Предложих в Кодекса на труда изрично да се предвиди възможност за плащане на заплата по сметка в небанка и в чужбина

Под небанка имам предвид доставчик на платежни услуги, който не е банка. Много от финтех приложенията оперират като небанки.

Писах до Министерството на труда и социалната политика. Не могат да се оправдават с "нямаше кой да ни каже".

Цитирам писмото, което им пратих:

Проблем в Кодекса на труда - работодателите ги е страх да плащат заплата в сметка, която не е в банка

Четох оплаквания в социалните мрежи, че работодател отказва да превежда парите по IBAN при лицензиран от БНБ доставчик на платежни услуги, който не е банка.

Мисля, че разбирам защо работодателят отказва да плати заплатата по сметка, която си има български IBAN, но доставчикът на платежни услуги не е банка.

Причината е в чл. 270 ал. 3. от Кодекса на труда.

Там пише "банка". Въпреки, че пише "влог" мисля, че законът допуска да се превеждат парите по разплащателна сметка в банка, защото "влог" се тълкува разширително (не само сметка тип "влог", но и всяка сметка в банка, включително "спестовна" и "разплащателна").

Чл. 270. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.

Считам, че законът е твърде рестриктивен и не е в интерес на работещите на трудов договор.

Според мен е редно законът да се либерализира и да позволява изплащане на заплатата по всеки възможен метод за плащане, който не създава прекомерни разходи за работодателя, и е предпочитан от работника.

Включително трябва да е легално и плащането на бартер (например в злато, криптовалута, доставчик на платежни услуги извън страната и т.н. когато работникът изрично е пожелал този метод на плащане).

В закона изрично не е написано, че се забранява плащане по други начини. Но и не е изрично написано, че плащането по други начини е разрешено. Работодателите, тъй като не искат да бъдат осъдени, предпочитат да не рискуват и отказват плащане на заплата по сметка, която не е в банка.

Банковите такси типично са по-големи от таксите на доставчиците на платежни услуги, които не са банки. Това е причина някои работници да предпочетат небанкови доставчици на платежни услуги.

Като компромисен вариант предлагам законът да се либерализира по-малко (да се запише, че заплатата може да се плаща и по платежна сметка при доставчик на платежни услуги, който не е банка).

Предлагам и фразата "на влог" да се замени с "по сметка".

Примерен текст на променената алинея 3:

(3) Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда по сметка (в посочената от него банка или доставчик на платежни услуги) или чрез доставчик на платежни услуги без сметка.

Фразата "или чрез доставчик на платежни услуги без сметка" означава, че заплатата може да бъде изплатена на работника по начин, при който няма сметка на името на работника (напр. пощенски паричен превод, MoneyGram, Western Union и т.н. - при тези методи на плащане работникът получава сумата в брой без да притежава сметка).

Предлагам и алинея (4), която да защитава работодателите в случай, че работникът избере доставчик на платежни услуги или банка, при ползването на които работодателят ще претърпи прекомерни разходи за превеждането на парите:

(4) В случай, че работникът избере да получава заплатата си по платежна сметка при банка или доставчик на платежни услуги, който не е банка, или чрез доставчик на платежни услуги без сметка, и това доведе до прекомерни разходи за изплащането на заплатата за работодателя, работодателят има право да намали заплатата. За това намаление работникът се уведомява предварително  и му се дава възможност да получи заплатата си по друг метод, при който на работодателя няма да му се наложи да прави намалението.

За да не се страхуват работодателите да изплащат заплатата в друга валута и в банка, установена в друга държава, предлагам алинея (5):

(5) Работникът има право да избере да получи плащането на заплатата си в избрана от него валута и чрез банка или доставчик на платежни услуги, установени извън България, при съблюдаване на ал. 4.

"Установени извън България" предполага и, че не са лицензирани в БНБ (т.е. може свободно да се ползват банки и доставчици на платежни услуги, които са лицензирани във всяка друга държава). Това се подразбира и мисля, че е достатъчно да се напише само в мотивите към проекта, не е нужно да се пише в закона изрично.

Разбира се нещата може да се опростят като просто в закона се напише изрично, че начинът на плащане се договаря свободно. Горните примери са за компромисен вариант, при който законът се либерализира частично. Недостатъкът на частичното либерализиране е, че законът се усложнява (защото трябва да се предвиди защита за работодателя от прекомерни разходи за изплащане на заплатата и трябва да се изброят изрично разрешените методи за изплащане на заплатата).

Повечето работници, тъй като живеят в България, биха предпочели да получават заплатата си в левове по български IBAN (сметка в българска банка или в доставчик на платежни услуги, който е установен в България - напр. MyFin, карта EasyPay, Phyre, A1 Wallet и т.н.). Обаче смятам, че е редно да се предостави право на избор заплатата да се получи по сметка при чуждестранен доставчик на платежни услуги или банка, защото например работникът може да се страхува от банкова криза и банкова ваканция в България или по друга причина да не иска да получи заплатата си в българска банка или български доставчик на платежни услуги.

