Законодателството за туризма е нехуманно спрямо туристите с изгубени или откраднати документи за самоличност - как да се реши проблема

Защо хотелите нямат право да приемат клиенти, които не могат да покажат валиден документ за самоличност, защо това е проблем и възможни начини за решаването на проблема.

Запознах се с чл. 116 от Закон на туризма и със заповедта за определяне на съдържанието на данните в регистъра (от 11.06.2019 г., предполагам, че това е актуална версия).

В самия закон не пише изрично, че хотелите нямат право да обслужват клиенти, които не могат да покажат документ за самоличност. Но това се подразбира.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2016 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Лицата, извършващи хотелиерство, водят регистър за настанените туристи със съдържание на данните, утвърдени от министъра на туризма и публикувани на интернет страницата на Министерството на туризма. Вписванията в регистъра се извършват незабавно при настаняването на туриста.

Защото ако служител на хотела не провери документа за самоличност на клиента няма как да изпълни законовото задължение за водене на регистър, в който се вписва номер на документ за самоличност.

Тъй като пише "незабавно при настаняването" няма как хотелът да настани гост, който обещава по-късно да покаже валиден документ за самоличност.

На първа страница от заповедта чета, че има изискване за "номер на лична карта/валиден национален документ за самоличност".

За туристите от други държави на втората страница чета "номера и серия на документ за самоличност".

Прави ми впечатление, че във втория случай не е написано изрично, че номерът трябва да е на валиден документ за самоличност. От това обаче не може да се направи извод, че е допустимо да се впише номера на невалиден документ.

Не е уточнено какво значи невалиден документ.

Пример: клиентът е резервирал хотелска услуга на 20 юни, когато документът му за самоличност е бил валиден, но на 25 юни е изгубил документа си за самоличност (докато е пътувал към хотела), обявил го е за изгубен и след като документът е невалиден (защото е обявен за изгубен) в същия ден е дошъл в хотела. Това невалиден документ ли е и може ли номерът на този документ да се впише в регистъра? Това не е уредено в заповедта за определяне на съдържанието на данните в регистъра.

При настоящата нормативна уредба хотелите, които не искат да рискуват нарушаване на закона, ще отказват настаняване на клиенти, които не могат да покажат валиден документ за самоличност при настаняването. Изискването да се представи валиден документ за самоличност в някои случаи е невъзможно да се изпълни дори и при желание от страна на клиента.

Ако клиентът на хотела е български гражданин се изисква време за транспорт до града на адресна регистрация, след това се изисква време за издаване на новия документ за самоличност, ако услугата е бърза се изисква транспорт до София за взимане на новия документ.

Ако клиентът на хотела е чуждестранен гражданин също ще има забавяне - транспорт до консулство/посолство на държавата (или друга държава), време за издаване и доставка на новия документ за самоличност (напр. временен паспорт или подобен документ).

Жертвите на българското законодателство за туризма ще са принудени да търсят алтернативно място за настаняване. Възможно е да нямат пари със себе си, защото са ограбени (отнети им са платежните инструменти заедно с документите за самоличност), което би затруднило намирането на алтернативно място за настаняване (което не е хотел и поради това не е обект на забрана за лица без документи за самоличност).

Възможни законодателни решения

Разумно, хуманно и практично законодателно решение:

• Да се позволи на хотела да предоставя услуга на клиент без документ за самоличност като запише личните му данни и номер на невалиден (откраднат, изгубен, унищожен, повреден или по друга причина невалиден) документ за самоличност като отбележат в системата, че документът е невалиден (или ако е валиден - да отбележат, че е валиден, но не са го проверили).

• В случай, че е възможно да се ползва идентификация чрез доставчик на услуги, предоставящ услуги по биометрична идентификация и в системата да се отбележи, че самоличността на лицето е удостоверена по биометрични методи (не чрез показване на документ за самоличност). Евентуално ще има европейско законодателство за правна сигурност как да се уреди функционирането на мрежа от доставчици на услуги, предоставящи биометрично идентифициране на самоличност както описах в тази статия.

Предимства на този метод за решаване на проблема:

• Държавните органи ще разполагат с информация за лицата без документ за самоличност. Ако тези промени не бъдат приети лицата без документи за самоличност ще ползват алтернативни места за настаняване, които нямат задължение да доносничат на държавните органи за това, че при тях са настанени лица без документи за самоличност.

• Спестяват се държавни разходи за настаняване на лицата без документи за самоличност в затвори, арести, лагери за мигранти, приюти за бездомни за временно настаняване. 

• Ще бъде възможно на принципна на анализ на риска да се пращат служители на МВР да проверяват лицата без документи (ще знаят къде да ги намерят - в хотела, където са регистрирани). Ако не бъде разрешено настаняването на лица без валидни документи в ръка такава информация няма да има, предимство е да я има.

