опериращите застрахователи, банки и доставчици на платежни услуги и парични преводи изискват да им се представи документ за самоличност със снимка, издаден от държавен орган когато обслужват клиента на гише (напр. за да му дадат пари в брой, да му дадат нова дебитна карта). Когато обслужват клиенти онлайн искат заснемане на документа за самоличност. Смятам, че това е проблем, за който са виновни законодателите – доставчиците на финансови услуги се страхуват, че ако идентифицират клиентите си на гише по друг начин ще претърпят някакви негативни последствия.
Ясно е, че законът задължава финансовите фирми да идентифицират клиентите си като записват техните лични данни (вкл. и номер на документа за самоличност, дата на издаването му, дата на валидност). Но защо изискват от клиентите си да предоставят свой документ за самоличност всеки път когато идва в офиса им (след като вече са въвели личните му данни в системата си)?
Защо не може да го идентифицират например по външния вид (при последващо посещение, след като преди това са му взели данните от личните документи)? Евтино и лесно може да се автоматизира сканирането на ириса – камерите не са скъпи. Може и допълнително касиерът да сравнява външния вид (лицето) на клиента със запазена негова снимка в базата от данни – това така или иначе се прави когато клиентът покаже лична карта (снимката от личната карта се сравнява с външния вид на приносителя ѝ).
Щом банките предлагат услуги чрез банкомати, след представяне на дебитна карта (или телефон – който работи като безконтактна дебитна карта) – значи принципно не е забранено да се идентифицират клиентите си по друг начин. Но защо упорито продължават да изискват личен документ, издаден от държавен орган, когато клиентът идва на гише (вместо да удостоверят самоличността му по биометрични методи)?
Щом до сега нито една банка не се престраши да предлага подобна услуга – значи проблемът е в законите.
Нямаше кой да ни каже
Не могат да се оправдават, че е нямало кой да им каже.
Какво искам да се промени при издаването на документите за самоличност
Коментари
Публикуване на коментар