Нова драма с Пощенска Банка - бавно и неадекватно обслужване на клиент, който иска да си вземе дебитната карта от друг офис на банката

Първоначално публикувано във Facebook от Plamen S. Petrov.

Пощенска банка за пореден път ме убеди, че българските банки работят по абсурдни, остарели и (меко казано) странни стандарти...

Имам карта при тях, която изтича този месец и новата е преиздадена, но в друг офис, който вече ми е далеч. Обадих се предварително по телефона и ми казаха, че може да ми доставят службено новата карта в офис, който ми е по-близо, но това ще ми струвало 5 лв. Съгласих се, защото времето ми наистина е пари и не ми се губи време да ходя до далечние вече офис. Без да знам какво ме очаква...

Днес отивам - през обедната си почивка - до близкия (до офиса ми, но не и на сърцето ми) клон. И сагата започва...

Момичето зад едно от гишетата ме посреща с усмивка. Обяснявам за какво съм дошъл. Потвърждава, че може да извършат тази услуга, но (казва го с притеснение, явно и на нея тази такса от 5 лв й се струва абсурдна) ще трябва да платя 5 лв за извършването на желаната от мен услуга.

(Не ми каза, обаче, че ще платя и с доста нервни клетки...).

След това се почна - с документацията. Първо ми поиска личната карта. След това разпечата заветната МОЛБА. В която трябваше да попълня как се казвам, кое ми е ЕГН-то, номера на личната карта, кога е издадена, от кого, докога е валидна...все данни, които те ВЕЧЕ ИМАТ за мен.

Преживях го...

След това ме прати на каса - да платя въпросните 5 лв. Попитах какво да кажа на касиерката - отговори ми, че тя щяла да й каже...

Естествено, на двете каси имаше само една касиерка. И пред мен имаше двама чужденци, които искаха да направят някакъв валутен превод и това се превърна в 15-минутна разходка на трета служителка от касата до момичето, което първоначално ме обслужи - в задаване на въпроси кое как става, ровене в компютъра и други уточнения на процедурата. (На лицата на горките чужденци беше изписано недвусмислено мнението им за Пощенска банка и за България като цяло...вервайте ми).

Накрая дойде и моят ред - да платя заветната такса от 5 лв. Касиерката наивно ме попита за какво - без да подозира, че вече ме сърбят ръцете и ситуацията е на път да излезе от контрол...

Обясних отново - надълго и нашироко - защо съм тук. След това (с присъщия си врачански чар), вметнах непринудено, че досега да съм отишъл с такси до "далечния" им клон и да съм си взел картата сам... Надявах се моят жизнерадостен намек да я накара да се разбърза. Обедната ми почивка почти изтече...

...но не би. За (моя) зла участ, на милата касиерка й отне 5 минути да намери къде в менюто на системата им да кликне, за да си платя ПРОСЛОВУТИТЕ 5 лв.

Проблемът беше решен - след 5 минути и поне 5 подвиквания от касата до бюрото на милото момиче, което ме обслужи (или поне започна) в началото.

Самото плащане стана за само 1 минута. Но трябваше отново да се разпечатват бланки (на ХАРТИЯ...по лично мое мнение банките ощетяват природата с абсолютно излишната си бумащина повече от дървената мафия...но да не се отклоняваме от ГЛАВНАТА тема).

Подписах двете бланки. Дадоха ми и на мен трети лист хартия. И ми пожелаха приятен ден.

Темерутски не отвърнах на пожеланието, взех си листа хартия и се върнах пак при бюрото на момичето, което прие молбата ми за вече нежеланата от мен (но и вече заплатена) услуга.

Междувременно, въпросните чужденци с желание за валутен превод се бяха настанили на двата стола пред нея - явно и тяхната сага още не бе приключила.

Зачаках чинно - с лист в ръка, който се оказа фактура и за който предполагах, че трябва да предам на момичето, за да се знае, че съм заплатил ТАКСАТА ОТ ПЕТ ЛЕВА - на метър встрани. През това време в банката бяха влезли още 4-5 клиента (учудващо, но не съм единственият, който си ползва обедната почивка за развлечение с родните банки) и хаосът беше придобил вавилонски размери.

След поредното 5-минутно чакане, една служителка (същата, дето преди това сновеше като свързочник то касата до бюрото на "моето" момиче) реши да въдвори ред и почна да пита хората от опашката пред мен кой за какво е. Дойде и моят ред - обясних за трети път за какво съм там.

След което тя отиде при момичето и й обясни на нея. Усмихнатото момиче отново ме озари с чаровната си усмивка и невинно ми съобщи, че това било всичко (Е, ЗАЩО НЕ МИ КАЗА В НАЧАЛОТО МИ ЧАКАХ ТАМ КАТО ПЪН???) и че съм щял да получа SMS когато заветната нова карта е при тях. И това преглътнах...

И тук направих груба грешка. Наивно попитах колко време ще отнеме това - картата ми да дойде от един техен офис (който е на не повече от 2 км) до настоящия.

Признавам, че съм мечтател и тайно очаквах да ме компенсира с изненадата, че още следобед картата ще е при тях - но реалистът в мен ми нашепваше, че няма как да стане по-рано от утре. Все пак сме в България...

...истината е, че не бях ни най-малко подготвен за това, което тя, въсщност, ми отговори - пак с тази ослепителна и невинна усмивка:

"Амииии....най-много до 6-7 дни...".

Тук вече не издържах. И малкото коса по темето ми сигурно е настръхнала, а аз невярващо повторих:

"ШЕСТ-СЕДЕМ ДНИ????!!!!".

Момичето явно разбра, че това въобще не е въпрос и не направи и опит да ми отговори.

Думите, които казах след това не ми се иска да ги повтарям. Нито пък мислите ми по адрес на невинното момиче - но най-вече - по адрес на работодателите й...

И не знам въобще защо ви разказвам цялата тази селска драма.

Сякаш нещо ще се промени...

Сякаш на някоя бг банка й дреме за несгодите на клиентите й...

Сякаш не сме в България...

Dream area.

* * *

Напомням за предишния случай със „замразената“ дебитна карта: Историята за една замразена сметка по дебитна карта.

Друга драма със същата банка: Пощенска банка отказва на клиент отваряне на сметка, защото подозират, че може да я ползва за покупка на криптовалута.