Разбирам, че може да твърдите, че законът изрично не ограничава плащането на заплата по друг начин. Обаче тъй като това не е изрично написано в закона работодателите се страхуват да платят по друг начин, освен в българска банка. Затова смятам, че е нужна корекция на закона.

Отговор

Получих отговор от Министерството на труда и социалната политика на 28 ноември 2022 година, копирам текста по-надолу; първо преразказват закона, а интересното съм го маркирал с цветен фон:

Във връзка с постъпила от Ваша страна информация и свързани с нея предложения относно приложението на чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), предоставяме следното становище:

Съгласно чл. 270,  ал. 3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. 

Видно от цитираната разпоредба работникът или служителят има свобода на избор по отношение на начина, по който да му бъде изплатено трудовото възнаграждение - лично, по ведомост или срещу разписка, или на влог в посочена от него банка, като под влог в случая следва да се има предвид и разплащателна сметка в банка. Работникът или служителят може да избере изплащането на трудовото му възнаграждение да бъде извършено и на негов близък.

Бихме искали да Ви обърнем внимание, че съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда. В тази връзка, съгласно чл. 22, ал. 4, т. 8 от НСОРЗ във вътрешните правила за работната заплата могат да се включват и редът и начинът за изплащане на работната заплата. 

Следва да имате предвид, че съгласно чл. 269, ал. 1 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща в пари. Пари по смисъла на Закон за Българската народна банка (ЗБНБ)  са банкноти и монети, които са официалното законно платежно средство в страната (чл. 25 от ЗБНБ).

Освен това, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Следователно, в трудовия договор следва да се уговори трудово възнаграждение в пари. 

Уговарянето на задължението за изплащане на трудовото възнаграждение единствено във вид на пари е свързано със закрилата за работниците и служителите, доколкото на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) обстоятелството, че работодателят не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност за изплащане на заплатите.

Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ предвижда, че когато не се изплаща срещу разписка (лично или на посочено от работника или служителя лица), трудовото възнаграждение е възможно да се изплаща единствено като се превежда на влог. Според Закона за кредитните институции само банките имат право да извършват публично привличане на влогове. Съгласно действащото законодателство, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора (чл. 75, ал. 3 от ЗЗД). Поради това в нормативната уредба е предвиден ясен механизъм, чрез който да се доказва моментът на изпълнението на задължението на работодателя за изплащане на трудовото възнаграждение.

С оглед на развитието на съвременните технологии и платежните услуги е възможно в бъдеще да се обмисли промяна на законодателството, с която да се разширят възможностите за изпълнението на задълженията на работодателите, свързани с изплащането на трудовите възнаграждения, да се извършва и чрез други доставчици на платежни услуги (ДПУ), лицензирани от Българската народна банка (БНБ), и клонове на ДПУ, осъществяващи дейност на територията на страната, в съответствие с изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи. Подобна промяна обаче изисква предварителен анализ от компетентните институции, които осъществяват регулация във връзка с платежните услуги и платежните системи, в т.ч. БНБ, както и дебат между социалните партньори, за да се гарантира сигурността на работниците и служителите при получаване на възнагражденията, които им се дължат за положения от тях труд.

Допълнение от 2023 година:

Коригирали са закона - добавили са алинея 4:

Чл. 270. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.

(4) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.09.2023 г.) Независимо от ал. 3, когато се изплаща трудово възнаграждение от работодател по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, изплащането му се извършва само чрез превод или внасяне по платежна сметка в посочена от работника или служителя банка в страната.

В новия текст също така присъства думата "банка", тоест не може платежната сметка да е при небанков доставчик на платежни услуги и не може да е извън страната (изрично е казано, че банката трябва да бъде в България).

Решение 819 на Министерския съвет от 2023 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда

В това решение предвиждат промени:

§ 7. В чл. 270, ал. 4 думите „по платежна сметка в посочена от работника или служителя банка в страната“ се заменят с „по посочена от работника или служителя лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number - IBAN), водена от доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната“.

Иточник: https://www.parliament.bg/bills/49/49-302-01-71.rtf

Не намерих този законопроект в Портала за обществени консултации.

Считам, че така формулиран закона води до невъзможност да се ползват омнибус IBAN-ове за тези преводи (доставчикът на платежни услуги ползва общ IBAN за всичките входящи преводи в лева като установяването на това кой е получателя на средствата става чрез изпращането на  специален знаков низ заедно с плащането в полето за "основание на превода" (референция)). Не се сещам за доставчик на платежни услуги, който ползва омнибус сметка и позволява на трети лица да превеждат по нея (сещам се за Wise, които имат омнибус сметка, но задължават тя да се ползва само с цел захранване на собствена сметка във Wise, а не за получаване на преводи от трети лица).

Освен това имането на IBAN е прекомерно изискване, предлагам да отпадне за да може плащането да стане по сметки, които нямат IBAN или имат, но не е изгодно преводът да става по IBAN.

