Когато продавате лични вещи с наложен платеж сте виновни за укриване на данъци до доказване на противното.
Проблемът е, че не можете да докажете какво точно сте продали и цената на придобиване. Не можете да докажете че продажбите не представляват търговска дейност по занятие (дори когато те не са търговска дейност по занятие).
Пример: продавате на загуба стари части за компютър. Нямате фактура на ваше име за тези части, където да се види цената (и така да се докаже, че продавате на загуба).
Пример: приятел ви моли да му купите нещо и да го изпратите с наложен платеж (плаща с наложен платеж същата цена, която сте платили). Предавате касовия бон заедно със стоката на получателя, касовият бон се изхвърля. Дължите данък, осигуровки и глоба (ако ви хванат), защото не можете да докажете, че не сте извършили търговска дейност по занятие.
Данъчните закони насърчават хората да изхвърлят ненужните си вещи вместо да ги продават. Ако продадат вещите може да се наложи да плащат глоби и осигуровки в размер по-голям от прихода, който получават. Тоест дори да приемем sunk cost (цената на придобиване вече е платена и не я разглеждаме за да преценим дали ни е изгодно да направим продажба или изхвърляне) само разходът за осигуровки за периода на извършване на въображаемата търговска дейност по занятие може да превиши прихода от продажбите (или прихода от продажбите минус реалните разходи като време, което сме отделили за да направим продажбите).
Ако обявите за продажби стоят цяла година публикувани адвокатът на дявола може да твърди, че дължим за всички 12 месеца осигуровки дори и само през януари и декември да е имало продажби.
Дори и да имате фактура с име на получателя на стоката как доказвате, че точно тази стока сте сложили в пратката с наложен платеж когато сте продавали тази стока? Дори и да сте написали в документите за куриера серийния номер на стоката и наименованието на стоката как доказвате, че точно тази стока сте поставили в пакета?
Това, че продажбите са на загуба (ако приемем, че НАП не оспорва това) може да е аргумент, че не извършвате търговска дейност по занятие. Обаче адвокатът на дявола може да каже, че е нормално за търговците понякога да реализират загуби, не е задължително да печелят. Тоест реализираната загуба може и да не отмени задължението за плащане на осигуровки като търговец. (Не съм чел съдебна практика за това. Пишете в коментарите ако знаете.)
Има ли обективни критерии кога продажбите са търговска дейност по занятие и кога не са
Накратко: Не.
НАП преразказват накратко закона на страницата "Търговия в интернет":
При търговия по интернет се приравнявате на ЕТ
Доходът от продажбата на движими вещи чрез интернет подлежи на облагане, когато:
- дейността се извършва по занятие, системно и с цел реализиране на печалба;
- сделките имат траен характер и се извършват през продължителен период от време;
- дейността се извършва от лице, регистрирано като търговец за целите на търговската му дейност.
Когато, в резултат на множество продадени вещи, генерирате системен доход, продажбата на вещи по интернет не би могла да се определи като сделки с еднократен случаен характер или продажби на вещи от бита, закупени за лично потребление и съответно придобитите доходи от продажби по интернет не могат да се определят като необлагаеми.
За търговец се смята всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже, ако дейността му не е посочена в дейностите, изброени в чл. 1, ал. 1 от Търговския закон. Дори да нямате търговска регистрация като едноличен търговец, при извършване на сделки по занятие, притежавате качеството на търговец и доходите ви от тази стопанска дейност подлежат на облагане по реда за облагане на доходите от стопанска дейност на едноличен търговец (чл. 26, ал. 1-7 от ЗДДФЛ).
Вижте още за реда на облагане на доходите от продажби в интернет
Ако извършвате търговска дейност по интернет и реализирате доходи, следва да се регистрирате като едноличен търговец (ЕТ) или юридическо лице. Ако не се регистрирате като юридическо лице, доходите ви от тази дейност се облагат като доходи от стопанска дейност на ЕТ.
Някои продажби се облагат с данък дори и продажбата да не е част от търговска дейност по занятие
Ако продажбите не са търговска дейност по занятие и предметите са "произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети" по смисъла на закона дължим само данък (и евентуално здравна осигуровка ако сме подали декларация образец 7) вместо целия комплект осигуровки (които дължим като едноличен търговец ако извършваме търговска дейност по занятие, независимо дали сме регистрирани като едноличен търговец или не).
Изводът е, че минималния праг на осигуровките на търговците (дори и когато не са наистина търговци, а са набедени за такива) води до насърчаване на изхвърлянето на вещи вместо продажбата им чрез наложен платеж.
Кое е по-важно - рециклирането или данъците (осигуровките)?
Най-добрия начин за рециклиране е повторното използване.
Ако отменим минималните прагове за осигуровките (опростим декларирането) с цел да насърчим хората да си продават ненужните вещи вместо да ги изхвърлят това би могло да доведе до намаляване на приходите от осигуровки (дори и от други дейности).
Текстовете от законите
Релевантния текст от ЗДДФЛ:
Чл. 13. (1) Не са облагаеми:
1. доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на:
а) (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години;
б) до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години;
2. доходите от продажба или замяна на движимо имущество, с изключение на:
а) пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, ако периодът между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната е по-малък от една година;
б) произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети;
Дефинициите в ЗДДФЛ:
10. "Произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети" са съответните понятия по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност.Дефинициите в ЗДДС:
20. "Произведения на изкуството" са:
а) картини, колажи и други подобни декоративни произведения, рисунки и графики, направени изцяло от ръката на художник, с изключение на планове и чертежи за архитектурни, инженерни, промишлени, търговски, топографски и други подобни цели, ръчно украсени фабрични изделия, театрални декори, декори за кино и други видове декори;
б) оригинални гравюри и литографии, като авторски отпечатъци, произведени в ограничени количества, направо в бяло и черно или в цвят на една или няколко плочи, направени изцяло от ръката на художника, независимо от процеса на изработка или използвания материал, с изключение на машинен или фотомашинен процес;
в) оригинални скулптури и пластики от всякакъв вид материал, изваяни изцяло от ръката на скулптора; скулптурни отливки на оригинала в рамките на 8 копия, чието изпълнение е контролирано от автора или от упълномощени от него художници;
г) гоблени и пана, изработени ръчно по художествен дизайн, в рамките на 8 копия;
д) единични керамични изделия, изработени изцяло от автора и подписани от него;
е) емайлирани рисунки върху медна плоча, изработени ръчно, в рамките на 8 копия, подписани от автора или с печат от студиото, с изключение на бижута и изделия от злато и сребро;
ж) художествени фотографии, подготвени за печат от автора или под негов контрол, с подпис на автора и с пореден номер, в рамките на 30 копия, независимо от размера.
21. "Предмети за колекции" са пощенски или гербови марки с клеймо или без клеймо, при условие че не са в употреба, както и колекции и колекционерски предмети, представляващи интерес от гледна точка на ботаниката, зоологията, минералогията, анатомията, историята, археологията, палеонтологията, етнографията или нумизматиката.
22. "Антикварни предмети" са предметите, различни от произведенията на изкуството и предметите за колекции, които са на възраст над 100 години.
Минималните прагове за осигуровките удрят и самоосигуряващите се лица, които не са търговци
При самоосигуряващите се лица също проблемът с минималния праг на осигуровките насърчава хората да не работят или да укриват данъци (защото не може да укриеш осигуровки без да укриеш данъци). Писах по темата в тази статия: Предлагам да се облекчи червената лента за свободните професии (самоосигуряващите се лица).
При минимални прагове на осигуровките няма икономически смисъл да се извършват през свободното време малко (като стойност) услуги ако няма да се укриват осигуровки.


Коментари
Публикуване на коментар