Нехуманно и брутално етатистко решение:

• Въвеждане на изискване лицата, останали без документ за самоличност, незабавно след установяване на това обстоятелство, да се предават в най-близкото поделение на МВР, където да бъдат арестувани за това, че нямат валиден документ за самоличност.

• Въвеждане на задължения за служителите на хотели и за всеки гражданин, който приема гости (независимо дали платено или не) да проверява техните документи за самоличност и ако установи опит за настаняване на лица без документи незабавно да уведоми органите на МВР, които да дойдат и да арестуват лицата без документи. Допуска се настаняване само при условие, че служител на МВР няма възможност веднага да дойде и да прибере нарушителя. Допуска се нарушителят самостоятелно да се придвижи до мястото за лишаване от свобода (затвор, арест) само при изрично разпореждане от полицията. Гражданинът доносник е длъжен да съобщи ако нарушителят самоволно започне да пътува.

• След предварителна проверка на самоличността на лицата без документи в зависимост от оценката на риска те се настаняват в затвор, лагер за мигранти или приют за бездомни за временно настаняване. След окончателната проверка за самоличност (но преди да са получили нов документ за самоличност) в зависимост от обстоятелствата се настаняват в  затвор, лагер за мигранти или приют за бездомни за временно настаняване. След като им бъде издаден документ за самоличност продължава престоят им в затвор до изтърпяване на присъдата за нелегална миграция. Ако не се намират нелегално в страната им се позволява да ползват хотелската услуга (след като вече имат валиден документ за самоличност в ръка). Не се позволява ползване на хотелска услуга дори и самоличността им да бъде доказана, ако нямат в ръка валиден документ за самоличност (защото в закона не е предвидено хотелите да приемат доказателство за самоличност различно от валиден документ за самоличност и не е разрешено да не се впише валиден документ за самоличност в регистъра на настанените гости на хотели).

Недостатъци на нехуманното и брутално етатистко решение:

• Сериозен репутационен удар върху България, запознатите с проблема няма да искат да идват като туристи.

• Излиза много скъпо за държавата.

• Представлява нехуманно отношение към хората.

• Вероятно се нарушава Конституцията и/или европейското законодателство.

• Ще стимулира пострадалите от кражба и загуба на документи за самоличност да търсят услугите на организирани престъпни групи за трафик на хора, което ще постави в риск жертвите на закона и ще създаде нов източник на приходи на организираните престъпни групи за трафик на хора, което ще генерира и корупция.

• Генериране на корупция.

• Генериране на престъпност - туристите, останали без пари и документи, няма да могат да ползват хотела (който са предплатили) за да се прехранват и като подслон, докато чакат издаване на нов документ за самоличност. Това ще ги накара да извършват престъпна дейност за да се сдобият с храна и подслон (ако не се предадат незабавно за да бъдат арестувани).

Решение "нищо да не променяме" - status quo:

Предимства на решението да не променяме нищо:

• Няма да има загуба на време на законодателите.

Недостатъци на решението да не променяме нищо:

• Репутационен удар по България. Няма да е много голям, защото този проблем е обичаен и за други държави. Но ще пропуснем да се брандираме като държава, която се отнася хуманно към туристите с откраднати/изгубени документи за самоличност.

• Държавните органи ще имат по-малко или никаква информация за лицата без документи за самоличност.

• Допълнителни разходи и неудобства за туристите, останали без валидни документи за самоличност - изисква се да платят на алтернативен доставчик на услуги по настаняване (който не е хотел и затова няма изискване на закона да гони клиенти, които нямат документ за самоличност).

• Генериране на престъпност - туристите, останали без пари и документи, няма да могат да ползват хотела (който са предплатили) за да се прехранват и като подслон, докато чакат издаване на нов документ за самоличност. Това ще ги накара да извършват престъпна дейност за да се сдобият с храна и подслон.

Обърнете внимание, че без документ за самоличност пострадалият от законите няма право да получава парични преводи, да получава бърз кредит. Това може да провокира извършване на престъпна дейност за набавяне на фалшив документ за самоличност (който се издава по-бързо от истинския), с който да получи паричен превод, да краде или да извършва други престъпления за набавянето на средства за съществуване (подслон и храна). За решаване на този проблем предлагам създаване на законодателна сигурност, която да даде възможност мрежа от частни фирми да предлагат биометрично идентифициране на самоличност и услуги за помощ на бедстващи без документ за самоличност лица.

Съществува риск за насърчаване на незаконния лихварски бизнес (лихвари, които не спазват законодателството да изискват документ за самоличност няма да спазват и други закони). Решение на проблема е да се разреши легалните фирми за кредити да дават кредити на лица без документи за самоличност (обясних как може да стане).

