Ако искате да инвестирате в облигации сигурният начин (сигурен в смисъл, че поръчката ще се изпълни със сигурност ако дадете цена ASK и има достатъчно ликвидност) е да купувате облигации директно на борса с лимитирана поръчка след като сте си направили сметката дали е изгодно да ги купите на зададената цена (не на ATS, там трудно ще купите облигации особено ако обемът на поръчката е малък).
Можете да купите облигации на европейските борси.
Можете да купите и ETFs, инвестиращи в облигации, обаче там има капан за новаците - ако купят ETF, който ролва облигациите, може да реализирате загуби (ако хванете период когато лихвите нарастват). Ролване значи, че фондът периодично продава едни облигации и купува други с цел притежаваните облигации да са с период до матуритета в определените рамки. Ако смятате, че лихвите ще намаляват и решите да рискувате - тогава има смисъл покупката на ETFs, инвестиращи в облигации, като TLT.
[ Внимавайте! Цената на TLT пада когато лихвите се качват! Не е гарантирано, че ще си върнете първоначално инвестираното. TLT са достъпни на борсите в САЩ (и не са достъпни за директна покупка за европейските граждани, които са класифицирани като непрофесионални инвеститори и ползват инвестиционен посредник в Европа). Алтернатива на TLT за европейци е iShares USD Treasury Bond 20+yr UCITS ETF USD (има версии Dist и Acc). ]
(Ако много държите да купувате ETFs, които се търгуват на борсите в САЩ, може да го направите или чрез упражняване на опции, или чрез инвестиционен посредник извън юрисдикцията на ЕС - в тази статия изброявам някои такива; напр. TradeStation през TradeAries (САЩ), TradeZero (Бахами). За да си спестите усложнения може просто да потърсите европейски аналози, които инвестират в същите финансови активи, като ползвате търсачката на JustETF.com.)
Пример за ETF, който също ролва, но промените в лихвите не влияят толкова много на цената му, е BILS (търгува се на борсите в САЩ). Причината е, че облигациите, в които инвестира този ETF, са с по-малък срок до матуритет.
ETFs с крайна дата на съществуване ( "target maturity ETFs", "defined maturity bond ETFs")
Има специални ETFs, които имат срок на изтичане, подобно на срока на падеж (матуритет) на облигациите. От тях ако купите поне няма да сте на загуба (освен ако няма някаква пазарна аномалия, при която те се търгуват на пазарна цена, която е по-висока от това, което получавате при изтичане (матуритет)).
Тези ETFs се наричат "target maturity ETFs" или "defined maturity bond ETFs". Когато настъпи крайната дата на съществуването им те притежават валута и се ликвидират като валутата се разпределя на собствениците.
Не е желателно да се държат target maturity ETFs до матуритет (които биха могли да се продадат на регулиран пазар по смисъла на закона), защото тогава няма да има данъчно изключение за продажба на регулиран пазар (ще се облагат по Чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ - като доход от ликвидационни дялове с окончателен данък от 5%). Окончателен данък значи, че ще се плаща данък без да се приспадат загубите от други финансови активи и безработните, подали декларация образец 7, няма да плащат осигуровки върху този доход.
Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) С окончателен данък се облагат облагаемите доходи от:
1. дивиденти в полза на едноличен търговец;
2. дивиденти и ликвидационни дялове в полза на:
а) местно или чуждестранно физическо лице от източник в България;
б) местно физическо лице от източник в чужбина.
(2) Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата.
(4) Окончателният данък за доходите от ликвидационни дялове се определя върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството/кооперацията.
Ставката на окончателния данък по чл. 38 ал. 1 е 5%:
Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Ставката на данъка е 10 на сто за доходите по чл. 37 и чл. 38, ал. 5, 8, 11, 12, 14 и 15.
(2) Ставката на данъка е 7 на сто за доходите по чл. 38, ал. 8 в случаите на получаване на суми след изтичане срока на договора за застраховка "Живот", който е 15 или повече години.
(3) Ставката на данъка е 5 на сто за доходите по чл. 38, ал. 1.
(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.)
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Окончателният данък по глава шеста се удържа и внася в сроковете и по реда на чл. 65 - 68.
