Таксите и комисионните не ни се признават за разход за доходите с код 508 и 5082 (обаче имаме нормативно признати разходи - 10% от печалбата)

Таксите и комисионните не ни се признават за разход когато като физически лица нетърговци имаме капиталова печалба и декларираме доход с код 508 или 5082.

Това тълкуване на закона се споделя от писателите на закона, с който се въвеждат 10% нормативно признати разходи за доходите с кодове 508 и 5082 (капиталова печалба от финансови активи и криптовалути).

(5) Продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари.

(6) Цената на придобиване по ал. 1, 2 и 4 е:

1. документално доказаната цена на придобиване на имуществото;

....

Тоест продажната цена е брутната (общата) сума, която получаваме при продажбата, а цената на придобиване е брутната сума нетната сума, която плащаме за придобиването, която можем да докажем с документи (справките от инвестиционния посредник). Нетната сума е сумата, която плащаме без да добавяме към нея съпътстващите такси и комисионни (тази сума, която продавачът ще получи и с част от нея ще плати таксите и комисионните, които продавачът дължи на неговия посредник). Тази нетна сума е нетна сума от гледна точка на продавача, но е брутна сума от гледна точка на купувача, защото купувачът ще плати такси и комисионни и ще му останат по-малко пари като остатъкът (след като плати такси и комисионни) купувачът ще нарече нетна сума.

Спорно е дали можем да приложим международните счетоводни стандарти за да оправдаем така  участието на таксите и комисионните във формирането на цената на придобиване.

Фразата „продажната цена включва всичко придобито от лицето ...“ според мен значи, че се взима брутната сума на продажбата в оригинална валута (когато получаваме валута при продажбата). Няма логика законодателят да е предвидил да коригираме само цената на придобиване с таксите и комисионните, но не и продажната цена. Затова приемам, че и двете цени (на придобиване и продажна) не са коригирани с такси и комисионни.

Ето го текста за нормативно признатите разходи:

(3) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, включително виртуални валути, както и от търговия с чуждестранна валута се определя, като сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка, се намалява с 10 на сто разходи.

Ето ги мотивите към промените в закона:

 Причини, които налагат приемането на предложената мярка

Със законопроекта се предлага въвеждането на нормативно признати разходи в размер на 10 на сто при определянето на облагаемия доход от продажба или замяна на финансови активи и чуждестранна валута. Освен това се предлага и виртуалните валути да бъдат изрично посочени като финансов актив. Към настоящия момент при определянето на облагаемия доход се взема предвид единствено цената на придобиване на съответния финансов инструмент. При извършването на такъв тип сделки физическите лица заплащат и допълнителни разходи за регистрация, такси, комисионни и т.н., които в момента не се приспадат. Виртуалните валути са сравнително нов вид финансов актив, поради което е целесъобразно те да бъдат изрично посочени в разпоредбата за по-голяма яснота при облагането. Следва да се има предвид, че обособяването на виртуалните валути като вид финансов актив в ЗДДФЛ ще позволи те да бъдат отделно посочени и в декларацията за доходите на физическите лица, съответно и сделките от разпореждането с тях могат да бъдат по-ефективно наблюдавани и анализирани.

 Целите, които се поставят

Предложението цели постигане на по-голяма справедливост за данъчно задължените лица при определяне на облагаемия доход и дължимия данък от продажба или замяна на финансови активи.

Разбира се взима се предвид и продажната цена, не само цената на придобиване, но това е грешка на изразяване, ясно е какво е имал предвид авторът.

Ако смятаме таксите и комисионните за разход, за да изчислим данъчната основа, няма да е коректно. Законът важи за данъчната декларация за 2024 година (която попълваме до 30 април на 2025 година).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, включително виртуални валути, както и от търговия с чуждестранна валута се определя, като сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка, се намалява с 10 на сто разходи.

Интересно, че нормативно признатите разходи са 10% от печалбата, а не зависят от оборота. Докато реалните разходи може да са както повече така и по-малко (ако се купува с лост лихвите за това може да са значително повече от 10% от печалбата, ако се правят много сделки или печалбата е малко - също). Реалните разходи са: такси и комисионни (зависят от оборота и броя сделки), лихви, custody fees (годишна такса от типично 0,1%). Взели са решение така да го направят с цел да не се налага да се води сложно счетоводство.

Алтернативно тълкуване

Възможно ли е в тези мотиви да са имали предвид, че единствено се признава брутната цената на придобиване (която се смята като се добавят таксите и комисионните за придобиване към нетната цена на придобиване; нетна цена =  цената без добавени такси и комисионни)? И проблемът е не, че не се приспадат всички такси и комисионни, а само се приспадат тези за придобиването, но не и за продажбата?

Каква е съдебната практика в България по отношение на съпътстващите разходи за придобиване на имот? Цената на придобиване сумата, която даваме на продавача ли е или общата сума с добавени съпътстващи разходи като нотариални такси, такса за вписване в имотния регистър, местен данък, комисионна за брокера, банкова такса, други?

Очаквам да има повече съдебна практика за имоти, отколкото за акции. И може да приложим по аналогия и за акциите това, което е съдебна практика за имотите. Затова горните въпроси са интересни. 

Очаквам да се окаже, че съдебната практика е за данъчни цели да се игнорират съпътстващите разходи за придобиване (като такси, комисионни и местен данък), което да потвърди тезата ми, че за акции се взима предвид само сумата, която продавачът получава от купувача (без да се коригира с такси и комисионни и от двете страни).

Кое е нетната цена и кое брутна?

Нетна цена на придобиване от гледна точка на купувача е сумата, която купувачът дава на посредника за да я предаде на продавача (или дава директно на продавача без посредник). Брутната цена на придобиване от гледна точка на купувача е нетната цена на придобиване плюс таксите и комисионните, които купувачът дава на посредника във връзка с придобиването на актива.

Нетната цена на придобиване (от гледна точка на купувача) е брутна продажна цена от гледна точка на продавача. 

От гледна точка на продавача нетната продажна цена е брутната (от негова гледна точка) продажна цена минус таксите и комисионните, които продавачът е платил във връзка с продажбата.

....

Повече по темата:

Как да смятаме притежаваните акции/дялове в чужбина към 31 декември и капиталовата печалба - обяснено с примери

Отговори на въпроси за данъците и попълване на годишната данъчна декларация при инвестиции на финансовите пазари

Илюстрацията, която изкуственият интелект на Bing халюцинира за тази статия: