НАП може да не признае касовите бонове за разход, защото на тях липсва изискуема информация (например име и ЕГН на получателя - ако става въпрос за нерегистрирано като ЕТ физическо лице, което извършва търговска дейност по занятие).
Чел съм в социалните мрежи оплаквания за практиката НАП да принуждава физически лица, които са продавали стоки в сайтовете за обяви, да плащат данък 15% върху дохода от продажбите на стоките (защото според НАП това е търговска дейност по занятие, извършвана от нерегистрирани като ЕТ физически лица), като не им признават разходите и по този начин на практика нерегистрираните като ЕТ физически лица плащат данък 15% върху прихода от продажбите, а не върху печалбата.
Данъчно облагане на продажбата на инвестиционно злато от физически лица
Според мен когато физическо лице продава злато не би трябвало тази продажба да се облага с данък, защото в ЗДДФЛ има изключение за продажбата на вещи. Обаче според НАП това изключение не може да се приложи за продажбата на инвестиционно злато и има два начина, по които тези продажби следва да се облагат.
В случай, че продажбата на злато от физическо лице не се разглежда като търговска дейност по занятие, доходът от продажбата му следва да се облага с данък 10% върху разликата между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване, защото инвестиционното злато в този случай се разглежда като финансов актив. Според мен това не е така, защото златото (например инвестиционни златни кюлчета, инвестиционни златни монети) не е финансов актив.
В случай, че продажбата на златото се разглежда като търговска дейност по занятие (независимо дали физическото лице е регистрирано като ЕТ или не), продажбата се облага със ставка 15%.
И в двата случая цената на придобиване с приема, че е нула, ако не е „документално доказана“.
Становища на НАП по подобни казуси, както и моето мнение, което изпратих до МФ може да намерите в тази статия: Пуснах сигнал до Дирекция „Данъчна политика“ за няколко проблема с данъчното законодателство и административната тежест.
Проблемът е, че повечето хора, които си купуват инвестиционно злато, си го купуват с касов бон. А на касовия бон не са написани важни данни, които се изискват от закона, за да може да се ползва този документ за доказване на разход. (На касовия бон не са написани името и ЕГН-то на физическото лице, което е купувач.)
Прочетох внимателно какво пише в Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за счетоводството и стигнах до извода, че има начин този проблем да се реши. Не ми е известно каква е съдебната практика и дали има такава.
Първо ще цитирам интересните части от тези закони.
Закон за счетоводството:
Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
5. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
4. име, фамилия и подпис на съставителя.
(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Приема се, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
(4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Извън случаите по ал. 3, документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
(5) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Издаването на първичен счетоводен документ по ал. 1, освен в случаите, когато получателят желае или когато това е предвидено в нормативен акт, не е задължително, когато:
1. стопанската операция е документирана с фискална касова бележка, издадена от фискално устройство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, или с ценна книга, издадена по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм., бр. 38 от 1995 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г.), и
2. получател по нея е физическо лице, което не е търговец.
(...)
(10) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) При съставяне на първичните счетоводни документи по ал. 2 чрез автоматични устройства или системи подписът на съставителя може да се замени с цифров или с друг идентификатор, еднозначно разпознаващ и определящ съставителя на първичния счетоводен документ.
Закон за корпоративното подоходно облагане:
Чл. 10. (1) Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
(2) Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
На касовия бон няма нужда да има подпис на съставителя, ако името му или друг идентификатор е изписан (чл. 7 ал. 10 от ЗСЧ).
Издаването на фактура или друг документ (освен касов бон) не е задължително, защото купувачът е физическо лице, което не е търговец към момента на издаване на касовия бон.
Касовият бон може да има празни полета, които може да изглежда, че са предвидени за изписване (ръчно) на името и ЕГН-то на купувача. За съжаление тези празни полета са там просто защото софтуерът е така направен, а не защото е правилно да си ги попълните сами.
Чл. 10. Поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се разрешават. Погрешно съставени първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови.
Ако решите да си попълните личните данни сами върху касовия бон това може да се разглежда като поправка или добавка в първичен счетоводен документ и не е разрешено.
В случай, че на касовия бон не са изписани личните данни на купувача (име и ЕГН - ако е български гражданин) е възможно тези данни да се напишат върху друг документ. Ето примерно съдържание:
Протокол
Този протокол се съставя с цел да бъде налице документална обоснованост по смисъла на чл. 7 ал. 3 от Закона за счетоводството и чл. 10 ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Този протокол се отнася към покупката, при която продавачът е издал първичен счетоводен документ „фискален бон“ със следните данни:
Идентификатор/номер на касовия бон: ...............
Дата на сделката: .............
Снимка на касовия бон, която е направена с цел да се предотврати загуба на информация, поради избеляване на оригиналния документ:
 Допълнителна изискуема информация по чл.7 от Закона за счетоводството, която липсва в касовия бон:
Купувач: ...............
ЕГН на купувача: ...................
Подпис на купувача: ............
Може би подписът не се изисква, но е за всеки случай е хубаво да го има. Ако желаете може да си направите и печат на физическо лице. Въпреки, че и печат не се изисква. Но стои някак си по-представително и не могат да ви кажат, че документът няма печат.
Според мен след като представите този протокол (заедно с касовия бон) при евентуална проверка или ревизия от страна на НАП не би трябвало да ви глобят за това, че сте отчели коректно разхода за покупката при изчисляване на дължимия данък. Ако все пак ви съставят АУАН в съда би трябвало да признаят действителния разход, който сте направили при покупката, и да отменят АУАН.
Не ми е известно да има съдебна практика при ползване на подобен протокол с цел да има документална обоснованост.
Смятам, че този протокол не е задължително да бъде издаден от продавача (може да се издаде от купувача или всеки свидетел, който е видял фактите, отразени в протокола), защото в закона пише:
„при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват“
Ако законодателят искаше тези документи да бъдат издадени от продавача щеше да напише „първични счетоводни документи“ или „документи, издадени от продавача“. Тъй като не е уточнено от кого трябва да бъдат издадени тези документи, то приемаме, че могат да бъдат издадени от всеки, който е запознат с фактите, които тези документи документират.
Какво става ако физическо лице, което не е търговец продава на друго физическо лице, което също не е търговец, и ако сделката не представлява търговска дейност по занятие?
Проблемът е, че от НАП ти пишат АУАН и после в съда тежестта за доказване е твоя - тоест виновен си до доказване на противното (при данъчните закони е така - доказваш, че не си виновен).
За съжаление за тълкуване на закона не е достатъчно просто да прочетеш един-два закона. Трябва да се прочетат всички закони, защото няма как да знаеш в кой закон пише нещо, което е приложимо. Трябва и съдебната практика да се познава.
Затова не е възможно на практика да сме сигурни дали нещо е законно или не.
Дори и в случаите когато в първия член на закона ясно е написано, че той е приложим само за лица, които са търговци, съдът може да твърди, че това не е така.
В ЗДДФЛ пише, че цената на придобиване е 0 (нула), ако няма документи, които я удостоверяват ("когато няма документално доказана цена на придобиване"). Но не пише какви са допустимите документи за удостоверяване на цената на придобиване.
И след като ЗсЧ и ЗКПО не са приложими - не ми е известно да има закон, който да регламентира какви да бъдат изискванията за документите, удостоверяващи цената на придобиване.
Как стоят нещата на практика?
От практиката знам, че касовите бонове се признават. Крум Атанасов, iGold.bg
Източник: коментари във Фейсбук.
Какви документи са необходими за да има документално доказана цена на придобиване при покупка чрез банка без фактура с ЕГН
Когато купувате от онлайн магазини с плащане чрез банкова дебитна карта или с банков превод продавачът може да издаде документ, който няма всички необходими атрибути (няма ЕГН, има само две имена вместо три).
В такъв случай може да ползвате няколко документа:
- Разписката от онлайн магазина, където се вижда какво сте купили, кога и на каква цена.
- Подробна справка за банковата транзакция. Типично може да се извади от онлайн банкирането без такса.
- Ако в горната справка не се вижда вашето ЕГН трябва да си извадите банков документ, който да съдържа номера на сметката (IBAN) и вашето ЕГН (а също и вашият адрес по адресна регистрация е добре да се вижда, но може и без него). Подобни документи банките издават безплатно с цел да се получават пенсии и социални помощи. Някои банки позволяват подобен документ да се извади през онлайн банкирането без такса. Иначе банките издават срещу заплащане банкови удостоверения и банкови референции. Опитайте първо без такса да си вземете някакъв документ.
Коментари
Публикуване на коментар