Преди се налагаше след всяко тримесечие да се декларират получените дивиденти от източник в чужбина и след всяко тримесечие да се плаща данъка. Сега са облекчили декларирането - то става само в годишната данъчна декларация. Плащането също става един път (банките не харесват това).
Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 43, 44 и 46 се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.
(...)
(4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Когато доходът е придобит от местно физическо лице от източник в чужбина, данъкът по чл. 46 се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50.
Редактирали са и чл. 55 с препратка към чл. 67 ал. 4:
Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Декларацията по ал. 1 се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, освен в случаите по чл. 67, ал. 4.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В декларацията по ал. 1 не се посочва дължимият от работодателите данък за доходи от трудови правоотношения, за който се подава информация по ред и по начин, определени в наредба, издадена от министъра на финансите.
(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Декларацията по ал. 1 не се подава от предприятия, за които се прилага схема за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси на дължимите данъци по този закон.
Не са премахнали обаче онзи член с „доказателствата“:
(5) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация по ал. 1 доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски.
Това значи, че ако лицето е получило дивиденти, от които са удържани данъци в чужбина, трябва да попълни таблицата с дивидентите и да приложи „доказателства“ за удържан данък върху дивидента в чужбина.
Във формуляра на тримесечната данъчна декларация пише:
Когато доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, както и доходите по чл. 38, ал. 5, т. 2, ал. 8, ал. 13 и 14 от ЗДДФЛ са придобити от местни физически лица от източник в чужбина, окончателният данък се внася в срок до 30 април на годината следваща годината на придобиването на дохода и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, а не в колона 4.
Коментари
Публикуване на коментар