Не съм виждал отчет от инвестиционен посредник как точно е представено получаването на средствата от ликвидацията на фонда. Ако става ясно от отчета, че това е доход от ликвидационни дялове се плаща 5% окончателен данък.
При американските фондове (които принципно няма как да се продадат на регулиран пазар по смисъла на закона) има смисъл да чакаме да бъдат ликвидирани за да платим окончателен данък от 5% (но това има смисъл ако в отчета има ясни индикации за типа на дохода, иначе как ще докажем, че имаме право на 5% данък?). При продажба на печалба (извън регулиран пазар по смисъла на закона) дължим 10% данък върху капиталовата печалба (и евентуално здравна осигуровка 8% ако сме подали декларация образец 7).
Как цената на облигациите (и други подобни финансови инструменти) зависи от лихвите
Понижението на лихвите и очакванията за понижения на лихвите (FEDFUNDS) влияе повишаващо на цените на облигациите (с фиксиран купон) и други подобни финансови инструменти (като преференциални акции с фиксиран дивидент, напр. LANDO).
Тоест когато очакваме лихвите да се понижат, но не искаме да рискуваме да загубим много ако стане обратното, има логика да "заключим" доходност като купим облигации (които имат матуритет тогава, когато прогнозираме, че ще излизаме от инвестицията) или ETF, инвестиращ в облигации, който има крайна дата на съществуване (такъв, който не купува и продава облигации с цел притежаваните облигации да са с период до матуритет в определен интервал като TLT, а купува и продава само когато се налага заради покупка/продажба на дялове от страна на инвеститори).
Колкото са по-дългосрочни облигациите, толкова амплитудите на цената им е по-висока (при промяна на лихвите и очакванията за лихвите през периода до матуритет на облигациите).
Облигации с плаваща лихва (floating rate notes/bonds) и ETFs, които инвестират в такива
Облигациите с плаваща лихва (Floating Rate Notes, FRNs) са облигации, при които лихвеният купон не е фиксиран, а се актуализира периодично (например на всеки 3 или 6 месеца) спрямо пазарен лихвен индекс като:
- SOFR (в САЩ – наследник на LIBOR),
- EURIBOR (в еврозоната),
- T-bill rate (върху краткосрочните държавни ценни книжа).
FRNs могат да са не само държавни, но също и корпоративни и банкови. Някои FRNs имат по-нисък приоритет при фалит/ликвидация (и затова са с потенциално по-висока доходност).
Примери за ETFs, инвестиращи в държавни (САЩ) U.S. Treasury Floating Rate Notes и търгувани на борсите в САЩ: USFR, TFLO
Инвестиращи в корпоративни FRNs и търгувани на борсите в САЩ: FLOT, FLRN, VRIG
Инвестиращи в банкови FRNs и търгувани на борсите в САЩ: BKLN, SRLN, FTSL
Инвестиращи в по-рискови FRNs (с по-нисък приоритет при фалит) и търгувани на борсите в САЩ: PFF, VRP, FPFD
TIPS (Treasury Inflation-Protected Securities)
TIPS са държавни облигации на САЩ, които променят доходността си в зависимост от инфлацията. Купонът им е фиксиран, променя се главницата в зависимост от инфлацията.
Примери за ETFs, инвестиращи в TIPS и търгувани на борсите в САЩ: TIP, SCHP.
Разлика между TIPS и FRNs
Смисълът на TIPS е да защитават от покачване на инфлацията, а смисълът на FRNs е да защитават от покачване на лихвите.
Примери на европейските борси за ETFs върху инструменти, които си променят доходността в зависимост от лихвите или инфлацията
За ETFs, търгувани на европейските борси, може да потърсите на JustETF с ключови думи floating, variable, FRN (през Google).
С менютата на JustETF може да изберете също и Bonds → Bond type → Inflation Linked.
Директно търсене в търсачката на JustETF с ключови думи floating, variable (няма резултати), FRN.