Държавите ужесточиха законодателството, регулиращи предоставяне на финансови услуги, като забравиха да дадат възможност на лицата с изгубен/откраднати документи за самоличност да ползват легални финансови услуги и легални услуги за помощ на бедстващи без документи за самоличност лица.

Документите за самоличност, издавани от държавни органи, се превърнаха в единична точка на отказ, защото са пречка за упражняване на редица граждански права и обичайни дейности.

Максимално либерално решение:

Алтернативно лесно за реализиране решение е изцяло да отпадне задължителността на събирането на лични данни от клиентите на хотели, хотелите да събират личните данни в съответствие със своята собствена политика, ако желаят и предварително уведомят клиентите за това.

Пазарът сам ще реши да има хотели, които да се отнасят хуманно към хората без документи за самоличност.

Предимства:

• Спестяват се държавни разходи за настаняване на лицата без документи за самоличност в затвори, арести, лагери за мигранти, приюти за бездомни за временно настаняване. 

• Намаляване на престъпността (престъпления от хора без документи за самоличност, които целят да си набавят средства за алтернативно настаняване)

• Обемът на законодателството намалява.

Недостатъци:

• Държавата няма да има данни за нелегалните мигранти, престъпници и терористи, които ползват хотели. Разликата обаче е незначителна, защото при задължителност на събиране на личните данни нелегалните мигранти, укриващи се престъпници и терористи няма да ползват хотел, (ще ползват алтернативно място за настаняване) или ще дават камуфлажни данни. Поради което това не е реален недостатък.

Бърза и лесна поправка на закона

Да се добавят нови алинеи в чл. 116. от Закона за туризма:

• Лицата, извършващи хотелиерство, имат право да настаняват и предлагат услугите си на лица без валидни документи за самоличност. Забранява се на министъра на туризма да утвърждава изисквания за вписване в регистъра за настанените туристи, които противоречат на възможността за настаняване на туристи без валидни документи за самоличност. В случай, че министърът на туризма е утвърдил несъвместими с този закон изисквания, те се считат за невалидни и лицата, извършващи хотелиерство, се освобождават от задължение да ги спазват в тази си част, която противоречи на закона.

• Невъзможността да бъдат проверени личните данни на туристите, които лицата, извършващи хотелиерство, вписват в регистъра за настанените туристи, не води до законова забрана да бъде предоставена хотелска услуга.

• Лицата, извършващи хотелиерство, имат право да проверяват дадените от туриста лични данни (които да бъдат вписани в регистъра за настанените туристи), но не са задължени да го правят (чрез показване на валиден документ за самоличност или по друг начин) и не носят отговорност в случай, че туристът е дал неверни лични данни.

• Лицата, извършващи хотелиерство, са задължени да проверят данните от документа за самоличност на туриста само когато са изпълнени едновременно следните условия:
• Туристът декларира, че има валиден документ за самоличност;
• Този документ е у него и има физическа възможност да го покаже при настаняването;
• Хотелът има собствена частна политика при настаняването да има служител или техническа система за записване на данните от документа за самоличност.

• Ако лицата, извършващи хотелиерство, имат политика да отказват услуги на гости, които не могат да покажат валиден документ за самоличност при настаняването си (или в процеса на предоставяне на услугите), лицата, извършващи хотелиерство, трябва предварително да уведомят клиентите си за тази своя политика и да я публикуват на сайта си, ако имат такъв.

(Това е предварителна чернова за очертаване на основни идеи, трябва да се пренапише текста за да е по-кратък и да няма двусмислие. По-добро от гледна точка намаляване обема на законодателството е да се направи събирането на лични данни доброволно и хотелите да имат своя собствена частна политика.)

При така коригиран закон лицата, извършващи хотелиерство, ще имат правото (но не и задължението) да настаняват лица без документи за самоличност. Тоест ако смятат, че e рисково да настаняват хора без документ за самоличност, ще имат право да откажат настаняване, но ще бъдат длъжни да публикуват тази своя политика предварително ако изберат да я следват и да уведомят клиентите си предварително, ако следват такава политика.

Корекциите на закона дават възможност министърът да напише изискване в регистъра за настанени туристи да се отбелязва дали личните данни са проверени или не, които лични данни са проверени и дали проверката е станала чрез показване на документ за самоличност в момента на регистрация или по друг начин, дали е ползвана биометрична идентификация и чрез кой доставчик (без да създава задължение за проверка на личните данни или ползване на биометрична идентификация - дава се свобода хотелите да формират своя политика за идентификация на клиентите и събиране и проверка на личните данни на клиентите).