Освен това текста "клон на" предполага, че единствения начин доставчик на платежни услуги да предоставя платежни услуги на лице, което получава българска заплата, е като има клон в България, което не е вярно. Считам, че това изискване е ненужно рестриктивно и фразата "клон на" трябва да отпадне.

Например Revolut може да се ползва за получаване на левове. Той няма клон в България, но законно може да предлага услугите си на български физически и юридически лица. Изпращането на левове по IBAN е скъпо и непрактично (въпреки, че клиентите имат IBAN). по-изгодно е работодателят да си отвори сметка в Revolut и да изпраща левовете чрез директен превод.

В проектозакона не е предвидена защита за работодателя в случаите когато нареждането на превод към IBAN на определен доставчик на платежни услуги (напр. Revolut) е необичайно скъпо (не е на цената на левов превод). Възможно е също така отварянето на фирмена сметка в Revolut (с цел да не се плащат големите такси за левов превод по IBAN) да е твърде бавно и скъпо за работодателя.

В крайна сметка влизането в Еврозоната ще доведе до отпадане на проблема със скъпите левови преводи до IBAN-а на Revolut (преводите в евро по SEPA са евтини или безплатни). Но междувременно това е проблем, който трябва да се има предвид.

При други доставчици на платежни услуги, предоставящи личен IBAN, разходите за левов превод са същите като за левов превод към IBAN в българска банка. Пример за такива са Paysera (която няма клон в България, но това не ѝ пречи да предлага законно услугите си в България), EasyPay, MyFin.

Предлагам ограниченията за клон и IBAN да отпаднат. Също да отпадне ограничението платежната сметка да е при доставчик в България или ЕИП. Но да се предвиди защита за работодателя -  ако работникът настоява да получи плащане по определен начин и това води до повишени разходи за работодателя за плащането (извън обичайната банкова такса за превод по IBAN в българска банка), то разходите да са за сметка на работника (в случай, че работодателят не желае да ги покрие за своя сметка).

Също и фразата "осъществяващ дейност на територията на страната" може да доведе до недоразумения. Има доставчици на платежни услуги, които предлагат услугите си без да имат офис или клон в България. За тях не е ясно как се отнася тази фраза. Доставчиците на платежни услуги може да предлагат услугите си от разстояние. В този случай е подвеждащо и некоректно да се казва ,че осъществяват дейност на територията на страната.

Като компромисен вариант може да се ограничи плащането само до доставчици на платежни услуги, установени в ЕС или ЕИП. Макар, че считам, че не е добра идея да се ограничава правото на работника да избере да получава заплатата си по сметка извън ЕС и ЕИП.

Интересно е как "лицензиран от Българската народна банка" се отнася до някои от доставчиците, а за другите - не. След като може да се превежда заплатата до други доставчици на платежни услуги, които нямат лиценз от БНБ (защото такъв не се изисква по закон - напр. Revolut не е лицензиран от БНБ, а от друг орган), защо изобщо се споменава за лицензирането?

Освен това не считам, че е оправдано да се ограничава правото на работника да поиска заплатата му да се изплаща по алтернативни начини.

Предложение на Божидар Божанов

Чак сега разбирам, че има такова предложение (след като написах горните критики на отпадналия вече законопроект).

1. В ал. 3, изречение второ, думите „на влог в посочената от него банка“ се заменят с „по негова платежна сметка“ и се създава изречение трето: „В случай, че платежната сметка е извън страната, таксите за паричния превод са за сметка на работника или служителя.“

2. В ал. 4, думите „в посочена от работника или служителя банка в страната“ се заменят с „на работника или служителя“ и се създава изречение второ: „В случай, че платежната сметка е извън страната, таксите за паричния превод са за сметка на работника или служителя.“

Стенограма от парламентарната комисия.

Според мен трябваше да има и уточнение, че само ако работодателят не иска да покрие разходите те са за сметка на работника или служителя. Защото така тези разходи ще се облагат с данъци и осигуровки.

Трябва да се помисли и дали има нужда от промяна в закона за случаите когато работникът предпочита да получи плащането в друга валута. Изглежда няма ограничение това да стане. Може работникът да има спестявания в левове и да иска да получи заплатата си в долари по сметка в САЩ, например. И така да си спести разходите по обмяна на левовете в долари и т..н. (ако работодателят вече има сметка в САЩ то няма да има допълнителни разходи и няма да ги прехвърли на работника, в САЩ има възможност преводите да стават без такса по ACH или с много ниска такса).

В сила от 1 януари 2024

Ето го текста:

Чл. 270. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда по негова платежна сметка. В случай че платежната сметка е извън страната, таксите за паричния превод са за сметка на работника или служителя.

(4) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.09.2023 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Независимо от ал. 3, когато се изплаща трудово възнаграждение от работодател по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, изплащането му се извършва само чрез превод или внасяне по платежна сметка на работника или служителя. В случай че платежната сметка е извън страната, таксите за паричния превод са за сметка на работника или служителя.