Първо публикуваха новина, че били конфискували. А после я редактираха да пише, че били намерили.
Оригиналната новина (архив):
След редакцията на новината (без да променят датата - архив):
Българските институции официално отрекоха, че има такава конфискация на
биткойни.
От официалния канал на българското министерство на истината излъчиха изявлението на прокуратурата.
Видеото го има и в групата „Законодателният спам по света и у нас“, ползвайте тази връзка ако решите да споделите видеото във Facebook (защото Facebook по-добре разпространява материали, качени на неговата платформа, а външните препратки дискриминира).
(Името на групата няма нищо общо с „По света и у нас“.)
На 26 ноември 2018 година от МВР съобщиха в прессъобщение със заглавие „ГДБОП разкри група за компютърни измами, „иззета“ е крипровалута за около 5 млн. лева“, че са иззели „компютри и флашпамети, хардуерни портфейли, тефтери с данни за множество акаунти“ и са открити множество цифрови комбинации (кодове за достъп до конкретни платформи, предлагащи услуги за съхранение и придобиване на криптовалута, както и за достъп до хардуерни портфейли (места за съхранение на криптовалута)).
Цифровите комбинации не са ги „иззели“ а са ги „открили“. А думата „иззели“ я употребяват по отношение на компютрите, флашпаметите, хардуерните порфейли и тефтерите с данни.В заглавието пишат „иззели“ в кавички. Това поражда въпроса дали са прехвърлили криптоактивите на друг адрес, частен ключ за който има МВР или Прокуратурата?
Нали помните какво казаха във видеото, показано по-горе?
.... ГДБОП .... Ние не можем да изземаме биткойни ... все още ... (смях)
Не стана напълно ясно дали за прокуратурата или ГДБОП се отнася това "все още" (или и за двете). Може би затова са сложили в кавички „иззели“.
Ако обаче не са прехвърлили криптовалутата в други портфейли и заподозрените (или други лица) прехвърлят биткойните на друг адрес (достъп до който нямат държавните институции) ще стане интересно.
Интересен е въпросът дали държавните институции имат право да ползват иззетите тефтери и хардуер (и „откритите“ цифрови комбинации) с цел да прехвърлят крипто активи на адрес, контролиран от държавна институция (с цел да предотвратят достъп до този крипто актив от страна на неговия собственик). Таксата за прехвърлянето кой ще я плаща? А после ако се докаже, че активите са законно притежавани държавата ще обезщети ли собственика като му възстанови двете такси за прехвърлянето - при „изземването“ на активите и при връщането им обратно на собственика?
А кой ще понесе отговорност, ако тези „открити“ цифрови комбинации станат достояние на някой, който злоупотреби с това (присвои незаконно тези активи)? В САЩ имаше подобен случай, там едно ченге беше откраднало конфискувани биткойни и го хванаха.
Обърнете внимание, че случаят от 2018 година няма нищо общо с този, описан в сайта на SELEC през 2017 година. Но в някои медии си позволиха да смесят информация за двата случая и така невнимателният читател може да остане с грешно впечатление, че става въпрос за едно и също.
Още статии по темата за криптовалутите:
- Кои български банки и доставчици на платежни услуги не дискриминират клиенти, които получават плащания от (и изпращат пари към) борси и търговци за криптовалути? Изгодно ли е да се ползват български търговци и криптоборси?
- Какво означава това, че търговията с Биткойн ще изисква регистрация в НАП и такса?
- Запитване към НАП и отговор за това как се облага продажба на криптовалута когато тя не представлява търговска дейност по занятие
Коментари
Публикуване на коментар