Пример за EUR-базиран ETF, инвестиращ в корпоративни FRNs: Amundi Floating Rate Euro Corporate ESG UCITS ETF EUR (C)
В сравнение с XEON дава малко по-висока доходност за последната година (3% вместо 2,47%). Но графиката не е толкова гладка, колкото XEON. Данните са актуални към 21 октомври 2025:
Графиката е генерирана от JustETF.com.
Синтетични money market ETFs
Графиката им обикновено е гладка (плавно нараства цената когато пазарните лихви са положителни). Една идея по-висока доходност от банкови депозити, но са по-рискови от тях.
Когато лихвите са близо до нулата и под нея цената намалява (няма смисъл да се държат при такива пазарни условия).
Примери за EUR-базирани синтетични фондове:
Xtrackers II EUR Overnight Rate Swap UCITS ETF 1C (XEON)
Amundi EUR Overnight Return UCITS ETF Acc (L8I3, CSH, LEONIA)
Amundi Smart Overnight Return UCITS ETF Acc (LYOR, CSH2, SMART)
Алтернатива на синтетичните money market ETFs
ETFs, които инвестират в облигации, които скоро имат матуритет, може да постигнат графика, наподобяваща тази на ETFs като XEON.
iShares EUR Ultrashort Bond UCITS ETF EUR (Acc)
Сравнение със XEON:
Графиката е генерирана от JustETF.com.
Фондове от затворен тип - closed-end funds (CEFs)
Броят на акциите на фондовете от затворен тип е фиксиран (за разлика от ETFs, които постоянно емитират нови акции и ги изкупуват обратно). Поради това на фондовете не им се налага да купуват и продават активи заради нужда от емитиране или обратно изкупуване на акции. В резултат цената на акциите на фондовете от затворен тип може да се различава значително от цената на активите им (Premium/Discount to Net Asset Value).
Пример за сайт, където се показва дали има premium или discount спрямо NAV: https://www.cefconnect.com/fund/PCN.
Някои от тези фондове ползват лост (с пари назаем купуват активите), а други не.
Тези фондове може да инвестират не само в облигации, но и в други активи като например акции, опции, фючърси.
Това, че не се налага емитиране на нови акции и обратно изкупуване на акции дава възможност да се инвестира в по-малко ликвидни активи (в които ETFs не могат да инвестират ефективно заради големите колебания в цената на underlying assets, които ще се предизвикват от емитиране на нови акции и обратното им изкупуване).
Примери за фондове, които не ползват лост: PCN, DSL, PFL.
Примери за фондове, които ползват лост: BKT, GDO.
Инвестиционни тръстове от затворен тип - Closed-End Trust / Investment Trust
Тези тръстове са подобни на фондовете, но вместо акции емитират units. Собствениците на units от тръстове обикновено нямат право на глас (за разлика от собствениците на акции във funds).
Примери за тръстове от затворен тип, които се търгуват на борсите в САЩ:
BlackRock Science & Technology Trust (BST)
BlackRock Health Sciences Term Trust (BMEZ)
BlackRock Technology and Private Equity Term Trust (BTX)
Фразата "term" в наименованието значи, че има краен срок на съществуване. Може да се ликвидира или да се преобразува в "perpetual" когато изтече срока.
В българските данъчни декларации има "акции" и "дялове" (за целите на декларирането им като притежавани към 31 декември), тези units трябва да се вмъкнат в една от двете категории. Мисля, че е по-правилно да ги разглеждаме като акции. Дивидентите, които тези тръстове изплащат на собствениците са дивиденти по смисъла на българския закон (ЗДДФЛ), защото дефиницията за дивиденти в ЗДДФЛ е достатъчно широка за да ги обхване.
Изобщо не вярвам, че някой от НАП ще се интересува дали са акции или дялове нито пък ще ги вълнува особено, че няма предвидено да се декларират units като отделна категория. Не е предвидена глоба ако дялове са декларирани като акции или обратно. Глобата е за неподадена годишна данъчна декларация (ако сте били длъжни да подадете такава, защото притежавате акции/дялове към 31 декември, но не сте подали).
(По-нататък може да обновя статията като прехвърля и структурирам информацията от постовете във Фейсбук, които линквам по-горе. Вече прехвърлих част от информацията и я допълних.)
Коментари
Публикуване на коментар