На този етап е рано да се въвежда изискване за биометрично разпознаване на клиентите на хотели чрез ползване на мрежа от доставчици на такива услуги (както обясних в предложението за създаване на правна сигурност за такива услуги). Тоест хотелите ще могат само доброволно да ползват такава система без да са задължени да гонят клиенти, за които не могат да намерят доставчик на удостоверителни услуги на база биометрични данни, който да ма данните на съответния клиент.

Би било прекалено на този етап да се иска от хотелите да събират лични биометрични данни на клиентите, които нямат документ за самоличност. Но при силна съпротива срещу тези законодателни промени може да се приеме компромисен вариант:

• Лицата,  извършващи хотелиерство, са длъжни да събират биометрични данни (снимка на лицето с приемливо качество или инфрачервено сканиране на вените на дланта) и да ги въвеждат в регистъра за настанените туристи в случай, че настанените туристи не могат да покажат валиден документ за самоличност при настаняването си. В случай, че туристът откаже да му бъдат записани достатъчно биометрични данни (или по друга причина не може да бъдат събрани биометрични данни при настаняването) лицата, извършващи хотелиерство, нямат право да настаняват туриста.

Не трябва да се допуска събиране на пръстови отпечатъци, защото с тях може да се злоупотреби. С инфрачервеното сканиране на дланта и със снимка на лицето не може да се злоупотреби по същия начин като с отпечатъците.

Тези устройства разпознават кога им се показва жива длан и кога просто напечатано на хартия изображение, поради което е невъзможно с некомпрометирано устройство да се плати с платежна система, предлагаща възможност за плащане с длани. Също така не е възможно някой да пазарува в магазина с отрязана ръка, това ще привлече внимание и бързо ще заловят нарушителя.

Какво да не се добавя в закона

Хората с милицинерско мислене ще са склонни да добавят в закона изискване ако лицето е без лична карта или паспорт да представи "документи, издадени от компетентните органи, които удостоверяват загубата, кражбата, унищожаването или друга причина, поради която лицето няма документ за самоличност".

Това би било изключително вредно и нехуманно, защото такъв документ не може да бъде издаден на практика в разумни срокове или ако в някое РПУ издадат някакъв подобен документ, то той няма как да удостоверява каквото и да е освен факта, че лицето е декларирало нещо (т.е. само решение на съда може да издаде документ, който удостоверява, че документът за самоличност е откраднат след като влезе в сила присъда срещу лицето, което го е откраднало).

Да се карат хората, жертва на законите, да ходят някъде да вадят документ преди да им се позволи да се настанят в хотела, за който са си платили, би било нехуманна подигравка с хората.

Един път хората стават жертва на престъпник, който ги лишава от документа за самоличност и втори път стават жертва на законите - като им се нарушават редица граждански права, поради наличие на закони, които ограничават правата на хората без документи за самоличност (а издаването на нов документ за самоличност е бавен и труден процес, особено ако жертвата е останала и без парите и платежните си инструменти).

Хората с умерено милиционерско мислене ще се изкушат да напишат закон, който задължава да се покаже документ на рецепцията в хотела, издаден от някое РПУ, че лицето е заявило факта на оставането си без документ за самоличност. Това също е грешка, защото поставя необосновано тежки пречки за лицата, жертва на законите.

Така написан законът дава ли правна сигурност на лицата,  извършващи хотелиерство, които предоставят услугите си с минимална човешка намеса?

Това е проблем, защото е ненужен прът в иновациите.

Смятам, че ще има полза от либерализиране на законодателството така, че да е напълно законно хотелската услуга да се предоставя без човешка намеса (без човек да проверява документа за самоличност при настаняване и без човек, служител на хотела, да се среща лично с госта на хотела).

Макар и в закона да не пише изрично, че човек служител на хотела трябва да регистрира в регистъра личните данни на гостите (наречени туристи в закона), изискването за вписване на данни за валидни документи за самоличност предполага, че трябва да има човек, който да контролира процеса.

Макар и да може да се аргументира тезата, че законът не казва това, създава се правна несигурност, която е вредна за иновациите.

В закона пише "вписванията в регистъра се извършват незабавно при настаняването на туриста", това значи ли, че е възможно туристът предварително да е снимал документа си за самоличност със смартфона за да се саморегистрира в системата на хотела, и после личните му данни автоматично да се прехвърлят в регистъра на настанените туристи (когато туристът доближи смартфона си до ключалката на вратата, което е индикация, че туристът бива настаняван)?

За да се даде правна сигурност на туристическия бизнес може изрично да се напише, че е позволено да се ползват иновации при хотелските услуги.

Трябва да се направи внимателен анализ на закона, включително и от психолози, изследващи ефекта му върху реалното мислене на предприемачите, за да се прецени дали има нужда от промени в това отношение (съвместимост с иновациите в хотелиерството за минимизирана на човешката намеса в бизнеса).

Последна редакция: 05 февруари 2025 г.