Ето как НАП може да ви вкара в разходи за стотици левове ако поиска документи, преведени на български език

Ако имате договор на английски език (например с инвестиционен посредник) и от НАП решат да ви направят проверка, имат право да поискат точен превод на български език, извършен от заклет преводач. Договорите обикновено представляват десетки страници общи условия. Цената на такъв превод може да бъде от порядъка на стотици левове. И не стига това, ами ако вашият преводач не успее да направи превода в срок от НАП може да си изберат техен и вие да се окажете длъжник на техния преводач. Който съвсем случайно ще има висока цена за извършените преводи.

🙈 Макак така, нали общ европейски пазар?

ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

Чл. 1. С този кодекс се уреждат производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители.

Документи на чужд език

Чл. 55. (1) При поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.

(2) В случаите, когато документът не е представен с точен превод в определения срок, органът по приходите може да извърши превод за сметка на субекта.

(3) От датата на писменото искане по ал. 1 до датата на представянето на превода срокът за завършване на съответното производство спира да тече.

Писмени обяснения на трети лица

Чл. 57. (1) С писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице.

(2) Писмени обяснения от трети лица се допускат само за установяване на:

1. достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи;

2. обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ;

3. фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства.

(3) Органът по приходите уведомява писмено лицето за правото му да откаже да даде писмени обяснения при условията на чл. 58, както и че може да бъде призован да даде свидетелски показания пред съда при условията на ал. 2.

(4) Обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект.

(5) Писмените обяснения се подписват от лицата, които са ги дали, и от органа по ал. 1.

(6) Не се допускат писмени обяснения от лица, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за случая, или да дават достоверни обяснения за тях.

Според мен от чл. 1 ("производствата по установяване на задълженията за данъци") следва, че чл. 55 е приложим само когато НАП правят проверка или ревизия и има искане за предоставяне на документи. В останалите случаи (например когато просто се подават „доказателства“ в годишната декларация за платени данъци в чужбина) чл. 55 не е приложим.

Не вярвам, че служител на ИП в чужбина или който и да е друг орган би се съгласил да състави документ с подпис за да бъде предоставен на НАП без данъкоплатецът да си плати за това солено. (Затова цитирах чл. 57.)

Писах за проблема на тази страница в Портала за обществени консултации.