ЗДДФЛ няма връзка с реалността по отношение на датата на придобиване на дохода, който е изплатен с чек, предлагам да се коригира

Имам забележки по отношение на това, че според чл. 11 ал. 1 т. 2 от ЗДДФЛ датата на получаване на чека се смята за дата на получаване на дохода.

Това няма смисъл за българската действителност, защото в България чек в долари (USD) се получава обикновено по пощата след дълго чакане. Чекове в друга валута не знам някой да получава. И след като бъде получен трудно се доказва кога е станало (получателят го намира в пощенската си кутия). След това го носи в банката (тази дата може да се докаже и да се приеме, че е датата на получаване на чека). Обаче банката типично не дава парите веднага, това е рисково за нея. След няколко седмици или месец парите пристигат след удържане на солени банкови такси.

Така че получателят може да получи значително по-малка сума и обмяната към левове да стане по съвсем друг валутен курс (който няма нищо общо с валутния курс от датата на получаване на чека).

Например ако чекът е за $200 и валутният курс към датата на получаване на чека е 1,80 лева за долар това прави данъчен доход от 360 лева. Обаче реално по сметката постъпват $200 - $30 за банкови такси = $170; валутният курс е 1,70 лв за долар, това прави 289 лв. Или близо 20% по-малко. Ако чекът е за $50 разликата като проценти е още по-драматична.

Поради гореизложеното следва да се избягват плащанията с чекове. И законът да се коригира така, че не само датата на получаване на дохода да е датата, на която парите фактически са постъпили по сметката, но и да се признават фактическите разходи за осребряване на чека за намаляване на данъчната основа.

Не само за чековете, но и за плащанията по друг метод, е добра идея да се промени закона така, че фактическите разходи за получаване на дохода да намаляват данъчната основа. За малки суми данъкоплатците да не са длъжни да си усложняват сметките, но ако решат да могат да си приспаднат реалните разходи за получаването на плащането (които се доказват много лесно).

Въвеждането на нормативно признати разходи в общия случай не е особено добра идея, защото реалните разходи може да варират в доста широки граници. За по-малките плащания типично транзакционните разходи са повече като процент. А доходът може да е фрагментиран на множество плащания или да не е.

В случаите когато при постъпване на дохода в сметката той постъпва в лева има смисъл да се приеме за данъчна основа реално получената сума след приспадане на разходите за банкови такси.

Ако постъплението от доларовия чек постъпва в доларова сметка (сравнително рядко явление, но все пак е редно да го разгледаме), то може да приемем, че данъчната основа е равна на сумата в долари, преизчислена в левове по курса на БНБ към датата на фактическото получаване на дохода по сметката (датата, на която доларите в сметката са достъпни за нареждане на банков превод, транзакция с дебитната карта към сметката, покупка на финансов актив) - тоест "датата на заверяване на сметката".

Ако постъплението от доларовия чек постъпва в левова сметка може да напишем в закона, че данъчната основа е равна на реално получените левове (т.е. нетната реална сума в левове след приспадане на разходите за банкови такси по транзакцията вместо да се прави преизчисляване по курса на БНБ, който е различен от фактическия валутен курс, който банката е приложила).

Например ако по сметката постъпват 340 лв, но има 51 лева разходи за банкови такси, то фактически получените нетно 289 лева са данъчната основа.

(Контекст на снимката. От години Google вече не изпраща доларови чекове в България, но в първите години изпращаше. Вече плаща в евро директно по IBAN.)